Решение № 10 от 16.1.2025 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 359/2024 г.

Производството по делото е образувано по жалба от Ц. К. Р. срещу Заповед №260/05.04.2024 г. на зам.-кмета на Община С., по силата на която на „А.С.“ ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор М.С., в качеството му на ползвател на засяти с пшеница площи в поземлени имоти с идентификатори: 87429.8.33, 87429.9.39, 87429.9.40, 87429.9.41, 87429.9.42, 87429.9.43, 87429.9.44, 87429.9.45, 87429.9.46, 87429.9.47, 87429.9.48, 87429.9.49, 87429.9.50, 87429.9.51, 87429.9.52, 87429.9.53, 87429.9.69, 87429.9.73, 87429.9.77, попадащи в БЗС №87429-67-1, съгласно Споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2023/2024 г. за землището на с. Я., ЕКАТТЕ 87429, с вх. №ПО-09-908/11.09.2023г, утвърдено със Заповед №ПО-09-908- 2/23.10.2023 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ш., е определена пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за причинени щети от селскостопански животни (кози) на стойност 27831, 99 лв., което обезщетение следва да се изплати от собственика на животните (кози) Ц. Р.. Жалбоподателят поддържа, че атакуваната заповед е издадена от некомпетентно лице - заместник-кмета на общината. Излага, че последният действал въз основа на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и Заповед №949/03.11.2023 г., но не били посочени причините, поради които заповедта била издадена от заместник-кмета, вместо от кмета на общината. Сочи, че липсвало информация и кой е съставил горецитираната Заповед №949/03.11.2023 г. Счита, че атакуваната заповед №260/05.04.2024 г. е издадена в резултат на незаконосъобразно проведена процедура. Сочи, че увреденото юридическо лице, по чиято инициатива е била образувана преписката, не е посочило информация нито за броя на животните, за които се твърди, че са му нанесли имуществени вреди, нито за продължителността на пребиваването им в обработваните от дружеството земи, нито дали забелязаното нахлуване на животни в посочения в заявлението селскостопански масив се е осъществило многократно или еднократно. Обръща внимание, че на приложените от дружеството снимки са заснети 18 бр. кози в далечен план, за които се твърди, че са увредили около 10% от обработвания от дружеството селскостопански масив с обща площ от 336 дка, т.е. 33.6 дка. Настоява, че е физически невъзможно настъпването на имуществени вреди в твърдения размер само от действията на 18 бр. кози. Акцентира, че заместник-кметът е издал заповед по чл. 20 от ЗОСИ, с която е определил комисия от 3 лица - кмета на с. Я., И.В. - гл. специалист ОСТ в Община С. и вещо лице- оценител инж. С.Б., която е следвало да установи характера и размера на вредите и да определи размера на обезщетението. Жалбоподателката настоява, че първите двама членове от комисията не отговарят на условията да са членове на същата тази комисия и счита, че задачите, които са били поставени на комисията не съответстват на тези посочени в закона – чл. 20, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗОСИ. Обръща внимание, че в заповедта било отбелязано, че за огледа следва да се покани представител на дружество „К.А.“, с неизвестно отношение към случая, но самата тя не е била уведомена. Допълва, че на 21.03.2024 г. от „А.С.“ ЕАД било подадено допълнително заявление, в което бил посочен точния размер на определените от него "уредени" площи. Акцентира, че огледът е бил извършен от комисията на 22.03.2024 г., като членовете й са констатирали "следи от копита на животни (кози) и опасани върхове на пшеницата", но липсват данни в кой блок, в кой имот, какви замервания са направили, на каква площ са констатирали опасаните върхове и следите от копита, как са установили, че това са следи от копитата на нейните кози. Сочи, че на 01.04.2024 г. в Общината е постъпило ново допълнително заявление от „А.С.“ ЕАД, в което се съдържала информация за средния добив на пшеница от имотите, обработвани от дружеството. Настоява, че комисията е възприела безкритично всичко казано и написано от заявителя и на 03.04.2024 г. дословно е въвела изчисленията на „А.С.“ ЕАД за размера на претърпените щети по пшеницата в протокола си. Счита, че лицензираният оценител С.Б. (един от тримата членове на комисията) не е взел предвид, че са били опасани само върхове, а не целите растения. Обръща внимание, че при определяне размера на евентуално претърпените щети Б. е използвал пазарния метод за оценка, вместо да се съобрази с нормата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, която предвижда, че когато се касае за полска култура (в случая жито), оценката се прави по тарифа, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Предвид изложеното, счита, че атакувана заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В рамките на проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателката чрез процесуалния й представител заявява, че поддържа така подадената жалба и моли същата да бъде уважена, като й бъдат присъдени сторените в производството съдебно-деловодни разноски. Ответникът по жалбата Община С. не е депозирал писмен отговор в предоставения срок. В откритото съдебно заседание редовно упълномощения му процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. В законоустановения срок е депозирано писмено становище по подадената жалба от конституираното в качеството на заинтересовано лице дружество „А.С." ЕАД. Намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че през последните две години зачестили случаите на прекарване на питомни животни през обработваеми площи в землището, в резултат на което системно се увреждали частично или напълно посевите по пътя на стадото. Твърди, че от съпровождащото животните лице /пастир/ М. Д. Д., от с.Я. било установено, че собственик на животните е жалбоподателката, която е регистрирана като земеделски производител с основна дейност - отглеждане на дребен рогат добитък. Акцентира, че през месец октомври и ноември 2023г. бил утъпкан голям обем междинни култури, но дружеството не подало сигнал към компетентните органи, поради постъпила молба от страна на собственика на животните за уреждане на отношенията по доброволен начин. Независимо от това, случаите зачестили. Излага, че била въведена допълнителна организация в дружеството за провеждане на всекидневни огледи и охрана на засятите площи, но без успех. Поддържа, че на 13.03.2024г. около 15ч. било установено влизането на стадото кози в поле, обработвано от дружеството, находящо се в землище Я., местност „П.“, засято с култура пшеница с БЗС 87429- 67-1 и площ 336 дка, като засегнатата площ била около 10%. В тази връзка в качеството на увредено лице дружеството депозирало заявление до Община С., съпроводено със снимки, по повод на което започнала процедура по чл.18 и сл. ЗОСИ, завършила с атакуваната заповед. Обръща внимание, че за същия период има образувани и други преписки пред община С. по повод на влизане на същите животни в т.ч. и на територията на Общински гробищен парк село Я.. Твърди, че част от животните нямали официална идентификация посредством ушни марки, поради и което не е можело да се посочат и повече данни. Сочи, че в някои от случаите са били намирани животни в нивите дори непридружени от собственик или гледач, противно на предвидените ред и условия. Счита, че атакуваната заповед и предшестващите документи по административното производство по ЗОСИ са издадени в съответствие с изискванията на ЗОСИ, АПК и ЗАНН от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Категорично се противопоставя на твърденията, въведени в жалбата, че актовете са издадени от некомпетентен орган и не съдържат изискуемите реквизити. Настоява, че с изрична заповед Кметът на Общината на осн. чл. 44 от ЗМСМА и чл. 20 ал. 1, във вр. с чл. 18 ал.1 пр. 1 от ЗОСИ е определил комисия, която след оглед на място и проверка на изнесеното в жалбата, да отрази направените констатации в протокол. Настоява, че такъв протокол е бил изготвен, като било безспорно доказано кой е собственикът на селскостопанските животни, сочени като непосредствени причинители на вредата. Противопоставя се на твърдението, че „опасването на върховете на пшеницата“ не води до погиване на цялото растение, като настоява, че при отнемане горна част на житна култура - пшеница няма възможност за развитие на зърно от долна част /стебло/ или от корените. Счита, че е използван правилен метод за остойностяване на вредата, съобразно нормата на чл. 18, ал. 1 от ЗОСИ и чл. 22, ал. 2 от ЗОСИ. Поддържа, че в резултат на гореописаните неправомерни вредоносни действия са настъпили преки загуби от унищожаването