Решение № 11307 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1288/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК), във вр. с чл. 158, ал. 4 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Образувано е по жалба на "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: община Марица, [населено място], с управител Е. Д., чрез адв. А., срещу Заповед № РД-3131-2-8/09.06.2025г. издадена от ЗА изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с която е отнет издаден лиценз № Л-3129-985 от 29.12.2021г. с титуляр "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД, [ЕИК] за предоставяне на социалната услуга „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като твърди, че същата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Посочено е, че видно от съдържанието на констативен протокол КП-364 от 04.06.2025 г., констатациите изведени от проверка проведена в дните 27.05.2025 г. - 28.05.2025 г. заключават, че не се потвръждават твърденията в сигнала за това, че „домът е в крайно занемарено състояние; помещенията са мръсни и нехигиенични; липсват основни удобства; санитарните възли са в окаяно състояние“, и че „потребителите на услугата са оставени без възможност за контакт с близките", а единствената констатация с негативен знак е свързана с твърдението в сигнала за „недостатъчен персонал, както и че същият е претоварен", за което дружеството е предприело действия в насока отстраняване на констатираното. Твърди се, че в нарушение на материалния закон във връзка с дадените множество на брой предписания, които в една точка се съдържат значителни на брой изисквания, е бил даден първоначално 30 - дневен срок за изпълнение на дадените указания, който е бил крайно недостатъчен и неподходящ, вместо предвидения по закон 3 - месечен срок с преценка на органа, последният да е подходящ в тази горна граница, като в този 30-дневен срок 7 на брой от предписанията са били изпълнени. Според жалбоподателя независимо от действията на доставчика на услугата и даденият в последствие нов вече удължен срок за изпълнение на предписанията, с който да се санира процедурното нарушение по първоначалния 30-дневен срок, комисията от проверяващи е дала предложение до изпълнителния директор на АКСУ за отнемане на лицензията на дружеството. Счита, че дадените предписания са крайно неясни и не носят конкретна информация по какъв начин точно следва да се изпълнят какви действия да се извършат или какви бездействия да се предприемат с цел точното им спазване. Излага доводи за нарушение на принципа на пропорционалност по чл.6 от АПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. А., поддържа жалбата и счита, че следва да се претегли баланса между обществения интерес и частния, който в конкретния облик на този конкретен дом за стари хора съвпада и не е необходимо да се стига до такава крайна мярка за отнемане на лиценз, тъй като интереса на частните субекти, които са ползватели на тази социална услуга налага запазването на лиценза и тяхното ежедневие, бит и грижи да бъде поето от такъв частен субект, на който държавата е разрешила да упражнява подобна дейност.

Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги /АКСУ/, чрез процесуалния си представител юриск. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки (л.98-99). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед. Заповедта е връчена на 10.06.2025г., а жалбата е подадена на 20.06.2025г., следователно жалбата е допустима.

След като се запозна с жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Няма спор между страните, че "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД, [ЕИК] е доставчик на социална услуга с Лиценз № Л-3129-985 от 29.12.2021г., издаден от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги за предоставяне на услуга "Резидентна грижа" с целева група "Възрастни хора в надтрудоспособна възраст".

В изпълнение на Заповед № РД-18-101/02.02.2024 г. на изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги /АКСУ/, комисия в състав от главни инспектори от дирекция "Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги" е извършила извънредна комплексна проверка за спазване на стандартите за качество на социалните услуги, съответствието с изискванията на ЗСУ и нормативните актове по неговото спазване в "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД. За констатациите от проверката е съставен Констативен протокол № КП - 93/14.02.2024 г., като комисията е предложила на доставчика да се дадат задължително предписание и методически насоки за привеждане на документацията в социалната услуга в съответствие с разпоредбите на ЗСУ, правилника за неговото прилагане и Наредбата за качеството на социалните услуги. От членовете на комисията е изготвено и Предложение № ПИД-2/15.02.2024 г. до изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги за издаване на задължително предписание с посочени девет нарушения констатирани при проверката.

На дружеството е дадено Задължително предписание № ЗП-2/16.02.2024 г. с дванадесет точки, а в Приложение № 1 към предписанието са дадени подробни методически насоки за подобряване на качеството на услугата по всяка точка от задължителните преписания. Даден е 30-дневен срок за изпълнение на предписанието, от влизането му в сила. Конкретно са дадени следните предписания: 1) Да предприеме необходимите действия по спазване на регламента на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ППЗСУ, във връзка с чл. 9 от ЗСУ, по отношение воденето на регистър на заявените желания за ползване на предоставяната от доставчика социална услуга; 2) Да предприеме необходимите действия по спазване на регламентите на Приложение № 13 към чл. 11, ал. 1 на НКСУ, относно воденето на регистър на потребителите на социалната услуга, във връзка с чл. 109 и чл. 110, ал. 1 от ЗСУ; 3) Да предприеме необходимите действия по спазване разпоредбите на чл. 25, чл. 26, чл. 27, чл. 28 и чл. 29 от ППЗСУ по отношение на изготвянето на индивидуалните оценки на потребностите и индивидуалните планове за подкрепа на потребителите и план за здравни грижи, във връзка с разпоредбите на чл. 6 и чл. 80 от ЗСУ; 4) Да предприеме необходимите действия по спазване условията на чл. 40 и чл. 41 от ППЗСУ по отношение съдържанието на договорите за ползване на социалната услуга „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, което да бъде приведено в съответствие с разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 3 и чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗСУ, относно срока за предоставяне на услугата. Предметът на договорите да бъде приведен в съответствие с вида и профила на предоставяната социална услуга, съобразно издадения лиценз от АКСУ; 5) Да предприеме необходимите действия за спазване разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ЗСУ, регламентираща сключване на договор за ползване на социални услуги между лицето и доставчика на социалната услуга; 6) Да предприеме необходимите действия за привеждане на специализираната среда в съответствие с регламентите на Приложение № 13 към чл. 11, ал. 1 на НКСУ, във връзка с чл. 109 и чл. 110, ал. 1 от ЗСУ; 7)Да предприеме необходимите действия за спазване разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от ЗСУ, относно недопускане нарушаване правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на потребителите, гарантиране правото им на изразяване на свободно мнение за начина на предоставяне и ефективността на услугите и за всички въпроси, имащи отношение към техните права и интереси; 8) Да предприеме действия по спазване изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗСУ и провеждане на фактическа пряка работа с потребителите на услугата при съблюдаване на регламентите на чл. 4, чл. 5, чл. 94 и чл. 137 от ЗСУ по отношение прилагането на индивидуален подход на специалистите в социалната услуга с настанените потребители; осигуряване на външни специалисти; включване на потребителите в подкрепящи социални услуги в общността, които функционират на територията на общината; 9) Да не допуска предоставянето на социалната услуга „Резидентна грижа“ на потребители извън обхвата на целевата група, за която е издаден лицензът в съответствие с регламента на чл. 14, ал. 2, т. 6 от ЗСУ и при спазване изискванията на чл. 31, ал. 1-2 от ЗСУ; 10) Да осигури изискващите се по Стандарт 9 на Приложение № 13 към чл. 11, ал. 1 от НКСУ основни и препоръчителни специалисти, необходими за функционирането на услугата, във връзка с чл. 109 и чл. 110, ал. 1 от ЗСУ; 11) Да предприеме действия по разработването на актуална програма за въвеждащо и надграждащо обучение на служителите в социалната услуга във връзка с чл. 105, т. 2, чл. 120, ал. 1 - 3 от ЗСУ. Да осигури правото им на редовна супервизия в процеса на работа, съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗСУ; 12) Да предприеме мерки по разработване на Програма за развитие качеството на социалната услуга в съответствие с изискванията на чл. 112, ал. 1 от ЗСУ.

Видно от приложеното известие за доставяне на 20.02.2024г. на Е. Д. са връчени КП - 93/14.02.2024 г., ПИД-2/15.02.2024 г. и Задължителното предписание от 16.02.2024 г. По делото няма данни, а и не се твърди "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД да е обжалвало по надлежния ред даденото задължително предписание.

Със Заповед № РД-18-602/17.07.2024 г. на изпълнителния директор на АКСУ е назначена комисия със задача да извърши последваща (контролна), тематична проверка за установяване изпълнението на дадените задължителни предписания.

При проверката комисията е констатирала, че е изпълнено предписанието по точка 12, че частично са изпълнени предписанията по точки 2, 4, 5, 9 и 11, както и че не са изпълнени предписанията по точки 1, 3, 6, 7, 8 и10. За установеното от проверката е съставен Констативен протокол № КП-568/23.07.2024 г. От членовете на комисията е изготвено Предложение № ПИД-39/24.07.2024 г. до изпълнителния директор на АКСУ за определяне на допълнителен срок за неизпълнено Задължително предписание ЗП-2/16.02.2024 г., в резултат на което със Заповед № РД-01-87/24.07.2024 г., изпълнителния директор на АКСУ е определил на "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД тримесечен срок за отстраняване нарушението по неизпълнение на задължителното предписание. Заповедта е връчена на дружеството на 25.07.2024 г. заедно с изготвения Констативен протокол от 23.07.2024 г. и Предложение № ПИД-39/24.07.2024 г., видно от приложената по делото обратна разписка (л. 36).

Със Заповед № РД-18-381/22.05.2025 г. на ЗА изпълнителния директор на АКСУ е определена комисия със задача да извърши последваща (контролна), тематична проверка за установяване изпълнението на даденото задължително предписание № 3П-2/16.02.2024 г. след срока определен със Заповед № РД-01-87/24.07.2024 година.

При проверката е констатирано, че са изпълнени предписанията по точка 3, 4 и 12, че частично са изпълнени предписанията по точки 2 и 11, както и че не са изпълнени предписанията по точки 1, 5, 6, 7, 8, 9 и10. Резултатите от проверката са обективирани в съставен от назначената комисия Констативен протокол № КП-362/04.06.2025 г. Комисията е изразила становище, че следва да се стартира процедурата по прилагане на чл. 158, ал. 3 от ЗСУ.

Във връзка с така констатираните неизпълнения на задължителните предписания е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-3131-2-8/09.06.2025 г. на ЗА изпълнителния директор на АКСУ за отнемане на лиценз на „Дом за стари хора Свети Д.2017“ ЕООД, [ЕИК].

От жалбоподателя по делото са представени: Годишен план за провеждане на обучения и супервизии в специализираната социална услуга резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст ДСХ „Свети Д.“ – [населено място] за 2024г. и 2025г.; Система за въвеждащи и надграждащи обучения и супервизии на служителите в РГВХНВ – ДСХ „Свети Д.“ – [населено място]; Програма за развитие на качеството на социални услуги, предоставяни в РГВХНВ – ДСХ „Свети Д.“ – [населено място]; Програма за въвеждащо и надграждащо обучение за 2025г.

По делото от страна на ответника са представени: трудов договор за назначаването на В. Т. за изпълнителен директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (л.57); Заповед на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги за назначаването на Н. К. на длъжност „главен секретар“ на Агенцията за качеството на социалните услуги (л.56 гръб); Заповед на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги от 04.06.2025г. за възлагане на функции (л.56); доказателства за фактическото отсъствие на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги - заповед № РД-08-873/04.05.2025г. на Министъра на труда и социалната политика (л.82) за командироване на изпълнителния директор на АКСУ, писмо № 0-308/09.07.2025г. и отчет на разходваните командировъчни средства (л.83).

От трето неучастващо по делото лице - Районна прокуратура – Пловдив са представени заверени копия на материалите по пр. преписка № 7527/2025 по описа на РП- Пловдив, сред които: постановление от 16.06.2025г. за образуване на досъдебно производство за това дали на 27.05.2025г. в [населено място], обл. Пловдив, противозаконно лице ползващо социална услуга в „Дом за стари хора Свети Д.2017“ е било лишено от свобода; постановление от 24.06.2025г. с указания по разследването по пр. преписка 7527/2025г.; мнение за прекратяване на наказателното производство от ст. разследващ полицай при ОДМВР Пловдив; протокол за оглед на местопроизшествие; албум за посетено местопроизшествие; протоколи за разпит на свидетели; протокол за оглед на веществени доказателства; комплексни съдебно психиатрични експертизи.

По делото са разпитани свидетелите Ж. Т. Д. и И. Ч. Г.. Свидетелят Д. заяви, че от три години мъжът й е настанен в дома за стари хора „Св. Д.“ в Калековец, като той е с напреднала деменция. Посочи, че още от първия ден останала с много добри впечатления от посрещането, отношението на персонала. За стаята, в която бил настанен мъжът й сочи, че била много хубава и чиста, с хубаво оборудване. След това мъжът й бил преместен в друга стая, за която Д. сочи, че също много добре се поддържа. Свидетелят заяви, че разговаря по телефона с мъжа си, който й се обажда всеки ден и й докладва всичко за закуската, къпането, преобличането. Посочва, че един път в седмицата (в различни дни) го посещава без да предупреждава персонала, като дъщеря й влиза в стаята за да провери дали е чисто, дали чаршафите са чисти и сочи, че всичко е много добре. Свидетелката заяви, че е доволна от обслужването в този дом.

Д. посочва, че е общински служител и като я уведомили, че лицензът е взет се свързала със социалните от Община Марица, които са ходили на проверка и й казали, че няма причина да мести мъжа си. Посочва, че в тези три години има малка промяна в дома, парка и алеите са оправени, поддържа се като цяло и отпред, където стоят на масите. Свидетелят заявява, че последно на 05.09.2025г. е била при мъжа й и влязла вътре в стаята. За храната Д. посочва, че мъжът й е доволен, като по телефона й казвал, че яденето е много хубаво.

Свидетелят И. Г. заяви, че работи в Дом за стари хора „Свети Д.“, на длъжност технически сътрудник от 16 години със задължения да зарежда консумативи (храна, каквото има нещо нужда дома, перилни препарати, бельо, памперси), като се грижи и за болните. Посочи, че в дома за стари хора се полагат много добри грижи за хората, защото са идвали на много проверки от Криминална полиция, от социалните на Община Марица, като са разпитвани всички домуващи един по един дали желаят ли да напуснат дома и дали се полагат грижи за тях, като всички са отказали да напуснат дома и са заявили, че за тях се полагат добри грижи и храната е в много добро състояние. Г. сочи, че готвят всеки ден пресни храни със собствена кухня. Според свидетеля материалната база е много доба с хубав двор, озеленено, с голям навес, хората са по двама човека в стая с баня и телевизия. Сочи, че във връзка с проверките и репортажите по телевизията никой не се отказал и никой не е напуснал дома, като вече има книга за похвали и оплаквания.

Г. заяви, че живущите в дома не се заключват, като сутрин се оправя тоалета им, сменят се памперси, в 8, 00 часа е закуската, между 10, 00 и 11, 00 часа пак се дава нещо малко като закуска. Сочи, че единственото нещо, което било като слабост при проверките е, че гардеробите и шкафчета са малко разклатени, били провиснали вратички и не можело да се затворят, но всичко е оправено. Свидетелят посочи, че по време на проверката не е присъствал, но собственичката на дома му е разказала, че господинът, който отишъл за проверката се държал като полицай, стресирал собственичка на дома и й казал „аз идвам директно да ти взема лиценза“. Тя му е давала документите, но някои документи не са били намерени на момента.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като последователни и безпристрастни, с изключение на показанията на Г. в частта, в която посочва, че хората са по двама човека в стая и в частта относно начина на извършване на проверката, като на посленото не е очевидец.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗСУ. Същата е подписана от Н. К. З. изпълнителен директор на АКСУ. По делото е приложена Заповед на изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги от 04.06.2025г. (л.56) за възлагане на Н. К. – главен секретар на АКСУ изпълнението на всички функции на изпълнителен директор на АКСУ за периода на отсъствието от 09.06.2025г. до 10.06.2025г. вкл., Съгласно ТР № 4 от 22.04.2004г. на ОСС на ВАС, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В случая по силата на чл.5, ал.4 от Устройствения правилник на АКСУ, във връзка с отсъствието на изпълнителния директор, той със своя заповед е определил заместващото го лице. По делото са представени и доказателства за фактическото отсъствие на изпълнителния директор на АКСУ: заповед № РД-08-873/04.05.2025г. на Министъра на труда и социалната политика (л.82) за командироване на изпълнителния директор на АКСУ и отчет на разходваните командировъчни средства (л.83).

Административният акт е издаден в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити съобразно чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаването.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението, че дадения първоначално 30 - дневен срок за изпълнение на дадените указания е бил крайно недостатъчен и неподходящ, вместо предвидения по закон 3 - месечен срок с преценка на органа. Спазена е разпоредбата на чл.158, ал.2, като със Заповед № РД-01-87/24.07.2024 г. на изпълнителния директор на АКСУ е определен на "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД тримесечен срок за отстраняване нарушението по неизпълнение на задължителното предписание. Тези три месеца са максималния срок по чл.158, ал.2 от ЗСУ, а що се отнася до 30-дневния срок даден в самите задължителни предписания, не следва да се обсъжда в настоящото производство, като по делото няма данни, а и не се твърди "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД да е обжалвало по надлежния ред даденото задължително предписание.

