Решение № 1286 от 1.7.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 101/2023 г.

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.203 и сл. от АПК. Адв.М. като пълномощник на В. Г. С., [ЕГН] и Е. Г. С., [ЕГН], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4 е предявила срещу Р. Д. П. Г. /РДГ/ – КЮСТЕНДИЛ обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетения за вреди, причинени от заповед №РД 05-681/01.12.2015г. и писмо рег.№1294/24.04.2017г. на директора на РДГ - Кюстендил, отменени с решение №15/01.02.2018г. по адм.д.№290/2017г. по описа на КАС, които вреди се отнасят за имоти с кадастрални номера 047001 и 049018 в землището на [населено място], община Кюстендил, в които имоти ищците са съсобственици, всеки от тях с 25% идеални части. Размерите на исковете са изменени с молба на адв.М. на л.259-260 от делото, което изменение е прието с протоколно определение на съда от 19.06.2024 г. /вж. л.270-271/. Ищецът В. Г. С. е предявил четири иска в общ размер от 13 023.22 лв., както следва: 1/иск са сумата 7 396.96 лв. обезщетение за имуществени вреди през периода 18.01.2016г. – 28.12.2017г. за имот с кадастрален номер 047001, които вреди са разликата в стойността на имота в резултат на обезлесяване от сечите, освидетелствани със съответните протоколи по позволителни за сеч, 2/иск за сумата 3 075.86 лв. обезщетение за имуществени вреди през периода 06.12.2015г. – 22.12.2017г. за имот с кадастрален номер 049018, които вреди да разликата в стойността на имота в резултат на обезлесяване от сечите, освидетелствани със съответните протоколи по позволителни за сеч, 3/иск за сумата 50.40лв. обезщетение за имуществени вреди на 18.08.2017г., които вреди представляват заплатена нотариална такса за отправяне на нотариална покана за спиране на сечите в имотите и 4/иск за сумата 2 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди през периода 15.08.2017г. – 01.02.2018г. във вид на стрес, психическо напрежение, емоционално страдание и безсилие от незаконосъобразните административни актове и тяхното изпълнение. И. Е. Г. С. е предявила три иска в общ размер от 12 972.82 лв., както следва: 2/иск за сумата 3 075.86 лв. обезщетение за имуществени вреди през периода 06.12.2015г. – 22.12.2017г. за имот с кадастрален номер 049018, които вреди да разликата в стойността на имота в резултат на обезлесяване от сечите, освидетелствани със съответните протоколи по позволителни за сеч и 3/иск за сумата 2 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди през периода 15.08.2017г. – 01.02.2018г. във вид на стрес, психическо напрежение, емоционално страдание и безсилие от незаконосъобразните административни актове и тяхното изпълнение. Ищците претендират заплащане на законна лихва върху размерите на исковете. Претендират деловодни разноски по списък. В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на ищците поддържа исковете. В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на ответната РДГ - Кюстендил оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът като контролираща страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за доказаност на исковете поради осъществен състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Кюстендилският административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка: Ищците и Д. П. О. са законни наследници на В. Г. А.. С решение № 29Т/Р от 29.08.2000 г. на ПК – Кюстендил на основание чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Г. А. в нови реални граници на два имота в землището на [населено място], община Кюстендил, област Кюстендил: имот № 047001 по КВС с площ 15.120дка в м.“Върба“, представляващ залесена горска територия и имот № 049018 по КВС с площ 9.633 дка в м.