Решение № 428 от 3.8.2023 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 596/2023 г.

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят Т. Б. Ц., ЕГН ••••••••••, от •••••••••••••• обжалва наказателно постановление № 695843-F696447/16.03.2023 г. издадено от зам.директор ТД на НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, като излага основания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Счита, са бил налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае до маловажен случай на административно нарушение, за което наказващият орган е могъл да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Възразява срещу индивидуализацията на наказанието, който се явявал максимално допустим във визираната санкциона разпоредба на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ. Моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно и необосновано. Алтернативно в случай, че НП не бъде отменено, моли наложеното наказание да бъде намалено съобразно изискванията на закона. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя - адв.М., прави възражение за изтекъл давностен по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за съставяне на АУАН. Счита, че контролните органи са разполагали с информация за нарушението още към 01.04.2022г. Претендира разноски. Въззиваемата страна ЦУ на НАП, чрез ю.к. Колева, поддържа издаденото НП, като правилно и законосъобразно от материална и процесуална страна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски. Съдът, с оглед събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Административнонаказателното производство е образувано на 15.02.2023г., със съставянето на акт за административно нарушение № F696447 от 15.02.2023, от св.М. У., инспектор по приходите при ТД на НАП – В.Търново, срещу жалб. Т. Б. Ц., с ЕГН ••••••••••, за това, че в качеството си на задължено лице по ЗДДФЛ, не е изпълнило вмененото му от закона задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, за доходи от друга стопанска дейност - Приложение №3, получени през финансовата 2021г. в законоустановения срок до 03.05.2022г. включително. Данъчната декларация е подадена със закъснение на 10.02.2023г. с ПИК. Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление № 695843-F696447/16.03.2023 г. издадено от зам.директор ТД на НАП-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на жалб. Т. Б. Ц., с ЕГН ••••••••••, за това, че в качеството си на задължено лице по ЗДДФЛ, не е изпълнило вмененото му от закона задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, за доходи от друга стопанска дейност - Приложение №3, получени през финансовата 2021г., в законоустановения срок до 03.05.2022г. включително, в нарушение на чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, на осн. чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложена глоба в размер на 500 лева. От показанията на актосъставителя – св.У. и приложените по делото писмени доказателства, се установи, че във връзка с подадено искане от страна на жалб.Ц., на 08.02.2023г., за издаване на удостоверение за липса на задължения, била извършена проверка при която е установено, че не е подал за 2021., декларация за доходи до 03.05.2022г. По този повод му била връчена покана по електронен път от 08.02.2023г., за изпълнение на задължението си по чл.50 от ЗДДФЛ. Жалб.Ц. подал на 10.02.2023г., декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. За констатираното нарушение на 15.02.2023г., бил съставен АУАН в ТД на НАП, присъствие на жалб.Ц. и свидетеля по акта И.. Срещу АУАН било подадено възражение от жалб.Ц., в което посочил, че през данъчния период е получил доходи като вещо лице за явяване пред съд и не е знаел, че следва да ги отрази годишна данъчна декларация. Видно от заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, зам. директорите на ТД на НАП, са оправомощени да издават НП, за нарушения по чл.80 от ЗДДФЛ - т.1.2. б“г“. Със същата заповед органите по приходите са оправомощени за установяват административни нарушения чрез съставянето на АУАН. С оглед на установеното се налагат следните правни изводи: Жалбата е частично основателна относно индивидуализацията на имуществената санкция. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Законът поставя давностен срок за съставяне на АУАН от момента, в който е открит нарушителят, а не от момента, в който е съществувала теоретичната възможност същият да бъде открит. Това е прието и в Тълкувателно решение №4/29.03.2021 г. на ВАС по Тълкувателно дело №3/2019 г., според което моментът на преценка на обстоятелствата – има ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е моментът, регламентиран от законодателя в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение №48/28.12.1981 г. на ОСНК на ВС, съгласно която срокът за съставяне на АУАН започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни орган, надлежно оправомощени от изпълнителния директор на НАП, съгласно приложената заповед. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при съставянето на акта. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. От друга страна, всички приложени и събрани по делото писмени и устни доказателства – отразени в акта, в наказателното постановление и представени в съдебно заседание доказват по безспорен начин фактическите констатации от състава на извършеното нарушение. Жалб.Ц. е бил длъжен да подаде данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, в законоустановения срок по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, до края на месец април 2002г. или в случая до 03.05.2022г./ първия присъствен ден / включително, като с бездействието си на 04.05.2022г., е реализирал състава на нарушението. Нарушението е индивидуализирано във времето с посочване на крайния срок за изпълнение на възложеното задължение. Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване нормалното функциониране на данъчната система. Съгласно чл. 28 от ЗАНН, при маловажен случай, наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Според легалната дефиниция на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН. Обикновено в тези случаи се преценява доколко е налице просрочие на задължението. В съдебната практика, като маловажни са квалифицирани подобни случаи на неточно изпълнение в рамките на седмица, докато в случая е налице просрочие с месеци, като задължението е изпълнено, но едва след покана от контролните органи. Ето защо, съдът намира, че не е налице хипотезата по чл.28 от ЗАНН. При индивидуализацията на санкцията, обаче, съдът намира, че наказващият орган не е аргументирал решението и не е съобразил относителната тежест на нарушението. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва да се приеме, че се касае до случай в който и минималния размер на санкцията би реализирал целите на административнонаказателната отговорност. Ето защо, съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано на 50 лв., тъй като нормата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ не предвижда специален минимум. Този размер на санкцията според съда е достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Относно разноските: Предвид направеното от пълномощника на жалбоподателя искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените по делото разноски. Жалбата е уважена изцяло по направеното при евентуалност искане за изменение в частта на наложеното административно наказание, като в това се заключават и основните възражения на страната. Направено е обаче възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно и възнаграждението следва да се намали до предвидения минимум от 400 лева – по чл. 18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът