Решение № 2597 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 8 от ПЗР на АПК във връзка с § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението Образувано е по жалба на И. С. К. от гр. Варна, с.о. Ален Мак № 685, чрез адв. М., с посочен адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. Шипка №23, против отказ, обективиран в писмо рег. №АУ083040ПР_001ПР/21.08.2024г. за издаване на удостоверение за наследници издадено от ст. експерт "Гражданско състояние" - район "Приморски" - община Варна, потвърден с писмо с рег. №АУ083040ПР_002ПР_001ПР/24.09.2024г., на вр.и.д. кмет на район "Приморски" - община Варна. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснати при постановяването му процесуални нарушения и такива на материалния закон, с оглед на което се отправя искане за неговата отмяна. Сочи се, че отказът е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като административният орган не спазил изискването на чл. 35 от АПК. Излагат се съображения, че са изпълнени предпоставките на чл.3 ал.2 от ЗГР. Приложимото право е това по чл.89 ал.1 и ал.2, чл.91 т.2 и чл.48 от КМЧП, поради което наследяването на движими вещи следва да се уреди от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт, а на недвижимите вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се намират. Изложени са съображения, че покойният К. е имал обичайно местопребиваване в РБългария, като освен че е придобил недвижими имоти на територията на страната, същият е имал брак с българска гражданка. С оглед на изложено се отправя искане за отмяна на оспорения отказ за издаване на исканото удостоверение за наследници и се върне заявлението за ново произнасяне. С жалбата е направено искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателката, чрез адв. М. поддържа жалбата. По съществото на спора не се явява. Представя писмено становище с.д. № 2248/07.02.2025г., с което отправя искане жалбата да бъде уважена с присъждане на сторените по делото разноски. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че починалото лице и неговата съпруга са имали център на жизнени интереси именно в РБългария, както и че починалото лице притежава статут на продължително пребиваващ чужденец. Твърди, че наследствените отношения следва да бъдат уредени по закона на държавата, където се намира последното пребиваване на лицето. Ответникът – Кметът на район "Приморски" при Община Варна, чрез юрисконсулт М. оспорва жалбата и по съществото на спора счита, че постановения отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не е в противоречие с материално-правните разпоредби, поради което отправя искане жалбата срещу него като неоснователна и да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление вх.рег.№АУ083040ПР/20.08.2024 г. до кмета на район “Приморски”, Община Варна, подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване /ССЕВ/, от И. С. К., [ЕГН], за издаване на Удостоверение за наследници на съпруга й Ч. Н. К., [ЛНЧ], роден на [дата]. в гр. Сан Франциско, САЩ и починал на 15.02.2021 г. в гр. Варна, Република България. Към искането са приложени препис извлечение от Акт за смърт издаден въз основа на акт за смърт №0387/15.02.2021г. съставен в гр. Варна, съобщение за смърт, разрешение за пребиваване №701094000, удостоверение за сключен граждански брак от 10.08.1996г. удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, служебно писмо от Консул при Посолство на САЩ, София и пълномощно. С писмо рег. №АУ083040ПР_001ПР/21.08.2024г. за издаване на удостоверение за наследници, издадено от ст. експерт "Гражданско състояние" - район "Приморски" - община Варна заявителката, чрез адв.М. била уведомена, че редът за издаване на удостоверение за наследници е регламентиран в Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно чл. 2, ал. 5 от същата, удостоверението се издава от общината, от района или кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. Удостоверението за наследници, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. От приложените копия от документи, се установява, че лицето има издаден акт за смърт с № 0387/15.02.2021 г. на Район „Одесос" с постоянен адрес САЩ, а типа разрешение за пребиваване е „продължително пребиваване" и е извън обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗГР - същият не подлежи на вписване в регистъра на населението. Предвид гореизложеното, било прието, че за районната администрация липсват основания да издаде исканото удостоверение за наследници на Ч. Н. К., с [ЛНЧ]. След подадена жалба срещу горепосоченото писмо до Кмета на Район “Приморски“-община Варна вр.и.д. кмет на Район “Приморски“ уведомил жалбоподателката, че приема отказа за правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на материалния и процесуалния закон. От жалбоподателката е представено извлечение - справка от Имотен регистър за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето И. С. К.. По делото е приобщено писмо със с.д. № 19652/30.12.2024г., съдържащо информация за лицето К. Ч. Н., с посочен ЛНЧ, от извършена проверка в база данни на АИС на МВР, според която се установява, че лицето е със статут на продължително пребиваващ чужденец от 29.03.2013г. до 20.03.2021г., регулярно удължаван всяка година, с посочен номер на решение на директора на ОД на МВР-Варна, както и посочени данни, номер и валидност, на придобития в тази връзка български личен документ „Разрешение за пребиваване“. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Оспореният отказ обективиран в писмо рег. №АУ083040ПР_001ПР/21.08.2024г. на ст. експерт "Гражданско състояние" - район "Приморски" - община Варна потвърден с писмо рег. №АУ083040ПР_002ПР_001ПР/24.09.2024г. на вр.и.