“Голяма нива“, представляващ дървопроизводителна горска площ. Със заповед № РД 05-681/ 01.12.2015 г. директорът на РДГ – Кюстендил на основание чл.13, ал.3 и ал.8 от ЗГ и протокол № К-74/ 25.11.2025 г. на комисия, назначена по заповед № РД 05-344/ 18.08.2015 г. на органа е утвърдил горскостопанска програма /ГСП/ за възстановените горски имоти /ГИ/, както следва: -за ГИ № 047001, съставен от отдели и подотдели: 878 „о“; „к“: =за отдел 878, подотдел „о“ /част/ площ от 1.5 ха, иглолистна култура с проектирана по състояние отгледна сеч – пробирка с интензивност 30% и =за отдел 878, подотдел „к“ площ от 0.04 ха, иглолистна култура с проектирана по състояние отгледна сеч – пробирка с интензивност 30% и -за ГИ № 049018, съставен от отдели и подотдели: 874 „д“; „к“: =за отдел 874, подотдел „д“ /част/ площ от 0.6 ха, иглолистна култура с проектирана по състояние отгледна сеч – пробирка с интензивност 30% и =за отдел 874, подотдел „к“ /част/ площ от 0.32 ха, широколистно насаждение с проектирана по състояние възобновителна сеч – групово-постепенна с интензивност 20%. Одобрената от органа ГСП е изработена от лицензирания лесовъд инж.В. В.. ГСП включва обяснителна записка, съгласно която за имотите са предвидени лесовъдски мероприятия, представляващи посочените сечи с очаквани добиви по основни групи сортименти. Пълната преписка по издадената заповед се намира на л.22-24 и л.29-57 от приложеното адм.д. № 290/2017 г. по описа на КАС. Преписката е образувана по заявление от Д. П. О. до органа с вх. № 3392/ 02.11.2015 г. с приложени ГСП, скици и горска карта, документ за собственост, удостоверение за наследници и таксационни описания. С договор от 15.10.2015 г. заявителката е възложила на инж.В. В. изготвянето на ГСП за имотите, маркиране на насажденията, издаване на позволителни за сеч /ПС/ и освидетелстване на сечищата. С писмо рег.индекс 1294/ 24.04.2017 г. директорът на РДГ – Кюстендил е уведомил инж.В. за одобрено план-извлечение за промяна вида на сечта в имот № 049018, подотдел 874 „д“ по заявление на инж.В. вх. № 1294/ 04.03.2017 г. като упълномощен представител на Д. П. О.. Към заявлението са приложени план-извлечението, скица и горска карта, таксационно описание, документи за собственост и удостоверение за наследници. Част от преписката е договор от 04.03.2017г. между Д. П. О. и инж.В. за изготвяне на план-извлечението, маркиране на насажденията в имота, издаване на ПС и освидетелстване на сечището. План-извлечението е изготвено на основание чл.52, ал.2 и ал.3, чл.52а, ал.3, т.1 и §3, т.1 от Наредба 8 за сечите в горите. С него е предвидена промяна на сечта за посочения подотдел от имот № 049018 от отгледна сеч – пробирка с интензивност 30% за площ от 0.3 ха в санитарна сеч за бял бор 100%. В обяснителната записка към план-извлечението е посочено, че причина е констатирано съхнене на белия бор на площ от 0.3 ха, резултат от нанесени щети от корояди. Целта на план-извлечението е подобряване на санитарното състояние на културата и усвояване на годната за реализация изсъхнала дървесина. Посочените данни са потвърдени от Констативен протокол от 21.04.2017 г. на комисия, съставена по заповед на директора на РДГ – Кюстендил. Пълната административна преписка по одобряване на план-извлечението се намира на л.58-70 и л.102 от приложеното адм.д. № 290/ 2017г. по описа на КАС. В посоченото дело съдът е приел 3 бр. сателитни снимки, отразяващи състоянието на имота към 10.07.2014 г., 11.09.2016 г. и 31.05.2017г., потвърждаващи изводите на комисията от 21.04.2014г. Съхненето на частта от имота е отразено на снимките от 2016 г. и 2017 г. /вж. л.93-95 от делото/. С решение № 15/ 01.02.2018 г. на КАС по адм.д. № 290/ 2017г. съдът е отменил заповед № РД 05-681/ 01.12.2015 г. и писмо рег. № 1294/ 24.04.2017 г. на директора на РДГ – Кюстендил. Решението е влязло в сила на 07.03.2018 г. Въз основа на отменените актове на органа са издадени ПС, протоколи за освидетелстване на сечищата и превозни билети за добитата дървесина. Въз основа на отменената заповед № РД 05-681/ 01.12.2015 г. за имот № 047001 са издадени ПС № 0285009/ 15.01.2016 г. и протокол за освидетелстване № 0313702/ 23.12.2016 г. досежно подотдел 878 „о“ за осъществена сеч през периода 18.01.2016 г. – 23.12.2016 г. Въз основа на заповедта за имот № 049018 са издадени, както следва: -ПС № 0275459/ 03.12.2015 г. и протокол за освидетелстване на сечището № 0255794/ 02.01.2016 г. досежно подотдел 878 „ж“ за осъществена сеч през периода 06.12.2015 г. – 31.12.2015 г., -ПС № 0275462/ 03.12.2015 г. и протокол за освидетелстване на сечището № 0255796/ 02.01.2016г. досежно подотдел 874 „д“ за осъществена сеч през периода 06.12.2015 г. – 31.12.2015г., -ПС № 0277058/ 02.01.2016г. и протокол за освидетелстване на сечището № 0313703/ 23.12.2016 г. досежно подотдел 874 „д“ за осъществена сеч през периода 05.01.2016 г. – 23.12.2016 г. и -ПС № 0357179/ 29.03.2017 г. и протокол за освидетелстване на сечището № 0340464/ 29.04.2017г. досежно подотдел 874 „д“ за осъществена сеч през периода 01.04.2017 г. – 22.12.2017г. Въз основа на отмененото писмо на органа рег. № 1294/ 24.04.2017 г. за имот № 049018 досежно подотдел 874 „д“ са издадени ПС № 0361581/ 29.04.2017 г. и протокол за освидетелстване на сечището № 0378212/ 28.12.2017г. за осъществена сеч през периода 03.05.2017 г. – 22.12.2017г. Посочените ПС са издадени от инж.В. и получени от Е. Е. като представител на ЕТ „Е. Емилов-Криси“ ЕООД с подписи на лицата в копията на документите, приложени по адм.д. № 290/ 2017 г. по описа на КАС. По настоящето дело са приети 5 бр. сателитни снимки, отразяващи състоянието на имот № 049018 към 27.04.2017 г., 25.06.2017 г., 25.10.2019 г., 25.06.2021 г. и 25.10.2022 г. Снимките потвърждават изводите на комисията от 21.04.2014г. Съхненето на частта от имота и последвалата сеч се виждат нагледно на снимките /вж. л.48-52/. Времево, снимките съответстват на заснетото на сателитните снимки, приложени по адм.д. № 290/ 2017г. по описа на КАС. Св.Г. И. С. /главен експерт в РДГ – Кюстендил/ потвърждава данните от сателитните снимки за имота. Свидетелят сочи, че състоянието на имота през 2017 г. е наложило провеждането на санитарните мероприятия поради увреждане на частта от насаждението от върхов корояд. Короядът е вредител, нанасящ особено големи щети на горските територии. Свидетелят сочи, че са били обезлесени цели насаждения, поради което е проведено национално съвещание и са предприети мерки за овладяване, основната част от които са санитарни мероприятия на засегнатите дървостои. Унищожаването на насаждението от корояда се дължи на развитието на насекомите и тяхното размножаване, т.нар. каламитет. Според свидетеля, икономическият ефект от провеждането на санитарни сечи е голям, т.к. в противен случай повредата се разширява към съседните имоти, а неотсечената повредена дървесина губи своята себестойност и след няколко години не може да се използва. Показанията на св.С. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни и съответстват на писмените доказателства по делото. Св.И. К. Г. /съпруг на ищцата/ и св.Д. О. З. /приятел на ищеца/ сочат, че през 2015 г. другата съсобственичка на горите е предложила на ищците да осъществят тяхното ползване, но не се разбрали и обсъждали евентуална делба. През м.08.2017 г. ищците разбрали за сечта на имотите. Св.З. сочи, че ищецът се прибрал спешно от почивка на морето за да провери какво се е случило. Бил изнервен и притеснен. Обяснил, че не може да спи нормално. Св.Г. сочи, че след като разбрала за случилото се, ищцата била съкрушена, защото горите имали сантиментална стойност като наследство от баща й и се чувствала много зле в продължение на няколко месеца. Била нервна и избухлива. Т. Д. О. /другия съсобственик/ за да разбере причините за сечта, но тя не отговаряла. Ищцата често сънувала баща си, който бил казал да не секат горите и да се грижат за тях. Докато траело производството по адм.д. № 190/ 2017 г. по описа на КАС ищцата се интересувала активно как вървят нещата. Понастоящем при разговор за горите е избухлива, тревожна и нервна. Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни като логични, последователно, взаимно допълващи се и без противоречия с писмените доказателства. По делото са приети две основни и една допълнителна експертиза. Първата основна експертиза е на вещо лице инж.П. К. И.. Вещото лице е оценило стойността на горските имоти към м.11.2015г. по реда на Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии. За имот 047001 стойността на земята е 3 775 лв., а за имот 049018 – 2 640 лв. По отношение намаляване стойността на имотите след извършените сечи вещото лице е дало стойности на отсечената дървесина по ПС и превозните билети на корен и на склад. Общата извозена дървесина е изчислило на 778.41 лв. на корен и 1 374.03 лв. на склад. При съсобственост за всеки от ищците по 25 % вещото лице е изчислило имуществените вреди с използване на коефициент за увеличаване на цената на дървесината през периода 2015 -2023 г. от 24% по статистически данни. Увеличените цени на корен са 965.23лв. и 1 703.80лв. за всеки ищец. Вещото лице не е дало отговор на въпроса за стойността на имотите, ако не са извършени сечите, т.к. счита че в имот № 049018 сечта е била наложителна. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че стойността на имотите е намаляла с това, което е отрязано и изнесено като дървен материал и което е показала в таблици по отделни сортименти. Сочи, че дървесината има две стойности – когато е на корен и на склад, като на склад има вложени допълнителни пари за добив. Твърди за липса на продажби на подобни имоти в региона, поради което не дава прогнозна цена на горите понастоящем. Заключението на вещото лице и изявленията му в съдебно заседание съдът намира за неосносими към поставените от ищците въпроси и предмета на делото. Дадената от вещото лице оценка на горите е по неприложим нормативен акт. Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии в предметния й обхват по чл.1 във връзка с делегацията от чл.86, ал.2 от ЗГ не обхваща казуса по делото, поради което е неприложима. Отделно от това, дадената оценка не касае стойността на имотите, а стойността на добитата дървесина, което не е предмет на исковете за имуществени вреди. Не на последно място, експертизата е непълна, т.к. не дава отговор на последния въпрос на ищците. Експертизата не може да служи за формиране на правни изводи по делото. Втората основна и допълнителна експертиза са изготвени от вещо лице Ф. С. Г.. В таблици 1, 2 и 3 по основната експертиза вещото лице сочи какво е било текущото състояние на ГИ, като дава разпределение на дървесния запас по дървесни видове и стопански класове на възраст в пл.куб.м. /без кл./. За имот 047001 в таблица 1 са посочени 607 пл.куб.м. дъвесен запас, а за имот 049018 в таблица 2 – 301 пл.куб.м. дървесен запас или общо 908 пл.куб.м. дървесен запас в таблица 3. Дървесният запас в таблица 3 е по дървесни видове /чб – черен бор, бл – бял бор, здб – зимен дъб и бк - бук/. За определяне на пазарната стойност на имотите вещото лице е използвало пазарните цени в района и периода, за който се отнасят, публикувани в сайта на ИАГ – заповед № 576/ 22.04.2016 г. Общата пазарна цена на имотите е посочена в таблица 4 на сумата 20 075.21 лв. От протоколите за освидетелстване на сечището вещото лице установява, че общата добита дървесина е в размер на 380.47 куб.м. на стойност 8 882.63 лв. по таблица 5. Това е сумата, с която е намаляла стойността на имотите след сечта. За определяне на стойността на имотите към м.01.2023 г. по въпроса на ищците, вещото лице залага процент на прираст от изсичането /м.12.2016 г./ до подаване на исковата молба /27.01.2023 г./. Като се вземе предвид горската програма, възрастта, височината на горските масиви и диаметъра на дърветата вещото лице приема, че прирастът за посочения период е 4%. Пазарните цени на дървения материал са взети от ценоразписа на МЗ, Югозападно държавно предприятие от 01.02.2022 г., описани в таблица 6. Съгласно таблица 6, при дървесен запас от 908 пл.куб.м. и прираст от 4%, общата стойност на имотите към 27.01.2023 г. е 71 651.84 лв. Това е стойността на имотите в случай, че не е осъществена сечта. Вещото лице изчислява размерът на имуществени вреди за притежаваните от ищците по 25% идеални части от собствеността на сумата 2 220.66лв. за всеки ищец. В съдебно заседание вещото лице допълва, че при изчисляване на стойността за имот 049018 не е взел предвид обстоятелството, че част от имота е бил нападнат от корояд, т.к. не е имал такава задача. Сочи, че при наличие на данни за увреждания в куб.м. би могъл да каже каква ще бъде стойността на имота към 2023 г. Обяснява, че цените към 2023 г. е взел от ИАГ, Югозападно стопанство – Благоевград, т.к. не е намерил информация на сайта за цените в Кюстендил. Взел е най-близкото възможно място от проведени търгове. Вещото лице уточнява, че цената на всеки от имотите към 27.01.2023 г. е както следва: за имот 047001 – 47 470.38 лв., а за имот 049018 – 24 181.46 лв. или общо посочените в заключението 71 651.84 лв. Общата стойност на имотите към 2015 г. вещото лице е разделило по отделни имоти, както следва: за имот 047001 – 12 561.28 лв. и за имот 049018 – 7 515.32 лв. или общо 20 076.60 лв., като разликата от 1 лв. се дължи на закръгленията след десетичната запетая в заключението. По отношение на представената от ответника „Информация за единичните цени на 1 дка, на които са сключени договори за закупуване на горски територии от физически лица през 2020 г. за територията на РГД – Кюстендил“ на л.188-193, която съдържа цена за имот в [населено място] от 400 лв./дка, вещото лице сочи, че в документа липсва информация за възрастта на горите, обемът на дървения материал и вида на дървесината, които данни са определящи за стойността на имотите. С оглед на изложеното, съдът намира Информацията за неотносимо писмено доказателство. В допълнителната експертиза вещото лице дава изчисления за стойността на имотите към м.11.2015 г. и м.03.2018 г. /по допълнително поставен въпрос от ищците предвид датата на влизане в сила на решението по адм.д. № 290/ 2017г. по описа на КАС/. Вещото лице потвърждава стойностите към 2015 г. по основната експертиза. Пазарните цени към м.03.2018г. вещото лице е изчислило отново въз основа на горската програма, възрастта, височината на масивите и диаметъра на дървета със заложен процент на прираст от 2.5 % за периода от изсичането м.11.2015г. до м.03.2018г. Отделно е определил пазарни цени на дървения материал, сравнявайки пазарни аналози за 2018 г. в района на [населено място]. Прилагайки пазарните цени от 2018 г. и обема на дървесината в имотите вещото лице е установило пазарната цена на всеки имот без стойността на терена. В уточнение към допълнителната експертиза на л.257, вещото лице е отстранило техническа грешка в таблиците за стойностите на имотите към 2018 г. в допълнителната експертиза. Дадената от вещото лице окончателна пазарна стойност на имотите към м.03.2018 г. е както следва: за имот 047001 - 42 149.16 лв., а за имот 049018 – 19 818.79 лв. Заключенията на вещо лице Ф. Г. съдът намира за обективни и достоверни, т.к. вещото лице е работило по относима към спора база за изчисляване на пазарната стойност на имотите, изчисленията са верни математически и дават пълен отговор на поставените от ищците въпроси. В изчисленията за пазарната стойност на имот 048018 към 2018г. вещото лице не е включило информация за засягане на част от дървостоя от корояд, но това не води до недостоверност на изчисленията, т.