Решение № 52 от 10.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1191/2022 г.

Предявени са искове с правно основание чл.74 от Търговския закон от „Г.е.Б.“ ООД против „С.е.с.“ ООД за отмяна на решения по т.2, т.3 и т.4 на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.“ООД, проведено на 24.06.2022 г. като незаконосъобразни, заедно с произтичащите от това законови последици.

С исковата молба ищецът твърди, че е съдружник в ответното търговско дружество с дялово участие в размер на 150 000 лв. (49% от капитала). На 18.05.2022г. на „Солар енерджи съпорт“ ООД и на съдружника „Е.к.“ ООД, била връчена ноторилана покана, с която на основание чл.138, ал.2 от ТЗ вр. с чл.19 от дружествения договор отправил искане до управителите за свикване на извънредно общо събрание с обявен дневен ред, в т.ч. и т. 2. Обсъждане и приемане на решение за изключване на съдружника „Е.к.“ ООД. На 16.05.2022 г. управителите на "С.е.с." ООД (очевидно - вече информирали се неформално за изходящата от Г.е.Б." ООД нотариална покана) изпратили до ищеца Нотариална покана с peг. № 5041, том 3, Акт № 109 по описа на нотариус С.Т., с която удовлетворяват искането на „Г.е.Б." ООД по чл. 138, ал. 2 от ТЗ и свикват Общо събрание на съдружниците в "С.е.с." ООД за 30.06.2022г. — с поискания от него дневен ред.

Същевременно на 29.04.2022 г. управителите на „С.е.с.“ООД връчили на ищеца нотариална покана, с която свикали общо събрание на съдружниците на 23.05.2022 г. с дневен ред: 1) Изслушване на съдружника „Г.е.Б." ООД във връзка с повдигнатите в нотариалната покана обвинения в неизпълнение на задълженията му като съдружник; 2) Вземане на решение за изключване на „Г.е.Б." ООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД; 3) Вземане на решение за поемане на дружествените дялове на Г.е.Б." ООД от останалите двама съдружници в „С.е.с.“ ООД.

Твърди се, че на 23.05.2022 г. е проведено Общо събрание на съдружниците в „С.е.с.“ ООД, на което съдружникът „Г.е.Б." ООД дал подробни обяснения в защита на повдигнатите срещу него неоснователни обвинения. На това Общо събрание обаче не било прието решение за изключване на „Г.е.Б." ООД като съдружник. Приемането на това решение е отложено за следващо Общо събрание, насрочено за 24.06.2022 г. На 24.06.2022 г. било проведено процесното Общо събрание на съдружниците в „С.е.с.“ ООД, на което с гласовете единствено на останалите двама съдружници са приети следните решения:

1) За изключване на „Г.е.Б." ООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД;

2) За поемане на дружествените дялове на „Г.е.Б." ООД от съдружника Е.к. ООД;

3) За изменение и допълнение на Дружествения договор на „С.е.с.“ ООД, отразяващо изключването на „Г.е.Б." ООД като съдружник и поемането на дяловете му от съдружника „Е.к.“ ООД, които ищецът оспорва с предявената искова молба.

Сочи се, че страните са в дълготрайни правоотношения и че ответникът е целял да изключи ищцовото дружество от корпоративния живот на „С.е.с.“ООД. В подкрепа излага релевантни факти, свързани със сключен между „Г.е.Б." ООД и „Е.к.“ ООД Договор за съвместна дейност/12.01.2012 г. в пункт 8. от исковата молба, а именно: Видно от ТРРЮЛНЦ към 30.06.2016 г. „Г.е.Б." ООД, ЕИК •••• има качеството на паритетен съдружник в "С.е.с." ООД, ЕИК ••••, в което притежава 250 дяла от капитала, с номинална стойност 600 лв. всеки един и с обща номинална стойност 150 000 лв., формиращи дялово участие в размер на 50 % от капитала на "С.е.с." ООД. Към 30.06.2016г. вторият съдружник в "С.е.с." ООД е „Е.к.“ ООД, който към посочената дата притежава останалите 50 % от капитала. Още преди да придобият дяловото си участие в "С.е.с." ООД горепосочените двама съдружници сключват помежду си Договор за съвместна дейност/12.01.2012г., с който регулират подробно и цялостно бъдещите си отношения като съдружници в "С.е.с." ООД. Самото придобиване на дялово участие в "С.е.с." ООД от ищеца и от ответника е в изпълнение на посочения Договор за съвместна дейност/12.01.2012г. В това число предмет на договора било и уреждане на основните инстР.ти, принципи и гаранции за реализиране на управлението на дружеството чрез запазване на качеството на съдружник на ищеца, запазване на паритетното участие, вземане на решения с участието и двамата съдружници и гарантирано участие на всеки от тях и съвместно управление, заедно от всеки от управителите. Ответното дружество обаче нарушило условията на договора многократно, което е станало повод и за съдебни спорове.

С исковата молба, като основания за отмяна като порочни поради противоречие със закона и дружествения договор на "С.е.с." ООД на процесните решения на Общото събрание на съдружниците в "Солар енерджн съпорт" ООД, приети по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред на проведеното на 24.06.2022 г. Общо събрание се сочат противоречие на закона и на дружествения договор на „С.е.с.“ ООД. Изтъква се, че абсолютно всички „обвинения“ релевирани в изходящата от управителите на ответника и от „Е.к.“ ООД Нотариална покана с pег. № 4484, том 3, Акт № 50 по описа на нотариус С.Т., са неоснователни - По отношение на обвинението, релевирано в Раздел I, т. 1.1. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г.: От датата на релевираното в поканата за Общото събрание на 23.05.2022 г. „правонарушение“ (сключването на Договор за продажба на търговското предприятие на Г.е.Б. ООД от 19.06.2015 г.) са изминали почти 7 години. През този почти 7-годишен период, нито „Е.к.“ ООД, нито управителите на „С.е.с.“ ООД са повдигали по какъвто и да било начин (още по-малко - в писмена форма) каквото и да било твърдение, че „Г.е.Б.“ ООД е извършило релевираното нарушение - въпреки, че през целия този период са знаели за сключването на Договор за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ООД от 19.06.2015г. Още повече, че в самия протокол от Общото събрание на съдружниците от 30.06.2016 г., макар да се коментирал Договор за продажба на търговското предприятие на Г.е.Б. ООД от 19.06.2015 г., липсвало дори индиция съдружникът „Е.к.“ ООД да счита тази сделка за неправомерна или увреждаща правата и законните му интереси. Посочва се и това, че на стр. 7 от протокола от Общото събрание на съдружниците в „С.е.с.“ ООД от 30.06.2016г. съвсем правилно се посочва, че по отношение на това дружество твърдяното от „Е.к.“ ООД прехвърляне на дружествените дялове на „Г.е.Б.“ ООД „…е недействително, тъй като не са налице изискванията по чл. 122 вьв вр. с чл. 129 от ТЗ “. Сочи се, че при това положение „Г.е.Б.“ ЕООД не е накърнило интересите на „С.е.с.“ ООД, защото това не може да стане с един договор, който му е непротивопоставим. Сочи се, че след като „Е.к.“ ООД не може да се позовава на подобни „нарушения“ дори в рамките на иск за реално изпълнение или обезщетение спрямо „Г.е.Б.“ ЕООД, то per argumentum a fortiori, той не би могъл да се позовава на същите „нарушения“ и при прилагане на чл.126, ал. 3 от ТЗ. Горните факти показват, че процесното Общо събрание не е основано на правната реалност и на наличието на действителни основания за изключване на „Г.е.Б.“ ЕООД, а за набързо сглобена защитна стратегия на неизправния съдружник Е.к. ООД, който очевидно нямало по какъв друг начин да се защити срещу инициираната по-рано процедура по собственото му изключване и срещу заведените срещу него искови дела и затова за пореден път, по правно нихилистичен начин, предпочитал да се разправи с „Г.е.Б.“ ЕООД - като незаконно го изключи като съдружник.

Тезата, че счита сключването на Договор за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ООД от 19.06.2015г. за нарушение, се появила чак през м. април 2022г., след като по отношение на самото него е инициирана процедура по изключване като сьдружник и след като „Е.к.“ ООД получил преписи от исковите молби по търговско дело (несъстоятелност) № 21/2022 г. по описа на Окръжен съд - Перник и т. д. № 1864/2021 г. по описа СГС.

В допълнение на гореизложеното се сочи, че Договор за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД от 19.06.2015г. е изцяло симулативен. Този договор е сключен поради причини, които нямали нищо общо с „Е.к.“ ООД и с дружествения живот на „С.е.с.“ ООД. а) Единствената причина за сключването на Договор за продажба на търговското предприятие на Г.е.Б. ЕООД от 19.06.2015г. е конфликтът на Х.К. (едноличен собственик на посоченото дружество към 2015г.) с „Алфа банк“ АД и наложеният от посочената банка запор върху дружествените дялове на Х.К. от капитала на „Г.е.Б.“ ЕООД. Този запор е вписан в ТРРЮЛНЦ под peг. № 20150325131823 въз основа на запорно съобщение с изх. № 8994/20.03.2015 г. по изп. д. №53/2015 г. по описа на ЧСИ Д.В.. б) симулативността се установявала и от подписания на 04.11.2016г. (с нотариална заверка на подписите) пълен обратен документ между „Г.е.Б.“ ЕООД, „Н.Х.И.“ ЕООД и адв. Р. Д.. В този пълен обратен документ страните ясно са изявили прикритата си и действителна воля, а именно, че нито Договор за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД от 19.06.2015г., нито последващия такъв по „обратна“ покупко-продажба на същото търговско предприятие, имат транслативен ефект — тъй като са изцяло симулативни и провокирани единствено от наложения от „Алфа Банк“ АД запор върху дружествените дялове на Х.К. от ищцовото дружество. в) независимо от това на 04.11.2016 г. бил подписан Договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД в полза на „Г.е.Б.“ ЕООД, т. е., „обратна“ покупко-продажба, с което твърдяните от „Е.к.“ ООД „вредни“ последици на първата сделка с търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД следвало да се считат за изцяло санирани. Горният договор е сключен няколко месеца след като на 10.06.2016г. ЧСИ Д.В. вдигнал запора върху дружествените дялове на Х.К. от капитала на „Г.е.Б.“ ООД (Съобщение за вдигане на запор с изх. 24525/10.06.2016 г. по изп. д. № 53/2015 г. на посочения ЧСИ).

От изложеното се подкрепяла верността на твърдението му, че ищцовото дружество е прехвърлило тьрговското си предприятие само симулативно и е направило зависещото от него, за да възстанови легитимацията си като собственик на това търговско предприятие в кратък срок след като Х.К. е нормализирал отношенията си с „Алфа Банк“ АД. г) Сключеният на 04.11.2016г. нов Договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Н.Х.И." ЕООД в полза на „Г.е.Б.“ ЕООД, не бил вписан в ТРРЮЛНЦ поради следните две причини - както поради симулативиостта му (следваща от симулативността на предхождащия го Договор за продажба на тьрговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД от 19.06.2015 г.), така и поради факта, че на 10.05.2016 г. между „Н.Х.И.“ ЕООД и „Банка Пиреос България“ АД е сключен Договор за залог на търговското предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД, обезпечаващ кредитните задължения на „С.е.с.“ ООД по Договор за банков кредит № 243/2011г. Наличието на този обезпечителен договор изисква съгласието на банката кредитор за вписването на „обратната“ сделка по прехвърляне на заложеното търговско предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД, а такова съгласие не е дадено. д) Както доказаната чрез документ с достоверна дата симулативност на Договор за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД от 19.06.2015г., така и (при условията на евентуалност) „обратна“ сделка по Договор за прехвърляне на търговското предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД в полза на „Г.е.Б.“ ЕООД от 04.11.2016 г. компрометират изцяло фактическите твърдения и правните тези релевирани в поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г., на което са взети процесните решения и показват, че „Г.е.Б.“ ЕООД не е извършило нарушение но чл. 126, ал. 3 от ТЗ, защото или изобщо не е прехвърлило дружествените си дялове от капитала на „С.е.с.“ ООД (главна теза), или дори да ги е прехвърлило, на 04.11.2016 г. ги е придобило повторно (евентуална теза). Тезата на „Е.к.“ ООД, заложена в Раздел 1, т. 1.1. от поканата за Общото събрание на 23.05.2022 г. страдала и от непреодолимото вътрешно-логическо противоречие. Самата осъществена от „Е.к.“ ООД и вписана в ТРРЮЛНЦ на 22.07.2016г. корпоративна кражба е пряко отрицание на горните му твърдения, които твърдения са несъвместими с корпоративните решения на „С.е.с.“ ООД от 30.06.2016г. (приети с гласовете на Е.к. ООД).