Заповедта е и издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.158, ал.1, т.3 от ЗСУ, издаден лиценз се отнема при неизпълнение в срок на задължително предписание, издадено от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги. Каза се по-горе, че на жалбоподателя като доставчик на социална услуга с Лиценз № Л-3129-985 от 29.12.2021г., издаден от изпълнителния директор на Агенция за качество на социалните услуги за предоставяне на услуга "Резидентна грижа" с целева група "Възрастни хора в надтрудоспособна възраст" е извършена проверка, за резултатите от която е съставен КП от 14.02.2024г., като са констатирани нарушения. На жалбоподателя е издадено задължително предписание с дванадесет точки, като е указан 30-дневен срок за изпълнение на предписанието, от влизането му в сила.

Неоснователно е възражението, че дадените предписания са крайно неясни и не носят конкретна информация по какъв начин точно следва да се изпълнят, доколкото в Приложение № 1 към предписанието са дадени подробни методически насоки за подобряване на качеството на услугата по всяка точка от задължителните преписания.

Във връзка с изпълнението на предписанията са извършени две проверки, за резултатите от които са съставени Констативен протокол № КП-568/23.07.2024 г. и Констативен протокол № КП-362/04.06.2025 г. С оспорената в настоящото производство заповед е прието, че след допълнително определения тримесечен срок за отстраняване на нарушението по неизпълнението на задължителното предписание не са изпълнени следните преписания:

• по т. 1: не са предприети необходимите действия по спазване на регламента на чл. 17, ал. 2, т. 2 от ППЗСУ, във връзка с чл. 9 от ЗСУ, по отношение воденето на регистър на заявените желания за ползване на предоставяната от доставчика услуга;

• по т. 5: не са предприети необходимите действия за спазване разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ЗСУ, регламентираща сключване на договор за ползване на социални услуги между лицето и доставчика на социалната услуга;

• по т. 6: не са предприети необходимите действия за привеждане на специализираната среда в съответствие с регламентите на Приложение № 13 към чл. 11, ал. 1 на НКСУ, във връзка с чл. 109 и чл. 110, ал. 1 от ЗСУ;

• по т. 7: не са предприети необходимите действия за спазване разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 4 от ЗСУ, относно недопускане нарушаване правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на потребителите, гарантиране правото им на изразяване на свободно мнение за начина на предоставяне и ефективността на услугите и за всички въпроси, имащи отношение към техните права и интереси;

• по т. 8: не са предприети действия по спазване изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗСУ и провеждане на фактическа пряка работа с потребителите на услугата при съблюдаване на регламентите на чл. 4, чл. 5, чл. 94 и чл. 137 от ЗСУ по отношение прилагането на индивидуален подход на специалистите в социалната услуга с настанените потребители; осигуряване на външни специалисти; включване на потребителите в подкрепящи социални услуги в общността, които функционират на територията на общината;

• по т. 9: допуска се предоставянето на социалната услуга „Резидентна грижа“ на потребители извън обхвата на целевата група, за която е издаден лицензът в съответствие с регламента на чл. 14, ал. 2, т. 6 от ЗСУ и при спазване изискванията на чл. 31, ал. 1-2 от ЗСУ;

• по т.10: не са осигурени изискващите се по Стандарт 9 на Приложение №13 към чл. 11, ал. 1 от НКСУ основни и препоръчителни специалисти, необходими за функционирането на услугата, във връзка с чл. 109 и чл. 110, ал. 1 от ЗСУ.

Жалбоподателят не излага конкретни твърдения посочените в оспорената заповед нарушения да са отстранени в дадения срок, нито представя доказателства в тази насока. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени: Годишен план за провеждане на обучения и супервизии в специализираната социална услуга резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст ДСХ „Свети Д.“ – [населено място] за 2024г. и 2025г.; Система за въвеждащи и надграждащи обучения и супервизии на служителите в РГВХНВ – ДСХ „Свети Д.“ – [населено място]; Програма за развитие на качеството на социални услуги, предоставяни в РГВХНВ – ДСХ „Свети Д.“ – [населено място]; Програма за въвеждащо и надграждащо обучение за 2025г. Тези доказателства се отнасят до изпълнението на т.11 и т.12 от Задължително предписание № ЗП-2/16.02.2024 г., за които в оспорената заповед не се твърди, че не са изпълнени.

Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за социалните услуги /ППЗСУ/, частните доставчици на социални услуги са длъжни да водят регистър на заявените желания за ползване на предоставяните от тях социални услуги. При проверката извършена на 27-28.05.2025г. служителите на АКСУ са установили, че такъв регистър не е въведен, а е утвърдена Процедура за прием на потребители, но в същата е утвърден ред за насочване и ползване на специализирани услуги, финансирани от държавния бюджет. По делото не са ангажирани доказателства за предприети от страна на жалбоподателя действия по създаване на организация за възможността желаещите лица да заявят желанието си за ползване на социалната услуга, като не се и твърди да се води регистър на заявените желания за ползване на предоставяната от доставчика услуга.

