Решение № 5757 от 10.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6579/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 658, ал.1, т.7 пр. второ ТЗ вр. с чл. 638, ал.1 и 2 ТЗ вр. с чл. 55, ал.1, пр. трето ЗЗД от „Е.-Б.“ ЕАД /в несъстоятелност/, представлявано от адв. Н. Г. – синдик срещу ЧСИ Г. К., рег. № 924, за осъждане на ответника да върне предадената му от длъжника „Е.-Б.“ ЕАД и неразпределена, преди спиране на производството по изп. дело № 20209240400482 по описа на ЧСИ Г. К., по индивидуално принудително изпълнение, на основание чл. 638, ал. 1 ТЗ, сума в размер на 326 056, 24 лева, която сума се счита за част от имуществото на несъстоятелния длъжник. Касае се за иск за попълване на масата на несъстоятелността – за връщане на платена в производството по индивидуално принудително изпълнение сума с цел разпределението й в производството по универсално принудително изпълнение, като част от масата на несъстоятелността. Не подлежи на доказване, като общоизвестен фактът, че с решение № 97/25.03.2019 г., постановено по т.д. № 354/2018 г. по описа на ОС гр. Бургас е открито производство по несъстоятелност на дружество „Е.-Б.“ ЕАД, а с решение № 2 260098/30.10.2020 г. дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Не е спорно между страните, предвид съдържанието на депозираната от ответника молба на 05.10.2022 г., че ищецът, в качеството си на ипотекарен длъжник по изпълнението е предал по изп.дело № 20169200400028 на МСИ Й.М., преобразувано в изп. дело № 20209240400482 по описа на ЧСИ Г. К., на 31.03.2017 г. сумата в размер на 331 433, 62 лева. В срока за отговор ответникът Частен съдебен изпълнител Г. К., рег. № 924, с район на действие СГС не депозира такъв. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори по делото, а се установява от представените писмени документи и от обстоятелствената част на представените по делото голям брой съдебни актове, че с молба от 31.03.2016 г. от "Л." АД и въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.09.2015 г., издадени от Районен съд – гр. Ловеч по ч. гр. д. № 1626/2015 г., в кантората на ЧСИ Й.М. е образувано изп. дело № 20169200400028, по което „Е.-Б.“ ЕАД има качеството на ипотекарен длъжник. С молба от 09.12.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на опис, определяне на оценка и насрочване на публична продан на ипотекирания недвижим имот. На 21.12.2016 г. ЧСИ е извършила опис на процесния имот, обективиран в протокол № 70. На 10.01.2017 г. е изготвена експертиза за определяне на цената на недвижимия имот от вещо лице по възлагане от ЧСИ. С молба от 31.03.2017г. „Е.-Б.“ ЕАД е уведомило ЧСИ, че с платежно нареждане от 31.03.2017г. са заплатили сумата от 331433, 62лв., дължими по изп. дело № 20169200400028, поради което молят на основание чл.491 ГПК да не се извършва насрочената публична продан. Съгласно посочената разпоредба ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва. Не се спори, че по изп. дело № 20169200400028 е извършено разпределение на постъпилата сума, което е обжалвано. Междувременно преди влизане в сила на разпореждането, изп. дело № 20169200400028 по описа на ЧСИ Й.М. е възложено за продължаване на изп.действия на ЧСИ В.М. и е продължило като изп.д.№20178600403645. Представена е Обезпечителна заповед №314 от 26.10.2018г., от която се установява, че ОС-Бургас, на основание чл.329а, ал.7 от ТЗ, по т.д.№354/2018г. по описа на ОС-Бургас, е постановил Определение №962 от 19.10.2018г., с което е допуснал предварителна обезпечителна мярка по чл.629а, ал.1, т.3 от ТЗ, а именно спиране на изпълнението по изпълнителни дела срещу имуществото на „Е.-Б.“ ЕАД, като в т.6 е посочено спиране на изп.д.№20178600403645 по описа на ЧСИ В.М.. Съгласно цитираната разпоредба преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Съобразно разпоредбата на чл. 151 ЗЗД, както и на основание т. 2 от TP № 4/17 постановено на 11.03.2019 на ОСГТК на ВКС според което "Този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство", поради което следва да се приеме, че всички средства, предвидени за длъжникова защита се отнасят и до ипотекарния длъжник. Не се спори, че на 15.02.2019 год. е влязло в сила извършеното от ЧСИ Й.М. разпределение на процесната сума /с окончателно решение № 381/ 15.02.2019 год., постановено по гр.дело № 4602/2018 год., Софийски апелативен съд се потвърждава решение №3823/12.06.2018год. по ч.гр.дело №7224/2017 год. на Софийски градски съд, с което жалбата на „Е.-Б.“ ЕАД срещу изготвеното разпределение на постьпилата сума е оставена без уважение/. С решение № 97/25.03.2019 год., постановено по тьрг.дело № 354/2018 год. на Окръжен съд - Бургас, на основание чл.630, ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Е.-Б.“ ЕАД с начална дата на неплатежоспособност 30.09.2018год. С решение № 260098/30.10.2020 г. дружеството е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратени са правомощията на органите му и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск за попълване масата на несъстоятелността, предвиден в чл. 638, ал. 2 ТЗ, в редакцията й преди изменение с ДВ бр. 66 от 2023 г., съгласно която норма при извършено плащане на взискателя по индивидуално принудително изпълнение след спиране по силата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на изпълнителното производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, платеното подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. По делото се доказа осъществяването на фактическия състав на тази разпоредба, обуславящ връщане на платеното. С откриване на производството по несъстоятелност се спират ex lege изпълнителните производства, насочени срещу имуществото на несъстоятелния длъжник, което е включено в масата му на несъстоятелността, предназначена да служи за удовлетворяване вземанията на неговите кредитори. Същият ефект настъпва и при постановена от съда по несъстоятелността предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а ал. 1, т. 3 ТЗ. Допуснатото обезпечение има за цел да съхрани имуществените права на длъжника до постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, чието действие заменя действието на обезпечението – чл. 629а ал. 9 ТЗ, за да бъде осигурена в най-пълна степен възможността за удовлетворяване на всичките му кредитори в производството по несъстоятелност при запазване на привилегиите, с които някои от тях се ползват, но без допускане на преференциално отношение. В настоящия случай към момента на допускане на обезпечението – 19.10.2018 г. – по изп.д.№20178600403645 по специалната сметка на ЧСИ е била налична сумата, заплатена от „Е.-Б.“ ЕАД по реда на чл.491 ГПК. Не може да се приеме, че е на лице плащане по доброволен ред от страна на ипотекарния длъжник, който в случая е приравнен по отношение на правата и задълженията в изп.производство, на самия длъжник, доколкото е имало насочено принудително изпълнение към негово имущество. Плащането в случая на чл.491 ГПК не се счита за доброволно доколкото е извършено с цел спиране на принудителни действия. Заплатената сума не преминава в патримониума на длъжника, взискателя или ЧСИ, поради което и докато е налична по делото, тя е част от имуществото на заплатилия я. След плащането й в полза на взискател, в имуществената сфера на платилия ипотекарен длъжник, възниква правото на вземане спрямо длъжника по реда на чл.155 ЗЗД. Така заплатената сума за чужд дълг е част от имуществото на ипотекарния длъжник съгласно чл. 614, ал. 1 ТЗ и подлежи на разпределение. Последното като фактическо действие, дори и при влязло в сила постановление за разпределение, не може да се извърши в производството по индивидуалното изпълнение, когато то е спряно. Съдебният изпълнител не може да извършва никакви изпълнителни действия, включително и разпределение, което е последица от приключила публична продан или постъпила сума за спиране на принудителното изпълнение и поначало не съставлява изпълнително действие. Извършено разпределение на намиращите се по сметката му суми пряко нарушава разпоредбата на чл. 638, ал. 2 ТЗ, в редакцията й преди изменение с ДВ бр. 66 от 2023 г. Тази сума е включена в масата на несъстоятелността, при което компетентен да се разпорежда с нея е единствено и само синдикът на несъстоятелния търговец. С оглед характера на производството по несъстоятелност като универсално принудително изпълнение, вземанията на всички кредиторите се предявяват в това производство и след приемането им се удовлетворяват по предвидения в чл. 722 и сл. от ТЗ ред. Преценката кой от кредиторите е предявил вземанията си и чии вземания са погасени поради непредявяване или неприемане по чл. 739, ал. 1 от ТЗ се прави от синдика. В този смисъл Решение № 166 от 12.03.2016 г. по т.д. №3596/2014 г., I т.о. на ВКС съгласно което по силата на разпоредбата на чл.638, ал.1 ТЗ, индивидуалните принудителни изпълнения срещу включеното в масата на несъстоятелността имущество, започнали преди откриване на производството по несъстоятелност се спират и изпълнението продължава в производството по несъстоятелност, като в него се извършва проверка на вземанията на взискателите, осребряването на имущество и разпределението на получените суми. Само по изключение съдът по несъстоятелността може да разреши продължаване на изпълнително производство, предприето в полза на обезпечен кредитор по продажба на заложена или ипотекирана вещ и то при съществуваща опасност от увреждане на интересите на кредитора. При дадено такова разрешение от съда, предметът на обезпечението се изключва от масата и остава в разпореждане на съдебния изпълнител, като само остатъкът от цената на имущество, получен след изплащане на взискателя на обезпечения дълг, ще подлежи на връщане в масата за разпределение в общия ред в производството по несъстоятелност. В останалите случаи на образувани изпълнителни производства, от момента на откриването на производството по несъстоятелност, съдебният изпълнител не може да осъществява никакви действия по установяване, осребряване на имуществото на длъжника, нито да извършва разпределение на вече събраните суми между взискателите. Тези действия са от компетентността на синдика, като цялото имущество на длъжника, включително и получените от осребряването му суми, стават част от масата на несъстоятелността. Без значение е в кой момент сумите, събрани в индивидуалните изпълнителни производства ще бъдат преведени по особената сметка на синдика по чл. 658, ал. 1, т. 8 от ТЗ, защото още от постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, тези суми се считат за част от масата по несъстоятелността. Отказа на съдебния изпълнител да върне постъпилата сума в масата на несъстоятелността, следва да се приравни на разпореждане със същата, т.е. на плащане в полза на кредитор, каквото неминуемо предстои с оглед влизане в сила на разпределението. С оглед на изложеното исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде осъден ЧСИ Г. К. да върне в масата на несъстоятелността на "Е.Б." ЕАД /н. / получената сума, като я преведе по специалната сметка на синдика. Видно от преводно нареждане на стр.41 от делото, при прехвърлянето на изп. дело № 20169200400028 от ЧСИ Й.М. на ЧСИ В.М. е преведена събрана сума по изп.д. в размер на 326056, 24лв. Не се спори, че сумата е изцяло заплатена от „Е.-Б.“ ЕАД, поради което в пълния си размер представлява имуществото на ипотекарния длъжник съгласно чл. 614, ал. 1 ТЗ и подлежи на връщане в масата на несъстоятелността, поради което предявения иск се явява основателен в пълния си предявен размер. По разноските: Тъй като настоящото дело е за попълване масата на несъстоятелността и на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ не е събрана предварително държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в полза на СГС в размер на 13042, 25лв. Водим от горното, съдът