Решение № 3614 от 17.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 14478/2021 г.

производството е прекратено и изпратено по подсъдност на ДСИ при СРС. С разпореждане от 06.03.2020 г. ДСИ при СРС – Д. И. е насрочила опис, оценка и предаване на МПС-то на 09.03.2020 г. – 13.30 ч като е назначила СОЕ с вещо лице Л.К.. Представен е и протокол за опис на движимо имущество от 09.03.2020 г. по изп. дело 643/2020 г. на ДСИ – Д. И. на основание обезпечителна заповед от 03.10.2019 г., издадена по гр.д. С-64/2019 г. на СГС, съгласно който на основание чл. 467 от ГПК и чл. 122 ал.3 от ЗПКОНПИ в 16.15 часа на паркинга на СРС, лицето Л.В. предоставил лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ с рег. № С •••• като в присъствие на взискателя и вещото лице бил извършен опис на автомобила, собственост на „Х.К.Л.“, била назначена оценителна експертиза с определено вещо лице Л.К., с посочена в протокола задача и предоставен срок за изготвяне от 2 седмици като на основание чл. 122 ал.3 от ЗПКОНПИ лекият автомобил е иззет и предаден за съхранение на взискателя чрез старши инспектор М. Т.. Представен по делото е и приемо-предавателен протокол между Л.В. и ст. инсп. М. Т. от 09.03.2020 г., от който е видно, че по отношение на процесното МПС са предадени ключ, малък талон, удостоверение за техническа изправност, копие от голям талон. На 17.03.2020 г. процесуалния представител на настоящия ищец – адв. Д. П. е депозирал жалба на основание чл. 435 ал.4 от ГПК срещу действията на ДСИ при СРС, с която са представени договора за покупко-продажба и фактурата, описани по-горе в рамките на настоящото решение. Видно от представеното по делото определение 10570/07.07.2020 г. на СГС, в.гр.д. 4976/2020 г. жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. По повод обжалване по реда на инстанционния съдебен контрол с определение 2259/13.10.2020 г. на по ч.гр.д. 2817/20 г. на САС определението на СГС е отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По делото е представено решение 264771/14.07.2021 г. на СГС, Трети въззивен брачен състав, постановено по ч.гр.д. 4976/2020 г. Видно от съдържанието на същото е изписано, че производството е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 390 ал.1 от ГПК вр. с чл. 117 от ЗПКОНПИ като на основание чл. 435 ал. 4 от ГПК са отменени действията на ДСИ при СРС по изп.д. 643/2020 г. по описа на СИС при СРС изразяващи се в изземване на лек автомобил „Ролс Ройс Фантом“ като незаконосъобразни. Съображенията на СГС, Трети брачен състав са по арг. на чл. 145 и чл. 146 от ЗПКОНПИ, че срещу настоящият ищец не бил предявяван респ. не било заявено намерение да се предяви бъдещ такъв иск като било недопустимо да бъде отнето имущество на лице, което не е ответник в производството. Решението е влязло в сила на датата на постановяването му като необжалваемо такова. Въз основа на горецитираното решение и с протокол от 18.08.2021 г. ДСИ е предал на „Х.Б.“ ЕООД процесния по делото лек автомобил. По делото са изготвени и изслушани две САТЕ /първоначална и повторна/ от В. К. Д. и В. К. Д., които са обективирали извод досежно средния пазарен наем на процесния по делото лек автомобил в периода 09.03.2020 г. – 18.08.2021 г. По делото е представено определение 850/13.04.2020 г. на САС, Първи състав по ч.гр.д. 844/2020 г., с което е отменено определението на СГ по дело С-64/2019 г., с което е допуснато обезпечение на КПКОНПИ в частта на допусната възбрана върху имоти на „Х.Б.“ АД и „В.Г. к.“ ЕАД. В съдебно заседание от 29.04.2024 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Б.В. и М. П. Т.. Приложено по делото е и ч.гр.д. 4976/20 г. на СГС, Трети брачен състав. При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи: Съобразно нормата на чл. 441 ал.1 от ГПК, ЧСИ отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от ДСИ, отговорността е по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа. Предмет в настоящото производство са действия на ДСИ при СРС, за които се твърди, че са незаконосъобразни. Съобразно чл. 265 изр. 1 от ЗСВ, държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Предвид сочената разпоредба, настоящият съдебен състав намира, че ответникът по делото се явява възложител по смисъла на ЗЗД на държавния съдебен изпълнител. За да се ангажира обективната отговорност на възложителя респ. да се присъди търсеното от ищеца обезщетение следва да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно: деяние; противоправност; вина на дееца като за същата е налице оборима презумпция по чл. 45 ал.2 от ЗЗД настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Процесното деяние са действия на ДСИ, извършени в рамките на образувано производство по повод издадена обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху процесното по делото МПС като обезпечение на бъдещ иск в производство по чл. 390 от ГПК. Ищецът твърди в исковата молба, че противоправността на действията на ДСИ е установена с оглед решение 2644771/14.07.2021 г. на СГС, Трети въззивен брачен състав, с което в проведено производство по чл. 274 от ГПК вр. с чл. 390 ал.1 от ГПК вр. с чл. 117 от ЗПКОНПИ, съобразно титулната част на решението като на основание чл. 435 ал.4 от ГПК са отменени действията на ДСИ като незаконосъобразни. Изложените съображения от СГС, Трети брачен състав, касаещи различен носител на правото на собственост върху процесното МПС са релевантни към материално неоправдано обезпечение, по мнение на настоящия съдебен състав биха били релевантни в производство по чл. 396 от ГПК по реда на инстанционния съдебен контрол по повод обжалване определението за допускане на обезпечението, каквото няма данни да е инициирано по отношение на процесното МПС, но не и в производство по реда на чл. 435 ал.4 от ГПК като причинените в този случай вреди на страната биха били предмет на репарация чрез специалния иск по чл. 403 от ГПК срещу страната поискала обезпечението. Причините за смесване на двете производства, настоящият съдебен състав не е в състояние да коментира, но следва да съобрази задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР 7 / 31.07.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които с разглеждането на споровете по чл. 435 от ГПК се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител като приетото от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове. Същото не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител п о чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Поради което настоящият съдебен състав намира, че дължи самостоятелна преценка относно наличието на противоправно поведение на ДСИ. При осъществяване на същата от съда в решаващия му състав се установява, че производството пред ДСИ е инициирано с молба от молителя в производството по допускане на обезпечението, с приложена към нея обезпечителна заповед и при спазване на разпоредбата на чл. 120 ал.1 от ЗПКОНПИ. Съобразно ал. 2 на чл. 120 от ЗПКОНПИ налагането на запора се извършва незабавно, която разпоредба е смислово идентична с нормата на чл. 400 ал.1 изр. 1 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 122 ал.3 от ЗПКОНПИ, по искане на органите по чл. 16, ал. 1 /директорите на ТД и инспекторите в тях/ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 16 ал.1. Върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер). Това искане от страна на КОНПИ е обективирано в последователно депозирани молби, отправени към съдебния изпълнител / молба от 25.11.2019 г. – стр. 103 в делото, молба от 27.11.2019 г. – стр. 111, молба от 02.01.2020 г. – стр. 116, молба от 27.02.2020 г. – стр. 123/. При тези данни по делото, ДСИ е осъществил действията по опис, оценка и предаване на вещта с оглед заявеното искане на КОНПИ, което удовлетворява изискването и на разпоредбата на чл. 160 ал.1 от ЗПКОНПИ, съгласно която имуществото, върху което е наложено обезпечение на основание този закон, се управлява и пази от Комисията. Няма данни обезпечителната заповед, издадена от СГС да е отменена по отношение процесното МПС по реда на инстанционния съдебен контрол респ. по реда на чл. 402 от ГПК към датата на извършване на процесните действия от страна на ДСИ. Спазени са всички изисквания на обезпечителното производство в ГПК респ. изискванията, поставени от ЗПКОНПИ по отношение фактическото налагане на допуснатите обезпечителни мерки. На следващо място изготвеният опис отговаря и на изискванията на чл. 467 от ГПК, доколкото съдържа посочване на акта, който се изпълнява – обезпечителната заповед в случая, мястото, подробно описание на вещта. Спазени са изискванията на чл. 468 ал.2 от ГПК относно назначаване на вещо лице и чл. 470 от ГПК относно назначаване на пазач дори да се приеме наличие на субсидиарното приложение на разпоредбите на ГПК с оглед нормата на чл. 135 от ЗПКОНПИ, въпреки изричните специални разпоредби в ЗПКОНПИ. Съобразно установената съдебна практика, принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение (напр. постановление за възлагане на публична продан, обезпечителна заповед и т.н.) и са спазени другите изисквания на процесуалния закон / в този смисъл е и решение 139/31.05.2011 г. по гр.д. 1445/09 г. на Четвърто ГО на ВКС/, които изисквания са установени с оглед изложените съображения в рамките на настоящото решение. С оглед липсата на данни за извършено противоправно деяние от страна на ДСИ настоящият съдебен състав намира, че е безпредметно да обсъжда останалите предпоставки на фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, а заявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне. С оглед несбъдване на вътрешното процесуално условие, заявено по отношение на обратния иск, настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по същия. При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по първоначалния иск се следва сумата от 800 лв. – съдебни разноски /300 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 500 лв. – депозит за САТЕ/. Ответникът по неразгледания обратен иск е заявил своевременно искане за разноски и същото се явява основателно. Неразглеждането на заявен обратен иск е равнозначно на прекратяване на производството по делото като в този случай ответникът по обратния иск има право на разноски с оглед нормата на чл. 78 ал.4 от ГПК / в този смисъл ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 152 ОТ 02.04.2020 Г. ПО Ч. Т. Д. № 2661/2019 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 177 ОТ 13.03.2018 Г. ПО ГР. Д. № 493/2017 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/. Депозиран е своевременно списък по чл. 80 от ГПК респ. е заявил искане за разноски. В пълномощното на процесуалния му представител е посочено, че процесуалното представителство е на основание чл. 38 ал.1 т. 3 от ЗА като е обозначен факта, че същият е лице, регистрирано по ЗДДС – лесно установим факт посредством данните, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК. С оглед, на което на същия се следва възнаграждение. При съблюдаване фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия, цената на заявения иск респ. минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че се следва сума в размер на 3 660 лв. с включен ДДС. Водим от горното, съдът