на посеви и бъдеща селскостопанска продукция, като дружеството е генерирало значителни имуществени вреди, тъй като е направило разходи за семена, препарати, извършени са необходимите агротехнически обработки върху увредените площи, за които се дължат и съответните облигационни плащания по сключени договори за наем/аренда със собствениците на имотите. Противопоставя се на твърдението на жалбоподателя, че земеделските имоти не били идентифицирани. Напротив, настоява, че още в първоначалното заявление до Общината дружеството е посочило конкретен земеделски блок, посевите в който са унищожени. С допълнително заявление е представен и списък на поземлените имоти по кадастралните карти и кадастралните регистри на село Я., община С., област Ш., от които са образувани посочените масиви за ползване по силата на Доброволно споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ, утвърдено със Заповед № ГЮ-09-908-2/ 23.10.2023 г. на Директора на ОДЗ гр. Ш., части от които се твърди, че са увредени от неправомерното навлизане на животни на жалбоподателя. Моли жалбата на Ц. К. Р. - У. срещу Заповед № 260/05.04.2024г. на зам.кмета на Община С. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В откритото съдебно заседание процесуалният представител на „А.С." ЕАД поддържа наведените в становището си доводи и настоява за отхвърляне на жалбата. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Към делото е приобщена цялата преписка по издаване на атакуваната в настоящото производство Заповед на зам. кмета на Община С.. Същата е започнала по заявление по реда на чл. 18 и сл. от ЗОСИ, депозирано от конституираното в качеството на заинтересовано лице дружество „А.С." ЕАД с вх. № 26-00-158/ 20.03.2024 год., в което е посочено, че дружеството обработва масиви в землището на село Я., общ. С., обл. Ш., ЕКАТТЕ 87429, засети със земеделски култури. Отразено е, че на 13.03.2024 год. около 15 часа служители на дружеството са установили навлизането на стадо кози, собственост на жалбоподателката Ц. К. Р., съпровождани от М. Д. Д. (пастир). В заявлението си дружеството твърди, че животните са навлезли в следния селскостопански масив БЗС 87429-67-1, засят с пшеница, с площ 336.000 дка, от която засегната около 10%. Настоява, че с пастира са провеждани множество разговори, но въпреки това той продължава и към датата на депозиране на заявлението да пасе животните там. Моли да бъдат предприети действия за установяване на характера и размера на причинените вреди и да бъде определено дължимото от Р. обезщетение. Към заявлението са приложени 3 броя черно-бели снимки на стадо животни в далечен план. Във връзка с подаденото заявление със заповед № 219/21.03.2024 год. на Кмета на общ. С. на осн. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗОСИ е назначена комисия, която да извърши оглед на посочените от дружеството площи, да установи дали има нанесени щети от кози и съответно размера на щетите. Депозирано е допълнително заявлението от „А.С." ЕАД вх. № 26-00-170/21.03.2024 год., към което е приложен списък на поземлените имоти, от които е образуван посоченият селскостопански масив БЗС 87429-67-1, засят с пшеница. С допълнително заявление вх. № 26-00-190/01.04.2024 год. „А.С." ЕАД е предоставило информация относно среден добив на декар от обработваемите земеделски масиви за последните 3 стопански години. Приложен е доклад за определяне пазарна стойност на унищожена продукция и трайни насаждения, установяване на вреди и определяне на обезщетяване по реда на ЗОСИ, изготвен от С.Б. – член на назначената от Кмета на общината комисия, в който оценителят е посочил, че на място е констатирал опасване на върховете на засадената в горепосочения масив пшеница от кози. Отразено е, че увреждането е установено с оглед и преброяване на 5 таксирани участъка на произволен принцип, обхващащи площта на нанесените вреди. Констатираните от оценителя вреди по поземлени имоти са в същия обем като посочените о т „А.С." ЕАД в допълнителното заявление. Според Б. стойността на щетите възлиза на 27831.99 лева. Видно от Протокол от 04.04.2024 год. за установяване на вреди и определяне на обезщетяване по реда на ЗОСИ назначената от зам. Кмета на общината комисия е възприела изцяло обстановката, очертана от „А.С." ЕАД. Посочено е, че е извършен оглед от комисията, при който били установени множество следи от копита на кози в посевите и опасани върхове на пшеницата. Засегнатите площи, попадащи в селскостопански масив БЗС 87429-67-1, местност „П.“, в землището на село Я., според констатациите на комисията са 83, 311 дка, а стойността на вредите възлиза на 27831.99 лева. Въз основа на събраните в преписката писмени доказателства и констатациите на комисията, изложени в горецитирания протокол е издадена атакуваната в настоящото производство Заповед №260/05.04.2024 г. на зам.-кмета на Община С., по силата на която е определена пазарна стойност на равностойното парично обезщетение за причинени щети от селскостопански животни (кози) в полза на „А.С." ЕАД в размер на 27831.99 лева, платима от собственика на животните Ц. К. Р.. Последната следва да заплати и сумата от 150 лева – направени разноски от лицензирания оценител в полза на Община С.. Видно от приложената обратна разписка препис от Заповед №260/05.04.2024 г. на зам.- кмета на Община С. е връчена на жалбоподателката на 11.04.2024 год. От ангажираната заповед № 949/03.11.2023 год. на кмета на Община С. се установява, че същата е разпоредила в случай на отсъствие да бъде замествана от И.Й.К. – заместник-кмет на общината. С писмо изх. № 06-00-74 от 27.03.2024 год. кмета на общината е уведомила областния управител на Областна администрация – Ш., че за периода от 01.04.2024 год. до 05.04.2024 год. включително ще ползва платен годишен отпуск, за който период ще бъде замествана от И.Й.К. – заместник-кмет на общината. По делото е представено и заявление, депозирано по реда на чл. 18 и сл. от ЗОСИ, до Кмета на Община С. от трето за производството лице „К.А.“ ЕООД вх. № 26-00- 157/20.03.2024 год., в което се сочи, че на 12.03.2024 год. около 15 часа и на 16.03.2024 год. около 14 часа служители на дружеството са установили навлизането на стадо кози, собственост на жалбоподателката Ц. К. Р., съпровождани от М. Д. Д. (пастир). В заявлението се твърди, че животните са навлезли в няколко селскостопански масива, засити с пшеница и ечемик, като засегнатата площ от тази, засята с пшеница е 10%, а от тези, засети с ечемик – 50%. Отправено е идентично искане за установяване на характера и размера на причинените вреди и за определяне на обезщетение. Приложени са и черно-бели снимки, на които са заснети кози. На три от снимките в близък план са заснети ушни марки на кози, като видно от писмо изх. № 2113/03.04.2024 год. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Ш. заснетите кози с ушни марки 100037000405221 и 100037000428339 са собственост на Ц. К. Р.. Приложено е още наказателно постановление № 1/09.04.2024 год. против М. Д. Д. за това, че на 13.03.2024 год. в 14: 30 часа в землището на село Я., местност „Б.“ пастирът Д. пуснал да преминат 200 кози и ярета в ниви, засяти с пшеница. На последния е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева, на осн. чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ. По делото е приложено писмо от Директора на ОДБХ – Ш. изх. № 4767/ 01.08.2024 год., ведно със справки за броя животни, регистрирани от Ц. К. Р. за дати 01.01.2024 год. и 31.07.2024 год., от които е видно, че за първата посочена дата жалбоподателката е имала регистрирани общо 226 кози, а за втората дата – 167. Вещото лице по назначената от настоящия съдебен състав съдебно техническа експертиза след запознаване с материалите по делото и оглед на място е достигнало до извод, че комисията, която е била ангажирана по случая не е направила обективна оценка на нанесените щети, доколкото в доклада липсва информация какво е общото състояние на посева, каква е фазата на развитие на растенията, каква е плътността на посева (брой растения върху единица площ), какъв е броят на повредените растения, каква е площта на 5- те таксирани участъка и по какъв начин са определени същите. Според констатациите на комисията степента на повредените растения е от първа група – слабо повредени растения – засегнати са само листата. Сочи, че при повреда на посевите от първа група растенията имат възможност да се възстановят. Акцентира, че върху процесните площи е извършена жътва. Според вещото лице оценката следва да се извърши по реда на чл. 22, ал. 5, т. 2 от ЗОСИ – т.е. по реалната стойност на нанесените щети, определена съгласно ППЗОСИ. Експертът е посочил, че не може да оцени нанесените през месец март вреди, поради големия период от време, който е изминал до датата на изготвяне на заключението. Вещото лице сочи, че при козите стадният инстинкт е по-слабо развит, затова те пасат разпръснати. Категорично твърди, че козите откъсват само върховете на растенията, което не води до цялостно унищожаване на посевите, но не води и до увеличаване на продукцията. Допълва, че теренът е пресечен, има много храсти и дървета, което не дава възможност на пастира да следи всички животни. Счита, че част от животните са се отделили от стадото и са преминали в посевите без да бъдат забелязани от пастира, защото има естествена преграда от дървета и храсти. Експертът не изключва възможността в процесните ниви да са навлезли и диви животни. В заключение според вещото лице е напълно невъзможно на посочената дата и час козите да са унищожили 83 дка площ, засята с пшеница, още повече, че от площта е била получена продукция, което означава, че растенията са се възстановили и са се развили. В хода на делото са били изслушани обясненията на жалбоподателката, която заявява, че на 13.03.2024 г. около 15, 00 часа животните (между 150 и 200 броя кози) са били придружавани от пастира М. Д.. Сочи, че в района има само едно достъпно пасище с площ от около 30 дка. Допълва, че има и други пасища, до които обаче няма как да се стигне, тъй като около тях има ниви, които са засети. Признава, че няколко кози действително са се отбили от стадото и са навлезли в нивата, но е категорична, че веднага са били изведени от пастира. Споделя, че обикновено тя помага на пастира, когато извежда козите на паша, като единият застава пред стадото, а другият – зад стадото и следят никоя коза да не се отделя от останалите. На 13.03.2024 г. М. бил сам, тъй като жалбоподателката правила електропастир. Р. настоява, че предприема достатъчно адекватни мерки по отношение на своите животни и поддържа, че те вървят по права линия и не се отклоняват масово от стадото. Споделя, че всички животновъди в селото ползват това пасище, като допълва, че не е кандидатствала за разпределение на пасища, мери и ливади, тъй като повечето пасища са недостъпни. По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на 3 свидетели - свид. М. Д. Д., воден от жалбоподателката и свид. Г.К.С. и М.Х.В., водени от „А.С." ЕАД. Св. М. Д. Д. е пастир на стадото на жалбоподателката. Споделя, че на процесната дата извел на паша 170-190 кози, като не може да се ангажира с точен брой. Настоява, че животните, които са навлезли в нивата, са престояли там не повече от 10 минути, колкото са му били необходими да ги изкара от там. Допълва, че другите двама свидетели по делото са видели случката, но не са се намесили и не са му помогнали да изкара животните от нивата. Излага, че няма спомен друг път животните да са влизали в засети ниви. Поддържа, че на следващия ден като извел животните на паша, повикал и друг човек, който да му помогне, като е категоричен, че двама души могат да прекарат стадото до пасището, без никое животно да се отдели и да навлезе в нивите. Освен това твърди, че има и кучета, с които излиза на паша. Свидетелят сочи, че и друг път е минавал по същия път, но никога не са се отделяли така животните. Заявява, че козите само късат върха на тревата, за разлика от овцете, които изпасват растението до корен. Категоричен е, че на 13.03. не е видял опасани и напълно унищожени, стъпкани площи в процесните земи. Допълва, че между пътя, по който върви заедно с козите, и намиращите се от двете страни на пътя засети имоти, няма ограждения или електропастир. Подчертава, че е невъзможно за 5-10 мин. Козите му да унищожат продукция, засята на 80 дка. Св. Г.С. излага, че е служител на „К.А.“ ЕООД и се занимава с обработката на земите на „А.С.“ ЕАД. Твърди, че при обход на 13-ти март с колегата му М.Х.В. установили, че вътре в блока, в местн. „П.“ в землището на с. Я. имало стадо кози, които пасели. Заявява, че казали на пастира им М. да изкара козите, което отнело около 1 час, защото полето е дълго около 350 дка. Сочи, че на тази площ откъдето са минали животните, са опасали и унищожили продукцията. Допълва, че през месец март растенията са били в ранна фаза на поникване, не са се възстановили след като са били прегризани от козите и са загинали. Твърди, че цялото стадо, състоящо се от 250-300 кози, е било в нивата. Излага, че в близост няма пасища, поради което козите директно от гората преминават през нивите. Настоява, че навлизане на кози на жалбоподателката в обработваеми площи не се случва за първи път и случката от 13.03. не е изолирана, като сочи, че с нея и пастира са били провеждани многократно разговори с цел избягване на други подобни ситуации, но от тези разговори нямало резултат. Свидетелят заявява, че е виждал как пасе коза и настоява, че козата съумява да унищожи всяка растение или дръвче, което нагризе. Твърди, че заедно с колегата са помагали на пастира да изведе животните от нивата, които били около 300 на брой, но това била трудна задача, която им отнела близо 1 час. Допълва, че един-два пъти е виждал да влизат диви животни в тези ниви – единични елени, като счита, че не е възможно тези елени да нанесат описаните щети на продукцията. Заявява, че други големи стада, които се пасат от пастира М., освен стадото на жалбоподателката, не е виждал. Сочи, че нивите не са оградени с ограничители – електропастири, стени или огради. Св. М.Х.В. също заявява, че е служител на „К.А.“ ЕООД. Споделя, че на 13.03 заедно с колегата си Г.С. установили, че цяло стадо кози (250-300, дори над 300) били навлезли в обработваемите площи. Свидетелят забелязал, че пастирът стои отстрани и бездейства, но когато ги видял да идват, започнал да изкарва козите от нивата. Споделя, че е било необходимо много време, докато козите бъдат изведени от нивата, като междувременно посевите били изпасани, утъпкани и унищожени. Василев излага, че не е виждал други стада от кози с други пастири в района. Допълва, че в близост няма пасища, а само гори. Акцентира, че тази случка не е изолирана и е имало и други подобни ситуации, като споделя, че понякога е виждал стадото заедно с жалбоподателката, но в повечето случаи – само с пастира М.. Излага, че обикновено помагат на пастира да изкара козите от нивата, но е категоричен, че на 13.03. не са му помагали, а са изчакали отстрани. Твърди, че до мястото, в което жалбоподателката твърди, че пасе стадото, няма път, а трябва да се мине през нивата, като допълва, че това място не е пасище, а на него има храсти и дори коза не може да мине оттам. С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с жалба с правно основание чл. 25, ал. 2 от ЗОСИ. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗОСИ гласи, че когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административнонаказващия орган, която може да бъде обжалвана по реда на Гражданския процесуален кодекс пред районния съд в 14-дневен срок от съобщаването й. Жалбата е подадена от легитимирана страна, адресат на оспорвания административен акт, и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 25, ал.2 от ЗОСИ/. Видно от обратната разписка, приложена към административната преписка, атакуваната заповед е връчена на жалбоподателката на 11.04.2024 год., а жалбата е подадена на 25.04.2024 год., видно от извлечението от ССЕВ, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима. Законът за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/ е специален закон, който урежда детайлно процедурата по определянето на вреди, нанесени на селскостопанското имущество от трети лица или техни вещи, в това число и животни. Видно от чл. 1 от закона, същият урежда опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди. Съгласно чл. 8, ал.1, кметовете на общините организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината. Процесната заповед №260/05.04.2024 г. на зам.-кмета на Община С. е издадена на осн.чл. 25, ал.2 от ЗОСИ и касае определяне на обезщетение на правоимащо лице – ползвател на земеделски имоти, засети с пшеница, попадащи в селскостопански масив БЗС №87429-67-1 в землището на с. Я., общ. С., обл. Ш., ЕКАТТЕ 87429 за вреди, нанесени от животни, собственост на жалбоподателя. На първо място следва да се посочи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗОСИ, в писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, налице е териториална и материална компетентност на органа в лицето на зам. кмета на Община С. И.Й.К., който е бил надлежно упълномощен от кмета на общината със заповед № 949/03.11.2023 год. да го замества в негово отсъствие. Видно от ангажираните писмени доказателства към датата на издаване на атакуваната заповед (05.04.2024 год.) кметът на община С. е ползвал платен годишен отпуск и е бил законосъобразно заместван от Иван Кюркчиев. Предвид изложеното, възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че атакуваната заповед е издадена от некомпетентно лице, е неоснователно. На следващо място, според чл. 18, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, вреди, които се обезщетяват по реда на този закон, се установяват по заявление на увредения или служебно с акт, който се съставя незабавно от орган по охрана на селскостопанското имущество, като актът следва да отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 43, алинеи 1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания. От приложените по делото писмени доказателства, вкл. от представената от административния орган административна преписка, се установява, че производството е започнало по заявление на увреденото лице „А.С." ЕАД, конституирано в качеството на заинтересовано лице. В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗОСИ е предвидено, че кметът трябва да назначи едно, а при сложни случаи и повече компетентни лица, които да установят характера и размера на вредите, да определят размера на обезщетението и да изясняват други обстоятелства във връзка с деянието. Видно от ангажираните доказателства 1 ден след входиране на заявлението, депозирано на осн. чл. 18, ал. 1 от ЗОСИ от увреденото лице „А.С." ЕАД, кметът на общината в съответствие със задължението си по чл. 20, ал. 1 от ЗОСИ със заповед № 219/21.03.2024 год. е назначил комисия, която да отговори на задачите, поставени в чл. 20, ал. 1 от ЗОСИ. Комисията в кратък срок е представила протокол за своите констатации и оценки, съобразно изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗОСИ, като въз основа на този протокол е издадена и атакуваната в настоящото производство заповед. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните aдминистративния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен следваше да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в частност – че оспорената заповед е издадена при спазване на процедурата по ЗОСИ, от компетентен административен орган, че са били налице предпоставките за издаването на акта, че щетите са установени от нарочна комисия, назначена съобразно изискванията на закона, че щетите са в причинно- следствена връзка с действията/бездействията на животни, които са собственост на жалбоподателя, както и размер на увредената площ и стойност на вредите, причинени на заинтересованата страна. Жалбоподателят, от друга страна, следваше да установи съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно че размерът на определеното обезщетение е незаконосъобразно/ неправилно определен от комисията. Въпреки ангажираните множество писмени и гласни доказателства ответникът и конституираното в качеството на заинтересовано лице дружество „А.С." ЕАД не успяха да установят фактите и обстоятелствата, чието доказване беше разпределено в тяхна тежест. От показанията на разпитаните свидетели, в това число и на водения от жалбоподателя свидетел, безспорно се установи, че животни, собственост на жалбоподателката на 13.03.2024 год. около 15 часа, са навлезли в обработвани от „А.С." ЕАД земеделски земи, попадащи в посочения в заявлението по чл. 18 от ЗОСИ селскостопански масив БЗС №87429-67-1 в землището на с. Я., общ. С., обл. Ш., ЕКАТТЕ 87429. Не беше установено, обаче, по категоричен начин, нито какъв е бил броят на животните, нито какви вреди са нанесли последните - по вид и стойност. В тази връзка, съдът не кредитира на показанията на водените от „А.С." ЕАД свидетели, доколкото същите от една страна взаимно си противоречат, а от друга страна не кореспондират на приетите писмени доказателства по делото. Свид. Симионов и Василев твърдят, че в нивата били навлезли 300 кози, всички те собственост на жалбоподателката, но видно от приложените справки за броя животни, регистрирани от Ц. К. Р. за дата 01.01.2024 год. жалбоподателката е имала регистрирани общо 226 кози, а за дата 31.07.2024 год. – 167. Т.