Решение № 1951 от 19.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2909/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от „Електроразпределение С.“ АД, ЕИК ••, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Решение № 1151/27.09.2024г., постановено по АНД № 2387/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-13/17.04.2024г., издадено от Председателя на Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „Електроразпределение Север“ АД за нарушение на чл. 26, ал.3 от ЗЕВИ, на основание чл. 60а от ЗЕВИ е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000лв.В касационната жалба се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, по съображенияодробно изложени в жалбата; АНО не е извърши преценка кой от двата състава на чл.26 ал.3 от ЗЕВИ е осъществен от обективна страна; твърди, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че обжалваното НП, както и издадения АУАН отговарят на формалните изисквания на чл. 57, ал. 1 и чл. 42 от ЗАНН; АНО не е извършил проверка и не е обосновал извод относно вида на присъединявания обект; не са спазени изискванията на чл.57ал.1 т.5 от ЗАНН; счита, че в случая е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и НП.В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобазно. След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение на ВРС е потвърдено НП, с което е наложена на основание чл. 60а от ЗЕВИ на дружеството-касатор имуществена санкция в размер на 10 000лв. за нарушение на чл.26, ал. 3 от ЗЕВИ, а именно: за това, че в срок до 21.03.2022г. не е издало становище за определяне на условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане в УПИ ХVІІ-1891, кв. 130, [улица] [населено място], обл. Разград. За да потвърди обжалваното НП, въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на „Електроразпределение Север“ АД за посоченото административно нарушение. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е за безспорно по делото обстоятелство извършеното нарушение, осъществено чрез бездействие, като същото е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон, както и такива, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН. Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон. Обективираният от районния съд извод за законосъобразност на НП, издадено за нарушение по чл. 60а от ЗЕ, касационната инстанция намира за неправилен, като съображенията за това са следните: Касаторът е наказан с имуществена санкция на основание чл.60а от ЗЕВИ за нарушение на чл.26 ал.3 от ЗЕВИ. Според чл.23 от Закона за енергията от възобновяеми източници лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. Заявления по ал. 1 се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5. Съгласно чл.24 ал.1 т.1 от ЗЕВИ разпоредбата на чл. 23 не се прилага за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Безспорно е, че енергийните обекти по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за "Малките проекти" и за "децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници". В чл. 26, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакцията към ДВ, бр. 29 от 2012г., в сила от 10.04.2012г.) е предвидено, че в случаите по чл. 24 се подават искания за проучване на условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа мрежа при условията и по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6/2014г.). В ал. 3 на същата норма са регламентирани сроковете, в които се издава становището за условията за присъединяване – в срок до 30 дни от постъпване на искането, а в случаите на чл. 27, ал. 5 – в 15 дневен срок. Присъединяването на обекти за производство на електрически енергия от възобновяеми източници по реда на чл.24 т.1 от ЗЕВИ, съответно реда и условията за подаване на искане за проучване за присъединяване и условията за присъединяване са уредени в Раздел ІІ, глава Пета от (Наредба № 6/2014г.). Съгласно чл. 87 от Наредба № 6/2014г. лицето, което предвижда да изгражда обект за производство на електрическа енергия, отговарящ на условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, подава към оператора на съответната разпределителна мрежа писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. То следва да е титуляр на право на собственост върху имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, както и да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Съгласно чл. 88, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6/2014г. операторът на разпределителната мрежа може да поиска допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, като лицето, поискало проучването, е длъжно да я предостави в 14-дневен срок. В противен случай, както и ако не отстрани непълнотите и несъответствията в предвидения срок, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява. Съгласно чл. 91 от Наредба № 6/2014г. операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 30 дни от датата на постъпване на искането. Анализът на цитираните разпоредби показва, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности по Наредба № 6/2014г., а именно: да прекрати процедурата (съгласно чл. 88, ал. 7), мотивирано да откаже присъединяване (съгласно чл. 90, ал. 1), или да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето (съгласно чл. 91, ал. 1) в установения срок от 30 дни (съгласно относимата действаща разпоредба на този текст). Нарушаването на последния срок е скрепено със санкцията на чл. 60а от ЗЕВИ, а за нарушения свързани с разпоредбите на Наредба № 6/2014г. е предвидена санкция в чл. 60а (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г.) от ЗЕВИ, гласящ: Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000лв. В конкретния случай А. В. П. е подал искане № 2201004343/17.02.2022г. за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ на ЕРП Север АД. В искането изрично е посочено, че произвежданата ел. енергия ще се използва за собствени нужди. На основание чл. 88, ал. 2 от Наредба № 6/2014г. към искането задължително следва да се приложи описание на техническите данни на основните съоръжения и на ОПЕЕВИ съгласно изисквания раздел VІ. Техническите изисквания към обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници при присъединяването им към ЕРМ са регламентиран в раздел VI на глава Пета от Наредба № 6/2014г. Съгласно чл. 91, ал. 1 операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Лицето получило становище за присъединяване по реда на чл. 91, ал. 1 и подава искане за сключване на договор. Операторът на разпределителната мрежа в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането изготвя и предлага на лицето, подало искане, проект на договор за присъединяване на обекта при техническите изисквания, съдържащи се в издаденото становище и в разрешението за строеж. /чл. 91, ал. 2 от Наредба №6/2014г./ Видно от изложеното, мрежовия оператор не разполага с възможност на по-късен етап да изисква данни за техническите условия на основните съоръжения, тъй като определените условия за присъединяване на ФЕЦ в предоставеното становище по чл. 91, ал. 1 не могат да бъдат променяни в хода на процедурата по присъединяване. Наредбата не предвижда възможност за обектите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ мрежовия оператор да изисква допълнителна техническа информация за присъединявания обект на по-късен етап при сключване на договора за присъединяване. Разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от Наредба №6/2014г. е императивна и задължава операторът на разпределителната мрежа да предложи на лицето, подало искане по ал. 1, проект на договор за присъединяване на обекта при техническите изисквания, съдържащи се в издаденото становище и в разрешението за строеж. Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е, че мрежовия оператор не разполага с възможност да прекрати процедурата по присъединяване на етап издадено становище, в случай че техническите съоръжения на обекта за производства на електрическа енергия от възобновяеми източници не отговарят на изисквания на раздел VI на глава Пета от Наредба № 6/2014г. Депозирането на заявление за присъединяване не поражда автоматично задължение на енергоразпределителното дружество да издаде становище за присъединяване. Отсъствието на изискуемите документи, удостоверяващи наличието на предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ / в редакцията към датата на подаване на искането/, не поражда автоматично задължение за оператора на електрическата мрежа да издаде становище за условията за присъединяване на обекта в предвидения в чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ срок, като липсата на схема на централата по стрингове съставлява непълнота на изискуемата документация по чл. 88, ал. 2, т. 4 от Наредба № 6 - описание на техническите данни на основните съоръжения и на ОПЕЕВИ съгласно изисквания раздел VI. Определянето на условията за присъединяване е изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал и отговаря за надеждното функциониране на мрежата. Мрежовият оператор не е задължен да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия, а само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, както изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6/2014г., като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, за това, че не е издадено становище за определяне на условията за присъединяване на ФЕЦ в определения в нормата срок. Член 26, ал. 3 в приложимата редакция определя сроковете за присъединяване единствено за обекти по чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. В случай, че заявения за присъединяване обект не отговаря на изисквания на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ, то наказаното дружество няма да е нарушило разпоредбите на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, за което нарушение му е ангажирана отговорността. В хода на административно-наказателното производство не са събрани никакви доказателства за характеристиките на обекта - няма приложени скици или други документи удостоверяващи характера на строежа в имота. Установяването на обстоятелството какъв обект е имало в имота към момента на извършване на твърдяното в НП нарушение е от съществено значение за преценка наличието на нарушението. С оглед изчерпателност на мотивите настоящия състав счита, че целта на изключението регламентирано в чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници предимно за собствени нужди – затова и законът предвижда задължението да е налице сграда в имота, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. Изграждането на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници с малка мощност, в урбанизирани територии налага извод, че основна част от произведената електроенергия ще се ползва за захранване на обектите, собственост на инвеститора, или за захранване на сгради, намиращи се в имотите, в които са разположени инсталациите и съоръженията, какъвто е смисълът, вложен в понятието "сгради", използвано в ЗЕВИ. Именно изложеното разбиране следва да се приеме за съответстващо на разпоредбите на приложимото право на ЕС, като целта е повишаване на енергийната ефективност на сградата, чрез намаляване на разходите за електрическа енергия. В т. 43 от преамбюла на Директива 2009/28, която към настоящия момент е изцяло транспонирана с приемането на ЗЕВИ, има за цел да стимулира гражданите към постигането на целите на Директивата, т. е. към използване на електрическата енергия от възобновяеми източници, както и т. 51 от преамбюла на новата Директива 2018/2001. И двете директиви имат идентичен предмет - насърчаването на използване на енергия от възобновяеми източници, като по-новата определя правната рамка, в частност процентите на електрическа енергия от възобновяеми източници в отделните държави членки до 2030. Съгласно т. 51 (която на практика пояснява вложеното в т. 43 на Директива 2009/28 значение), за да се насърчава използването на възобновяема енергия от микро, малки и средни предприятия и от отделните граждани в съответствие с целите, определени в директива, за малките проекти за възобновяема енергия, включително децентрализираните проекти, например покривните слънчеви инсталации, следва да се въведе процедура чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата до компетентния орган. Цитираната норма потвърждава посоченото, че чл. 24, т. 1 ЗЕВИ изисква в съответния имот, намиращ се в урбанизирана територия, да е налице сграда, именно с цел слънчевата инсталация да захранва тази сграда и по този начин произведената от възобновяеми източници енергия реално да се използва за собствено потребление. При горните съображения като е стигнал до други правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за двете инстанции в пълния поискан размер от 3120лв. (2600лв. на основание чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения + 520лв. ДДС на осн.§2а пр.2 от ДР на Наредбата), съобразно представените доказателства за уговорения и заплатен по банков път адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд,