Решение № 3216 от 22.8.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 8717/2021 г.

Производството е по реда на чл. 58, т. 1 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление № Р-10-253/30.03.2021 г. издадено от заместник- председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 12 000 лева на жалбоподателя, на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 1 от ЗППЦК, за нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от ЗППЦК, вр. пар. 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от ЗППЦК в срок до 30 дни от края на първото тримесечие на 2020 г., а именно до 30.09.2020 г. /удължен поради извънредното положение/ включително, да представи на КФН публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020 г. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр. София, на 01.10.2020 г. Срещу наказателното постановление е подадена жалба от жалбоподателя „ В жалбата подробно са развити съображения за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с оглед затрудненията при изготвяне на консолидираните отчети с оглед въведеното в страната извънредно положение и епидемиологична обстановка. Изтъква се, че уведомлението е било представено в КФН с неголямо закъснение – на 20.11.2020 г., което е обяснимо с оглед извънредните обстоятелства. Отделно от това се оспорва и извода за повторност и системност на нарушението, а оттам и за налагане на санкцията в завишен размер. Предвид това се претендира обжалваното НП да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или упълномощен представител. Въззиваемата страна – КФН /доколкото съдебното следствие е приключило преди влизане в сила на изм. в ЗАНН, обн. в ДВ бр. 109/2020 г./, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Налбантов, изразява становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Развива подробни съображения в писмен вид и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване на НП в размер на 120.00 лева. След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка: „ със седалище гр. е публично дружество, вписано под в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), и като емитент е адресат на разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). В хода на документна проверка от служители на КФН на дейността на дружеството, извършена на 01.10.2020 г., е установено, че към 30.09.2020 г. дружеството не е представило на обществеността публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020 г. чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия, в случая чрез интернет портала „Инфосток“, достъпен на адрес При проверката в портала било установено, че дружеството не е разкривало през него посочената информация. С писмо от 31.03.2020 г. до КФН дружеството уведомило контролния орган, че е взето решение за промяна на сроковете за разкриване на информация по чл. 100, ал. 2 ЗППЦК до 30.09.2020 г., с оглед въвеждането на извънредно положение в страната. А с допълнително писмо от 03.08.2020 г. дружеството уведомило КФН, че поради пандемичната обстановка част от дъщерните дружества в групата все още не разполагат с одитирани годишни финансови отчети, което е възпрепятствало и изготвянето и одиторската заверка на годишния консолидиран финансов отчет за дейността на дружеството през 2019 г., удължен до 31.07.2020 г., като е посочено, че в срок до 30.09.2020 г. дружеството ще представи годишния отчет за предходната година, но липсва подобно уведомление относно отчета за първото тримесечие на 2020 г. Едва на 20.11.2020 г. е публикувало публично уведомление до обществеността за дейността си през първото тримесечие на 2020 г. Така допуснатото нарушение е установено по време на осъществена служебно инициирана документална проверка от св. М.Ч. на длъжност „главен експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ в управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН. На 21.10.2020 г. била изпратена покана до законните представители на дружеството за явяване в КФН за съставяне на АУАН за констатираното нарушение. След установяване на така описаните обстоятелства и след като лично проверила в посочения портал и се убедила, че до 30.09.2020 г. от жалбоподателя не е предоставено на обществеността публично уведомление за дейността му през първото тримесечие на 2020 г., св. Ч. преценила, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, тъй като не е представило публичното уведомление за първото тримесечие на 2020 г. на обществеността чрез избрана информационна агенция или друга медия в законоустановения срок, след удължаването му по пар. 45, т. 1 от ПЗР на Закона за извънредното положение – до 30.09.2020 г., включително и към датата на приключване на проверката. С оглед изложеното св. М.Ч. съставила АУАН № Р-06-784 от 27.10.2020 г., в присъствие на двама от законните представители на нарушителя и на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи. В акта е прието, че нарушението е извършено на 01.10.2020 г. в гр. На датата на съставяне на АУАН, препис от същия е връчен на дружеството, като в акта не са изложени възражения срещу него. Такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като дружеството настоява, че допуснатото нарушение е маловажно, като се сочи и допусната техническа грешка в акта. Въз основа на АУАН № Р-06-784/27.10.2020 г. и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 30.03.2021 г. заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, издала НП № Р-10-253, с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК е наложено на жалбоподателя административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 12 000 лева на основание чл. 221, ал. 8, т. 3 от ЗППЦК за нарушение на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, вр. пар. 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В НП е прието, че нарушението е „повторно“ по смисъла на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗППЦК доколкото дружеството е извършило процесното нарушение в едногодишен срок от влизане в сила на НП № Р-10-64/04.02.2020 г., влязло в сила на 21.02.2020 г., с което дружеството е наказано за същото нарушение. Освен това в НП е посочено, че нарушението е и „системно“ по смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на ЗППЦК, тъй като дружеството е извършило още 3 нарушения на чл. 100 е, ал. 2 от ЗППЦК в годишен срок преди процесното, във връзка с които са издадени следните НП – НП № Р-10-219/19.05.2020 г. влязло в сила на 29.08.2020 г.; НП № Р-10-220/19.05.2020 г. влязло в сила на 29.08.2020 г. и НП № Р-10- 221/19.05.2020 г. влязло в сила на 29.08.2020 г. Настоящето НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 13.05.2021 г., което се установява от инкорпорираната в НП разписка, като дружеството е подало жалба срещу него до КФН по електронен път на 20.05.2021 г. Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства и доказателствeни средства - гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел – М.Ч., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ч., тъй като същите са подробни, непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката посочва, че лично е извършила проверка в избраната от дружеството информационна агенция Инфосток АД и е установила, че отчетът не е публикуван в законовия срок. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Съдът преди всичко основа своите фактически изводи на приложените по делото писмени доказателства, от които безспорно се установява кореспонденцията на дружеството с КФН, както и липсата на публикуван отчет в срока до 30.09.2020 г., като видно от разпечатката от информационния портал, консолидираният отчет е оповестен едва на 20.11.2020 г. след съставяне на АУАН за това нарушение. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок /доколкото към нея са били приложими сроковете преди изменението на ЗАНН с ДВ бр. 109/2020 г./, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК и Заповед № З-249/20.10.2020 г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на законните представители на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Ясно е описано извършеното от нарушителя административно нарушение от фактическа страна, като правилно е посочена и съответната му правна квалификация. На първо място, правилно е определено мястото на извършване на нарушението – гр. където е седалището на дружеството. Доколкото вмененото нарушение се извършва с бездействие, правилно наказващият орган е посочил, че за негово място следва да се счита мястото, където е дължимо действието, т.е. седалището на дружеството, доколкото дължимото действие се изразява в публикуване на информация в електронна система чрез отдалечен достъп. В АУАН е допусната техническа грешка и на последната страница на акта е посочено друго име на нарушителя, но в самия акт недвусмислено е определено дружеството, на което е вменено нарушението, а именно „Уеб финанс холдинг“ АД, като актът е връчен и на неговите законни представители. Тази техническа грешка е поправена в издаденото НП, поради което и не е налице неяснота относно наказания субект. В случая на дружеството-жалбоподател е вменено извършване на нарушение на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 3 от ЗППЦК, което цели да регулира специфичната материя, свързана с публичното предлагане на ценни книжа и да гарантира информираност на евентуалните инвеститори и регулаторния орган. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 100о, ал. 1 от ЗППЦК емитентите на ценни книжа са длъжни да разкриват публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие. А съгласно цитираната като нарушена разпоредба на чл. 100о, ал. 2 от ЗППЦК „Емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие“, като в ал. 4 е определено и съдържанието на публичното уведомление на консолидираната основа за финансовото състояние на дружеството. А в чл. 100 т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК е предвидено, че емитентите са длъжни да разкриват публично регулираната информация чрез предоставянето на КФН и на обществеността. В случая НП е издадено за неизпълнение на задължението на дружеството – емитент за предоставяне на обществеността на информация за финансовото състояние на дружеството през първото тримесечие на 2020 г. С параграф 45, т. 1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. срокът за изпълнение на това задължение е удължен до 30.09.2020 г. Следователно в конкретния случай дружеството е следвало да предостави и на КФН и да разкрие и на обществеността (чрез публикуване в специализиран интернет портал) уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние през първото тримесечие на 2020 г. до 30.09.2020 г. Като не е предоставило на обществеността чрез публикуване в избрания портал на „Инфосток“, достъпен на адрес на тази информация до 30.09.2020 г. включително, дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК, като не е подало информацията не само до законовия срок до 31.05.2020 г., но и до удължения срок поради извънредното положение – до 30.09.2020 г. Видно от представените по делото доказателства, задължението е изпълнено едва на 20.11.2020 г. – със закъснение от над месец и половина и то след съставянето на АУАН за него. Нарушението на чл. 100о, ал. 2, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК е формално, на просто извършване, осъществено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на нормативно определения срок. За реализирането му не е необходимо да има настъпил вредоносен резултат. Освен това правилно наказващият орган е отчел, че не е изпълнена и хипотезата на чл. 100о, ал. 7 от ЗППЦК, която изключва приложението на предходните алинеи, ако емитентът публично е разкрил в същия срок тримесечни финансови отчети за дейността си. Но дружеството не е публикувало подобна информация в срок до 30.09.2020 г. В този смисъл следва да се отбележи, че не е налице и едно общо нарушение по чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК. Законът ясно е предвидил задължението на емитентите да представят информацията както пред КФН, така и пред обществеността, което се осъществява по два различни начина, макар и в един срок. Затова правилно, наказващият орган е ангажирал отговорността на субекта за две отделни нарушения на чл. 100о, ал. 2, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и 2 от ЗППЦК, тъй като дружеството не е представило информацията за финансовото си състояние не само пред обществеността (което е санкционирано с процесното НП), а и пред КФН. С това правилно е приложен чл. 18 от ЗАНН. Неизпълнението на това задължение подлежи на санкциониране по реда на чл. 221, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, който предвижда налагането на имуществена санкция в размер – от 3000 до 5000 лева. А според ал. 8, т. 3 на юридически лица се налагат имуществени санкции за нарушения по ал. 1, т. 3 - от 5000 до 10000 лева, а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лева. В тази връзка в процесното НП са посочени 4 конкретни влезли в сила наказателни постановления, издадени срещу дружеството, които са влезли в сила на 21.02.2020 г. и три на 29.08.2020 г. като необжалвани. Видно от същите наказателни постановления дружеството е наказано за три нарушения по чл. 100е, ал. 2 ЗППЦК и на едно нарушение на чл. 100о, ал. 2, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и 2 от ЗППЦК, като тези НП са влезли в сила в годишен срок преди датата на процесното нарушение – 01.10.2020 г. С това са изпълнени изискванията за „повторност“ и „системност“ на процесното нарушение, съгласно т. 24 и т. 18 от ДР на ЗППЦК. Следователно, правилно от наказващия орган е определена и санкционната разпоредба и съответно наложената имуществена санкция е в законовите рамки. Фактът на забавата не се оспорва от дружеството-жалбоподател, като не се излагат и обективно налични съображения за причините за неподаване на финансовата информация в срок. Единствено е заявено, че дружеството е било в обективна невъзможност да изпълни своето задължение, поради въведеното в страната извънредно положение и противоепидемични мерки. Но именно поради въведеното в страната извънредно положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. срокът за изпълнение на задълженията по чл. 100о, ал. 2, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК относно първото тримесечие на 2020 г. е удължен до 30.09.2020 г., което съответно е 6-месечен срок след приключването на първото тримесечие. В този период стопанския живот в страната до голяма степен се възстанови и въпреки въведените противоепидемични мерки не е било обективно невъзможно да се изготвят консолидираните отчети и те да се публикуват. За да достигне до този извод съдът отчете и че повечето от емитентите в страната са се справили с това си задължение в срок. Освен това дружеството не е представило доказателства за конкретни пречки пред него да изпълни задължението си, а такива единствено се заявяват декларативно. Процесното нарушение е формално, поради което е без значение факта, дали от същото са настъпили вредни последици. Доколкото отговорността на дружеството е ангажирана по реда на чл. 83 от ЗАНН и тя е безвиновна, то не е необходимо да бъде изследван въпроса кое конкретното лице е отговорно за неизпълнението на задължението. Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради изключителната важност на обществените отношения, регулирани от ЗППЦК, свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита на инвеститорите в публични дружества, предлагащи ценни книжа. Така описаното нарушение е застрашило обществените отношения, защитавани с разпоредбите на чл. 221, ал. 8, вр. ал. 1 от ЗППЦК, вр. чл. 100о, ал. 2 и чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК. Не следва да се пренебрегва и закъснението от над месец и половина при представяне на информацията за финансовото състояние за първото тримесечие на 2020 г. както на обществеността, така и на КФН, както и липсата на доказателства за уважителни причини за това. В този смисъл е и Решение от 28.04.2017 г. на АССГ по адм. д. № 11791/2016 г. Освен това съдът не би могъл да пренебрегне и обстоятелството, че дружеството е допуснало идентично нарушение поради забава за публикуване на уведомлението и за дейността си през първото тримесечие на 2019 г. в законоустановения срок, за което е санкционирано. Отделно от това, дружеството е допускало и други нарушения на ЗППЦК, видно от приложените НП към преписката. Следователно, то е било предупредено за последиците от подобна забава, но издадените срещу него НП не са постигнали търсената превъзпитателна и възпираща функция. Доколкото публичното дружество осъществява специфична дейност, обект на изключителна регулация и контрол, то като професионалист следва да отделя значително внимание на специфичните изисквания към дейността си и да спазва стриктно законовите разпоредби. Поради това съдът прие, че извършеното съставлява нарушение, разкриващо типичната обществена опасност за нарушенията от този вид. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че забавата за публикуване на данните е значителна, което е попречило на потенциалните инвеститори да придобият съществена и актуална информация за състоянието на емитента, преди да вземат решение за инвестиция. В този смисъл съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи за малозначителност на общественоопасните последици на нарушението. Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция е приложен правилно съобразно действащия закон към момента на нарушението, като санкцията е определена съгласно чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗППЦК. Наложената имуществена санкция е малко над минималния предвиден в закона размер нарушение извършено повторно, а именно 12 000 лева, което съдът намира за справедливо с оглед данните и за системно извършване на нарушения от дружеството-емитент. Административното наказание съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите, визирани в ЗАНН. С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като остави подадената жалба без уважение. С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. и приложима и за висящи производства/ законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на КФН в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева. Поради гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 и чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, съдът