Решение № 124 от 27.6.2023 г. на Районен съд - Сливница по дело № 400/2022 г.

Производството е по чл. 549 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 14 от ЗЛС. Предявена е молба с правно основание чл.14 от ЗЛС от К. Н. Ц., с който се иска обявяване смъртта на баща му Н.М. Ц., за когото същия има последно известие на дата 03.03.2013 г. Молителят твърди, че на 03.03.2013 г. баща му Н.М. Ц., е напуснал дома им, находящ се в с. Х., мах. „К.“ № 10 и до настоящия момент няма никаква информация за него. Сочи, че с влязло в сила на 10.11.2017 г. решение № 118/18.10.2017 г. по описа на РС – гр. Сливница съдът е обявил баща му за отсъстващ на основание чл. 9 ЗЛС. Това поражда правния интерес от предявяване на настоящата молба, с която се иска постановяване на решение, с което да бъде обявена смъртта на Н.М. Ц., ЕГН ••••••••••. В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба заинтересованата страна РП – Костинброд – ТО - Сливница не е подала писмен отговор. Община – Божурище не изразява становище. В съдебно заседание молителят К. Н. Ц., редовно призован, се представлява от адв. Карачубан – САК, която поддържа молбата. В съдебно заседание представителят на РП – Сливница изразява становище за основателност на молбата. В охранителното производство по чл.549 и следващите от ГПК, във вр. чл.14 ЗЛС, съобразно чл.154, ал.1 ГПК, в доказателствена тежест на молителя е да установи изложените в молбата обстоятелства, както и да обоснове правния си интерес от обявяването на факта на смъртта на неговия баща. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства прие за установено следното: От показанията на свидетеля Ц.Й.Б., брат на молителя, се установява, че същият е познавал Н. Ц., почти откакто е роден, тъй като майка му се е развела с биологичния му баща и е заживяла с Н. Ц., когато свидетелят е бил бебе. Посочва, че не е виждал Н. Ц. от повече от десет години, като, според него, същият е водел скитнически начин на живот. Свидетелят твърди, че не е получавал новини от Н. Ц. от повече от десет години. С решение № 118/18.10.2017 г. на Районен съд – Сливница, влязло в законна сила на 10.11.2017 г., на основание чл. 9 от ЗЛС Н.М. Ц. е обявен за отсъстващ. При така установените обстоятелства, съдът намира молбата за допустима и основателна. Съобразявайки ангажираните доказателства, съдът приема, че са налице предвидените в чл. 14 от ЗЛС материалноправни предпоставки – изтекли са повече от пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия Н.М. Ц., и с оглед липсата на всякакви сведения за него, молбата за обявяване на смъртта му, следва да бъде уважена. По аргумент на чл. 16 от ЗЛС съдът следва да определи деня, а по възможност и часа, на предполагаемата смърт. При липса на противни данни, за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие. В конкретния случай, при липса на други данни, следва да се приеме, че денят, за който се отнася последното известие за лицето Н.М. Ц., е 03.03.2013 г., който ден следва да се приеме за дата на смъртта му. По делото не са събрани неоспорими доказателства, от които може да се направи извод за часа на смъртта му, поради което същият остава неустановен. С оглед изложеното, молбата следва да бъде уважена, като се обяви смъртта на Н.М. Ц. за настъпила на 03.03.2013 г. Съгласно чл. 59 ЗГР /в който смисъл е и разпоредбата на чл. 551 ГПК/, акт за смърт на лице, което съдът, с влязло в сила решение, е обявил за починало, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за починал, въз основа на препис от влязлото в сила решение, поради което и следва да се разпореди съставянето на акт за смърт на лицето Н.М. Ц., ЕГН ••••••••••, с последен известен постоянен адрес: с. Х., община Божурище, област Софийска, махала „К.“ № 10, от Община Божурище. По изложените съображения и на основание чл. 14 от ЗЛС, съдът