Решение № 300 от 5.2.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/. Административното дело е образувано след постановяване на Решение № 13246/05.12.2024 г. по адм. дело № 6948/2024 г. на ВАС за отмяна на решение № 1107/04.06.2024 г., постановено по адм. дело № 27/2024 г. на АдмС – Сливен, с което се обявява нищожността на Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, с която Я. А. Б. е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 6028/26.03.2012 г., ведно с всички произтичащи от него права и се осъжда Изпълнителна агенция по горите при МЗХ да заплати на Я. А. Б. от [населено място] сторени по делото разноски в размер на 810, 00 (осемстотин и десет) лева, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В първоначалната жалба са изложени доводи за нищожност, алтернативно - незаконосъобразност на оспорения административен акт. Жалбоподателят твърди, че административният орган е подходил формално към доказателствата, като е съобразил единствено наличието на влязло в сила наказателно постановление, но не и обстоятелството, че административното наказание не е свързано с нарушението, посочено в разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ. Описаният като идентификатор имот не бил индивидуализиран чрез неговите граници по одобрената кадастрална карта. Заявява нищожност на заповедта, поради липса на дата на подписване с електронен подпис. Моли съда да отмени изцяло атакувания административен акт, с претенция за присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание оспорващият Я. А. Б., редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява адв. С. Р. от АК – Сливен, който заявява, че поддържа жалбата единствено в частта за обжалваната заповед като незаконосъобразна, тъй като същата в предходното производство се доказало, че не е нищожна. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт, като незаконосъобразен, въз основа на подробно изложените съображения в жалбата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски пред другите две инстанции - по адм. дело № 27/2024 г. и пред ВАС, които са в общ размер на 1600 лева и заплатената държавна такса в размер на 10 лева. Ответната страна – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. По делото от процесуалния представител на административния орган е представена писмена защита със становище по жалбата по същество, като счита, че същата е неоснователна и излага съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу претендираните от жалбоподателя разноски по делото като прекомерни. Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: При извършена от компетентни длъжностни лица при Изпълнителна агенция по горите проверка било установено, че на 22.01.2022 г. Я. А. Б. (вписан в Регистъра за упражняване на лесовъдска практика и притежател на Удостоверение № 6028/26.03.2012 г., издадено от ИАГ) е издал Позволително за сеч № 0652200 от 22.01.2022 г. за имот № 48057.101.9 в отдел 125, подотдел „м“, землище М. – общинска горска територия, без границите на имота на север и на югозапад с други собственици да са трайно обозначени на терена – северната и югоизточната граница на имота с другите собственици не са трайно обозначени на терена, а именно: на север имотът граничи с отдел 123, подотдел „1“ – държавна горска територия, отдел 123, подотдел „б“ – държавна горска територия и ССФ – общинска собственост, а на югоизток – с отдел 125, подотдел „з“ – частна горска територия. Резултатът от проверката бил обективиран в Констативен протокол серия В, № 008831/17.02.2022 г., като установеното било възприето като административно нарушение по чл. 257 ал. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 55 ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите в съставен срещу Я. Б. Акт за установяване на административно нарушение серия В, № 008028/11.04.2022 г. Въз основа на съставения акт, на 10.08.2022 г. Заместник-директорът на РДГ – Велико Търново издал Наказателно постановление № 2210500234/10.08.2022 г., с което за установеното нарушение ангажирал административнонаказателната отговорност на Б. с прилагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000, 00 лева по чл. 257 ал. 2 от ЗГ. Санкционният акт бил обжалван пред Районен съд – Елена, който потвърдил същия с Решение № 35/01.09.2023 г., влязло в законна сила на 04.10.2023 г. С писмо изх. № РДГ05-10116/27.10.2023 г. Директорът на РДГ – Велико Търново уведомил Изпълнителния директор на ИАГ за горните обстоятелства. На 10.11.2023 г. било проведено заседание на комисията по чл. 231 ал. 2 от ЗГ в ИАГ, която приела решение на основание чл. 239 ал. 1 т. 6 и чл. 240 ал. 2 от ЗГ Я. А. Б. да бъде отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и да се обяви за невалидно удостоверение № 6028/26.03.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Решението било обективирано в Протокол № 16 от посочената дата. На 16.11.2023 г. била издадена Заповед № ЗАП-1063, с която на основание чл. 239 ал. 1 т. 6 и чл. 240 ал. 2 от ЗГ било разпоредено Я. А. Б. да бъде отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и обявено за невалидно удостоверение № 6028/26.03.2012 г. Заповедта е с електронен подпис и е връчена на адресата на 21.11.2023 г. Обжалвана е по административен ред с жалба, подадена чрез ИАГ на 04.12.2023 г. пред Министъра на земеделието и храните. Жалбата била отхвърлена със Заповед на Заместник – министъра на земеделието и храните № РД49-619/29.12.2023 г. Жалбата срещу Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. на Изпълнителния директор на ИАГ е подадена до настоящия съд, чрез административния орган на 05.01.2024 г. В хода на съдебното дирене административният орган представя и заверено копие на процесната заповед с положен саморъчен подпис на издателя върху електронната сигнатура. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Заповед № ЗАП-1063/16.11.2023 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, с която Я. А. Б. е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 6028/26.03.2012 г., ведно с всички произтичащи от него права. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, съобразно разпоредбата на чл. 240, ал. 2 от ЗГ, при спазване на установената от закона писмена форма. Съдът намира, че заповедта е мотивирана в необходимата степен и е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Съображенията за това са следните: С обжалваната заповед оспорващият Я. А. Б. е бил отписан от публичния регистър по чл. 235 от ЗГ, на основание чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, заради издадено позволително за извършване на дейност в горски територии в нарушение на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Нарушението е установено с влязло в сила наказателно постановление № 2210500234/10.08.2022 г., издадено от заместник директора на РДГ - Велико Търново. В конкретния случай, при наличието на влязло в сила НП административният орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, е действал при условията на обвързана компетентност, като на основание чл. 239, ал. 1 от ЗГ е бил длъжен да издаде оспорената заповед, с която да отпише Я. А. Б. от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и да обяви за невалидно Удостоверение № 6028/26.03.2012 г., ведно с всички произтичащи от него права. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че наложеното му административно наказание не е свързано с извършване на нарушението, посочено в чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ. С влязлото в сила НП № 2210500234/10.08.2022 г. Б. е наказан за извършено административно нарушение по чл. 257 ал. 2 от Закона за горите, във вр. с чл. 55 ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, което напълно осъществява фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ и е основание за издаване на оспорената заповед. В този смисъл цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима към настоящия казус. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради което жалбата против него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК и следва да бъде в размер на 100.00 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав