Решение № 2069 от 21.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1719/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба от К. Р. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], ет. •, ап. •срещу Заповед № 1130/25.07.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с К. Р. П., на длъжност Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, код по НКПД 1213-6022, с ранг IIIс, считано от 16.07.2024година. В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че служебното правоотношение е прекратено със задна дата, считано от 16.07.2024г. /деня, в който от служителя е изразено несъгласие да бъде преназначен на по-ниска длъжност/, на която дата жалбоподателят е бил в отпуск по болест. Навеждат се доводи, че заеманата от оспорващия длъжност съществува и в новото длъжностно разписание, като са направени незначителни промени в изискванията и функционалните задължения, т.е. длъжността началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна е запазена. Изтъква се, че при сравняване на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в сила преди 06.03.2024г., и на устройствения правилник, в сила след тази дата, е видно, че се съкращават регионалните дирекции „Автомобилна администрация“, но общата численост на служителите в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се запазва – 521 щатни бройки, като не е намален и броят на служителите, изпълняващи длъжността началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна. Посочва се, че жалбоподателят отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността. Твърди се, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, тъй като броят на служителите, заемащи длъжността началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ не е намален, а е налице единствено преминаването на звена в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ от една структура към друга /ОО „АА“ са били в състава на РД „АА“, а с промяната се премахва РД „АА“, но ОО „АА“ се запазват като преминават към ГД „АИ“/, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл. Отправя се искане за отмяна на обжалвана заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие, като се моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски съгласно представен списък. Обстойни доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед се излагат в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар, тъй като делото е протекло в едно открито съдебно заседание и е без фактическа и правна сложност. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед № 467/29.01.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /л. 7 от делото/ К. Р. П. е преназначен от длъжност: Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, на длъжност: Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, считано от 01.02.2020година. Видно от длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в сила от 20.11.2023г. /л. 2-10 от преписката/, общата численост на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е 521 щатни бройки, в т.ч. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна – 1 щатна бройка, на която съгласно поименното разписание на длъжностите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в сила от 20.11.2023г. /л. 11-24 от преписката/, е назначен К. Р. П.. Видно от длъжностно разписание на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в сила от 06.03.2024г., съгласно Постановление № 24 на Министерски съвет от 15.02.2024г. /л. 25-31 от преписката/, общата численост на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е 521 щатни бройки, в т.ч. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ – 1 щатна бройка, на която съгласно поименното разписание на длъжностите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в сила от 06.03.2024г., съгласно Постановление № 24 на Министерски съвет от 15.02.2024г. /л. 32-45 от преписката/, е назначен Т. И. Г.. С Предложение рег. № 11-01-1594/23.02.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /л. 18 от делото/, във връзка с влизане в сила от 06.03.2024г. на Постановление № 24 на Министерски съвет от 15.02.2024г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на ИААА, на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДСл, на К. Р. П. – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, е предложено да заеме длъжността: главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. С писмо рег. № 63-0015-13/10/16.07.2024г. /л. 19 от делото/ К. Р. П. – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, изразява несъгласие с отправеното му предложение за заемане на друга длъжност във връзка с Постановление № 24 на Министерски съвет от 15.02.2024г., тъй като счита, че не е налице промяна в щата на заеманата от него длъжност. Със Заповед № 1130/25.07.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с К. Р. П., на длъжност Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, код по НКПД 1213-6022, с ранг IIIс, считано от 16.07.2024година. Със заповедта е наредено също така на държавния служител да се изплатят дължимите обезщетения. Видно от приложения на л. 20 от делото болничен лист № Е20240428024, издаден на 23.07.2024г., К. Р. П. е бил в отпуск по болест за периода от 10.07.2024г. до 23.07.2024година. От формуляр за оценка на изпълнение на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции /л. 14-15 от делото/ се установява, че на К. Р. П. е поставена годишна оценка за изпълнението на длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г. – „Изпълнението надвишава изискванията“. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Съгласно чл. 108, ал. 1, изречение първо от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Според чл. 54, ал. 7 от Закона за администрацията изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията. Оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с оглед изричната разпоредба на чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съгласно която изпълнителният директор назначава и освобождава държавните служители в агенцията. Обжалваната заповед е постановена в предписаната от закона – чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, писмена форма и при спазване на изискването за задължително съдържание – посочени са правното основание за издаването – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, дължимите обезщетения – за неспазен срок на предизвестие, за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца, и за неизползван платен отпуск, както и придобитият ранг на държавна служба – III старши. Неоснователно в жалбата се твърди допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Безспорно установеното обстоятелство, че жалбоподателят е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода от 10.07.2024г. до 23.07.2024г., не представлява пречка административният орган да прекрати служебното му правоотношение, считано от 16.07.2024година. Правният режим, на който се подчиняват служебните правоотношения, не предвижда закрила при уволнение на държавните служители, ползващи отпуск за временна неработоспособност. При наличието на нарочна уредба на правното положение на държавните служители отклонения от нея могат да се предвидят само с изрична правна норма. Аргумент в тази насока трайно установената съдебна практика черпи от законодателното уреждане на сходни хипотези на закрила при уволнение – като например в нормите на чл. 35 от ЗМСМА, чл. 248 от ЗМВР, чл. 200, ал. 2 от ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 107б от ЗДСл е предвидена закрила при прекратяване на служебното правоотношение единствено по отношение на държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане /ал. 1/ и по отношение на държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро /ал. 2/. Тоест в ЗДСл не са уредени специални правила при прекратяването на служебното правоотношение по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност от страна на държавен служител, каквито се съдържат например в Кодекса на труда /вж. чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ/. Отсъствието на такава норма в ЗДСл не означава непълнота на правната уредба, даваща възможност да се правоприлага по аналогия /в Глава Шеста „Прекратяване на служебното правоотношение“ от ЗДСл липсва правна норма, която да препраща към КТ/, а сочи на неприложимост на подобна закрила. Въведената с КТ закрила е с оглед специфичния предмет на трудовото правоотношение – престиране на работна сила срещу заплащане на трудово възнаграждение, който съществено го отличава от служебното правоотношение, изразяващо се в изпълнение на държавна служба въз основа на акт за назначаване от компетентен орган на държавна власт, и аналогията в този случай е недопустима. С оглед горното фактът, че на посочената в заповедта дата на прекратяване на служебното правоотношение /16.07.2024г./, която е обвързана с изразеното от жалбоподателя писмено несъгласие с отправеното му предложение за заемане на друга длъжност, направено от П. независимо от факта, че е бил в законоустановен отпуск, не съставлява съществено нарушение на процесуалния закон, опорочаващо издадения индивидуален административен акт до степен неговата незаконосъобразност. Относно съответствието на заповедта с материалния закон и неговата цел съдът приема следното: Спорът по делото се свежда до това дали заеманата от жалбоподателя длъжност Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на изпълнителния директор са вменени правомощията по определяне структурата на звената, както и утвърждаване на длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите в агенцията. Следователно изпълнителният директор има право да извършва промени и реорганизации за оптимизиране на дейността на ръководената от него администрация. При упражняване на тези правомощия обаче, последният е длъжен да се съобразява с нормативно определената структура, числеността на администрацията, вида дейност за съответната длъжност, като система от функции, задължения и изисквания, съобразно утвърдените длъжностни характеристики. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От анализа на разпоредбата се установява, че основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно когато длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрацията като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, е налице „съкращаване“ по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл на тази длъжност. Посочените две предпоставки за реализиране на фактическия състав на нормата на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл следва да са налице в условията на кумулативност /т.е. едновременно/ и тежестта да установи това обстоятелство е на органа по назначаването. С Постановление № 24 на Министерски съвет от 15.02.2024г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е променена структурата на специализираната администрация, която е организирана в дирекция „Автомобилни превози“, дирекция „Международна дейност и разрешителни“, дирекция „Пътни превозни средства“, дирекция „Водачи на моторни превозни средства“, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, в структурата на която се включват и 27 областни отдела „Автомобилна администрация“ – по един отдел във всеки областен град на страната с териториална компетентност на територията на областта с административен център съответният областен град /§ 3 от Постановление № 24 на Министерски съвет от 15.02.2024г./. Съгласно § 13 от Постановление № 24 на Министерски съвет от 15.02.2024г. числеността на персонала в организационните структури и административните звена на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е 521 щатни бройки. От относимите към спора длъжностни разписания на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в сила съответно от 20.11.2023г. и от 06.03.2024г., се установява, че Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, включен в обхвата на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, след 06.03.2024г. е структуриран към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. След преструктурирането е увеличена числеността на щатните бройки от 9 на 22 в отдела, като длъжността „началник на областен отдел“ се запазва 1 щатна бройка, т.е. длъжността фигурира и в двете длъжностни разписания. При сравнение на изискванията за заемане на последната длъжност по двете длъжностни разписания съдът констатира, че няма промяна в изискванията, свързани с вида на правоотношението – служебно, по ЗДСл.; предвидения код по НКПД – 12 137 022; длъжностното ниво от КДА – 6; наименованието на длъжностното ниво – ръководно ниво 7А; нивото на основната месечна заплата; образователната степен; ранга и професионалния опит. При съпоставяне на длъжностната характеристика на жалбоподателя от 30.03.2020г. /л. 8-10 от делото/ и длъжностната характеристика за длъжността „началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ от 20.03.2024. /л. 46-51 от преписката/ се установява, че по същество основната им цел е сходна и е свързана с ръководство, координиране и контрол върху дейността на областния отдел. Различията са свързани с осъществяваните, според втората длъжностна характеристика, административнонаказателна дейност и прилагане на ПАМ, като последното е в резултат на обособяването на отдел „Административно наказателна дейност“ към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. При анализ на преките задължения, вменени с горните две длъжностни характеристики се установи, че основните дейности и функции на длъжността, свързани с ръководство, координиране и контрол на дейността в областен отдел, са запазени, като при някои от тях има пълно съвпадение. Например посочените преки задължения в т. 1-9, 13, 14, 25, 26, 36, 38-44 от длъжностната характеристика от 30.03.2020г. се припокриват със задълженията по т. 1, 2, 11-17, 19, 22, 25, 38, 41, 43-46, 49-54 от новата длъжностна характеристика от 06.03.2024 година. Останалите задължения са сходни или са формулирани по малко по-различен начин в двете длъжностни характеристики, като са налице несъществени разлики. Задълженията, включени в едната и невключени в другата длъжностна характеристика, и обратното, са вменени на длъжността „началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ с подзаконови нормативни актове, каквито са: Наредба № 38/16.04.2004г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверовъчните изпити; Наредба № 37/02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение; Инструкция № 3/17.10.2008г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС /обн. ДВ бр. 97/2008г. /, изд. от министъра на транспорта; Заповед №РД-01-945/15.04.2016г. на ИД на ИА „АА“, както и от Вътрешните правила за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител в ИА „АА“. Освен това преобладаващата част от преките задължения по новата длъжностна характеристика по силата на чл. 5 от Наредбата на прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, са присъщи за длъжността, с оглед ръководния характер и мястото в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С оглед горното съдът счита, че не е налице съкращаване на длъжността, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При извършената структурна промяна не е закрито структурното звено – областен отдел, нито длъжността „началник на областен отдел „Автомобилна администрация“, заемана от жалбоподателя. Обстоятелството, че в резултат на преструктуриране на администрацията, съответните областни отдели, които са запазени и като брой /27/, са подчинени, вместо на досегашните регионални дирекции „Автомобилна администрация“, на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, не обоснова извод нито за закриване на структурното звено – областен отдел „Автомобилна администрация“, нито за премахване на фигуриращата в него длъжност „началник отдел“. За да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, следва изменението на дейността, функциите, задачите и изискванията да е толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за наличието на качествено нова длъжност. В случая основните дейности и функции на длъжността, свързани с ръководство, координиране и контрол на дейността на областния отдел, са запазени. Не е налице и промяна в изискванията за заемането на длъжността, на които жалбоподателят безспорно отговаря. Налага се извод, че длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна към Главна дирекция „Автомобилна инспекция, като система от функции, задължения и изисквания за тяхното осъществяване, не предполага да е качествено нова, различна от изпълняваната от жалбоподателя длъжност по предходното длъжностно разписание. Оспорената заповед е постановена и в противоречие с целта на закона – порок, представляващ самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращаването на щата е да се оптимизира работата на съответната административна структура, като същата се реорганизира и организира по начин, който да позволи служебните функции да се изпълняват от по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В разглежданата хипотеза функциите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не са променени, не са изменени задълженията и функциите на териториалните звена на агенцията, а и липсва намаление на бройките на служителите, заемащи длъжността началник областен отдел „Автомобилна администрация“, изпълняващи ръководство на тези териториални звена. Единствената промяна се с състои в това, че съответните областни отдели, чийто брой е запазен /27/ и по новото длъжностно разписание, са подчинени вече не на премахнатите от структурата на Агенцията регионални дирекции „Автомобилна администрация“, а на Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, което не може да обуслови извод както за закриване на областния отдел, като структурно звено, така и за съкращаване на фигуриращата в него длъжност „началник на областен отдел“, поради което обжалваната заповед е издадена при превратно упражняване на власт. Предвид горното съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и в несъответствие с целта на закона, поради което са налице основанията на чл. 146, т. 4 и 5 от АПК за неговата отмяна като незаконосъобразен. При този изход на правния спор в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, заплатени в брой съгласно приложения на л. 36 от делото договор за правна защита и съдействие от 03.11.2024 година. Заплатеното възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, която е типична за дела от този вид, както и предвид конкретно осъществената от наетия адвокат защита /осъществяване на процесуално представителство в открито съдебно заседание и депозиране на подробни писмени бележки, съображенията в които са споделени от съда при постановяване на настоящото решение/, поради което възражението на ответника е неоснователно. Водим от горното, съдът