е. реално регистрираните селскостопански животни са значително по-малко от посочения от свидетелите очевидно силно хиперболизиран брой. Освен това, вещото лице по назначената СТЕ, на чиито специални показания съдът се доверява, изрично посочи, че при козите стадният инстинкт е по-слабо развит, отколкото при овцете, поради което по-вероятно е твърденията на първия свидетел Д. да са достоверни, а именно, че част от козите са се отклонили от пътя си и са навлезли в нивата. Показанията на водените от третото заинтересовано лице свидетели са диаметрално противоположни и относно това дали са оказали помощ на пастира при извеждане на животните или не – свид. Симионов твърди, че заедно с колегата си Василев са помагали на пастира Д. да изведе животните от нивата, което им отнело близо 1 час, докато свид. Василев е категоричен, че на процесната дата 13.03.2024 год. не са помагали на пастира, а са наблюдавали отстрани. Освен това и двамата свидетели настояват, че козите са опасали и унищожили продукцията, като растенията не са се възстановили след като са били прегризани от козите и са загинали. Тези им твърдения влизат в пряко противоречие с изводите на вещото лице, което недвусмислено заяви, че степента на повредените растения е от първа група (в каквато насока са и констатациите на назначената от Кмета на общината комисия) – слабо повредени растения, които имат възможност да се възстановят, възстановили са се на практика и върху процесните площи е била извършена жътва. Т.е. в настоящото производство не само не беше установено по безспорен начин, че козите на жалбоподателката са увредили площ от 83 дка, като стойността на щетите била в размер на 27831, 99 лева, а точно обратното – доказа се, че не е възможно животните на жалбоподателката да са унищожили толкова голяма площ, засята с пшеница, дори и да са престояли в нивата 1 час, в каквато насока са показанията на водените от „А.С." ЕАД свидетели. Установи се също така, че „А.С." ЕАД е реализирало печалби именно от „увредените площи“, върху които е била извършена жътва. При анализ на събраните в настоящото производство доказателства, буди съмнение обективността и адекватността на оценката, изготвена от Стефан Симеонов Б. в рамките на производството по ЗОСИ. Липсват данни към датата на извършване на огледа какво е било общото състояние на посева, каква е била фазата на развитие на растенията, каква е била плътността на посева (брой растения върху единица площ), какъв е бил броят на повредените растения, каква е била площта на 5-те таксирани участъка и по какъв начин са били определени същите. Оценителят на практика е пренесъл безкритично в доклада си данните за площта на увредените площи, посочени в заявлението на увреденото лице и е направил оценката съобразно посочената от заявителя информация относно среден добив на декар от обработваемите земеделски масиви през последните 3 години без да държи сметка, нито за реалната стойност на щетата (по чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОСИ), нито за пазарната й стойност (чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗОСИ). Предвид всичко изложено, съдът намира, че ответникът и третото заинтересовано лице не успяха да установят фактите и обстоятелствата, чието доказване беше разпределено в тяхна тежест, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. По разноските: При това развитие на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на административния орган следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя съдебно- деловодни разноски в размер на 500 лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице, 10 лева – заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за защита и правно съдействие заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител е в размер на 2900 лева. Своевременно от процесуалния представител на ответника е релевирано възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. В разглеждания случай става въпрос за дело с фактическа и правна сложност и специфичен предмет, проведени са 2 същински открити съдебни заседания, по които процесуалният представител на жалбоподателя се яви лично, беше назначена и изслушана експертиза, бяха събрани допълнителни доказателства, а претендираното от адвоката възнаграждение е в рамките на минимума, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, същото следва да се присъди в полза на ищцата в пълен размер. Така мотивиран, съдът