Изрично в чл.85, ал.1 от ЗСУ е регламентирано, че социалните услуги се предоставят след сключване на договор между лицето и доставчика на социалната услуга. При извършената на 06.02.2024г. проверка на "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД е установено, че договорите са сключени между управителя и близък на потребителя, като често не са подписвани от последния. Установен е и случай, при който с две лица (съпруг и съпруга) е сключен един договор. В тази връзка е дадено предписание да се предприемат необходимите действия по спазване на чл.85, ла.1 от ЗСУ. При проверката на 27-28.05.2025г. е установено, че след даване на задължителните предписания е утвърден образец на договор за ползване на социалната услуга, според който се сключват с настаненото лице като потребител и негов близък като възложител. Въпреки това са установени седем случая, в които договорите са подписани само от управителя на социалната услуга и от близкия/роднината на потребителя. Тези констатации не се оспорват от жалбоподателя, като същият не ангажира доказателства за отстраняване на това нарушение.

От изложеното следва, че безспорно е установено неизпълнението на т.1 и т. 5 от дадените на дружеството жалбоподател задължителни предписания.

В чл.109, ал.1 от ЗСУ е предвидено, че социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги, която се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, като законодателят изрично е предвидил, че стандартите за качество на социалните услуги, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, са задължителни за всички доставчици на социални услуги, независимо от източника на финансиране (ч.110, ал.1 от ЗСУ).

Съсласно чл.11, ал.1 от Наредбата за качеството на социалните услуги /НКСУ/, социалната услуга Резидентна грижа се предоставя съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение № 10, приложение № 11, приложение № 12, приложение № 13 и приложение № 14.

В Приложение 13 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качество на социалните услуги са определени стандарти и критерии за качество на специализирана социална услуга Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания. Посочено е, че доставчикът на специализираната социална услуга Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания (РГВХ) е длъжен да осигури стандарти за организация и управление на социалната услуга, сред които и Стандарт 4, който гласи, че специализираната среда, в която се предоставя социалната услуга РГВХ, създава подходящи и устойчиви условия за живот и възможност за ефективна подкрепа на потребителите.

Съгласно Стандарт 4, Критерий 4. 1: Помещенията за живеене, нощувка, дневни занимания или други общи помещения за социални контакти, хранене и приготвяне/разпределяне на храна, включително и за предоставяне на заместваща грижа, са достатъчно на брой, достъпни, обзаведени съобразено с функционалното им предназначение и потребностите на потребителите. Според индикатор 32, всички потребители нощуват в стая с не повече от две места за спане, а в индикатор 42 е предвидено наличие на здравен кабинет за социална услуга с над 20 потребители.

Съгласно Стандарт 4, Критерий 4. 3: Доставчикът на социалната услуга спазва санитарно-хигиенните изисквания по отношение на осветление, отопление и вентилация на всички помещения. Индикатор 53, предвижда, че общите помещения и помещенията за живеене имат естествен източник на светлина.

При проверката извършена на 27-28.05.2025г. е установено, че прозорците в 4 спални помещения са затъмнени, че социалната услуга не разполага с оборудван здравен кабинет (при 28 настанени по време на проверката), както и че настаняването в спалните помещения е по трима и четирима с ограничена площ. Жалбоподателят не сочи, към настоящия момент потребителите да нощуват в стая с не повече от две места за спане, както и да е изграден здравен кабинет.

По отношение на свидетелските показания на Г., че хората са по двама човека в стая, същите не следва да бъдат кредитирани в тази им част, доколкото са вътрешно противоречиви. При проверката извършена от служители на АКСУ на 27-28.05.2025г. е установено, че на първи етаж от сградата в Сектор 1 има 6 спални помещения, в Сектор 2 – 7 спални помещения, а на втори етаж – 2 спални помещения. Или общо всичко са 15 спални помещения, а не както твърди свидетелят 16. Отделно от това Г. заяви, че към момента на разпита му в с.з. в дома има настанени около 32 човека, което разпределено в 15 стаи, води до извод, че не е спазен индикатор 32 от Стандарт 4, Критерий 4. 1 на Приложение № 13 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качество на социалните услуги.

По тези съображения, съдът намира за установен факта на неизпълнение на т. 6 от предписанието.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗСУ, при предоставянето на социални услуги не се допуска нарушаване на правата, свободите, достойнството и личната неприкосновеност на лицата. При проверката извършена на 27-28.05.2025. в дома за стари хора е установено едно заключено спално помещение, в което са настанени двама потребители (първи етаж, сектор 2, спално № 3). По отношение на тази констатация жалбоподателят не излага конкретни възражения и не ангажира доказателства във връзка с необходимост от заключване на това спално помещение с настанените в него двама потребители. Поради изложеното съдът счита, че са правилни изводите на ответния орган за неизпълнение на т.7 от Задължително предписание № ЗП-2/16.02.2024 г. Според ЗСУ, социалните услуги се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите (чл.3, ал.2), като социалната работа е дейност, която се основава на правата на човека и социалната справедливост и е насочена към подкрепа на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на качеството им на живот чрез развитие на умения да използват собствените си възможности и тези на общността при посрещане на техните потребности (чл.4). Съгласно чл.5 от ЗСУ, индивидуалният подход включва извършване на професионални действия за подкрепа и придружаване на лицето, при които неговите конкретни потребности, способности и възможности се поставят в центъра на работата, а според чл.6, индивидуалната оценка на потребностите е професионално проучване на житейската ситуация и психо-социалното състояние на лицето с цел определяне на неговите емоционални и социални потребности и потребности от развитие и реализация, които да насочат социалната работа. В разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗСУ е предвидено, че доставчиците на социални услуги могат да търсят съдействие, консултация и подкрепа при оценката на потребностите и предоставянето на социални услуги от специалисти от лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, детски ясли, места за подкрепа на деца с противоправно поведение, центровете за лица, търсещи и/или получили международна закрила, миграционните и полицейските органи на МВР. В тази връзка едно от предписанията дадено на 16.02.2024 г. е именно предприемане на действия по спазване изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗСУ и провеждане на фактическа пряка работа с потребителите на услугата при съблюдаване на регламентите на чл. 4, чл. 5, чл. 94 и чл. 137 от ЗСУ по отношение прилагането на индивидуален подход на специалистите в социалната услуга с настанените потребители; осигуряване на външни специалисти; включване на потребителите в подкрепящи социални услуги в общността, които функционират на територията на общината. При проверката извършена на 27-28.05.2025г. е установено, че няма назначени специалисти в социалната услуга, както и външни специалисти, като с потребителите не се осъществява социална работа, а ежедневните дейности се свеждат до задоволяване на базови потребности.

Разпитаните по делото двама свидетели посочиха, че за лицата настанени в дома се полагат ежедневни грижи: хранене, тоалет, смяна на памперси, което отново се свежда до задоволяване на основни потребности, но нито един от свидетелите не посочи, в дома да се извършва дейност насочена към развитие на уменията на настанените лица да използват собствените си възможности или включването им в подкрепящи социални услуги.

На следващо място с т. 9 от Задължително предписание № ЗП-2/16.02.2024 г. на жалбоподателя е указано да не допуска предоставянето на социалната услуга „Резидентна грижа“ на потребители извън обхвата на целевата група, за която е издаден лиценза в съответствие с регламента на чл. 14, ал. 2, т. 6 от ЗСУ и при спазване изискванията на чл. 31, ал. 1-2 от ЗСУ, което е в резултат на установеното при проверката извършена от служители на АКСУ на 06.02.2024г., че доставчикът предоставя социалната услуга „резидентна грижа“ на едно лице извън обхвата на целевата група. Установено е, че лицето е с водеща диагноза „Параноидна жизофрения“ (ЕР на ТЕЛК, с пожизнен срок и определени 80% ТНР), без да е издаден лиценз за специализираната услуга „резидентна грижа“ по чл.15, т.8 от ЗСУ за целева група „Пълнолетни лица с увреждания“ по чл.14, ал.2, т.4 от същия закон. За установеното е съставен АУАН № АКД-2/06.02.2024г.

Нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗСУ предвижда, че частни доставчици на социални услуги могат да предоставят всички социални услуги, за които имат издаден лиценз. Няма спор между страните по делото, че съгласно Лиценз № Л-3129-985 от 29.12.2021г., "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД може да предоставя единствено социална услуга "Резидентна грижа" на целева група "Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ (по чл.14, ал.2, т.6 от ЗСУ). Въпреки даденото задължително предписание в тази насока и при проверката извършена на 27-28.05.2025г., след преглед на личните досиета отново е установено, че в дома са настанени две лица в трудоспособна възраст и не отговарят на целевата група, за която е издаден лиценз на "ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА СВЕТИ Д. 2017" ЕООД.

Закона за социалните услуги предвижда изрична забрана да не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда (чл. 134, ал. 3). Обстоятелството, че в дома и към момента на първата проверка 2024г. и към момента на втората проверка 2025г. са настанени лица извън целевата група не се оспорва от жалбоподателя. Не се и твърди към настоящия момент това предписание да е изпълнено и в дома да са настанени само лица от целева група "Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“.

По отношение на неизпълнението на даденото задължително предписание по т.10 осигуряване на основни и препоръчителни специалисти, необходими за функционирането на услугата, при проверката извършена на 27-28.05.2025г. служителите на АКСУ са установили, че не са осигурени следните специалисти: необходими за функционирането на услугата – социален работник/специалист социални дейности и медицинска сестра; както и препоръчителни специалисти – трудотерапевт/ерготерапевт. Установено е също, че минималния брой служители не е съобразен с броя на потребителите.

Съгласно Приложение 13 към чл. 11, ал. 1 от Наредбата за качество на социалните услуги, доставчикът на специализираната социална услуга Резидентна грижа за възрастни хора в надтрудоспособна възраст без увреждания (РГВХ) е длъжен да осигури следните стандарти за квалификация и професионално развитие на служителите, които осъществяват дейността по предоставянето на услугата: Стандарт 9: Структура и квалификация на служителите - Специализираната социална услуга РГВХ осигурява възможно най-високо качество на човешките ресурси, необходими за ефективно предоставяне на услугата, съобразно нейната специфика. Критерий 9. 1: Доставчикът на социалната услуга осигурява достатъчно на брой и с необходимата професионална подготовка служители.

Съгласно индикатор 94) Доставчикът следва да осигури следните категории служители в услугата: ) специалисти – основни специалисти а, необходими за фунционирането на услугата и препоръчителни специалисти; б) служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите, и служители, подпомагащи функционирането на социалната услуги. В същия индикатор са посочени както следва: основни специалисти - социален работник/специалист социални дейности, медицинска сестра (при наличие на здравен кабинет); при необходимост, препоръчителни специалисти - трудотерапевт/ерготерапевт; служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите - асистент; при необходимост, подпомагащи служители: готвач; хигиенист; шофьор/поддръжка. При проверката на дома е установено, че към 28.05.2025г. служители в социалната услуга са: управител; 5 щ.бр. соц. асистенти (служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите) и 1 щ.бр. технически сътрудник. В хода на административното и съдебното производство не са ангажирани доказателства за назначаване на специалисти необходими за функционирането на услугата (социален работник/специалист социални дейности и медицинска сестра), нито за препоръчителни специалисти (трудотерапевт/ерготерапевт).

Съгласно индикатор 95) от приложение № 13, минималният брой по основните категории служители следва да е съобразен с броя на потребителите в РГВХ, като е определен коефициент за определяне числеността на служителите (0, 4). При извършената първоначална проверка 2024г. комисията е установила, че в социалната услуга работят технически сътрудник – 1 щатна бройка и социален асистент 3, 5 щатни бройки (3-ма служители на по 0, 5 щ.бр. и 2-ма на по 1 щ.бр.), като минималният им брой не е съобразен с броя на потребителите. При проверката на дома извършена 2025г. е установено, че служителите са 5 щ.бр. соц. асистенти и 1 щ.бр. технически сътрудник, при настанени 28 лица.

След като към момента на проверката извършена на 27-28.05.2025г. броят на потребителите е 28, то съгласно индикатор 95), жалбоподателят е следвало да осигури 11, 2 щатни бройки служители (28•0, 4=11, 2). Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е осигурил нормативно необходимия брой на служителите, поради което настоящия съдебен състав счита, че правилно ответния орган е приел, че доставчикът не е изпълнил дадено задължително предписание по т. 10, описано в т. 3. 7 от процесната заповед.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че отношението на персонала към настанените в дома лица е добро, както и че в дома е чисто, но не допринасят за изясняване на това дали са изпълнени дадените задължителни предписания посочени в оспорената заповед от точка 3.1. до точка 3.7.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги и гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността. Един от основните принципи при организирането и предоставянето на социалните услуги е зачитането правата на лицата, ползващи социални услуги и гарантиране на активното им участие при вземането на решения (чл.2, т.6 от ЗСУ), поради което обжалваната заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. В полза на Агенция за качество на социалните услуги, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), вр. с чл.143, ал.3 от АПК.

Воден от горното, Съдът