Твърдението в поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г., че Договор за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД от 19.06.2015г. създавал „корпоративна двойственост“ и правна несигурност и неяснота относно лицата, които са действителни собственици на притежаваните от „Г.е.Б.“ ООД дружествени дялове и кое е лицето, което следва да упражнява членствените правоотношения спрямо „С.е.с.“ ООД" било изначално неоснователно и невярно.

Видно от корпоративните решения на „С.е.с.“ ООД от 30.06.2016г. „Н.Х.И.“ ЕООД не е прието за съдружник, което правно и логически означава, че членственото правоотношение на Г.е.Б. ЕООД със „С.е.с.“ ООД не е било прекратено. Е.к. ООД и „С.е.с.“ ООД са били изцяло и текущо „в час“ както с Договор за продажба на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД от 19.06.2015г., така и с неговата симулативност.

Не на последно място, предвид на факта, че „Е.к.“ ООД и „С.е.с.“ ООД никога не са признавали „Н.Х.И.“ ЕООД за съдружник и трайно са третирали като такъв единствено „Г.е.Б.“ ЕООД, сключената през 2015г. сделка с търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД (независимо дали тази сделка е симулативна или действителна) с нищо не застрашавало интересите на „С.е.с.“ ООД. Нещо повече - „Н.Х.И.“ ЕООД е обезпечило кредитните задьлжения на „С.е.с.“ ООД по Договор за кредит № 243/2011г.

• По отношение на обвинението, релевирано в Раздел I, т. 1.2. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022г.:

Твърди се, че „Г.е.Б.“ ЕООД е изпълнило точно и своевременно принципното си задължение да направи имуществена вноска в капитала на „С.е.с.“ ООД, покриваща номиналната стойност на записаните дружествени дялове. Това свое задължение „Г.е.Б.“ ЕООД е изпълнило още към 14.08.2012 г., когато и двамата тогавашни съдружници в „С.е.с.“ ООД са внесли паричните си вноски от по 147 500 лв. Този факт е виден от Удостоверение с изх. № 501/14.08.2012Г., издадено от Банка Пиреос АД. Останалата част от номиналната стойност на придобитите от „Г.е.Б.“ЕООД дружествени дялове, в размер на 2 500 лв., е покрита още при учредяването на „С.е.с.“ ООД (учредено с първоначален капитал от 5 000 лв.), като съответните парични вноски за покриването на този първоначален капитал са извършени от първите съдружници в „С.е.с.“ ООД. Че капиталът е изцяло внесен се удостоверява както от ТРРЮЛНЦ, така и от всички обявени дружествени договори и учредителни актове на „С.е.с.“ ООД, включително от чл. 4, ал. 2 на Дружествения договор от 25.01.2019 г. Не на последно място се посочва, че самото „Е.к.“ ООД не е внесло вноската си в капитала на „С.е.с.“ ООД. а) дружеството никога не е внасяло реално собствената си вноска за покритие на капитала на „С.е.с.“ ООД. В случай, че „Е.к.“ ООД твърди, че внесъл чужд капитал, то може да предяви претенции спрямо „Г.е.Б.“ ООД за неоснователно обогатяване, но не и да го изключва на мнимото основание за невнасяне на дела в капитала. Защото този дял е внесен и няма никакво правно основание за повторното му внасяне.

• По отношение на обвинението, релевирано в Раздел I, т. 1.3. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г. Промяната в собствеността върху капитала на „Г.е.Б.“ ЕООД не засяга по никакъв начин идентитета на посочения съдружник и с нищо не застрашава интересите на „С.е.с.“ ООД. Новите представляващи „Г.е.Б.“ ООД не са потърсили друг контакт с „Е.к.“ ООД и „С.е.с.“ ООД, тьй като са информирани от Х.К. за „особеностите“ на отношенията на „Г.е.Б.“ ООД със „С.е.с.“ ООД и в частност, с факта, че „Г.е.Б.“ ООД е третирано от мениджмънта на „С.е.с.“ ООД и на „Е.к.“ ООД като корпоративен парий, на който не е позволен никакъв достъп до книжата и счетоводството на „С.е.с.“ ООД и на когото не е предоставяна никаква информация за дружествените дела. „Г.е.Б.“ ЕООД е връчило на С.е.с. ООД няколко нотариални покани за предоставяне на достъп до книжата и счетоводството на дружеството и на информация за дружествените дела, както следва: • На 12.01.2021Г. на управителя В.Г. е връчена Нотариална покана с peг. № 245, том 1Б, Акт 29 по описа на нотариус И.Н.; На 23.12.2021Г. на „С.е.с.“ ООД е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК Нотариална покана с peг. №••••1, том VIIIБ, Акт 10 по описа на нотариус И.Н.; На 17.12.2021г. на „С.е.с.“ ООД е връчена трета Нотариална покана, подписана лично от управителите на посоченото дружество с изявление „получих поканата''. На 27.04.2022 г.. на „С.е.с.“ ООД е връчена четвърта нотариална покана - с искане за свикване на Общо събрание за изключване на съдружника Е.к. и с искане за предоставяне на информация и достьп до документи, съгласно чл. 123 от ТЗ. Въпреки, че горните нотариални покани покриват период от почти година и половина, до 16.05.2022 г. мениджмънтът на „С.е.с.“ ООД не е направил дори бегъл опит да отговори на тези нотариални покани, камо ли да осигури исканата информация и достъп до документи, поискани от съдружника „Г.е.Б.“ ЕООД. Първата реакция на мениджмънта“ С.е.с. ООД е чак от 16.05.2022 г., когато пред нотариус С.Т.-е представена Нотариална покана с peг. № 5041, том 3, Акт 109. Дори чрез тази безкрайно закъсняла Нотариална покана обаче, на „Г.е.Б.“ ЕООД отново не се предоставя никаква информация за дружествените дела на „С.е.с.“ ООД, а още по-малко, поисканата такава.

Твърди, че от изложеното в исковата молба е видна абсолютната неоснователност на обвиненията и твърденията, формулирани в Раздел I, т. 1.3. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022г. Истината е, че от 30.06.2016г. до настоящия момент „Г.е.Б.“ ЕООД системно, незаконно и недобросъвестно било изолирано от дружествения живот на „С.е.с.“ ООД като единствената причина за това е противоправното поведение на Р.Д. и В.Г. и желанието им да източват „С.е.с.“ ООД по незаконен начин - за които „Г.е.Б.“ ЕООД преднамерено е държано в неведение. Всички действия на ищцовото търговско дружество са извършени в опит да упражни правото си на информация по чл. 123 от ТЗ.

• По отношение на обвинението, релевирано в Раздел п.II, т. 2.1. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022г. На първо място, юридически „Г.е.Б.“ ЕООД никога не било прехвърляло тьрговското си предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД. Договорът за продажба на търговското предприятие от 19.06.2015г. е изцяло симулативен по изложените вече съображения.

На следващо място, дори „Г.е.Б.“ ЕООД действително да бе прехвърлило тьрговското си предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД, това би представлявало неизпълнение на съответния обезпечителен договор за залог на дружествените дялове от капитала на „С.е.с.“ ООД, сключен между „Г.е.Б.“ ЕООД и Банка Пиреос България АД. На подобно неизпълнение обаче самата посочена банка никога не се е позовавала. Напротив, банката активно е съдействала и приела залога предоставен й от „Н.Х.И.“ ЕООД. (На 10.05.2016 г. между „Н.Х.И.“ ЕООД и Банка Пиреос България АД е сключен Договор за залог на търговското предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД, обезпечаващ кредитните задължения на настоящия ответник „С.е.с.“ ООД по Договор за банков кредит №243/2011Г.).

В допълнение, „Е.к.“ и мениджмънтът на „С.е.с.“ ООД не твърдят и не представят никакви доказателства дружеството да е изпадало в забава за изпълнение на кредитните си задължения към Банка Пиреос България АД, като последица от действия или бездействия на „Г.е.Б.“ ЕООД. Напротив, от самите приложени към отговора на иска по т. д. № 1864/2021г. по описа на СГС писмени доказателства било видно, че към 01.09.2016г. кредитът на „С.е.с.“ ООД се обслужва редовно и дори - предсрочно. „Г.е.Б.“ ЕООД не контролира нито едно от дружествата К. БГ ООД, ЮРО Д. БГ или Б.Р.И.Е. ООД, поради което не може да бъде отговорно за кредитните им експозиции и финансовото им състояние.

Обстоятелството, че посочените три дружества са свързани с Х.К. не променяло горния принципен факт. Следователно, по силата на елементарна правна логика, „Г.е.Б.“ ЕООД нямало как да носи отговорност за отношенията на К. БГ ООД, ЮРО Д. БГ или Б.Р.И.Е. ООД с Банка Пиреос България АД- каквато т. 2.1. от поканата за Общото събрание от 23.05.2022г. неоснователно му приписва. Не на последно място, Х.К. е направил всичко възможно турболенциите в кредитните отношения между него и Алфа Банка АД да не застрашат по никакъв начин правата и законните интереси на „Е.к.“ и на „С.е.с.“ ООД. Независимо от симулативността на придобивния титул на „Н.Х.И.“ ЕООД по отношение на търговското предприятие на „Г.е.Б.“ ЕООД, в случая банката – залогоприемател по договор от 10.05.2016 г., се явява трето добросъвестпо лице по смисъла на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, поради което вписаният в ТРРЮЛНЦ Договор за залог на търговското предприятие на „Н.Х.И.“ ЕООД има реален обезпечителен ефект по отношение на кредитните задължения на „С.е.с.“ ООД по Договор за банков кредит №243/2011г. В допълнение на горното обезпечение, видно от партидата на „Н.Х.И.“ ЕООД в ТРРЮЛНЦ, на 19.05.2016 г. под peг. № 20160519153019, е вписан и залог на 100 % от капитала на „Н.Х.И.“ ЕООД. Този залог е учреден от едноличния собственик на посоченото дружество („У. БГ“ ЕАД) и отново обезпечава кредитните задължения на „С.е.с.“ ООД по Договор за банков кредит № 243/2011г. Видно от партидата в ТРРЮЛНЦ на залогодателя „У. БГ“ ЕАД, ЕИК ••••, Х.К. е деклариран като „Действителен собственик“ на У. БГ ЕАД, както и като „Лице за контакт“ с посоченото дружество.

В светлината на изложените по-горе и пряко видни от ТРРЮЛНЦ факти е видно, че Х.К. и контролираното от него „Г.е.Б.“ ЕООД са осигурили на „Банка Пиреос България“ АД идентични и юридически и икономически еквивалентни обезпечения на кредитните задължения на „С.е.с.“ ООД по Договор за банков кредит № 243/2011г. Въпреки горните добросъвестни действия на Х.К. и контролираните от него дружества У. БГ ЕАД и „Н.Х.И.“ ЕООД, само седмици след вписването на горните обезпечения в полза на Банка Пиреос България АД, „Г.е.Б.“ ЕООД е изключено като съдружник от „С.е.с.“ ООД. Твърди още, че с основание би могло да се каже, че след като Х.К. и свързаните с него дружества са били „употребени“ от Е.к. и от „С.е.с.“ ООД, за да се обезпечат неговите кредитните задължения към Банка Пиреос България АД, „Г.е.Б.“ ЕООД е било „захвърлено на боклука“ а дружествените му дялове -присвоени от „Е.к.“ ООД. Причините за прекласифициране на кредитните задължения на „С.е.с.“ ООД към банката нямат нищо общо с каквото и да било поведение на „Г.е.Б.“ ЕООД. Посочените от банката причини за прекласифицирането на кредита са свързани изцяло с дружествата К. БГ ООД и ЮРО Д. БГ, които - както се посочи, не се контролират от „Г.е.Б.“ ЕООД.

Видно от горните факти и документи, твърдението в т. 2.1. от поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022Г., че „Г.е.Б.“ ЕООД (вкл. чрез прехвърлянето на търговското си предприятие през 2015г.) било отговорно за прекласифицирането на кредита на „С.е.с.“ ООД е напълно невярно и манипулативно.

В допълнение, твърденията в т. 2.1. от поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022Г., са бланкетни. На „Г.е.Б.“ ЕООД не са предоставени никакви доказателства и дори информация, за датата и размера на извършените от „С.е.с.“ ООД предсрочни погасявания („в особено голям размер“) по кредита към Банка Пиреос България АД, нито за твърдяните „..допълнителни задължения, включително публични такива към НАП". Срещу подобни бланкетни и неподкрепени с никакви доказателства твърдения „Г.е.Б.“ ЕООД не би могло да се защити - още повече, предвид системното блокиране на достъпа му до информация за дружествените дела.

Невярно, юридически нелепо и неоснователно било и обвинението в т. 2.1. от поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г., че „Г.е.Б.“ ЕООД било осъществило състава на чл. 126, ал. 3 от ТЗ поради факта, че е предявило пред съд свои права. Тези права според поканата са „мними“, но според българския съд - съществуващи.

По отношение на обвинението, релевирано в Раздел II, т. 2.2. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г. „Г.е.Б.“ ООД не е длъжно да отговаря на обвинения, направени само „за пьлнота на изложението“ и адресирани към поведение на третото лице Х.К.. Кьм датата на процесното Общо събрание Х.К. не е нито собственик, нито управител на дружеството и то не може да бъде държано отговорно за минали действия и бездействия на това физическо лице.

Позоваването в поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г. на прокурорски преписки вместо на влезли в сила присъди не е състоятелно. Каквито и „доказателства“ да има по инициираните от Р.Д. и В.Г. прокурорски преписки, фактът, че българският съд е постановил влязло в сила решение, според което „Г.е.Б.“ ООД реално е финансирало създаването на соларния парк на „С.е.с.“ ООД, поради което има и правото да си върне така предоставеното финансиране. За справка по този въпрос препращат към влязлото в сила осъдително решение на САС по т. д. 5339/2018г. Медийните изяви на бившия собственик на „Г.е.Б.“ ООД Х.К. по никакъв начин не попадат в обхвата на чл. 126, ал. 3 от ТЗ.

С влязло в сила Решение № 1901/25.09.2018 г. но т. д. № 6658/2018 г. по описа на СГС е установено със сила на пресъдено нещо несъществуването на следните обстоятелства, вписани от Агенцията по вписванията по партидата на „С.е.с.“ ООД въз основа на Заявление А4 с peг. №20160718153311: Заличаване на „Г.е.Б.“ ЕООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД поради прекратяване на членственото му правоотношение; Поемане на освободените от напусналия съдружник „Г.е.Б.“ ЕООД 150 000 дружествени дяла от капитала от съдружника „Е.к.“ ООД, за което поемане е взето решение от Общото събрание на съдружниците в „С.е.с.“ ООД, проведено на 30.06.2016 г.; приемане на нов учредителен акт на „С.е.с.“ ЕООД, приет с решение на Общото събрание на съдружниците, проведено на 30.06.2016Г. Със съдебно решение съдът е признал, че на 30.06.2016 г. представляваното от г-жа Р.Д. и г- н В.Г. дружество „Е.к.“ ООД абсолютно незаконно е поело дружествените дялове на „Г.е.Б.“ ЕООД.

-По отношение на обвинението, релевирано в Раздел п, т. 3.1. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г. - вместо да гарантират правата на „Г.е.Б.“ ЕООД чрез свикването на Общо събрание за приемането на нов Дружествен договор, отчитащ качеството на „Г.е.Б.“ ЕООД на учредител и съдружник, записал и внесъл 50% от капитала при учредяването, през м. декември 2021г. управителите на „С.е.с.“ ООД свикали Общо събрание, имащо следните прозрачни и недобросъвестни цели: Изискуемият дълг на „С.е.с.“ ООД към „Г.е.Б.“ ЕООД, установен с влязлото в сила Решение на СГС от 05.07.2018 г. по т.д. №8884/2018г., да бъде ефективно платен не от длъжника по него, а от самия кредитор („Г.е.Б.“ ЕООД) - в случай, че „Г.е.Б.“ ЕООД откаже да стори това (като плати практически сам на себе си), същият да бъде изключен като съдружник от „С.е.с.“ ООД. Именно това (планирано още през м. декември 2021г.) изключване било предмет на процесното Общо събрание.

Поддържа се, че „Г.е.Б.“ ЕООД и „Е.к.“ ООД са страни по обвързващия ги Договор за съвместна дейност/12.01.2012г. в чл. 2, ал. 3, т. 2 от Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г., изрично е уговорено. че направената от „Г.е.Б.“ ЕООД допълнителна парична вноска в размер на 800 000 евро ще бъде възстановена от длъжника „С.е.с.“ ООД незабавно след усвояване на първия транш от банковия кредит. Тази клауза отчита принципния факт, че отпуснатия на „С.е.с.“ ООД банков кредит е станал обективно възможен единствено поради самоучастието на посочения кредитополучател, а последното от своя страна е осигурено, чрез направената от „Г.е.Б.“ ЕООД допълнителна парична вноска в размер на 800 000 евро. Видно от изложеното в т. 42.1. от исковата молба, съдружникът „Г.е.Б.“ ЕООД е финансирал изграждането на управлявания от „С.е.с.“ ООД соларен парк единствено с оглед на поетия както от „С.е.с.“ ООД, така и от втория съдружник „Е.к.“ ООД принципен ангажимент тази допълнителна парична вноска да бъде възстановена на кредитора „Г.е.Б.“ ЕООД от самия длъжник „С.е.с.“ ООД. Следователно, чрез клаузата на чл. 2, ал. 3, т. 2 от Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г., страните практически са УГОВОРИЛИ не само падежа, но и източника на средства, чрез които „С.е.с.“ ООД ще възстанови на кредитора „Г.е.Б. ЕООД стойността на направената допълнителна парична вноска.

Чрез процесното Общо събрание обаче, „Е.к.“ ООД и управителите на „С.е.с.“ ООД, искат да изключат „Г.е.Б.“ ЕООД като съдружник, под предлог, че то е отказало да налее над 400 000 евро в компания, за чието действително финансово-икономическо състояние не разполага с никаква актуална информация.

• По отношение на обвинението, релевирано в Раздел II, т. 3.2. от нотариалната покана за свикване на Общото събрание от 23.05.2022 г. Сочи се, че е откровено безсрамно в т. 3.2. от поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022Г. да се обвинява „Г.е.Б.“ ООД, че същото не било се съгласило да получи разсрочено плащане по вземанията си от 2012г. за допълнителни парични вноски. Поканата за свикване на Общото събрание от 23.05.2022Г. не споменава нито дума за това, че според издадения в полза на „Г.е.Б.“ ООД изпълнителен лист от 14.09.2020Г. „С.е.с.“ ООД дължи мораторни лихви, считано от 08.03.2017г. и следователно, че самата присъдена главница е изискуема също от посочената дата. Т.е. има непогасени задължения, но се „сеща“ (през 2022г.), че през 2015г. „Г.е.Б.“ ООД било осъществило състава на чл. 126, ал. 3 от ТЗ.

Действията на ответника обслужвали крайна цел, дълбоко неморална и незаконна - след като „Г.е.Б.“ ООД било употребено за създаването на соларния парк на „С.е.с.“ ООД (чрез допълнителната парична вноска от 800 000 евро, осигурила самоучастието на дружеството в банковия кредит отпуснат от Банка Пиреос България АД), то да бъде захвърлено на боклука, а всички икономически ползи от експлоатацията на соларния парк да отидат в джобовете на Р.Д. и В.Г.. В заключение се сочи, че по Раздел III се налага изводът, че всички фактически твърдения и доводи за изключване на „Г.е.Б.“ ООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД са неверни, съответно, изцяло неоснователни. Ищцовото дружество в нито една хипотеза не е осъществил фактическите състави по чл. 126, ал. 3 от ТЗ, които му се приписват с процесните решения на Общото събрание от 24.06.2022Г.

Допълнителни основания за отмяна на процесните корпоративни решения по т. 2, т. 3 и т. 4 от проведеното на 24.06.2022Г са, че: За обстоятелствата, описани в Раздел I, т. 1.10, т. 1.11 и т. 1.12. от протокола от процесното Общо събрание от 24.06.2022 г. Г.е.Б.“ ООД не е било своевременно уведомено. Тези твърдения не фигурират нито в поканата за свиканото за 23.05.2022 г.. предходно Общо събрание, нито в протокола от проведеното на 23.05.2022Г. Общо събрание. В допълнение, на „Г.е.Б.“ ООД не са предоставени никакви доказателства, удостоверяващи твърдяните в Раздел I, т. 1.10, т. 1.11 и т. 1.12. от протокола от процесното Общо събрание от 24.06.2022Г. факти, свързани с „връщане“ на направената от Е.к. ООД вноска в капитала. Доколкото в основанието за изключване на съдружника „Г.е.Б.“ ООД са релевирани изцяло нови фактически твърдения, които не фигурират нито в поканата за свиканото за 23.05.2022г. предходно Общо събрание, нито в протокола от проведеното на 23.05.2022г. Общо събрание, то правото на защита на ищеца е било грубо нарушено. Срещу подобни нови и изненадващи фактически твърдения „Г.е.Б.“ ООД не е могло информирано да се защити, още по-малко, че не разполага и с документи, които да удостоверят твърдените от Е.к. нови факти. На следващо място, дори горния принципен довод да не бъде споделен от съда, се сочи че не е налице никакво законово основание „С.е.с.“ ООД „да връща“ на Е.к. ООД направената на 21.06.201бг. парична вноска в капитала. В случая става въпрос за регулирани с императивни правни норми корпоративни отношения (покритие на капитала), а не за материя, която „С.е.с.“ ООД и Е.к. ООД могат да решават чрез споразумения помежду си. Не на последно място, невярно е твърдението в т. 1.9 от протокола от процесното Общо събрание от 24.06.2022 г., че с повторното вписване на „Г.е.Б.“ ООД като съдружник основанието за извършената на 21.06.2016г. парична вноска от „Е.к.“ ООД било „отпаднало“. Повторното вписване на „Г.е.Б.“ ООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД би могло да породи единствено притезание на Е.к. ООД за неоснователно обогатяване на „Г.е.Б.“ ООД, но не и отпадане на правното основание за направената от „Е.к.“ ООД имуществена вноска. Защото тази имуществена вноска покривала съответната част от капитала на „С.е.с.“ ООД и е без значение от кого е направена - достатъчно е, че капиталът е покрит. В допълнение на горното сочат, че към датата на процесното Общо събрание дружественият договор на С.е.с. ООД не отразява качеството на „Г.е.Б.“ ООД като съдружник. Според този Дружествен договор съдружници са единствено „Е.к.“ ООД и И. Д.. След като „Г.е.Б.“ ООД не е страна по този актуален и обявен в ТРРЮЛНЦ Дружествен договор, то ищцовото дружество не би могло да дължи вноски в капитала по него, а правното основание за извършената на 21.06.2016г. парична вноска от „Е.к.“ ООД не е отпаднало.

Незаконосъобразна е и „констатацията“ направена в диспозитива на решението по т. 2 от дневния ред на проведеното на 24.06.2022Г. Общо събрание, че „С.е.с.“ ООД не дължи на „Г.е.Б.“ ООД обезщетение по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Подобна точка от дневния ред не е предвидена в поканата за свикване на процесното Общо събрание, поради което по нея не могат да бъдат вземани законосъобразни решения. В допълнение, изготвеният от „С.е.с.“ ООД междинен баланс към 20.06.2022Г. с неверен и прикрива действителното финансово състояние на дружеството и съответно, действителната стойност на поетите от Е.к. дружествени дялове на доверителя ми. Не на последно място, междинният баланс към 20.06.2022 г. не отговаря на императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, според която „Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс кьм края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Поради тази причина коментираната тук част от процесното решение по т. 2 от дневния ред е преждевременно приета и съответно, незаконосъобразна.

В допълнение на всичко гореизложено, „Г.е.Б." ООД не е длъжно да прави вноски в капитала на дружество, което системно нарушава правото му информация за дружествените дела. Правото на съдружника на информация по чл. 123 от ТЗ е основно членствено право от съдържанието на двустранно правоотношение. На това основание и по аргумент от чл. 90 ЗЗД и установения в него принцип, С.е.с. ООД не може да изисква изпълнение на задължението на Г.е.Б." ООД за вноска в капитала и същевременно незаконно да укрива от ищеца (в продължение на години) всякаква информация за дружествените дела. Доколкото имат логическата си и правна основа в решението по т. 2 от дневния ред на процесното Общо събрание, решенията по т. 3 и т. 4 от този дневен ред също са дефинитивно незаконосъобразни.

ИСКАНЕТО Е, на основание чл. 74 от ТЗ, съдът да отмени като незаконосъобразни и противоречащи на Дружествения договор решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество "С.е.с." ООД, приети на 24.06.2022Г. и обективирани в нотариално удостоверения от нотариус Д.Н. протокол по чл. 137, ал. 4 от ТЗ, както и да присъди на ищеца всички разноски по делото, включително заплатените от него адвокатски хонорари.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска, като твърди, че проведеното ОС е надлежно свикано и проведено съобразно изискванията на ТЗ и дружествения договор. Също така, че е отправено надлежно писмено предупреждение до съдружника – ищец по чл.126 ТЗ. Твърди се, че е налице неизпълнение по чл.126, ал.1 от ТЗ. Необосновано и неоснователно се явявало възражението на ищеца в исковата му молба (пункт 31.1 от молбата), че бил изпълнил точно и своевременно задължението си да направи имуществена вноска в капитала на „С.е.с.“ ООД, покриваща номиналната стойност на записаните дружествени дялове още на 14.08.2012г. Такава вноска никога не била правена от страна на ищеца. В разрез с решението на Общото събрание на съдружниците от 13.08.2012 г., както и в разрез с решението на едноличния собственик на капитала на самия ищец, сумата за увеличението на капитала е била осигурена със собствени средства на дружеството, а не на съдружниците. Ето защо, след връщането й от набирателната сметка по сметка на „С.е.с.“ ООД, във финансовия отчет на дружеството увеличеният размер на капитала е отразен като „записан, но невнесен“. Сочи още, че ГФО на „С.е.с.“ ООД за 2015 г., в който фигурирал този запис е приет с решение на Общото събрание на съдружниците от 15.04.2016 г., на което „за“ приемането на отчета гласува и управителят и едноличен собственик на капитала на „Г.е.Б.“ ООД към онзи момент — Х.К.. Не отговарят на обективната истина твърденията в исковата молба, че представителите на ответника са декларирали неверни обстоятелства. Необоснована и също така неоснователна е тезата на ищеца, изложена в Пункт 31.3-31.5 на исковата молба, че „Г.е.Б.“ ООД не дължи вноска в увеличението на капитала на „С.е.с.“ ООД, тъй като тази вноска на практика била извършена от „Е.к.“ ООД през 2016 г., при поемане дела на ищеца, във връзка със заявеното към онзи момент прекратяване на участието му: правна последица от напускането на съдружника е „освобождаване” на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на ООД. На практика това означава, че съдружникът вече не е собственик на притежаваните от него преди напускането му дружествени дялове. Дружеството с ограничена отговорност, обаче, е капиталово дружество, чийто капитал е разделен на дружествени дялове, които винаги са собственост на и се притежават от съдружниците в него (чл. 117 ал. 1 от ТЗ). Предвид гореизложеното, ООД не може да съществува и да осъществява търговска дейност със свободни (непоети) дружествени дялове, които са ничия собственост, тъй като нашето право не допуска подобна хипотеза. В този смисъл дейността му би противоречала на закона. Съгласно правната теория и константната съдебна практика, поемането се извършва с едностранен акт на съдружника/съдружниците, желаещи да придобият правото на собственост върху дружествените дялове на прекратилия участието си съдружник. Ето защо, за вписване на промяната в собствеността на капитала на ООД в Търговския регистър (ТР) при Агенция по вписванията (АВ) наред с изискуемите по закон други документи се представят доказателства за извършените парични преводи от поемащите лица. Така, както са дадени указания и за представяне на доказателства във връзка с извършеното през 2016 г. поемане от „Е.к.“ на дяловете на „Г.е.Б.“ ООД, при заличаването му като съдружник през 2016 г. с оглед настъпилото през 2021 г. възстановяване на ищеца като съдружник, същият не би могъл да се ползва от настъпилото 5 години по-рано поемане на дяловете му от „Е.к.“ ООД. Следва да се има предвид, че поемането е извършено от втория съдружник не в полза на ищеца, а за своя собствена сметка. Още повече, че с диспозитива на постановеното по иск на „Г.е.Б.“ ООД съдебно решение т.д. №6658/2018 г, вписаното в Търговския регистър поемане на дяловото му участие от „Е.к.“ ООД е обявено за несъществуващо. Независимо, че така постановеното съдебно решение има действие занапред, няма как да се отрече фактът, че то поражда необходимост от уреждане на имуществените отношения между „С.е.с.“ ООД и съдружника „Е.к.“ ООД.

Поддържа, че не намира правна опора и твърдението на ищеца, че „Е.к.“ ООД можело да има само облигационни претенции за неоснователно обогатяване срещу „Г.е.Б.“ ООД, във връзка с извършеното през 2016г. поемане на дяловете му в размер на 150 000 лева, но не и да претендира връщането им от дружеството (т.е. от „С.е.с.“ ООД). Позовава се на Решение № 180/2013 от 05.02.2014 г. на ВКС, постановено по т.д. 420/2012 по реда на чл. 290 ГПК.

Именно, в тази връзка е сключено и цитираното по-горе Споразумение между „С.е.с.“ ООД и „Е.к.“ ООД от 16.11.2021 г. Впрочем, не съществува задължение за дружеството за изрично уведомяване на ищеца за сключеното Споразумение па 16.11.2021. Видно от приложените по партидата на дружеството документи по вписване решенията на ОСС от 30.06.2016 г. е публично известно, че „Е.к.“ ООД е направило вноска, с която е поело дяловете на ищеца. Но дори и да се приеме, че в случая „С.е.с.“ ООД е дължало уведомление, то по време на проведеното на 23.05.2022 г. са дадени подробни сведения и са му представени съответните документи, от които произтича задължението на „Г.е.Б.“ ООД да изплати дела си от увеличението на капитала. Опитите на ищеца да обвърже изпълнението на своето задължение с уреждането на облигационните отношения между „С.е.с.“ ООД и „Е.к.“ ООД са крайно неуместни. Вноската от 150 000 лева е направена в капитала от „С.е.с.“ ООД и се касае за правоотношения между дружеството и „Е.к.“ ООД, а не между напускащия съдружник и този поемащ дела му. По отношение на твърденията, че изключването на „Г.Е.С.“ ООД е незаконосъобразно поради факта, че „Е.к.“ ООД също не било внесло своята част от увеличението на капитала, по-горе бе посочено, че това задължение на съдружника е изпълнено. Независимо, че това обстоятелство е неотносимо към предмета на спора, с отговор си представят също така доказателства за извършено от страна на съдружника „Е.к.“ ООД изплащане на дела му в увеличението на капитала. Нещо повече, внесена е и вноската, с която „Е.к.“ ООД поема дяловете на изключения с обжалваното решение на ОСС от 24.06.2022 г. Ответникът оспорва и допълнителните основания за отмяна на процесните решения, изложени в Раздел IV (пункт 50-57 на исковата молба), а именно: Категорично не отговаря на истината твърдението, че ищецът не е уведомен изрично за сключеното на 16.11.2021 г. Споразумение между „С.е.с.“ ООД и „Е.к.“ ООД. Същото е представено като писмено доказателство по т.д. №1864/21, VI-24 с-в с ищец „Г.е.Б.“ ООД и ответници „Е.к.“ ООД и „С.е.с.“ ООД. Въпросното Споразумение е приложено като писмено доказателство към депозирания по делото отговор на допълнителна искова молба (с вх. № 35592/08.06.2022). Следва да се има предвид, че по време на проведеното на 23.05.2022г. Общо събрание, на което решението за изключване е отложено, на ищеца е предоставена подробна информация, относно задължението му за заплащане на невнесената част от увеличението на капитала. Материалите във връзка с насроченото на 24.06.2022 г. Общо събрание, сред които и цитираното Споразумение, пък са били на разположение на съдружниците в офиса на „С.е.с.“ ООД, но от страна на „Г.е.Б.“ ООД не е потърсена информация и не е поискано запознаване с тях. Обстоятелството, че в случай на изключване на основание чл. 126, ал.1 от ТЗ, съдружникът губи правото си върху направените вноски е законово уредена последица от налагането на най-тежката санкция спрямо ищеца. За да породи действие тя, не е необходимо изричното включване и гласуване по подобна точка от Дневния ред. Дори и да не бъде изрично отразено в Протокола подобно решение, за изключвания съдружник не би възникнало вземане по реда на чл. 125, ал.3 от ТЗ. Ето защо и в конкретния случай не е съставен изрично счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването (изключването), а се реферира към този от 20.06.2022Г., (т.е. няколко дни преди провеждането на общото събрание на съдружниците, на което е взето и процесното решение за изключване). В конкретния случай, поясненията, че съдружникът губи правото си върху направените вноски и че за него не възниква вземане по реда на чл. 125, ал.з от ТЗ са включени в протокола на Общото събрание на съдружниците от 24.06.2022 г., с оглед на прецизност и информация във връзка с предстоящото към онзи момент заявяване на взетите решения за обявяване в Търговския регистър по партидата па дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията. Относно твърденията за „потъване на средства“ и упражняване правото на информация на съдружник, в това число необоснованите твърдения за източване на дружеството (каквото и да означава този термин), същите са извън предмета на спора и само допълват арогантния стил на исковата молба.

По отношение на наличието на хипотеза на по чл. 126, ал.3 от ТЗ (неизпълнение па задължения за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството): Ответникът счита за необосновани и неоснователни изложените от ищеца аргументи (Пункт 27- 30 от исковата молба), с които същият се домогва да докаже, че от негова страна не е налице неизпълнение на задължението му по чл. 126, ал.3, т.1 от ТЗ, а именно - да изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството. С факта на разпореждането от страна на ищеца върху търговското му предприятие е нарушена клаузата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Договора за съвместна дейност. В насока на това възражение сочи, че съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, за неизпълнението на посочената клауза, дори не е нужно трето лице да бъде вписано като съдружник в капитала на ответника - „С.е.с.“ ООД. Това е така, тъй като процесната клауза разглежда като неизпълнение каквито и да било „съглашения“ или „договорки“ с трети лица по отношение на дяловете, които могат да доведат до невъзможност на дружеството да изпълнява задълженията си като съдружник в капитала на „С.е.с.“ ООД, каквото именно съглашение представлява сключването на договор за продажба на търговско предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ. Безспорно, като част от това търговско предприятие са и собствените на ищеца дружествени дялове, част от капитала на ответника. Разпореждането с тях, без да бъдат уредени въпросите относно членствените права, създава трудно преодолими пречки относно нормалното функциониране на дружеството. В допълнение към гореизложеното, в предоставения допълнителен едномесечен срок за изпълнение от „Г.е.Б.“ ООД е констатирано ново неизпълнение на задължението на съдружника за оказване съдействие за осъществяване дейността на „С.е.с.“ ООД. Въпреки отправената писмена покана от управителите, „Г.е.Б.“ ООД не е предоставило необходимата във връзка с изпълнение изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) декларация за своя действителен собственик, както и не е предоставило препис от документ за самоличност (лична карта или паспорт) на този собственик. Посочените документи са изискани от банковите институции, в които „С.е.с.“ ООД има разкрити банкови сметки, като при неизпълнение дружеството рискува служебно закриване на тези сметки, както и отказ от евентуално разкриване на нови такива.

Наличие на неизпълнение по чл. 126. Ал.3 ТЗ (действия ПРОТИВ интересите на дружеството): Освен съдружници в капитала на „С.е.с. “ ООД, „Е.к. “ ООД и „Г.е.Б. “ООД са също така и страни (солидарни длъжници), по Договор за кредит № 243/2011, сключен с кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ “АД (с правоприемник към настоящия момент „Е.Б. “АД), с главница в размер на 3 000 000 (три милиона) евро. (Пункт 31-36 от исковата молба) На 29.02.2012 г. между банката-кредитор и „Г.е.Б. “ ООД (към онзи момент ЕООД) е сключен Договор за учредяване на особен залог ВЪРХУ дружествени дялове № 243-1/2011 Съгласно цитирания договор, „Г.е.Б.“ ООД е учредило в полза на заложния кредитор (банката) особен залог върху собствените му 250 (двеста и петдесет) дружествени дяла от капитала на „С.е.с.“ ООД. На основание чл. 5.1 от договора за особен залог, залогодателят (т.е. „Г.е.Б.“ ЕООД) няма право да прехвърля собствеността върху заложените дружествени дялове, изцяло или частично, в полза на когото и да е било, безвъзмездно или чрез заплащане на цена, освен в изпълнение на задължение по Договор за кредит JVO 243/2011 от 09.02.2012. В ЧЛ.21, ал.3 от посочения по-горе Договор за банков кредит пък е регламентирано, че в случай на открито производство по несъстоятелност срещу кредитополучателя, солидарните длъжници или свързано с тях лице, цялата кредитна експозиция се обявява за предсрочно изискуема. Предприетите от „Г.е.Б.“ ЕООД действия по разпореждане със собственото му търговско предприятие, както и обявяването в несъстоятелност на свързани търговски дружества чрез физическото лице Х.К., като „К. БГ“ ООД, с ЕИК ••••, „ЮРО Д. БГ“ ООД, с ЕИК •••• и „Б.Р.Е.Е.“ ООД, с ЕИК ••••, са действия, които в своята съвкупност, са довели до преквалифицирането на кредитното задължение на „С.е.с.“ ООД като рисково в подадените от банката отчети до водения от БНБ Централен кредитен регистър (ЦКР). Това обстоятелство е надлежно удостоверено, чрез писмени изявления от страна на Банката - кредитор. Заради влошения кредитен рейтинг на „С.е.с.“ ООД поради свързаността му с „Г.е.Б.“ ООД и Х.К., както и с цел избягване обявяването на кредитната експозиция за предсрочно изискуема, с всички произтичащи от това негативни последици, дружеството е извършило погасяване на задължения към банката кредитор, в особено голям размер. Това от своя страна е рефлектирало неблагоприятно на финансовото състояние на „С.е.с.“ ООД и до формирането на допълнителни задължения, в това число публични такива към НАП.

С оглед на изложените по-горе в Раздел III и Раздел IV отговора факти се налагат следните изводи, релевиращи основания за изключване на „Г.е.Б.“ ООД, като съдружник в „С.е.с.“ ООД и обосноваващи законосъобразността на взетото на 24.06.2022 г. решение: Не би могло да се сподели тезата на ищеца за бездействие от страна на „Е.к.“ ООД във връзка с предприетото от „Г.е.Б.“ ООД едностранно разпореждане с търговското му предприятие от 09.06.2015 г. ( а не 19.06.2015 г., както се посочва в исковата молба). Както е посочено в отговора, заради настъпилите проблеми във връзка с нормалното функциониране на „С.е.с.“ ООД, породени от въпросното разпореждане, „Е.к.“ ООД е свикало през 2016 г. Общо събрание на съдружниците (на 30.06.2016г.). Вследствие на взетите от това събрание решения (които впрочем не са отменени като порочни с иск по реда на чл. 74 от ТЗ), в периода до 2021г. е било прекратено участието на „Г.е.Б.“ ООД в „С.е.с.“ ООД. Тоест, в периода от 2016 до 2021 г. (когато ищецът е възстановен като съдружник) на практика не се е налагало предприемането на каквито и да е действия във връзка с извършеното от него през 2015 г. разпореждане с търговското му предприятия. Действията и то незабавни, като сключването на Споразумението между „С.е.с.“ ООД и „Е.к.“ ООД от 16.11.2021 г. и отправената покана до „Г.е.Б.“ ООД да изплати своята част от увеличението на капитала, са предприети след повторното вписване на ищеца като съдружник. Сред предприетите от съдружника „Е.к.“ ООД действия е и това за разваляне на сключения с ищеца Договор за съвместна дейност от 12.01.2012Г. По този договор, задълженията на ищеца за съдействие съвпадат с тези, произтичащи и от дружествения договор на „С.е.с.“ ООД. За изпълнението на тези задължения страните следва да имат определено поведение непрекъснато, през целия период на действие на договора, респективно през периода на участието им като съдружници в капитала.

Действително, в изявлението за разваляне е посочено, че „Г.е.Б.“ ЕООД се е разпоредило с притежаваните от него 250 дружествени дяла от капитала на „С.е.с.“ ООД, като част от търговското му предприятие, по силата на Договор за продажба на търговско предприятие, сключен на 19.06.2015 г. с „Н.Х.И.“ ЕООД, ЕИК ••••. Това обаче не означава, че неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Договора е било налице само в деня, в който „Г.е.Б.“ ЕООД се е разпоредило със своето търговско предприятие и включените в него дялове, от който момент да тече срокът по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Обратно, както вече беше посочено, задължението по чл. 7, ал. 1, т. 4 изисква за целия период на действие на Договора страните да имат определено поведение, респ. забава е налице през всеки един ден, в който неизправната страна няма такова поведение (в случая - всеки ден, в който страната не е притежавала дяловете в капитала на „С.е.с.“ ООД и/или в който се е намирала в обвързващи я съглашения и договорки с трети лица, които препятстват изпълнението на задълженията й по Договора). Давност тече за всеки отделен случай (ден) на неизпълнение и правото на „Е.к.“ ООД да развали договорното правоотношение би било погасено, само ако между последния ден, в който е било налице неизпълнение, и отправянето на изявлението за разваляне са изминали повече от 5 години.

Настоящият случай обаче не е такъв и правото на „Е.к.“ ООД да развали договора едностранно не е било погасено. В този смисъл и по приложението на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД досежно неизпълнение на задължения с продължително/непрекъснато изпълнение се позовава на практиката на ВКС ( в този смисъл Решение №239 от 03.07.2014 г. по гр. д. м 1019/2014 г.у г. к., IV г. о. на ВКС: Решение № 443 от27.04.1998г. по гр. д.№89/1998г., IIг. о. на ВКС).

Твърденията на ищеца, че сключеният между „Г.е.Б.“ ООД и „Н.Х.И.“ ЕООД Договор за продажба на търговско предприятие от 09.06.2015 г. е изцяло симулативен не биха могли по какъвто и да е начин да санират факта на неизпълнение на задълженията на ищеца, произтичащи от Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г. На първо място, така твърдяната абсолютна симулация не е установена по надлежния съдебен ред. На основание чл.26, ал.2 ЗЗД привидните договори са нищожни. Независимо от това, законодателят е предвидил изрични изключения от правилото, че никой не може да черпи права от нищожна сделка. Тези изключения са уредени в чл. 17, ал.2 от ЗЗД и защитават правата на третите добросъвестни лица, каквито в случая се явяват „Е.к.“ ООД и „С.е.с.“ ООД. Посочената по- горе разпоредба предвижда, че: правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.

Впрочем, приложимостта на тази законова разпоредба се признава и от самия ищец в допълнителната му молба, но по отношение на кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. Същата обаче е напълно относима и в отношенията между ищеца и двамата ответници. В конкретния случай, правото за разваляне на Договор за съвместна дейност от 12.01.2022 г. е упражнено от „Е.к.“ ООД на 26.04.2022г. Към тази дата няма дори индиция за депозирана в съда искова молба за разкриване симулацията на Договор за продажба на търговско предприятие от 09.06.2015г. Сочи се, че само по себе си наличието на достоверна дата под документа (пълно обратно писмо от 04.11.2016 г.) не е достатъчно за разкриване на симулацията на договора. Още повече, че писмото е съставено повече от година след вписването на Договора за продажба на търговско предприятие от 09.06.2015г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ. Вписване, което се ползва с публичност по силата на закона и на което не биха могли да бъдат противопоставени последиците от един съставен впоследствие двустранен документ, пък било то и обратно писмо с нотариално удостоверяване на подписите.

Ищецът извършвал разпоредителни сделки, с цел увреждане интересите на даден кредитор, не изпълнява трайно задълженията си по Договор за съвместна дейност, а когато следва да понесе отговорност за тези си действия, се позовава на своето недобросъвестно поведение.

Действия против интересите на Дружеството (осъществени чрез законния представител на „Г.е.Б.“ ООД -Х.К. (Пункт 40- 41 от исковата молба) - Съгласно трайната и последователна съдебната практика, в това число на ВКС, че като „увреждащи действия по смисъла на чл. 126, ал.3, т.3 от ТЗ“ се приемат онези правни и/или фактически действия, осъществени от съдружника, като нарушаващи общото задължение за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от същите са настъпили имуществени вреди твърди се, че ищецът е извършил действия по разпореждане в нарушение на Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г., който договор е сключен с оглед личността на Х.К. и урежда принципите на сътрудничество между представляваното от него дружество „Г.е.Б.“ ЕООД и „Е.к.“ ООД, в качеството им на съдружници в капитала на „С.е.с.“ ООД.

-Действия, осъществяващи едновременно хипотезата на чл. 126, ал.3 от ТЗ т.1 и чл. 126. ал.3, т.3 от ТЗ (пункт 41-49 от исковата молба) На проведено на 17.12.2021 г. Общо събрание на съдружниците в „С.е.с. “ООД, „Г.е.Б. “ ЕООД е гласувало „против“ и на практика е осуетило приемането на решение за извършване на допълнителни парични вноски от съдружниците, предназначени за покриване на текущи задължения в това число такива към НАП. На практика „Г.е.Б.“ ЕООД е злоупотребило със свое право, блокирайки вземането на решение, което е изцяло в интерес на дружеството и евентуалното му изпълнение се явява екзистенциално за съществуването му като търговец.

По отношение на изложените релевантни факти, свързани с предисторията между „Г.е.Б.“ ООД, „С.Е.Б.“ ООД и „Е.к.“ ООД (Раздел II, Пункт от 7 до 25 от исковата молба) сочи, че те са предмет на поредица от съдебни производства инициирани от ищеца (в които на практика се търси кумулативно обезщетение) по повод взето от Общото решение на съдружниците в капитала на „С.е.с.“ ООД от 30.06.2016 г. решение за прекратяване участието на „Г.е.Б.“ ООД.

От друга страна, същите не могат и да съставляват нарушение на Договора за съвместна дейност от 12.01.2012 г., сключен между двамата съдружници, защото причината за приемането им е именно поведението на ищеца. През 2016 г. ищецът не е осигурил надлежното подаване на молба от Купувача на търговското му предприятие („Н.Х.И.“ ЕООД), който да бъде прието като съдружник в „С.е.с.“. Последиците на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 29 от ЗТР не може и не следва да се смесват с тези при уважаване на искове по чл.74 ТЗ или чл. 71 от ТЗ, какъвто опит се правел с исковата молба.. Както се посочва и в самата искова молба, ищецът не е провел успешно иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОС на съдружниците, вследствие на които се твърди че е претърпял вреди и следва да му бъде заплатено обезщетение. Ищецът изгражда своята цялостна аргументация, като априори приема, че уважаването на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, води само по себе си (ipso facto) и до порочност на самите решения, респективно до основание за претендиране на обезщетение за претърпени вреди. Моли съда да остави без уважение исковата молба на „Г.е.Б.“ ООД на основание чл.74 от ТЗ с която се претендира отмяна като незаконосъобразни и противоречащи на Дружествения договор решения.

Третото лице помагач „Е.к.“ООД счита, че възраженията на „С.е.с.“ООД са основателни, а молбата на ищеца по същество е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Ответното търговско дружество „С.е.с.“ е вписано в търговския регистър вписване номер 091208135531, със седалище и адрес на управление гр.София, ул "Ген. ••••. Съдружници в същото са И. Д. Д., Държава: БЪЛГАРИЯ, Размер на дяловото участие: 6 000 лв."Е.к.", ЕИК/ПИК ••••, Държава: БЪЛГАРИЯ, Размер на дяловото участие: 150000 лв. „Г.е.Б.“, ЕИК/ПИК ••••, Държава: БЪЛГАРИЯ, Размер на дяловото участие: 150000 лв. Безспорно е, че на 29.04.2022 г. управителите на „С.е.с.“ООД свикали общо събрание на съдружниците на 23.05.2022 г. с дневен ред: 1) Изслушване на съдружника „Г.е.Б." ООД във връзка с повдигнатите в нотариалната покана обвинения в неизпълнение на задълженията му като съдружник; 2) Вземане на решение за изключване на „Г.е.Б." ООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД; 3) Вземане на решение за поемане на дружествените дялове на „Г.е.Б." ООД от останалите двама съдружници в „С.е.с.“ ООД. Същата е получена от ищеца на 13.05.2022 г., чрез упълномощения адв. Р.Д. – удостоверено с рег.№ 4484/13.05.2022 г. на Нотариус Ст.Т. (л.180, 181 от делото) От протокола на проведеното на 23.05.2022 г. е видно, че е взето решение за определяне на срок от 1 (един) месец, считано от същата дата, на съдружника „Г.е.Б.“ ООД да предприеме действия по отстраняване на обсъжданите нарушения, за които му е било отправена и покана – предупреждение за изключване по чл.126, ал.1 и чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ и е отложено вземането на решенията за ОС на 24.06.2022 г. От съставеният протокол на Общо събрание на съдружниците в „С.е.с.“ ООД, е видно, че съдружникът „Г.е.Б." ООД дава подробни обяснения, с които се защитава срещу сочените нарушени Съгласно текста на оправената покана за свикването му, както и на взетото решение за отлагане от 23.05.2022 г. е свикано процесното общо събрание на съдружниците на 24.06.2022 г. На тази дата е проведено Общо събрание на съдружниците в „С.е.с.“ ООД, на което с гласовете единствено на останалите двама съдружници са приети следните решения:

1) За изключване на „Г.е.Б." ООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД;

2) За поемане на дружествените дялове на „Г.е.Б." ООД от съдружника Е.к. ООД;

3) За изменение и допълнение на Дружествения договор на „С.е.с.“ ООД, отразяващо изключването на „Г.е.Б." ООД като съдружник и поемането на дяловете му от съдружника „Е.к.“ ООД, които ищецът оспорва с предявената искова молба. От представените по делото протокол от проведеното ОСС е видно, че същият е с нотариално удостоверяване на подписи на гласувалите лица и на съдържание. Решенията са взети по реда на чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ. Със заявление номер 20220629184903 до АВп е поискано вписване на промените в обстоятелствата подлежи на вписване и настъпили в резултат на така взетото решение и е постановено спиране на регистърното производство от съда.

В хода на настоящето производство се установи, че Процедурата по изключване на „Г.е.Б.“ ЕООД е инициирана, чрез отправено от съдружника „Е.к.“ ООД предупреждение, връчено на ищеца на 13.05.2022г., чрез Нотариус С.Т.. С отправеното към изключеният съдружник- ищцовото дружество, писмено предупреждение за изключване на основание чл.126, ал.3 т.1-3 от ТЗ същото е мотивирано с описаните действия по неизпълнение за задължението за оказване на съдействие и осъществяване на дейността на дружеството (сключване на договор за продажба на търговско предприятие); невнасяне на сумата от 150 000 лв. като част от капитала на дружеството; разпореждане с дялове от „Г.е.Б.“ ЕЕОД в полза на трети лица и промяна на управителя му, за което ответното дружество не било уведомено и действия против интересите на дружество (учредяване на особен залог върху дружествените дялове в „С.е.с.“ООД в обезпечение на банков кредит, по който същото дружество и съдружниците-юридически лица, са съдлъжници, и с действия, предприети от управителя Х.К., с които е поставил „С.е.с.“ ООД в реален риск да бъде прекратено по реда на чл.517, ал.4 ГПК и с лош кредитен рейтинг, както и изявления и действия, с които е нанесъл репутационни вреди. Също така е мотивирано и с действия, осъществяващи едновременно хипотезата на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ, изразяващи се злоупотреба на приемане на решения на проведено на 17.01.2021 г. ОС непогасяване на обезпечени с възбрана върху недвижим имот, в който е изграден соларен парк на „С.е.с.“ публични задължения и отказ за постигане на извънсъдебно споразумение за разсрочено възстановяване на направените от „Г.е.Б.“ парични вноски. С поканата е поискано да се внесе сумата от 145 000 лв. по посочената банкова сметка дял от капитала на „С.е.с.“ ООД в срок от 5 дни.

В хода на делото се установи, че с решение по т.д.№ 2500/2020 г. по описа на СГС, e отменен отказа на длъжностното лице по вписванията за впише промени по партидата на дружеството в „Основни обстоятелства“ в резултат на постановеното съдебно решение №6658/16 на СГС ТО, VI-17 състав, с което се признава за установено по искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от „Г.е.Б.” ЕООД, с ЕИК ••••, със съдебен адрес: гр. София, пл. ••••, срещу „С.е.с.” ЕООД, с ЕИК: ••••, със съдебен адрес: гр. София, ул. ••••, офис, че следните обстоятелства, които са вписани на 22.07.2016 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „С.е.с.” ЕООД, по заявление А4 с вх. № 20160718153311 от 18.07.2016 г., а именно: 1) заличаване на „Г.е.Б.” ЕООД като съдружник, поради прекратяване на членственото му правоотношение, 2) поемане на освободените от напусналия съдружник 250 дяла от капитала на дружеството от съдружника „Е.к.” ООД, за което на 30.06.2016 г. е взето решение от общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД; 3) приемане на нов учредителен акт на „С.е.с.” ЕООД, приет с решение на общото събрание на съдружниците на „С.е.с.” ООД от 30.06.2016 г., са несъществуващи. „Г.е.Б.“, ЕИК/ПИК ••••, Държава: БЪЛГАРИЯ отново е вписан като съдружник с размер на дяловото участие: 150000 лв.

Видно от сключеният преди учредяване на дружеството Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г., „Г.е.Б.“ ООД и „Е.к.“ ООД са уредили принципите на сътрудничество в качеството им на бъдещи съдружници в „С.е.с.“ ООД. Договорът е развален едностранно от „Е.к.“ ООД с нот.покана рег. № 3527 том 2, №138 от 06.04.2022 г. връчена на 26.04.2022 г. Спорно по делото е дали посочените в отправеното писмено предупреждение за изключване фактически обстоятелства, действително са се осъществили. Следователно предмет на делото е дали са налице основания, които да обосноват законосъобразността на взетото от съдружниците решение за изключването на „Г.е.Б.“ ЕООД като съдружник в „С.е.с.“ ООД, а именно: чл.126, ал.1 ТЗ, чл. 126, ал.3, т.1 и чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, както и сочените като такива действия на Х.Кантурис и действия, осъществяващи едновременно хипотезата на чл.126, ал.3, т.1 и т. 3 ТЗ.

Във връзка с установяване на нарушението по чл.126, ал.1 от ТЗ по делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че на 13.08.2012г. е проведено извънредно общо събрание на „С.е.с.“ООД, за което е съставен Протокол от извънредно общо събрание на съдружниците на „С.е.с.“ООД. С него е взето решение за увеличаване на капитала на дружеството от 5 000, 00 лв. на 300 000, 00 лв., чрез увеличение стойността на дяловете от десет лева всеки един на 600, 00 лв., като след увеличението на капитала, разпределението му между съдружниците е както следва:

„Е.к.“ООД ще притежава 250 дяла, по 600, 00 лв. всеки един, на обща стойност 150 000, 00 лв.; „Г.е.Б.“ООД ще притежава 250 дяла, по 600, 00 лв. всеки един, на обща стойност 150 000, 00 лв. Със същото решение се приемат и промени в дружествения договор отразяващи увеличаването на капитала на дружеството от 5 000, 00 лв. на 300 000, 00 лв. Установява се, че на 14.08.2012г. по набирателната сметка на „С.е.с.“ООД, с IBAN: •••• •••• •••• •••• •••• 54 е постъпила сума в размер на 295 000, 00 лв. Сумата е наредена на 13.08.2012г. от друга банкова сметка на „С.е.с.“ООД, с IBAN: BG68 •••• •••• •••• 9758 42. Основание за превода: „Увеличаване на капитал“, разпределен: „Е.к.“ООД - 147 500, 00 лв.; „Г.е.Б.“ООД - 147 500, 00 лв. Установи се още, че на 21.08.2012г. по банковата сметка е IBAN: BG90 •••• •••• •••• •••• 24, с титуляр „С.е.с.“ООД е постъпила сума в размер на 295 000, 00 лв. Основание за превода: „Прехвърляне на сума от набирателна сметка“, с което е била възстановена вноската по сметка на „С.е.с.“ООД. Тоест както „Е.к.“, така и „Г.е.Б.“ никога не са внасяли ефективно сумите за увеличение на капитала. Извлечението на банковата сметка за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. е издадено от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и е заверено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. В периода от 13.08.2012г. до 22.07.2016г. (т.е. от дата на провеждане на ОСС в „С.е.с.“ООД, на което е взето решение за увеличаване на капитала, до датата на която е вписано прекратяване участието на „Г.е.Б. “ООД, като съдружник) превод по набирателна и/или друга банкова сметка с титуляр „С.е.с.“ ООД от „Г.е.Б. “ООД с посочено основание за изплащане на вноската му в увеличението на капитала не е извършвано. Вещото лице не е установило да е постъпвал по тези банкови сметки банков превод с наредител „Г.е.Б.“ ЕООД и с основание за превода: „Вноска в увеличението на капитала“.

