Решение № 1249 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 869/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 160/ 30.04.2024 г., постановено по нахд № 1640/2023 г., Районен съд – Благоевград, е потвърдил Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504620536 на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – [населено място], с който на „Р.-К“ ЕООД, с ЕИК 201036357, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя К. С. К., за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева. В законния срок срещу решението на районния съд е подадена касационна жалба от санкционираното търговско дружество, чрез процесуалния му представител адв. Ц. К., в която се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за процесуална законосъобразност на процесния ЕФ. Твърди се, че съдържащата се във фиша фактическа обстановка е неясна. Сочи се още, че е налице несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Изложени са съображения и за неправилно ангажирана отговорност на дружеството посредством издадения електронен фиш, каквато възможност според жалбоподателя не съществува. В тази връзка се сочи, че за санкциониране на дружеството е следвало да бъде спазена общата процедура по ЗАНН чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Изложени са съображения и за нарушение на въведеното с чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. задължение да информира незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за недекларираната пътна такса, с цел отстраняване на нередността преди предприемане на съответните мерки. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесният ЕФ да бъде отменен. Касационната жалба се поддържа и в приложена по делото писмена молба. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура – [населено място], не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмен отговор на жалбата и писмени молби, депозирани от надлежно упълномощен юрисконсулт, същата се оспорва като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендиран от касатора. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград, дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира да бъде уважена. В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения 14-дневен преклузивен срок от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване пред БлАС. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е валиден - постановен е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в законоустановената писмена форма и е подписан. Атакуваното решение е и допустимо – постановено е след надлежно упражняване правото на обжалване от санкционираното лице и след това районният съд не е бил десезиран от жалбоподателя. За да потвърди горепосочения ЕФ, районният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията на закона по отношение на необходимото съдържание и сроковете за издаването му. Приел е, че в производството по издаването на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени и изискванията на разпоредбата на чл. 189ж от ЗДвП. Стигнал е до извода, че несъобразявайки поведението си с диспозицията на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, касаторът е осъществил от обективна страна състава на процесното нарушение, тъй като дружеството не е изпълнило своето задължение за заплащане на тол такса за законосъобразно използване на платената пътна мрежа. Констатирал е правилно приложение на закона при квалифициране на нарушението и индивидуализацията на съответното му наказание, поради което е приел, че законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на нарушителя. Обосновал е и извод за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Решението на районния съд е незаконосъобразно по следните съображения: Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумента на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Размерът на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС в своята практика приема, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, като това е задължение на националния съдия (съд). С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/ 2023 г., СЕС е приел, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500.00 лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, и по-конкретно на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер. Съгласно нормата на чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на правото на ЕС – Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС – Благоевград, електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Или размерът на наложената имуществена санкция от 2500.00 лв. е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови отмяна и на процесния ЕФ само на това основание, поради което не следва да бъдат обсъждани другите доводи в касационната жалба. При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски от касационния жалбоподател, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на „Р.-К“ ЕООД следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството в касационната инстанция разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева. Искането е направено своевременно, а по делото са налице категорични доказателства за действителното заплащане на адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касационния ответник за прекомерност на размера на разноските, доколкото счита същия за адекватен и справедлив с оглед характера, предмета, сложността, интереса по делото и обема на осъществената правна защита, както и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.228 от АПК, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд