Решение № 82 от 20.1.2025 г. на Административен съд - Силистра по дело № 187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) Производството по делото е образувано по жалба на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула Е, представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на УС - А. А. К., Х. П. Х. и П. В., подадена чрез представител по пълномощие юрисконсулт К. К., срещу против Заповед № ДК-02-СС-1 от 15.05.2024 г. на началника на РДНСК – Силистра, с която е наредено премахването на незаконен строеж, наименован: „Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 60.00 м (УИП 75.00м)", находящ се в ПИ с идентификатор 00895.502.4095 по КК и КР на с. Айдемир, ул. „Чернозем“, общ. Силистра, обл. Силистра.

Жалбоподателят излага доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на посочената заповед. Оспорва определената категория на процесния строеж - трета, което съображение не се поддържа в съдебно заседание, но е релевантно към компетентността на издателя. Твърди, че при издаването ѝ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като предварително не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до постановяване на акта в противоречие с материалния закон. В тази връзка акцентира, че не е налице извършване на нов строеж, съответно реконструкция, а текущ ремонт по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, необходим за осигуряване на електрозахранване на абонат на дружеството, на стара съществуваща мрежа ниско напрежение, изградена преди 1999 г., във връзка с извършено посегателство върху нея, за който ремонт не се изисквали строителни книжа. Поддържа и довод за нарушение на нормативното изискване за форма на акта поради липса на мотиви относно базовия съставомерен факт – ползването на строежа от дружеството. Счита, че заповедта не е съобразена с принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, като сочи, че премахването на строжежа засяга в повече от необходимото права и законни интереси на потребителите на ел. енергия. По тези съображения моли за отмяна на заповедта и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол гр. Силистра, чрез упълномощен представител старши юрисконсулт Д. К., оспорва жалбата. В съдебно заседание и с подробна писмена защита, поддържа, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на нарушения на процесуалните правила, в съответствие със закона и неговата цел. По тези съображения се настоява жалбата да бъде отхвърлена, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди изложените доводи от страните и след преценка на доказателствата по делото, съобразно чл.168 ал. 1 АПК, прие следното:

Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Заповед № ДК-02-СС-1 от 15.05.2024 г., издадена от началника на РДНСК-Силистра, с която е наредено премахването на незаконен строеж, наименован: „Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 60.00 м (УИП 75.00м), находящ се в ПИ с идентификатор 00895.502.4095 по КК и КР на с. Айдемир, ул. „Чернозем“, общ. Силистра, обл. Силистра. Решаващият орган е обосновал акта си с обстоятелството, че строежът, който е трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 30.07.2003 за номенклатурата на видовете строежи, е изпълнен в периода 01.03.2019 г. – 18.03.2019 г. без необходимите строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

От административната преписка се установява, че на 22.03.2024г. по повод постъпил сигнал за извършено строителство в нарушение на ЗУТ длъжностни лица в РДНСК-Силистра са извършили проверка по документи в общнската администрация на Община Силистра и на място в имоти, находящи с в с. Айдемир, ул. „Чернозем“. Представени са Становище за предоставена мощност 50 kW - трифазно захранване на потребител с адрес: с.Айдемир, ул.“Чернозем“ № 35 (л. 23 – л. 24); Договор за присъединяване на обект на клиент от 18. 03. 2019 г. и Допълнително споразумение към него (л. 25 – л. 29); Фактура № 1318201270/18.03.19г., издадена от „ЕРП Север“АД (л. 30) и фискален бон за заплатената сума по договора и фактурата на същата дата 18.03.2019г. (л. 30-гръб). Видно от договора и допълнителното споразумение е, че задълженията, които оспорващото дружество е поело, са следните:

1. Изграждане на паралелен клон на съществуваща въздушна мрежа ниско напрежение на клон „Б“ от МТП „Чернозем“ с.Айдемир, чрез изтегляне на необходимото количество усукан изолиран проводник;

1. Подмяна на електромерно табло ТЕМО с електромерно табло 1Т1М, монтирано на СБС №3 и захранването му от новоизградена въздушна мрежа ниско напрежение;

1. Доставка и монтаж на средство за търговско измерване и необходимата предпазна и комутационна апаратура в електромерно табло 1Т1М.

Всички описани дейности са били извършени към момента на проверката, съгласно констатациите на длъжностните лица, отразени в съставения при проверката Констативен протокол № 5 от 22.03.2024 г. Съгласно констатациите, строежът, наименован „Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 60.00 м (УИП 75.00 м)“, находящ се в ПИ 00895.502.4095 по КК и КР на с. Айдемир, ул. „Чернозем“, започва от СБС № 1 чрез изтегляне на 1 бр. УИП, окачен въздушно по общо 3 бр. стълбове, 2 бр. междустълбия и завършващ в електромерно табло тип 1Т1М, монтирано на СБС № 3, оборудвано с два броя средства за търговско измерване – електромери. На тази база е формирано установяване, че по смисъла на § 5, т. 32 от ДР на ЗУТ строежът представлява разпределителна обща мрежа на техническата инфраструктура и същият е квалифициран като строеж от трета категория, съгласно чл.137, ал. 1, т. 3, б. “б“ ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Обн. ДВ, бр. 72/03г., посл. изм. ДВ, бр. 56/17 г.). С Констативния протокол е прието, че строежът е извършен от „ЕРП Север“АД в периода от 01.03.2019 г. до 18.03.2019 г., съгласно цитираните по-горе документи, без строителни книжа – одобрени проекти и разрешение за строеж, изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Във връзка с представено от жалбоподателя счетоводно извлечение от инвентарната книга на „Електроразпределение Север“ АД за ВМНН с. Айдемир, целящо да установи, че се касае за ремонт на съществуващо линейно съоръжение, с КП от 25.03.2014 г. на длъжностни лица при РДНСК – Силистра са потвърдени първоначалните констатации за извършено незаконно строителство.

Въз основа на констативните протоколи и съгласно регламентацията от чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, е съставен Констативен акт № СС-59-6/02.04.2024г., надлежно връчен на жалбоподателя. Със същия е прието, че процесният строеж (описан по идентичен начин в КП) е изпълнен от „ЕРП Север“АД гр.Варна, в периода 01.03.19г. – 18.03.19г., без строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 ЗУТ, като същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изрично е указано на оспорващото дружество, че е започнало административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж, както и възможността да бъдат подадени писмени възражения срещу обективираните в КА установявания на длъжностните лица, от която възможност дружеството не се е възползвало. Потвърдена е квалификацията на строежа (трета) по чл.137, ал. 1, т. 3 б. “б“ от ЗУТ и чл. 6, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/03г.

На 15.05.2024 г. ответният орган, действащ в условията на делегирана компетентност, съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ и Заповед № РД-13-298/27.09.23 г. на началника на ДНСК-София (л. 31-34), е издал оспорената Заповед №ДК-02-СС-1, разпореждаща премахването на незаконен строеж наименован: „Мрежа НН с приблизителна обща дължина на трасето 60.00 м (УИП 75.00м), находящ се в ПИ с идентификатор 00895.502.4095 по КК и КР на с. Айдемир, ул. „Чернозем“, общ. Силистра, обл. Силистра.

Във връзка с главното възражение на жалбоподателя, свързано с характеризиране на описаните дейности като извършен текущ ремонт на съществуваща мрежа, с който по хипотеза (чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ) не се променят трасето и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, е назначена съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице:

­- извършени са доставка, изтегляне и закрепване на 75 м. усукан алуминиев кабел със сечение 2х16мм 2 на стълбове № 1, № 2 и № 3;

• подмяна на старо електромерно табло тип ТЕМО от стълб № 3 и монтаж на ново тип 1Т1М на същия стълб;

• извършени са доставка и монтаж на трифазен електромер, трифазен автоматичен предпазител и клеморед в новото табло;

• не е променено трасето на съществуващата мрежа НН, но е променена мощността в участъка, като е увеличена с още 40 кW; в съдебно заседание вещото лице уточни, че капацитетът на старата линия не позволява да се подвързват нови консуматори, което е наложило пускането на нова успоредна линия, за да се поеме необходимостта от захранване с нужното напрежение.

При така установените факти настоящият състав приема, че процесният обект съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като представлява мрежа „ниско напрежение“ и съоръжение на техническата инфраструктура, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, състояща се от преносни проводи (изтеглен от трафопост „Чернозем“ усукан изолиран проводник с дължина от 75 метра и окачен въздушно по общо 3 стълба, завършващ в електромерно табло 1Т1М, монтирано на СБС №3). По дефиниция „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ (в случая на електроснабдяването), са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, вкл. разпределителни устройства (арг. §5, т. 32 от ДР ЗУТ). Така дефинирани базовите понятия в процеса са идентични с легалните определения от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който „електро-разпределителна мрежа“ (§ 1, т. 22 от ДР ЗЕ) е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, което служи за разпределение на електрическа енергия, като с т. 20 и т. 21 на същия §1 ДР ЗЕ са дефинирани понятията „електропреносна мрежа“ и „електропроводи“, какъвто несъмнено е изтегленият УИП в процесния по делото строеж.

В тази връзка е основателно позоваването на ответния орган (в писмената защита) на Наредба № 6/24.02. 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Обн. ДВ, бр. 31/14г., отменена с ДВ, бр. 28/02.04.24г.), издадена по законовата делегация от чл. 116, ал. 7 ЗЕ, която е била част от действащото право към периода на извършване на процесния строеж и неговото ползване от жалбоподателя. При съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, към момента на издаване на оспорения административен акт, действаща е Наредба № 6/28.03.2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи (Обн. ДВ, бр. 28/02.04.2024г.), като няма различия в относимата към настоящия спор регламентация. Съгласно чл. 28 от Наредба № 6/2014г. границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определят от начина на присъединяване. Когато електрическата енергия се доставя от съоръжения на електро-разпределителна мрежа на ниво „ниско напрежение“, границата на собственост са изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи (чл. 35, ал. 1 от Наредба № 6/2024г. е идентичен с чл. 28 от Наредба № 6/2014г.). Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 6/14г. предоставената мощност, нивото на напрежение на приемниците на клиента и броят на фазите определят техническите параметри, по които съответният мрежови оператор извършва избор на средствата за търговско измерване, както и избор на комутационната и защитна техника. По същия начин е регламентиран въпросът с „техническите параметри“ в чл. 40, ал. 2 от Наредба №6/2024г., който е с правно значение по делото в контекста на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Не се установява съдържателно различие и в дефинирането на понятието „съоръжения за присъединяване“ с т. 14 на §1 от ДР на Наредба № 6/14г. и § 1 т. 19 от ДР на Наредба № 6/2024г.

Горният анализ правилно е извършен от ответния орган с оглед определянето на възложителя на строежа (арг. от чл. 161 от ЗУТ) и неговия изпълнител (чл. 163 ЗУТ), съгласно регламентацията от чл. 64, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ, уреждаща сервитутните права на мрежовите оператори и тяхното упражняване съобразно техническите изисквания от Наредба № РД-02-20-1/12.06.18г. (Обн. ДВ, бр. 53/18г.) - пряко кореспондираща с изискванията от ЗУТ и по-конкретно с чл. 89, ал. 2 ЗУТ, разпореждащ, че строителството на външните енергоснабдителни мрежи се извършва съгласно чл. 74 и по одобрени строителни книжа. А съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗУТ проводите и съоръженията на техническата инфраструктура (в т.ч. на електроснабдяването), се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества (каквото е оспорващото), освен ако в специален закон е предвидено друго, каквото в случая няма. А според ал. 4 на същия чл. 64 ЗУТ, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон, т.е. съобразно чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. А щом всичко това е така, то следва, че строеж от вида на процесния, като извършен без строителни книжа, подлежи на премахване, съгласно чл. 225 ал.1 ЗУТ. Следователно, налице са материалните предпоставки обосноваващи разпореденото с оспорената заповед премахване на процесния строеж като незаконен.

По правило, когато се налага изграждане на нов електропровод (в случая според уточненията на вещото лице в с.з. – успоредна линия на старото трасе, която да обезпечи нуждата от по-голяма мощност, която е извън капацитета на старата линия) от трафопост, по улица до строеж на клиент-заявител, към който могат да се присъединят и други потребители, електропроводът представлява част от нова разпределителна или преносна техническа инфраструктура и следва да се категоризира от първа до трета категория, по реда на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ и Наредба № 1/2003г., както правилно е процедирал ответният орган. Електропроводите и другите съоръжения, чрез които се извършва присъединяването към преносната или разпределителната мрежа след границата на собственост с потребителя или производителя се изграждат от съответния мрежови оператор и са негова собственост (чл. 21, ал. 4 и § 1, т. 14 от ДР на действащата към момента на изграждането Наредба № 6 от 24.02.2014 г.). Същите съставляват строежи трета категория и се извършват по реда на ЗУТ- с одобрен проект и разрешение за строеж. Изцяло в такъв смисъл е приложеното становище на ДНСК (л. 52), а то следва като извод неизбежно от обсъдената по-горе правна рамка.

В този контекст, като неоснователно следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателя, че извършените дейности по изтеглянето на УИП с дължина около 75 м съставлява извършен текущ ремонт по смисъла на чл.151 ал.1 т.2 ЗУТ, за който не се изискват строителни книжа. Доколкото се касае за ново присъединително съоръжение, притежаващо съответната мощност, което дублира трасето на съществуваща линия, която продължава да функционира с първоначалния си капацитет, не може да се счете, че техническите характеристики не са променени, респ. че не е имало необходимост от строителни книжа. Така формираните изводи са съответни на установените факти по делото и обсъдените по-горе нормативни актове, което сочи на материална законосъобразност на оспорената заповед.

Неоснователен е доводът за противоречие на издадената заповед с принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Обсъжданият принцип, по правило, очертава пределите на дискреционната власт на административните органи, с каквато, в хипотеза като процесната, ответникът не разполага. Премахването на незаконното строителство е пряка последица от правната разпоредба на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, а компетентният орган действа при обвързана компетентност, т.е. той не може да преценява дали да издаде или не акт от оспорения вид, когато е установен незаконен строеж, както е в случая. В тази връзка разпоредените последици с оспорената заповед не се явяват непропорционални спрямо преследваната от закона цел.

В обобщение настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид установената категория (III-та) на строежа, с оглед на която компетентността за издаване на заповед от процесния вид, е на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице, каквото е началникът на РДНСК-Силистра, както бе обсъдено по-горе. Спазена е изискуемата форма (мотивирана заповед), предписана от чл. 225, ал.1 от ЗУТ, като са изложени фактически и правни основания за издаването ѝ. Коментираното производство е проведено при спазване изискванията на специалния ЗУТ, като констативните протоколи и констативния акт са надлежно връчвани на жалбоподателя, гарантирайки пълноценното му участие в административния процес. Ето защо следва да се приеме, че преди издаване на заповедта органът е изпълнил задълженията си от чл. 35 и чл. 36 АПК (обратно на оплакването на жалбоподателя), във връзка с принципа за истинност от чл. 7 АПК, е изяснил правнозначимите факти и обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Както бе обсъдено по-горе, строежът по заповедта не представлява „текущ ремонт“ и е подлежал на общо основание на разрешаване, съгласно регламентацията от чл. 148 и сл. ЗУТ, каквото липсва. Следователно, предпоставките за премахването му са изпълнени, което сочи на правилно приложение на материалния закон.

Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл. 168, ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед на началника на РДНСК Силистра, като съответна на фактите по делото и закона, следва да бъде оставена в сила.

При този изход на процеса на ответната администрация се дължат съдебни разноски, при условията на чл.143, ал. 3 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно в полза на Дирекцията за национален строителен контрол, по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на спора, в полза на ДНСК гр. София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 219 и чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, Силистренският административен съд