д. кмет на район „Приморски”-община Варна е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно нормата на § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация / § 6 ПЗР/, за неуредени въпроси във връзка с издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението се прилагат разпоредбите на АПК. Следователно, жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорения акт. С оглед съдържанието на акта, и в частност липсата на изрично указание за срока и начина за неговото оспорване, и предвид датата на неговото съобщаване на адресата, съдът приема, че е спазен срокът по чл. 140, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване акт – отказ да бъде издадено удостоверение за наследници, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, постановен в предвидената от закона писмена форма от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал.5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, регламентиращ, че удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. В оспорения отказ не е посочено, че подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой орган, но констатираното нарушение не е съществено, доколкото не е ограничило правото на обжалване на заявителя. Съдебната практика се е обединила в разбирането, че липсата на мотиви към административни актове не съставлява съществено процесуално нарушение, след като мотивите съществуват в преписката и след като административният акт е в съответствие с тях, това е достатъчно, за да е налице връзка между мотивите и акта - ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. В този смисъл съдът намира, че мотивите на отказа обективиран в писмо с рег. №АУ083040ПР_001ПР/21.08.2024г. на ст. експерт "Гражданско състояние" - район "Приморски" - община Варна, потвърден с писмо рег. №АУ083040ПР_002ПР_001ПР/24.09.2024г. на вр.и.д.кмет е издаден в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, а съгласно ал. 2 редът за издаване и образци на удостоверения по ал. 1 се утвърждават с Наредба № РД- 02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Редът за издаване на удостоверение за наследници е регламентиран в чл. 9 - чл. 12 от Наредбата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, е регламентирано, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Редът за вписване в регистъра на населението е уреден в ЗГР и съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от този закон, регистърът на населението се подържа в електронен вид, формира Национална база данни "Население" и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. От това следва, че на вписване в регистъра на населението, воден в РБългария, подлежат лицата по чл. 3, ал. 2 от ЗГР, а именно - всички български граждани и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Съдържанието на понятието "чужденец" е уредено в чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците и по смисъла на този закон това е всяко лице, което не е български гражданин. Съгласно чл. 23 ал.1 от Закон за чужденците в РБългария, чужденците пребивават в Република България: 1. краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; 2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон; 3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление; 4. постоянно - с разрешен неопределен срок. От посочената нормативна регламентация и във вр. с чл. 2, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, следва извода, че удостоверение за наследници се издава от общинската администрация по последния постоянен адрес на починалото лице, което към датата на смъртта си е подлежало на вписване в регистъра на населението и за което има съставен акт за смърт. Следователно кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, с които законът свързва издаването на удостоверение за наследници, са: 1. съставен акт за смърт /документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на лицето/ и 2. към датата на смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението, както и да има постоянен адрес на територията на РБългария. От представените по делото доказателства се установява, че за починалото лице има издаден акт за смърт, приложен по преписката, т. е. първата предпоставка е изпълнена. Според настоящия състав на съда не е изпълнена втората предпоставка, а именно лицето да е подлежало на вписване в регистъра на населението, както и да има постоянен адрес на територията на РБългария. От представените по делото доказателства се установява, че починалото лице Ч. Н. К. е гражданин на САЩ, както и това, че е със статут на продължително пребиваващ чужденец от 29.03.2013г. За целите на настоящия спор и преценката за приложението на чл. 3, ал. 2, т. 2, б. "а" от ЗГР, според който в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, е определящ вида на разрешението за пребиваване на починалия чужденец. В настоящия случай от представените доказателства по категоричен начин се установява, че починалият чужденец е притежавал единствено продължително пребиваване, т. е. същият не е подлежал на вписване в регистрите на населението на РБългария. В тази връзка са недоказани твърденията на жалбоподателката, че починалото лице е притежавало разрешение за постоянно пребиваване на територията на РБългария. Единствено дългосрочно или постоянно пребиваващите на територията на страната чужденци следва да бъдат вписани в регистрите. В жалбата не се твърди и по делото се установи, че починалото лице не е разполагало с постоянен адрес на територията на страната. Дори и да се приеме, че е имал деклариран и заявен адрес за пребиваване, той не се отъждествява нито с настоящ, нито с постоянен, по смисъла на ЗГР. Заявеният от починалото лице адрес съдържащ се в Удостоверение за пребиваване – гр.Варна, с.о. „Ален мак” № 685 е адресът му на пребиваване, който не е постоянен адрес по смисъла на чл.95 ал.1 от ЗГР. Адресът на пребиваване се заявява пред органите на МВР, а постоянния адрес пред кмета на общината/района/кметството. Не са ангажирани доказателства и не се твърди починалото лице да е заявило пред кмета на общината/района постоянен адрес. Неотносимо към настоящия спор е соченото обстоятелство от жалбоподателката, че починалото лице е имало обичайно местопребиваване в РБългария. Настоящият състав на съда намира, че възраженията, направени от процесуалния представител на жалбоподателката, че в случая е приложим КМЧП във връзка с разрешаването на спора за законосъобразността на отказа за издаване на удостоверение за наследници по закон въз основа на регистрите на населението, поддържани при община Варна са неоснователни. Спорът по делото не касае признаването или отричането на наследствени права от страна на длъжностното лице от общинската администрация спрямо трети лица по отношение на починалия чужденец. Поради тази причина чл. 91, т. 2 от КМЧП, уреждащ приложимото гражданско право относно определянето на кръга и реда на наследниците спрямо наследяването по чл. 89 и чл. 90 от КМЧП, няма пряко отношение към преценката за законосъобразността на отказа да бъде издадено удостоверение за наследници по закон. С оглед горното, съдът намира, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид този изход на спора, както и с оглед на обстоятелството, че производството е приключило след провеждане на две открити съдебни заседания, без да са назначавани експертизи, на ответника се дължат разноски в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. І-во от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна