Решение № 1609 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 18/2024 г.
Административен съд - ХасковоАдминистративно12.04.2024 г.докладчик БИЛЯНА СТЕФАНОВА ИКОНОМОВА
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, [ЕИК], срещу Решение за налагане на финансова корекция № РД 02-14-1245/24.11.2023 г. на Директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г. ОСЪЖДА Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, [ЕИК], представлявано от Д. Д. Т., да заплати в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, със седалище – [населено място], сумата в размер на 50 /петдесет/ лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково. ПРЕПИС от решението да бъде изпратен на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.
Образувано е по жалба на Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, [ЕИК], срещу Решение за налагане на финансова корекция № РД 02-14-1245/24.11.2023 г. на Директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно. В същото било посочено, че жалбоподателят е сключил договор за услуга с Р. Г. Й., член на Управителния съвет на Сдружението и негов Изпълнителен директор, като това водело до необосновано облагодетелстване на г-жа Й.. Този правен извод, както и твърдението за свързаност и ситуация на конфликт на интереси се оспорват с жалбата, тъй като била ползвана презумпция, противно на закона. Твърди се, че сключването на граждански договори с лица, за които е допустимо сключването на трудови договори, не следва да съставлява ситуация на конфликт на интереси. Липсвали конкретни мотиви, че приложение намира чл. 61 от Регламент /ЕС/ № 2018/1046. Използвани били общи фрази, които всъщност не идентифицирали твърдението за причините, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, които от своя страна да са опорочили обективното изпълнение на задълженията. Свързаността на лицата сама по себе си не водела непременно конфликт на интереси, като се позовава на практика на СЕС и ВАС. Неправилно административния орган отъждествявал наличието на свързаност на лицата по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ с наличието на конфликт на интереси по смисъла на чл. 61, § 3 от Регламент /ЕС/ № 2018/1046. За да бил налице конфликт на интереси, следвало да е възможно да се приеме, че установеният интерес влияе на безпристрастността и независимостта във връзка с определянето на изпълнител, като прави анализ на разпоредби на ЗОП и ЗПКОНПИ. От факта, че договорът между бенефициера и изпълнителя бил сключен чрез директно възлагане, не се следвал извод за неспазване на националното законодателство. Органът не бил установил както дали посочените връзки между лицата са оказали пряко или непряко финансова или друга частна полза, така и дали това е оказало неправомерно влияние върху решението на Сдружението да сключи именно процесния договор. Неправилно горното било квалифицирано като нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ вместо чл. 70, ал. 1, т. 9 от с. з във връзка с Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Оспорва се начинът, по който е определена финансовата корекция, а именно като 100 % от отчетените допустими разходи по засегнатия договор, тъй като не ставало ясно кои са засегнатите разходи, за кой отчет и в какъв размер са отчетени разходи по засегнатия договор. Финансовата корекция била определена по пропорционалния метод, като в същото време органът обосновавал размер на реално установени финансови последици, съответстващ на диференциалния метод. По изложените съображения моли решението, с което се налага финансова корекция, да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Обосновава твърдение за нищожност на оспорения акт, тъй като не се доказвало авторството на електронния документ и дали той бил подписан с валиден електронен подпис, отделно, същият им бил връчен на хартиен носител с отбелязване „Вярно с електронния документ“. Претендира разноски по списък.
Ответникът Директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г., редовно призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна.
Административен съд – Хасково, въз основа на твърденията на страните и събрания по делото писмен доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:
- На 23.07.2021 г. между Националния орган по Програмата за сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г., в качеството на Договарящ орган, и Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, в качеството на партньор, е сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране във връзка с реализация на проект „Българо-гръцко партньорство чрез подкрепа, услуги и решения за насърчаване на открит регионален екип“ с акроним „GR-BG BUSINESS PASSPORT”. Общият размер на бюджета на проекта е в размер 645 014, 85 евро, а общият размер на бюджета на партньора възлиза на 213 290, 00 евро, от които 181 296, 50 евро принос от Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/ и национално финансиране в размер на 31 993, 50 евро.
- Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““ възлага директно дейности по проекта, чрез сключване на договор за услуга от 05.07.2023 г. /т. нар. „граждански договор“/ с г-жа Р. Г. Й., с предмет: „Актуализация на информацията за: Бизнес паспорт на Област Хасково; Интерактивни бизнес карти, разработени по проекта; нуждите на бизнеса в област Хасково с актуална статистика. Информацията да бъде във формат подходящ за публикуване в общата електронна библиотека и база данни за подпомагане на МСП в рамките на проекта“, на стойност 11 265, 00 лв.
- Партньорът Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, [ЕИК], е ЮЛНЦ, вписано в Регистъра на юридически лица с нестопанска цел. Сдружението се управлява от Управителен съвет /УС/ в състав - Д. Д. Т., Н. Я. Я. и Р. Г. Й., а негов представляващ е Д. Д. Т.. 4. В уведомление за съмнение за нередност е посочено, че Председателят на бенефициента - Д. Д. Т., сключва договор с член на управителния съвет на бенефициента - Р. Г. Й.. Бенефициентът е представил Решение на УС на Сдружението от 01.02.2023 г., с което се взема решение за сключване на граждански договори, един от които е и процесният. Решението за сключване на договор с Р. Й. е подписно от същата.
Бенефициентът е представил и Протокол от Общо събрание на Сдружението от 28.07.2022 г., видно от който един от законните представители е Р. Й.. Видно от т. 5 от Протокола се гласува „Да бъдат сключвани договори за управление, изпълнение и отчитане на дейностите по Проекти, с външно финансиране на Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““ със следните лица: Р. Й., А. Н. – П., И. Д. и П. М., като тази точка е приета с 6 гласа „за“, 0 - „Против“ и 1 „Въздържал се“.
Формира се извод, че лицето е гласувало само за себе си.
Това представлявало нередност по смисъла на чл. 61 от Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти /ЕС/ № 1296/2013, /ЕС/ № 1301/2013, /ЕС/ № 1303/2013, /ЕС/ № 1304/2013, /ЕС/ № 1309/2013, /ЕС/ № 1316/2013, /ЕС/ № 223/2014 и /ЕС/ № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012 /Регламент /ЕС, Евратом/ 2018/1046/, чл. 2 и чл. 70 ЗУСЕФСУ във връзка с Приложение 2 към чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредбата /т. 1/. Предвижда се определяне на финансова корекция в размер на 100% от сключения договор за услуга.
Конкретизира се, че стойността на сключения договор е 11 265, 00 лв., както и, че разходите на стойност 3500, 00 лв. или 1789, 55 евро за пръв път са поискани в искане № 12. Бенефициентът не бил предявявал други разходи по договора. Поради това е прието, че контрольорът ще счете за недопустими разходите по искане № 12.
В уведомлението за съмнение за нередност е обсъдено възражението на бенефициера от 20.09.2023 г срещу констатациите от Първо ниво на контрол. Във възражението било посочено, че решението за сключване на процесния договор не е взето едностранно или без надлежна процедура, а е утвърдено от Общото събрание на Сдружението в съответствие с Устава му и Ръководството за работа, при това след внимателно обмисляне и оценка на [жк], експертизата и способността на лицата да предоставят необходимите услуги на конкурентна цена.
Обсъдено е и становището на Националния орган. От същото се установявало, че г-жа Й. е и законен представител - председател на сдружение „Бизнес Център - Марица“, което е делегат в Общото събрание на Сдружението жалбоподател и като такава е взела участие в гласуването по точките от дневния ред. Потвърждава се изводът на контрольора, а именно, че със сключването на договор за изпълнение на услуга по финансирания по Програмата проект с лице, заемащо ръководна позиция в управлението на бенефициера — Изпълнителен директор и член на Управителния съвет, при това пряко, при липса на конкуренция, бенефициерът бил допуснал конфликт на интереси. Налице бил пряк личен и икономически интерес, тъй като се създава облага от материален характер за физическото лице Р. Й. - член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на бенефициера, което лице е участвало при взимането на решението за възлагане изпълнението на услугата. Описаното доказвало наличието на конфликт на интереси, изразяващ се в компрометиране и безпристрастно упражняване на функциите на финансовия участник при избора на изпълнител за съответната дейност по проекта поради наличие на икономически интерес за лицето, което участвало в управлението на бенефициера. Допълнено е, че видно от протокола от заседанието на Общото събрание в него е взето принципно решение с изрично посочените лица да се сключват договори за изпълнение, управление и отчитане на дейности по проекти с външно финансиране - т.е. решението касае неограничен брой проекти, като не са посочени и конкретни дейности или сфери, за които да се сключват договорите за изпълнение, както и, че директното възлагане, каквото било направено в случая, елиминирало всякаква възможна конкуренция. Ирелевантно било, че прозрачността на процеса е поддържана и чрез факта, че подписването на договорите и тяхната спецификация били публикувани доста преди подписването на посочените договори. Не можело да се установи дали пряко заинтересованото лице г-жа Й. е гласува „въздържал се“ или „против“ решенията, които освен това били принципни. Тълкувайки чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046, се твърди, че законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е общественоопасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Доколкото ставало дума за конфликт на интереси по отношение на „бенефициер“, конфликтът бил възможен именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства. Конфликтът на интереси бил свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. В случая бенефициерът бил длъжен да предприеме всички необходими мерки за избягване и предотвратяване на конфликт на интереси, както и да преустанови всяка дейност, която може да опорочи обективното и безпристрастно вземане на решение. Бенефициерът също е разполагал с алтернативни възможности да избере изпълнител на дейността в условията на конкуренция, но не го е направил. Нарушението представлявало нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. във връзка с т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ. Предвид това и прилагайки пропорционалния метод, следвало да бъде наложена финансова корекция в размер на 100 % върху стойността на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по сключения договор от 05.07.2023 г. с Р. Й.. 5. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на партньора е предоставена възможността да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция или срещу нейния размер.
- От партньора е депозирано възражение.
Бенефициерът категорично оспорва твърдението на Националния орган за наличие на конфликт на интереси, както и въведената квалификация. Представя доказателства, свързани с начина, по който администрира дейността си, в това число и ръководство за работа. Твърди се, че в съответствие с чл. 41, ал. 3 и 4 от ЗЮЛНЦ и с Регламент /ЕС/ 2018/1046 Общото събрание на Сдружението на свое заседание с дата 28.07.2022 г. приема с 6 гласа „За“, 1 „Въздържал се“ и 0 „Против“ решението: „Да бъдат сключвани договори за управление, изпълнение и отчитане на дейности по Проекти, с външно финансиране на Сдружението със следните лица: Р. Й.: А. Н.-П.; И. Д. и П. М., т.е. решението било гласувано от 7 от присъстващите делегати на редовните членове на Сдружението, с право на глас.
Право на глас в Общото събрание съгласно чл. 13. ал. 3 от Устава на Сдружението имали: 1. Д. Т., Председател на Сдружението, зам.-кмет на Община Тополовград - делегат в Общото събрание на Сдружението от Община Тополовград; 2. Р. Й. - Изпълнителен директор на Сдружението и председател на „Бизнес център-Марица“ - делегат в Общото събрание на Сдружението от Сдружение „Бизнес център-Марица“; 3. А. В.-К. - Управител на „Анико“ ЕООД - делегат в Общото събрание на Сдружението от „Анико“ ЕООД; 4. С. П. - Изпълнителен директор „Водно строителство - Хасково“ АД - делегат в Общото събрание на Сдружението от „Водно строителство - Хасково“ АД; 5. А. П. - Управител на Фондация „Проджекта - клон Хасково“ - делегат в Общото събрание на Сдружението от Фондация „Проджекта - клон Хасково“; 6. Р. Н. - Управител „ХОЛИМЕД - 2008“ ЕООД - делегат в Общото събрание на Сдружението от „ХОЛИМЕД - 2008“ ЕООД; 7. Т. П., собственик на ЕТ „С ОБИЧ... - Т. П.“ - делегат в Общото събрание на Сдружението от ЕТ „С ОБИЧ... - Т. П.“.
Бенефициерът твърди, че видно от приложения препис на Протокол г-жа Р. Й. е гласувала „Въздържал се“ с мотивирано обяснение. Решението било взето от колективен орган, състоящ се от 9 члена /7 с право на глас участници в заседанието/, т.е. с мнозинство 2/3 от членовете на Сдружението - от представители на различни групи заинтересовани страни, включително независими членове, напълно наясно с потенциалния конфликт на интереси.
Според бенефицера абсолютно недоказан остава фактът, че бидейки член на УС на Сдружението г-жа Й. е имала твърдения икономически интерес, тъй като тази теза следвало да се докаже, а не било достатъчно да се въвежда хипотетично и като фикция. От това се следвал извод, че липсвал твърденият конфликт на интереси.
- Изразено е становище от Националния орган:
Същият не приема за основателни възраженията на бенефицера, че „наличието на решение на колективен орган, състоящ се от 9 члена /7 с право на глас участници в заседанието/ изключва въобще възможността да се изследва хипотеза за конфликт на интереси, особено при явно въздържане от гласуване на г-жа Р. Й.“. Твърди се, че независимо от вида на управителния орган и броя на неговите членове участието на г-жа Й. в гласуването на решение, засягащо лично нея, макар и с „въздържал се“, е налице конфликт на интереси.
Допълва се, че нямало данни прозрачността да се поддържа през цялото време, така че да се вземе обективно и безпристрастно решение. Публичността сама по себе си не изключвала конфликта на интереси. Не били представени ръководства досежно конфликта на интереси, а и наличието на такива, само по себе си, също не изключвало допускането на конфликт на интереси.
В допълнение се отбелязва, че доколкото решението на Общото събрание засяга Р. Й., същата е трябвало да си направи отвод, включително да не участва в заседанието в тази част, а не да гласува с „Въздържал се“, ако това е нейният глас /доколкото нямало индикации, че същата е гласувала по този начин/. Ирелевантен се явявал начинът, по който лицето е гласувало, тъй като участието в самото гласуване представлява участие във вземането на решение.
- На основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 1 във връзка с § 5, т. 4 ДР ЗУСЕФСУ, § 1, т. 2 от ДР на Наредбата, с Решение № РД 02-14-1245/24.11.2023 г. Директорът на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Националния орган по Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020 г., въз основа на констатациите от сигнала за нередност и съобразявайки възражението на Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, е формирал извод за извършено нарушение /конфликт на интереси – чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046/, което може да бъде дефинирано като нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г./ във връзка т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 и чл. 2, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, и е определил финансова корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи, финансирани със средствата на ЕСИФ по договор от 05.07.2023 г. с Р. Г. Й. на стойност 11 265, 00 лв. и с предмет: „Актуализация на информацията за: Бизнес паспорт на Област Хасково; Интерактивни бизнес карти, разработени по проекта; нуждите на бизнеса в област Хасково с актуална статистика. Информацията да бъде във формат подходящ за публикуване в общата електронна библиотека и база данни за подпомагане на МСП в рамките на проекта“.
В конкретния случай били налице всички елементи от легалната дефиниция по чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г., вкл. и потенциални финансови последици за бюджета на Европейския съюз. Били налице действия на икономически оператор, които са довели до нарушаване правото на ЕС и имат последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитане на неоправдани разходи в общия бюджет. Позовава се на чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ, както и на чл. 142, ал. 1 АПК, като поради обективната невъзможност да бъде установено конкретното финансово отражение на вредите, за да се определи точно разликата между разходваните средства при наличието, респ. липсата на констатирани нарушения, при определяне размера на финансовата корекция прилага пропорционалният метод /чл. 5, ал. 1 от Наредбата/.
Решението е получено на 13.12.2023 г., видно от известие за доставяне. Ирелевантно е обстоятелството, че оспореният акт е връчен на хартиен носител, а не – по електронен път, тъй като по отношение на връчения акт е упражнено правото на жалба и същото не е преклудирано.
При така установеното от фактическа страна Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, не е налице основание за прогласяване нищожността на оспореното решение по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
На основание § 5, т. 4 ДР на ЗУСЕФСУ „доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество - органите за управление и Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III; при извършване на финансови корекции органите за управление и Националните органи прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2 с.з.“.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата същата се прилага и по отношение на Програма ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България, като безспорно е, че функциите на Национален орган по тази програма за територията на Република България е МРРБ, чрез дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Следователно, този орган е отговорен за администрирането на нередности и извършването на финансови корекции.
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – директорът на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ към МРРБ, на който е възложено да ръководи и организира дейността на националния орган по програмата за териториално сътрудничество с участието на Република България - Програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014-2020, по аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, чл. 5, ал. 1, т. 11 във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /заповед № РД-02-14-684/28.06.2023 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството; ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на ВАС, ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/.
Представени са и доказателства, въз основа на които се формира извод за валидността на електронния подпис на издателя на акта към датата на неговото издаване, както и на електронния подпис на лицето, което е делегирало правомощия за издаването на актове от вида на оспорения.
На второ място, не е налице основанието за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗУСЕФСУ „при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ.“. Съгласно чл. 72, ал. 3, изр. Първо ЗУСЕФСУ „когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи“.
Съдът следва да установи дали оспореният акт съдържа задължителните елементи по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, конкретно посочените в т. 4 и т. 5, /фактически и правни основания за издаването му; разпоредителна част/. В конкретния случай е посочено изрично като основание за извършването на финансова корекция - нередност, изразяваща се в наличие на конфликт на интереси на бенефициера /чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ/. На основание чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 2, ал. 3 от Наредбата, издадена на основание чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ, за нередността се определя и приложимият процентен показател /т. 1 Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 към Наредбата/, като е мотивирано прилагането на пропорционалния метод по чл. 72, ал. 3, изр. Първо ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Определена е една финансовата корекция в размер на 100 % от стойността на допустимите разходи, финансирани със средства ЕСИФ по сключения договор между Сдружението и Р. Г. Й. от 05.07.2023 г. На трето място, не се констатира по делото, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да препятстват правото на защита на лицето, на което е определена финансова корекция.
На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ на бенефициера, преди произнасяне на управляващия орган, е предоставена възможност да възрази писмено срещу налагането на финансовата корекция и срещу нейния размер, като представи коментари, бележки и/или допълнителни документи. Възражението е обсъдено в оспореното решение. Фактът, че органът не е уважил възражението, не предпоставя твърдение за допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените. Отделно от това, в случая не се установи несъответствие на фактите по преписката със законовите разпоредби, действащи по време, място и лица, което да обуслови извод, че за жалбоподателя е невъзможно да разбере с кое точно свое деяние /действие или бездействие/ е извършил нарушение – предпоставка да му бъде определена и финансова корекция.
Съдът формира извод, че не е налице основанието за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На четвърто място, по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 „нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза“.
Нередност се установява при наличие на всички елементи на дадената в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 дефиниция: а/ действие или бездействие на икономически оператор, б/ което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, в/ има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет, и г/ причинна връзка между нарушението и вредата като последица. Така Решение по адм. д. № 11431/2021 г., ІV отд. на ВАС.
Безспорно е, че Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““, на който е предоставена безвъзмездна финансова помощ, в условията на пряко договаряне е сключил договор със свързано със същото лице. Безспорно е и, че нередността има финансово отражение и, че същата е налице и тогава, когато съществува възможност за нанасяне на вреда за общия бюджет. Така вж. Решение по адм. д. № 9785/2021 г., ІV отд. на ВАС.
Спорно е обстоятелството извършено ли е от жалбоподателя нарушение на правото на Съюза или на националното право, т.е. по отношение на същия в качеството му на възложител установява ли се конфликт на интереси.
Съгласно § 70 ПЗРЗИДЗУСЕСИФ /предишно наименование на ЗУСЕФСУ/ „до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми“.
Съгласно § 71, ал. 2 ПЗРЗИДЗУСЕСИФ „приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г.“, а съгласно § 73 ПЗРЗИДЗУСЕСИФ законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ /в сила от 01.07.2022 г./. Така вж. Решение по адм. дело № 4041/2022 г., VІІ отд. на ВАС.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ „финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция, когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046“.
Съгласно чл. 61, § 1 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 „финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси“.
Съгласно чл. 61, § 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 „за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес“.
В мотивите на Решение № 8025 от 02.07.2021 г. по адм. д. № 5160/2021 г., VІІ отд. на ВАС е посочено следното:
„Установяването на конфликт на интереси е предвидено в ЗУСЕСИФ като основание за отмяна или намаляване на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ и вложеното от законодателя съдържание е именно даденото в чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046, уреждащ финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, чрез които правила се цели тяхната защита от неоправдано разходване и спазване на общностна финансова дисциплина. При безспорна фактическа обстановка спорният въпрос е дали е доказан от обективна страна конфликт на интереси по съдържанието, вложено в чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046.
В контекста на процедурите за възлагане понятието „конфликт на интереси“ е свързано с принципите на добро управление, прозрачност и равно третиране. Понятието се отнася до ситуации, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. /…/. Предполагаемият конфликт на интереси е свързан с обективни обстоятелства, засягащи доверието в независимостта или безпристрастността на субект или лице, дори и когато конфликтът на интереси не намери реално изражение или ако лицето в действителност не се възползва от ситуацията. Затова е от изключителна важност да се гарантира ефективното спазване на правилата за предотвратяване на конфликт на интереси и да се избягват всякакви съмнение относно уместността в поведението на лице, участващо в разходването на европейски средства. С включването на формулировката „ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси“ в чл. 61 от Финансовия регламент 2018 г. разпоредбата частично се привежда в съответствие с определението за конфликт на интереси, дадено в Директивата за обществените поръчки. За разлика от последната, в Регламент /ЕС/ 2018/1046 е включено понятието „обективно“. Това означава, че рискът от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т.е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес.“ В случая Сдружение „РЕГИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ „МАРИЦА““ е сключило на 05.07.2023 г. договор за услуга /т. нар. „граждански договор“/ с Р. Г. Й.. На изследване подлежи обстоятелството дали сключеният договор е опорочен по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
Безспорно е обстоятелството, че Р. Г. Й. е член на УС на Сдружението /видно от направена справка в Търговския регистър по [ЕИК]/, с която жалбоподателят, партньор по проекта, в качеството на възложител е сключил договор, т.е. налице са данни за свързаност. Същата е участвала във вземането на решението от 28.07.2022 г., като по делото не се установява безспорно, че тя е гласувала „въздържал се“, доколкото към административната преписка са представени преписи-извлечения от протокол от заседанието от 28.07.2022 г., които са с очевидно различно съдържание в частта относно лицата, които са присъствали и гласували, и начина, по който са гласували, като следва да се конкретизира, че заседанието е водено именно от г-жа Р. Й.. В първоначално представения протокол липсва отразяване, че Р. Й. е гласувала „въздържал се“ и че на събранието е присъствало лицето Т. П., собственик на ЕТ „С ОБИЧ… - Т. П.“, като е отразен брой на делегатите, които са гласували и приели единодушно дневния ред – 6, след което в преписа от протокола, представен към възражението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, е вписан начинът, по който г-жа Йовчева е гласувала „въздържал се“ по т. 5 „с цел спазване принципите за недопускане на конфликт на интереси“, че са присъствали седем от девет членове и че същите единодушно са приели дневния ред. При това не може да установи в действителност дали Р. Й. е гласувала на съответното Общо събрание. Независимо от това, следва да се отбележи, че дори нейният глас бъде премахнат от общия брой гласове, с които е прието направеното предложение, то решението е взето с мнозинство 2/3 от всички членове с право на глас.
Решението от 28.07.2022 г. обаче е принципно и то касае сключването на договори за изпълнение, управление и отчитане на дейности по проекти с външно финансиране. Не са посочени конкретни дейности или сфери, за които да се сключват договорите за изпълнение, нито има данни да е съобразена професионалната квалификация на лицата. В изпълнение на това решение е прието Решение на УС на Сдружението от 01.02.2023 г., в който УС е член и г-жа Р. Й.. Със същата е и сключен процесният граждански договор, т.е. тя е гласувала за сключването му. Предметът на този граждански договор обаче е конкретизиран едва с Решението на УС на Сдружението, като в последното, както и в решението от 28.07.2022 г., липсва стойността на възнаграждението, което ще получи изпълнителя по договора.
Наличието на тази връзка обуславя наличието на интерес, който опорочава безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник в изпълнението на бюджета на Съюза, като следва да се допълни, че частният интерес, който възниква, води до облага от материален характер /доход в пари и имущество/ за свързаното с бенефициера лице. Пристрастността е установена само въз основа на обективно положение, като не може да се изисква да се докаже, че бенефициерът е действал пристрастно. Неоснователно е твърдението, че трябва да са налице други факти, за да се приеме, че безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник, е опорочено. Така установените по делото факти са обективни обстоятелства, които съответстват на съдържанието на понятието икономически интерес по смисъла на член 61, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 2018/1046.
В случая частният интерес на бенефициера, който възниква в следствие на облага от материален характер за свързаното с него лице, съставлява достатъчно основание за наличието на конфликт на интереси. Не би могло да се приеме, че Р. Г. Й. не е от кръга на визираните по член 61, параграф 1 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 субекти. В конкретния случай жалбоподателят като партньор по проекта с член на УС Р. Г. Й. е сключил договор със свързано с него лице, а именно - с Р. Г. Й.. За изпълнението на договора ще бъдат разходвани получени от бенефициера средства именно по проекта, в който той е партньор. Същият трябва да разходва получените средства от ЕСИФ законосъобразно, т.е. средствата, платени по договорите, да бъдат в съответствие с приложимото право и в частност с чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046. Безспорно е налице конфликт на интереси по отношение на бенефициера, тъй като конфликтът е възможен и се установява именно във връзка с разходването на получените от бенефициера средства.
Основанието за финансова корекция, представляващо конфликт на интереси съгласно чл. 61 Регламент /ЕС/ 2018/1046, правилно е квалифицирано по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата приложимите процентни показатели за финансови корекции по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ са определени в приложение № 2. Когато по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046, размерът на финансовата корекция е 100 %, какъвто процентен показател е определен и в настоящия случай.
На следващо място, с налагането на финансовата корекция се постига и целта на закона, посочена в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ.
На основание чл. 71, ал. 5 ЗУСЕФСУ основание за приключване на процедурата по администриране на нередността е извършената финансова корекция. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход /чл. 71, ал. 2 ЗУСЕФСУ/. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ „размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи“. Предвид това, основа за финансовата корекция не може да бъдат допустимите разходи по сключените договори, а основа за финансовата корекция са допустимите разходи, които са финансирани от ЕСИФ по конкретния договор, посочено и от административния орган в конкретния случай.
Доколкото поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде реално количествено изражение на финансовите последици, размерът на финансовата корекция се определя по пропорционалния метод съгласно чл. 72, ал. 3, изр. Първо ЗУСЕФСУ, съответно - чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В този случай за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи.
Извод: не са налице и основанията за отмяна на акта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 – т. 5 АПК.
По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24, изр. Второ НЗПП, по аргумент от чл. 25а, ал. 3 НЗПП /изготвяне на отговор без явяване в заседание/, в полза на МРРБ, в структурата, на което е органът, издател на оспорения акт, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева/.
Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд – Хасково
Цитирани разпоредби
54- чл. 61
- чл. 1
- чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 2, ал. 3
- чл. 2, т. 36
- чл. 70, ал. 1, т. 1
- чл. 138, ал. 3 АПК
- чл. 142, ал. 1 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 146, т. 3 АПК
- чл. 146, т. 1 АПК
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 37 ЗПП
- чл. 70, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 70 ЗУСЕФСУ
- чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 71, ал. 5 ЗУСЕФСУ
- чл. 71, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ
- чл. 72, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 25, ал. 3 НЗПП
- чл. 13
- чл. 146, т. 4
- чл. 168, ал. 1
- чл. 172, ал. 2
- чл. 2
- чл. 2, ал. 2, т. 6
- чл. 2, ал. 3, т. 1
- чл. 2, ал. 1
- чл. 24
- чл. 29, ал. 1, т. 4
- чл. 3
- чл. 41, ал. 3
- чл. 5, ал. 1
- чл. 5, ал. 1, т. 11
- чл. 5
- чл. 70, ал. 1, т. 9
- чл. 70, ал. 2
- чл. 70
- чл. 71, ал. 1
- чл. 71
- чл. 72, ал. 3
- чл. 73, ал. 1
- чл. 73, ал. 4
- чл. 73
- чл. 9, ал. 1