Решение № 1511 от 14.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1107/2022 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Б." Е•••, със съдебен адрес: [населено място], [жк], район "Стопански двор" 1, представлявано от управителя С. Х. против Заповед №1834/28.09.2022г. на Кмета на община Благоевград, с която е наредено на оспорващия да премахне незаконен строеж „масивна сграда“ заснета с [идентификатор], разположена в имот с [идентификатор] по кадастралната карта на Благоевград, [УПИ], кв. 5 по плана за регулация на [жк], одобрен със Заповед №948/05.09.2003г. на Кмета на Община Благоевград, на разстояние 3.10 м. от съществуваща плътна ограда. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска се заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски по представен списък. Представя писмени бележки. Ответникът – Кметът на община Благоевград, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмено становище. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното: С Констативен акт №023/24.08.2022г. служители при ОбА-Благоевград са извършили проверка, при която са установили, че в имот с ид. 04279.628.334 по КК на Благоевград, е изградена „масивна сграда“, с посочени характеристики на сградата, отразени в Приложение № 1 към този акт (л.27) и е приложена скица № 907/24.08.2022 г. – копие от ПРЗ. Установено е, че сградата е масивна, с мазе и тавански етаж, завършена до груб строеж, с направена външна мазилка и монтирана дограма, чието предназначение не може да бъде установено, както и че е изградена без разрешение за строеж, без одобрен проект и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП – ПЗ. Строежът е собственост на "Б." Е•••, съгласно [нот. акт], т.III, рег. №4580, дело № 430/2020г. /л.31/. КА е изготвен в отсъствие на управителите на дружеството. Връчен е с писмо с изх.№М-00-249/26.08.2022г. на /л.22-23/. Главният архитект на Община Благоевград е изразил Становище с изх.№110/19.09.2022 г., съгласно което строежът не може да бъде определен като търпим, съгласно разпоредбите на § 127 от ПР на ЗИД на ЗУТ /л.20/. Въз основа на КА Кметът на община Благоевград е издал Заповед №1834/28.09.2022г., с която е наредено премахването на незаконен строеж „масивна сграда“, заснета с [идентификатор], разположена в имот с [идентификатор] по кадастралната карта на Благоевград, [УПИ], кв. 5 по плана за регулация на [жк], одобрен със Заповед №948/05.09.2003г. на Кмета на Община Благоевград, на разстояние 3.10 м. от съществуваща плътна ограда. Сградата е определена като строеж V-та категория на основание чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ - масивна, с мазе и тавански етаж, с външни размери 14, 95/15, 55 м. и с предназначение за „друг вид обитаване“ по КК. Изложени са мотиви, че за строежа има издадена Заповед за премахване №921/18.07.2014г., влязла в законна сила на 28.04.2015г. с Решение №4757/28.04.2015г. на ВАС, която не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погаситела давност, съгласно Решение №5894/15.06.2022г. по адмд. №2602/2022г. по описа на ВАС. Прието е, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Заповедта е съобщена на оспорващия на 15.11.2022г. /л.7/ Жалба срещу нея е подадена на 30.11.2022г. чрез административния орган до Административен съд-Благоевград. По делото е приложено адм.д.№654/2014г. по описа на Административен съд-Благоевград, предмет на което е Заповед №921/18.07.2014г., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Жилищна сграда“, ситуирана в североизточната част на имот с идентификатор № 04279.628.334 по КК на [населено място], УПИ III – 334, кв.5 по плана за регулация на [жк], [населено място], одобрен със Заповед № 296/10.06.1997 г. на кмета на община Благоевград на разстояние 3, 10 м. от съществуващата плътна ограда. Адресатите на Заповед № 921/18.07.2014 г. са Д. С. Х. - извършител на строежа, и настоящият жалбоподател "Б." Е••• като собственик на строежа. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. С Решение № 79/21.01.2015г. по адм.д.№654/2014г. по описа на Административен съд-Благоевград са отхвърлени жалбите на "Б." Е••• и Д. С. Х. срещу Заповед № 921/18.07.2014 г. С Решение №4757/28.04.2015г. по адм.д.№3314/2015г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 79/21.01.2015г. по адм.д.№654/2014г. по описа на АдС-Благоевград. С решение № 2276/29.12.2021 г. постановено по адм. дело № 304/2021 г. на Административен съд – Благоевград, оставено в сила с Решение № 5894/15.06.2022 г. по адм. дело № 2602/2022 г. на ВАС, е установено по искова молба от Д. С. Х. и "Б." Е••• по отношение на Община Благоевград, че Заповед № 921/18.07.2014 г. не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност /л.17-19/. По делото е приета основна и повторна СТЕ. Вещото лице Р. дава становище, че сграда с ид. 04279.628.334.10 по КК на Благоевград, е в съответствие с предвижданията на РП, одобрен със Заповед №296/10.06.1997г. на Кмета на Община Благоевград, но не съответства на застроителното решение, което не предвижда ново застрояване. Вещото лице Р. е установила, че сграда с ид.04279.628.334.10 по КК на Благоевград не е заснета и отразена като съществуваща в Застроителното решение и регулационния план на складово производствена зона на бивш стопански двор в [жк]-Благоевград, одобрени със Заповед №296/10.06.1997г. на Кмета на Община Благоевград, нито в ПУП-ИПЗ, одобрен със Заповед №948/05.09.2003г. на заместник-кмета на Община Благоевград. Вещото лице заявява, че описанието на сградата в Заповед №1834/28.09.2022г на Кмета на Община Благоевград съответства на описанието на сградата в Заповед № 921/18.07.2014 г. на Кмета на Община Благоевград, като единствено е налице разминаване в размерите: в Приложение 1 към КА №23/24.08.2022г., сградата е посочена с размери 14, 55/14, 95м. /както е посочена и в Заповед № 921/18.07.2014 г./, а в обжалваната заповед размерите са 14, 95/15, 55м. В съдебно заседание експертът е категоричен, че приложение № 1 към КА № 51.1/08.07.2014 г. (л. 18 от адм. дело № 654/2014 г.) и Приложение № 1 към КА № 23/24.08.2022 г. (л. 25 по настоящото дело) като конфигурация отстоянията 3, 10 и 5, 10 са същите; т.е. разрезите са същите; котировките са същите – 14, 95, т.е. отразеното в двата констативни акта е напълно еднакво. Вещото лице Г. е дала категорично становище, че сграда с ид. 04279 628.334.10 по КК на [населено място] по местоположение, материали, височина и брой етажи съответства на сградата, предмет на Заповед № 921/18.07.2014г. на кмета на Община Благоевград. Размерите на сградата в план по заповед са 14.55/14.95м, на място са 12.55/12.70м., като в случая става въпрос за техническа грешка при определянето на размерите на сградата, тъй като в Приложение №1 към КА №51.1/08.07.2014г. са отразени подробно размерите на чупките на сградата и при сумиране на отделните размери от югозапад се получава 12.65м, а при сумиране на другия размер от югоизток се получава 12.50м. - това са почти идентични размери с тези, които вещото лице е измерила на място, като разликата е много малка и може да се отдаде на инструментите и начина на измерване. Според вещото лице Г. процесната сграда не отговаря на действащия ПУП, по отношение на начин на застрояване, но същата е в пълно съответствие с нормативите за еднофамилна жилищна сграда. По делото е разпитан свидетелят В. Г. Г.. Същия заявява, че знае, че "Б." Е•••, има имот в стопанския двор на С. С., [населено място], в който има две сгради, построени около 1998 г. - 1999 г. Заявява, че към настоящия момент двете къщи са необитаеми и не се ползват. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ от лице имащо правен интерес да обжалва, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Настоящият състав счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 228 от ЗУТ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. По арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е първата предпоставка, чиято проверка е дължима от административния орган при проверката за допустимостта на производството. Наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е абсолютна отрицателна предпоставка относно допустимостта на административното производство, съгласно посочената норма. В настоящия случай самият ответник е посочил, че за процесния строеж е налице влязла в сила Заповед за премахването му - Заповед №921/18.07.2014г. Заповедта е обжалвана по съдебен ред. С Решение № 79/21.01.2015г. по адм.д.№654/2014г. по описа на Административен съд-Благоевград са отхвърлени жалбите на "Б." Е••• и Д. С. Х. срещу Заповед № 921/18.07.2014 г. С Решение №4757/28.04.2015г. по адм.д.№3314/2015г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 79/21.01.2015г. по адм.д.№654/2014г. по описа на АС-Благоевград. От приетите СТЕ по безспорен начин се установява твърдението на ответника, че за процесния строеж е налице влязъл в сила към 28.04.2015 г. административен акт, издаден от него. И двете вещи лица са дали категорично становище, че сграда с ид. 04279 628.334.10 по КК на [населено място], предмет на настоящото производство, по местоположение, материали, височина и брой етажи съответства на сградата, предмет на Заповед №921/18.07.2014г. на кмета на Община Благоевград. По отношение на частичното разминаване в размерите експертите са дали обяснение, че разминаването в случая се дължи на техническа грешка при определянето на размерите на сградата, като те са почти идентични размери с тези, които са измерени на място, като разликата е много малка и се дължи на инструментите и начина на измерване. Или в обобщение оспорената в настоящото съдебно производство заповед за премахване, издадена на основание чл. 225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е с идентичен предмет с този на предходната влязла в сила Заповед № 921/18.07.2014 г. относно разпоредения за премахване строеж. Същественото е, че административните актове са ползват със стабилитет. С издаването на акта компетентността на административния орган по конкретния въпрос се изчерпва и затова той не може да издаде нов такъв по същия въпрос - чл. 27, ал.2, т.1 АПК, нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените в закона случаи. Повторен акт, издаден извън тези хипотези, е нищожен. При наличие на приключило административно производство с предмет премахването на същия строеж и по отношение на същото лице, липсват законовите предпоставки за издаване на оспорената втора заповед. Такъв акт вече съществува с предмет този строеж, който е разпореден за премахване поради същите обстоятелства и целта на административното производство по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ е постигната. Не е допустимо започването на ново административно производство по причина, че АО е пропуснал да направи изпълнение в законоустановените срокове на първата заповед. Обратното би означавало да се поставят адресатите на подобни заповеди и въобще на АА, подлежащи на изпълнение, но неизпълнени преди изтичането на предвидения в закона давностен срок, в една правна несигурност. Затова и законодателят е посочил на първо място като недопустимост и пречка за развитието на едно административно производство наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Посочените обстоятелства, свързани с неизпълнението на предходната заповед и настъпилата погасителна давност, не обосновават ново правомощие на административния орган да издаде повторен акт с идентичен предмет и спрямо същия извършител. Както бе казано по-горе с първата заповед е реализирано правомощието му за постановяване на административен акт за премахване на незаконния строеж и компетентността на органа е изчерпана. Образуваното второ административно производство е недопустимо по правилото на чл. 27, ал.2, т.2 от АПК, което обуславя нищожност на административния акт. В този смисъл са Решение № 12878 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4624/2016 г., II о., Решение № 7561 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2018 г., II о. и др. С оглед на изложеното, процесната заповед следва да бъде обявена за нищожна, което не налага обсъждане на въпроса за нейната законосъобразност по останалите изложени аргументи в жалбата. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. § 1 от ДР на АПК следва да бъде уважено своевременно направеното искане от жалбоподателя, придружено със списък по чл. 80 от ГПК /л.221/, за присъждане на сторените по делото разноски в общ размер 1300 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 1250 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /л.57/, което е съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд - Благоевград