к. сечта по ПС № 0361581/ 29.04.2017 г. е съобразена със засегната площ от 0.3 ха, а сателитните снимки на л.48-51 за 2017 г. и 2018г. не установяват други поражения от биотични фактори в имота. Съдът отчита обстоятелството, че крайния период на исковете за имуществени вреди е м.12.2017г. С оглед крайния период на исковете, изчисленията на пазарната стойност за имота към 2023 г. са неотносими. В съдебно заседание на 19.06.2024 г. по молба на ищците съдът е допуснал изменение на размерите на исковете, като не е поискано и съответно съдът не е допуснал изменение на исковете досежно периодите на претендираните вреди. Приета е нотариална покана от ищеца до „Е Е К“ ЕООД, заверена от нотариус М. М. с рег. № 696 на НК и район на действие РС – Кюстендил на 18.08.2017г. С поканата ищецът уведомява дружеството незабавно да преустанови всякаква сеч по възлагане от Д. П. О. в [населено място] и [населено място] и изплащане на суми поради липса на упълномощаване от останалите собственици. Поканата е връчена на 18.08.2017 г., за което е изготвена разписка и има нотариално удостоверяване върху поканата. Нотариусът е издал сметка/фактура № 0000001030/ 18.08.2017 г. за заплатена от ищеца нотариална такса в размер на 50.40 лв. Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства. С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими. Предявени са от пълномощник на легимирани от закона правни субекти. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Ответникът е пасивно легитимиран, съгласно наведените от ищците твърдения в исковата молба и качеството на юридическо лице по чл.158, ал.2 от ЗГ във вр. с чл.205, ал.1 от АПК и чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Спазено е изискването на чл.204, ал.1 от АПК, т.к. вредите се претендират от отменени по съдебен ред административни актове. Предявените искове се включват в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Спорът за компетентността на съда е разрешен с определение № 2846/ 20.03.2023 г. на ВАС по адм.д. № 2225/ 2023 г. Отсъства пречката по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Съображенията за това са следните: Фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва четири кумулативни елемента: 1/незаконосъобразни актове; 2/актовете да са издадени при или по повод извършване на административна дейност; 3/от актовете да са настъпили претендираните имуществени и неимуществени вреди и 4/вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с актовете. По делото са осъществени първия и втория елементи от фактическия състав на обезвредата. Вредите се претендират от отменени по съдебен ред два административни акта. Отмяната е обективирана в решението по адм.д. № 290/ 2017г. по описа на КАС. Решението е влязло в сила преди подаване на исковата молба и има действие по отношение на всички относно разрешения спор за незаконосъобразност на заповедта за утвърждаване на ГСП и писмото за одобряване на план-извлечението за имотите. Отменените административни актове са издадени от директора на РДГ – Кюстендил, който има качеството на административен орган по дефиницията на §1, т.1 от ДР на АПК. Актовете са резултат на осъществена от органа административна дейност. Съвкупният анализ на доказателствата по делото обаче води до извод за отсъствие на останалите два елемента от фактическия състав на обезвредата. Ищците претендират, че вредите са резултат от действието на незаконосъобразните актове на органа. Имуществените вреди по два от исковете са заявени като разлика в стойността на имотите в резултат на сечите и обезлесяването им, имуществените вреди по един от исковете на ищеца представляват заплатената нотариална такса за връчване на нотариалната покана до изпълнителя на дейностите, а неимуществените вреди представляват неблагоприятни субективни преживявания в резултат от извършената сеч. Ищците твърдят, че съгласно чл.52, ал.1, т.1 от Наредба 8 за сечите в горите, сечите се провеждат след издаване на ПС въз основа на утвърдена ГСП, която представлява отменените по съдебен ред актове и че няма ред за съдебно оспорване и отмяна на ПС, като основанията за обезсилване на ПС по чл.57 от Наредбата са неотносими. Твърдят още че ПС се издава чрез информационната система на ИАГ без участие на собствениците. От тук извеждат извод, че нормативната уредба не им дава друга защита освен предприетото оспорване на ГСП и план-извлечението. По см. на чл.4, ал.1 от ЗОДОВ посочените твърдения на ищците не могат да обосноват извод, че претендираните вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с действието на отменените по съдебен ред актове на органа. Съгласно мотивите в ТР № 1/ 15.03.2017г. на ВАС по т.д. № 2/ 2016 г., „според правната доктрина водещи при определяне на съдържанието на понятията „пряка и непосредствена последица“ са теорията на равноценността, според която един факт е причина за резултата, когато ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил и адектватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение“. Съгласно посоченото ТР, „в практиката на ВКС е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите“. Като допълнение към това, в съдебната практика на ВАС еднозначно се приема, че преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са директно следствие от увреждането. Отменените индивидуални административни актове на директора на РДГ – Кюстендил са издадени по реда на чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗГ и чл.52, ал.2 /отм./ от Наредба № 8/ 05.08.2011г. за сечите в горите. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗГ и чл.93 от Наредба № 18/ 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, утвърдената с отменената заповед № РД 05-681/ 01.12.2015 г. ГСП определя допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане на целите на управлението на горските територии за срок от 10 години. Основна цел на ГСП е въз основа на извършената инвентаризация на горските територии и при необходимост от допълнителни проучвания да се дадат насоки за тяхното стопанисване, а основната задача на ГСП е въз основа на характеристиката на горската територия, състоянието на насажденията и наличното възобновяване да се планират горскостопански дейности. Съгласно дефиницията на §1, т.56 от ДР на ЗГ, „план-извлечение“ е документ, с който се определя насока за стопанисване, когато няма утвърден горскостопански план или с който се изменя насоката за стопанисване при провеждане на санитарна и/или принудителна сеч. Посочени нормативни правила еднозначно определят актовете на директора на РДГ – Кюстендил като прогнозни планове, съдържащи програми за стопанисване на горските имоти и за ползване на горските ресурси в имотите. Актовете на органа обаче не са достатъчни за осъществяване на сечите. Съгласно чл.108, ал.1, т.4 от ЗГ, сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец /ПС/, което се издава от лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдства практика, а по см. на чл.108, ал.2 от ЗГ това ПС се издава на лице, вписано в посочения регистър при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101, ал.3 от ЗГ. Това е Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите. Съгласно чл.186, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗГ физическите и юридическите лица - собственици на ПИ в горски територии осъществяват дейностите в съответната територия чрез възлагане на физически лица или търговци, вписани в регистрите по чл.235 и 241 от ЗГ. Съгласно чл.2 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите, „сечите“ са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетични ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на основните функции на горите. По правилото на чл.45, ал.2 от Наредбата, за извършване на сечта е необходимо насаждението да е маркирано и да е издадено ПС. Маркирането се удостоверява на място и посредством издаването на определени документи - карнет-опис и сортиментна ведомост от лицето, на което е издадено ПС /вж. чл.49 и чл.50, ал.8, ал.11-15 от Наредбата/. Съгласно чл.52, ал.1 от Наредбата, сечите се провеждат след издаване на ПС въз основа на утвърдена ГСП или план-извлечение, одобрен карнет-опис за маркиране на насаждението и одобрен технологичен план за добив на дървесината. По правилото на чл.54, ал.2 от Наредбата, в случаите на съсобственост, когато ПС е издадено по искане на един от съсобствениците, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат по реда на ЗС. ПС се издава чрез интернет информационната система на ИАГ /чл.56 от Наредбата/ и може да се обезсили на основанията по чл.57 от Наредбата със заповед на директора на РДГ /вж. чл.58 от Наредбата/. В основанията за обезсилване на ПС по чл.57, т.8 се включва издадено ПС в нарушение на чл.52-56. Съгласно чл.62, ал.1 от Наредбата, след приключване на сечта лицето, издало ПС, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец чрез интернет базираната информационна система на ИАГ. Така установената от съда нормативна уредба, относима към казуса по делото, предвижда поредица от актове и действия за провеждане на сечите след одобряване на ГСП и/или плана-извлечение. Необходимо е маркиране на насаждението и издаване на ПС. ПС регламентира изпълнителя на сечта, конкретния вид и обем на дървесината и периода на сечта. Следователно, издадените по делото ПС за имотите са документите, въз основа на които са извършени сечите в релевантните за спора обеми. В резултат на тези сечи е причинено претендираното от ищците обезлесяване, което пък е довело до намаляване на стойността на имотите, което намаляване представлява претендираните по исковете имуществени вреди. Именно сечите са и основанието за отправяне на нотариалната покана до изпълнителя на дейностите, за която ищецът е направил разход във вид на заплатена нотариална такса. Осъществените сечи са и причина за преживените от ищците неблагоприятни психически и емоционални състояния, формиращи основанието на предявените искове за неимуществени вреди. Следователно, заявените вреди не са пряка и непосредствена последица от отменените ГСП и план-извлечение на административния орган, т.к. не са директно следствие от тези актове на органа. Отделно от изложеното, издадените ПС са индивидуални административни актове по легалната дефиниция на чл.21, ал.1 от АПК. Независимо от липсата на правна уредба в специалния ЗГ, общата норма на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България дава право на ищците като засегнати лица да оспорят издадените ПС пред съда. В тази насока има формирана практика на ВАС по сходни правни казуси /вж. решение № 5135/ 16.05.2023 г. по адм.д. № 564/ 2023 г. и решение № 918/ 25.01.2024 г. по адм.д. № 6729/ 2023г., двете на III о./. Ищците разполагат и с правото да искат от органа обезсилване на издадените ПС по реда на чл.58 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите на основанието по чл.57, т.8 от Наредбата с оглед отмяната на актовете по чл.52, ал.1, т.1 от Наредбата. Нарушаването на реда за издаване на ГСП и план-извлечението досежно правата на собственост върху имотите дава право на защита по общия исков ред във връзка с правната уредба по чл.54, ал.2 от Наредба. Изводът от горното е, че заявените по исковете вреди не са пряка и непосредствена последица от отменените актове, което препятства възможността за осъществяване на фактическия състав за обезвредата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, независимо от доказване на размерите на исковете. От основното и допълнително заключение на вещо лице Ф. Г. се установиха вредите от обезлесяване на имотите по изменението на исковете в съдебно заседание на 19.06.2024 г., а от квитанцията на нотариуса се установяват имуществените вреди за ищеца поради заплатената от него нотариална такса. Исковете за неимуществени вреди съдът установява като частично доказани за сумите от по 1 000 лв. за всеки от ищците при спазване на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ с оглед показанията на св.Г. и св.З.. Свидетелите установяват заявените негативни преживявания за сравнително кратък период от време /около 5 месеца/ без сериозни здравословни увреди за всеки от ищците. С оглед на изложеното, исковете ще се отхвърлят като неоснователни. Неоснователна е и претенцията за лихви по чл.86, ал.1 от ЗЗД като акцесорно плащане. Поради изхода от спора ищците нямат право на деловодни разноски. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ ищците дължат заплащане на ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, съдът