Решение № 131 от 27.11.2023 г. на Административен съд - Разград по дело № 170/2023 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на Н.Е.М. и Ф.Е.М., действаща лично и със съгласието на майка си Ф.А.М., против Решение № 1012-16-47/4 от 30.08.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград, с което е потвърдено обжалваното пред него Разпореждане № 2140-16-219/ 11.07.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което им е отказано отпускане на наследствена пенсия, считано от 29.11.2022 г., когато е починал техният баща Е.М.Е.. В жалбата се излагат доводи, че тези актове се явяват незаконосъобразни, тъй като неправилно е прието, че не са налице предпоставките да им се отпусне исканата наследствена пенсия. С оглед на това молят съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения: Административното производство е образувано по повод Заявления с вх. № 21104- 16- 2 от 16.01.2023 г. и вх. № 21104-16- 3 от 17.01.2023 г, с които жалбоподателките са поискали да им се отпусне наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване от баща им Е.М.Е., починал на 29.11.2022 г. Към тази дата той е имал навършени 52 години 05 месеца и 14 дни. При преценка на събраните доказателства е установено, че наследодателят е получавал лична пенсия за военна инвалидност, считано от 27.02.1991 г. до 02.04.2007 г., когато тя е прекратена, тъй като с представеното Експертно решение № 1101/ 06.12.2010 г. на НЕЛК по ортопедични болести гр. София му е определена 40 % трайно намалена работоспособност (под 50 % съгласно изискването на чл. 72 КСО). Няма представено последващо решение от ТЕЛК/НЕЛК за неговото освидетелстване. Следователно към датата на смъртта си той не е получавал инвалидна или друг вид пенсия. Условията и редът, по който се отпускат наследствени пенсии са уредени в раздел ІІІ на КСО. Съгласно чл. 80, ал. 1 КСО, личните пенсии могат да преминават в наследствени, с изключение на пенсиите за гражданска инвалидност, социалните пенсии за старост, социалните пенсии за инвалидност и персоналните пенсии. В чл. 80, ал. 2 е предвидено, че право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. С разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО са регламентирани условията за получаване на наследствена пенсия от децата. Според нея децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. В чл. 83, ал. 1 КСО е предвидено, че при смърт на осигурения на наследниците се отпуска пенсия в съответствие с вида на личната пенсия за общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест, която починалият би получил като лице с трайно увреждане със загубена работоспособност повече от 90 на сто, а когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях (чл. 83, ал. 2 КСО). Анализът на тези норми сочи, че правото на дете да получава наследствена пенсия от починал родител не е първично, а се поражда в зависимост от правото на пенсия на неговия наследодател. Между страните няма спор, че жалбоподателките отговарят на изискванията на чл. 82, ал. 1 КСО. Те обаче биха имали право на наследствена пенсия само в случай, че на баща им, като починало осигурено лице, се е полагала лична пенсия, която да премине в наследствена. Следователно в тази хипотеза следва да се извърши преценка дали Е.М.Е. е придобил право да получава лична пенсия към датата на смъртта си. В случая е безспорно, че наследодателят не е имал изискуемия по чл. 68, ал. 1 от КСО стаж, за да възникне за него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар по силата на чл. 32, ал. 2 от НПОС да се счита, че той отговаря на изискването за навършена възраст към датата на смъртта. Той не е имал и необходимия минимален стаж, посочен в чл. 74, ал. 1, т. 4 КСО. Тази разпоредба въвежда правилото, че осигурените лица над 30-годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат 5 години осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Събраните в хода на производството доказателства установяват, че Е.М.Е. е имал осигурителен стаж от 04 години 06 месеца 00 дни, от които действителен осигурителен стаж от 04 години 03 месеца 17 дни, тъй като времето, през което е получавал обезщетение за безработица не е зачетено за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР КСО. Така установените факти и обстоятелства сочат, че починалото лице не е имало право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, както и на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След като наследодателят не е отговарял на условията за да придобие право на пенсия, то и неговите наследници нямат право да получават наследствена пенсия. След отмяната на чл. 7, ал. 2, т. 1 от НПОС децата без право на наследствена пенсия от починал родител нямат право и на персонална лична пенсия по смисъла на чл. 92 КСО. В тези случаи те имат право на месечни помощи, които се отпускат на основание чл. 8е от Закона за семейните помощи за деца. Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана. Оспореното решение се явява валиден и законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон. Мотивиран така Разградският административен съд