На 30.06.2016г. е проведено извънредно заседание на Общото събрание на съдружниците на „С.е.с.“ООД, за което е съставен Протокол от извънредно заседание на Общото събрание на съдружниците на „С.е.с.“ООД, проведено на 30.06.2016г. С него общото събрание решава освободените 250 дяла от капитала на дружеството всеки с номинална стойност 600, 00 лв. да бъдат поети от съдружника „Е.к.“ООД. Срещу придобиването на тези дялове, съдружникът „Е.к.“ООД дължи на бившия съдружник „Г.е.Б.“ЕООД цената на дяловете, съобразно досегашното му участие в дружеството, определена съгласно изискванията на чл.125, ал.3 от ТЗ. Вещото лице изяснява, че като последица от решението на 21.07.2016г. по банковата сметка с IBAN: •••• •••• •••• •••• •••• 29, с титуляр „С.е.с.“ООД е постъпила сума в размер на 150 000, 00 лв. наредена от „Е.к.“ООД, в изпълнение на дадени от Търговския регистър указания да бъде представен документ за внесен в Банката капитал от съдружника „Е.к.“ООД, поел дяловете на напусналия съдружник „Г.е.Б.“ЕООД. Тази констатация е направена на основание на съдържанието на издаденото и представено по делото Удостоверение от Банка ДСК ЕАД.

Установява се още, че от датата на възстановяването на „Г.е.Б.“ ООД като съдружник до датата на провеждане на ОС на 24.06.2022 г. извършената проверка от експертизата не е установила да е постъпвал по тези банкови сметки банков превод с наредител „Г.е.Б.“ ЕООД и с основание за превода: „Вноска в увеличението на капитала“. Относно това дали е извършено на 23.06.2022г. от името на „С.е.с. ООД възстановяване по сметка на „Е.к. “ООД на сума в размер на 150 000, 00 лв. поради отпаднало основание за заплащането й, в изпълнение на Споразумение от 16.11.2021г., сключено между ответника и третото лице помагач, вещото лице изяснява, че: на 16.11.2021 г. между „С.е.с.“ ООД, като Дружеството от една страна и от друга „Е.к.“ ООД, като Съдружник, е сключено Споразумение.

С него страните се споразумяват:

Дружеството се задължава при наличие на финансова възможност да извърши възстановяване по сметка на съдружника „Е.к.“ ООД заплатената на 21.07.2016г. вноска в капитала в размер на 150 000, 00 лв. за поемане дяловете на „Г.е.Б.“ ЕООД поради отпаднало правно основание, а именно: възстановяване на „Г.е.Б.“ ЕООД в качеството му на Съдружник в „С.е.с.“ ООД, считано от 09.11.2021г. с притежавано дялово участие от 150 000, 00 лв. от капитала на дружеството. Съдружникът „Е.к.“ ООД се задължава да изплати по посочената от Дружеството банкова сметка сумата до пълния дължим размер на дялово му участие в капитала, съгласно Решение на Общото събрание на Съдружниците от 13.08.2012г., а именно сума в размер на 150 000, 00 лв. в срок не по-късно от 30.06.2022г.

На 10.05.2022г. между „С.е.с.“ ООД, като Доверител от една страна и от друга „Н.Г.Р.“ЕООД, като Довереник, е сключен Договор за поръчка. С него страните се договарят:

Доверителят възлага, а Довереникът приема да извършва по разкритата към момента на сключване на този Договор и поддържана занапред банкова сметка в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, по която Довереникът е титуляр, с IBAN: •••• •••• •••• •••• •••• 60 на следните фактически и правни действия за сметка на „С.е.с.“ ООД: заплащане по сметката в полза на Доверителя на дължими от трети лица суми, включително за погасяване на техни задължения към „С.Е.С.“ ООД по търговски и/или гражданско-правни сделки; погасяване по сметката за сметка на Доверителя на възникнали негови парични задължения дължими към трети лица.

На основание на Споразумението и на Договора за поръчка, „Н.Г.Р.“ЕООД извършва следните преводи към „Е.к.“ ООД: е преводно нареждане за кредитен превод от 23.06.2022г., „Нови Г. Р.“ЕООД, като Наредител превежда на „Е.к.“ ООД, като Получател, сума в размер на 75 000, 00 лв.

Основание за превода: 1-во плащане по Споразумение от 16.11.2021г. за възстановяване. Вноска поради отпаднало основание. с преводно нареждане за кредитен превод от 23.06.2022 г., „Нови Г. Р.“ЕООД, като Наредител превежда на „Е.к.“ ООД, като Получател, сума в размер на 75 000, 00 лв.

Основание за превода: 2-ро плащане по Споразумение от 16.11.2021г. за възстановяване. Вноска поради отпаднало основание.

От заключението на съдебната експертиза се установява още, че на 23.06.2022г. от името на „С.е.с.“ ООД е извършено възстановяване на дължимите на „Е.к.“ ООД 150 000, 00 лв. Възстановяването на тази сума е извършено чрез плащане от трето лице - „Н.Г.Р.“ЕООД. Във връзка с възстановените на „Е.к.“ ООД суми в общ размер на 150 000, 00 лв. в счетоводството на „С.е.с.“ ООД са взети следните идентични счетоводни статии:

Дт с/ка 425/1 - „Задължения за съучастия“ - „Е.к.“ ООД Кт с/ка 430 - „Вътрешни разчети“ - „Е.к.“ ООД С тези счетоводни операции в счетоводството на дружеството е осчетоводено намалението на задълженията на дружествата към „Е.к.“ ООД.

По данни в ТРРЮЛНЦ, експертизата не е установила подаден коригиращ отчет към ГФО за 2020г. От описаните различия в записите на счетоводния баланс към 2021 г. по отношение на Раздел: Записан, но невнесен капитал, спрямо 2020 г. вещото лице посочва, че не може да направи категоричен извод, че Балансът към 31.12.2021г. не отговаря на счетоводните стандарти. На въпроса налице ли е приемственост с ГФО към 31.12.2012г., 31.12.2015г. и 31.12.2016 г., както и налице ли е извършено плащане на вноска от капитала на някои от съдружниците в „С.е.с.“ ООД през 2020г., вещото лице установява, че п о данни от обявените в ТРРЮЛНЦ ГФО на „С.е.с.“ ООД за ГФО към 31.12.2012г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г„ експертизата, следва, че:

2012г.

• 2012 година - в графа „Записан капитал“ - 300 000, 00 лв.

В графа „Записан, но невнесен капитал“ - 295 000, 00 лв.

2015г.

2015 година - в графа „Записан капитал“ - 300 000, 00 лв.

В графа „Записан, но невнесен капитал“ - 295 000, 00 лв.

2016г.

2016 година - в графа „Записан капитал“ - 300 000, 00 лв.

В графа „Записан, но невнесен капитал“ - 145 000, 00 лв.

Изводът е, че налице е приемственост между ГФО за 2012г. и 2015г. по отношение на данните за записан, но невнесен капитал. По отношение на ГФО за 2016г., данните по отношение на размера на записан, но невнесен капитал, съответстват на констатациите описани в задача № А.4 (относно внасянето на капитала от „Е.к.“).

От извършената проверка на банковите извлечения по банкови сметки, по които титуляр е „С.е.с.“ ООД за периода 2020г., експертизата не е установила извършено плащане на вноска от капитала на някои от съдружниците в „С.е.с.“ ООД. Вещото лице изяснява, че след 2016 г. и до 2021 г. би следвало да бъде отчетено, че има невнесен капитал в размер на 145 000 лв.

В обобщение прави извода, че записите направени по отношение на собствения капитал на ответното дружество за 2020 г. не отговарят на реалността, докато записите направени пред 2021 г. отразяват точно движението на този капитал.

От извършената проверка на банковите извлечения на банкови сметки, по които титуляр е „С.е.с.“ ООД за периода от 2020 г. вещото лице е установило, че не е извършено плащане на вноска от капитала на някои от съдружниците в „С.е.с.“ООД.

Несъмнено се установи, че връщането на внесената от „Е.к.“ ООД сума за поемане на дела от капитала на „С.е.с.“ООД е било уредено със споразумение от 16.11.2021 г., но съдът намира, че то няма каквото и да е правно значение за изпълнението на задължението на „Г.е.Б.“ ООД да изплати дела си от увеличението на капитала.

Несъмнено се установи още сключването на договор между „Г.е.Б.“ ООД и „Н.Х.И.“ ЕООД Договор за продажба на търговско предприятие от 09.06.2015 г., както и последваща „обратна продажба“. Ответникът твърди, че така ищецът е в неизпълнение на договора за съвместна дейност от 12.01.2012 г – чл.7, ал.1, т.4 (след прехвърлянето на дяловете съответната страна ще притежава 50 % от дяловете на „С.е.с.“ООД изцяло и за себе си, а не като подставено лице на трета страна собствеността върху дяловете, което ще притежава всяка от страните не е предмет на каквито и да било съглашения и договорки с трети лица, които биха препятствали изпълнението на задълженията на страните по този договор“) и е прехвърлил търговското си предприятие, което неизпълнение е непрекъснато и поради това следва да се счете, че развалянето на договора е упражнено в 5 годишни давностен срок – 87, ал.5 ЗЗД.

По делото са представени още договор за прехвърляне на собствеността на дружествени дялове от 06.01.2022 г., с който Х.К. прехвърля дяловете си от ищцовото дружество на „С.п.“ЕООД; разпечатки от печатни издания, копие от частна тъжба от Р.Д., касаещи действия на физическото лице Х.К. и обвинения в престъпление по чл.148, ал.2, предл.1 и вр. с ал.1, т.2 предл1-во и чл.147 ал.1 НК, както и постановления на СРП по пр.преписка №••••4/2020 г. и определение на СГС по н.ч.д.№2725/2022 г. От страна на ищеца са представени и писмени доказателства – запорно съобщение, съобщение от ЧСИ Д.В. и съдебно решение и др. в подкрепа на твърденията за съществуващи парични задължения на „С.е.с.“ ООД, както и писмени доказателства за учредени обезпечения на задължения на дружеството (в ДИМ, т. 6, и т.7).

По делото са представени и договор за цесия от 17.07.2019 г., договор за поръчка от 10.05.2022 г. и договор за заем от 09.08.2018 г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за неоснователни. Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Правото на съдружника е потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. Искът по чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника (акционера) потестативно право да иска отмяна на решението на ОС. Противоречието със закона или с клаузите на учредителния акт, се преценява от съда двустранно - от материалноправна и процесуална страна. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на всеки от членовете му. Активната легитимация на ищеца изисква той да е съдружник в търговското дружество към датата на провеждане на процесното Общо събрание, чието решение се атакува. В случая се атакува решение по протокол от 24.06.2022 г., когато ищецът безспорно е съдружник в дружеството и исковата молба е подадена в законовия срок.

При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само до заявените от ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението, като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ (така и т. 8 от ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК), поради което е недопустимо да бъдат разглеждани основания за незаконосъобразност на решенията на ОС, които не са въведени от ищеца.

Затова, по релевираните от ищеца основания съдът приема от правна страна следното:

Целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. Допустимо е писменото предупреждение да бъде материализирано в самостоятелен документ, както и да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието (т.е. да бъде елемент от нея). В предупреждението, респ. поканата, обаче следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството.

Съгласно формираната задължителна съдебна практика Решение № 104/3.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на ВКС, II т. о., е прието, че уведомяването на съдружник за ОС може да се извърши по всякакъв подходящ начин, че законът - чл. 139, ал. 1 ТЗ - не предвижда способ за връчване - лично, по пощата, чрез нотариална покана и др.; че е важно поканата да е стигнала до съдружника и акцентира най - вече върху доказаността на факта на получаване, като връчването следва да стане лично и може да се извърши и при отказ за получаване, удостоверено с подписа на съдружника или по друг начин. Когато такъв способ не е предвиден в дружествения договор, то изборът за начина на изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като фактът на получаване на поканата за общото събрание от съдружника следва да бъде доказан от ответното дружество - Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1220/2013 г., II т. о., ТК. Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на ООД при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД. В случая поканата съобразно изискванията на чл. 139 от ТЗ съдържаща дневен ред, по който са взети оспорваните решения и предизвестие са получени от ищеца. Спазена е и разпоредбата на чл.126, ал.1 от ТЗ, като с решение на ОС от 23.05.2022 г. е определен срок за изпълнение на задължението за внасяне на капитала от "Г.е.Б.“ООД, но по делото се установи, че този съдружник не е изпълнил задължението си по чл.124, предл.1 от ТЗ. Както в поканата, така и в протокола от ОС на 23.05.2022 г., е посочено, че следва да внесе сумата от 145 000 лв. остатъкът от внесения капитал по сметка IBAN ••••BPBI••••••••••••60, необходими за спешно погасяване на публични задължения на дружеството, като ищецът не оспорва, че от свикването на процесното общо събрание на съдружниците до датата на провеждането му не е превеждал суми за вноска в капитала на „С.е.с.“ ООД. Титуляр на посочената банкова сметка е „Н.Г.Р.“ ЕООД – дружество, с което „С.е.с.“ ООД е в облигационни правоотношения по силата на представените договор за заем, договор за поръчка и договори за цесия. Установи се, че съгласно договора по поръчка от 10.05.2022 г. дружеството ответник в настоящето производство е възложило на „Н.Г.Р.“ ЕООД да извърша фактически и правни действия, измежду които и заплащане по посочената по-горе банкова сметка и в полза на „Солар Енеджи съпорт“ ООД и на задължения на трети лица към дружеството по търговски и/или граждански сделки, др. включително плащания на съдружниците в капитала на дружеството под формата на допълнителни парични вноски, вноски в капитала на „С.е.с.“ ООД (чл.2). В чл.3 от договора е уговорено, че средствата по банковата сметка са собственост единствено и само на доверителя и същите следва да бъдат предоставяни и, или, възстановявани незабавно при поискване съобразно уговорките с третите лица. С клаузата на чл.4, ал.1 от същия договор е уговорено още, че довереникът „Н.Г.Р.“ ЕООД може да извършва прихващане със свое изискуемо и ликвидно вземане, произтичащо от този договора, както и от договор за заем от 09.08.2018 г., а именно чрез прехвърляне на вземания от някои от посочените в настоящия договори за цесия. Договорът е сключен за срок от една година- т.е. до 10.05.2023 г., което е във времевите предели на действие и на договора за заем от 09.08.2018 г. за предоставяне на заемни средства – непряко, чрез плащане към трети лица – кредитори на „С.Е.с.“ ООД. От заключението на вещото лице се установи, че съдружникът „Е.к.“ също е внесъл вноската от капитала по посочената банкова сметка на доверител на „С.е.с.“ ООД, което е отразено счетоводно съгласно счетоводните стандарти.

В чл. 124 ТЗ са посочени законоустановените задължения на съдружник в ООД. Те са четири: да изплати или внесе дяловата си вноска, да участва в управлението на дружеството, да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност и да изпълнява решенията на общото събрание. Съдружникът има и задължение да изплати или внесе дела си по реда, посочен в дружествения договор (по аргумент от чл. 120, ал. 1 ТЗ) и законът не задължава съдружника да осигурява други парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството с ограничена отговорност. Извън повелителни разпоредби на закона, права и задължения на съдружника, както и предимства могат да се уговарят, съгласно чл. 115, т. 8 и т. 7 ТЗ, с дружествения договор, а когато тази възможност не е използвана, въз основа на закона не може да се изведе задължение за съдружник в ООД за осигуряване на парични средства за развиване на търговска дейност. В случая ищецът неоснователно твърди, че изпълнението на задължението му за внасяне на дела от капитала следва да се възприеме, като „наливане на средства“ в дружеството, защото това е основно негово задължение. Неизпълнението му е основание за изключване на съдружника на основание чл.126, ал.1 от ТЗ. Извършените прехвърляния на средства от сметка на дружеството, по друга сметка с основание увеличение на капитала съгласно решение от 12.08.2012 г. е недопустимо и впоследствие сумата е била възстановена, поради което неоснователно ищецът твърди да е изпълнено задължението му да направи имуществена вноска. Ищецът не може да счита освободен от това свое задължение, нито поради направена от друг съдружник вноска в капитала, нито поради отпадане на основанието за плащането й спрямо този съдружник. Съдружникът не е страна по правоотношение, възникнало от неоснователно обогатяване със сумата за вноска в капитала между дружеството и друг съдружник. Затова и доводите за несвоевременно уведомяване на ищеца за обстоятелствата по раздел I т.1.10, т.1.11 и т.1.12 от протокола от ОС от 24.06.2022 г. са неотносими.

Неоснователни са доводите на ищеца, че не е бил длъжен да извърши дялове вноска по банковата сметката на трето лице, защото се касае за доверителска сметка, която е посочена от дружеството за плащания към него от други контрагенти и от съдружниците. Отделен е въпросът за сключените между това трето лице и ответника договори за цесия и за заем, чието действие и изпълнение не са предмет на настоящето производство, макар и съдът в тази насока да възприема изложените от ищеца доводи, че вероятно се касае за действия застрашаващи дружеството от декапитализация. Тук следва да се посочи само, че ищецът би могъл като съдружник в дружеството да участва в дейността му, включително на вземането на решения за сключване на договори, по силата на които то поема задължения или учредява обезпечения, които биха довели до влошаване на финансовото му състояние.

В практиката си по приложението на чл. 74, ал. 1 ТЗ ВКС приема, че при предявен от съдружник конститутивен иск за отмяна на решения на Общото събрание, вложеното от законодателя съдържание в понятието "закон" включва и нормативните разпоредби относно материалните права на съдружника, осигуряващи реалното осъществяване на членствените му права. Следователно в производството по чл. 74, ал. 1 ТЗ проверката на решаващия съд обхваща както процедурата при която атакуваното решение на ОС на съдружниците в ТД, правно и структурно обособено в ООД е прието, така и законосъобразността на конкретните взети решения, което от своя страна означава, че в хипотезата на изключен съдружник в същата се включват и предпоставките на основанията, довели до предприемане на предвидената от законодателя крайна мярка за уреждане отношенията между съдружниците. Последните - законови и договорни, според мястото на уредбата им, са обединени от наличие на виновно неизпълнение на основни за преследваните дружествени цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, поради което при отсъствието на неизпълнение, отговарящо на сочените критерии, изключването е недопустимо.

В чл. 126, ал. 3 ТЗ са предвидени законовите основания за изключване на съдружник. Общото, което обединява изброените в цитирания текст основания, при настъпването на които Общото събрание може да пристъпи към изключване, е това, че по своята характеристика тези основания се свеждат до неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл. 124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Формулировката на закона е твърде обща и затова, наличието на подобно основание следва да се преценява конкретно. Тъй като изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Критериите следва да се търсят, както в посока на виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до компрометиране на търговската дейност, свръхзадлъжнялост и др. подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството. Същевременно от предназначението на санкционните последици на изключването, систематичното място на чл. 126, ал. 3 ТЗ и граматичното тълкуване на разпоредбата се налага извод, че когато се касае до първите две от законоустановените изключващи основания при неизпълнени от съдружника неимуществени задължения, то необходимо е да бъде установено не само конкретното дължимото поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на ОС, което, за да е релевантно не може да противостои на членствените права на съдружника или да води до нарушаването им, но и повторяемост, а не епизодичност в съставомерното бездействие.

В случая на първо място следва да се установи, дали е налице нарушение на законоустановеното задължение на съдружника за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството. Това задължение е израз на смесения характер на дружеството с ограничена отговорност, който включва и персонални елементи, като използваната от законодателя относително широка формулировка се налага с оглед разнообразните форми, в които то може да намери проявление в зависимост от особеностите на отделния случай, конкретната нужда на дружеството от съдействие и степента, в която такова може да се очаква от отделния съдружник. В конкретиката на казуса, съдът намира, че дори и да се касае за сключен валиден договор за прехвърляне на търговското предприятие, то той не е противопоставим на ответника, не е бил вписан и в крайна сметка не е произвел транслативния си ефект, а и това действие на съдружника не съставлява нарушение на задължението за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството. Следва да се посочи, че нито прехвърлянето на дружествените дялове от съдружника в ООД на трето лице чрез прехвърлителен договор, респ. прехвърлянето на търговското предприятие не е нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Действително в самия дружествен договор съдружниците биха могли предварително да конкретизират не само правата и задълженията си – чл. 115, т. 8 ТЗ, а и съответните бонуси и санкции при спазването или нарушаването им. Няма пречка също така, ако между дружеството и съдружника са създадени договорни отношения (извън членствените такива), да бъде предвидена клауза, рефлектираща върху членствените правоотношения при изрично посочени последици от спазването/неспазването й. Само при неспазването такава установена в писмен документ (договор) клауза, би могло след отправяне на съответно предупреждение за изключване, да се предприеме такова. В този см. Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК. Съдът намира обаче, че установените в договора за съвместна дейност задължения в чл.7 не са такива по см. на чл.126 ТЗ, тъй като не са установени в закона или в дружествения договор, същевременно в случая не са довели до затруднения в дейността на дружеството. Този извод се подкрепя и от факта, че ответното дружество не е предприело действия по изключване на съдружника веднага след узнаването за това „нарушение“, а дори е приело даденото от „приобретателя“ по него обезпечение по договор за банков кредит.

В обобщение прехвърлянето на дружествени дялове от съдружник в „Г.е.Б.“ ООД не съставлява нарушение по см. на чл.126, ал.3 т.1 или т.3 от ТЗ, съставляващи основания за изключването на дружеството като съдружник в друго ООД. Такива не съставляват и действията на физическото лице Х.К., който не е съдружник в „С.е.с.“ ООД, независимо дали те са се отразили, или не на публичния имидж на дружеството. Основателно ищецът изтъква и че същите са били предмет на проверка в нарочни съдебни производства, в които е приета тяхната несъставомерност. Основание за изключване на съдружника би могло да е само нарушение на задължението на съдружника да не действа против интересите на дружеството – било като се въздържа от действия, било по отношение на активно поведение на съдружника, което, предвид това негово качество, следва да бъде преценявано през призмата на дружествения интерес, дори и в случаите, при които същото, независимо че не е пряко свързано с нея, има отношение към дейността на дружеството. Увреждащи по см. на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ са само онези правни и/ или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушаващи общото задължение за лоялност засягат имущественото състояние на търговеца -ООД, или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили и имуществени вреди. Такива действия не се установиха в конкретното производство и не са налице основанията по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 от ТЗ.

С оглед на изложеното, съдът намира, че взетото решение по т.2 от ОС на съдружниците проведено на 24.06.2022 г. е законосъобразно, а следователно законосъобразни са и решенията за поемане на капитала на изключения съдружник от „Енеургийни колектори“ ООД и приемането на дружествения договор.

Предвид изхода на спора следва разноските по делото да се възложат на ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Водим от горното, съдът