Решение № 7 от 20.1.2023 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 50/2022 г.

производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило в ТД Варна уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с вх. рег. №УВКПКОНПИ-885/09.06.2020 г. за привличане като обвиняем по ДП № 275 ЗМ-22/2020 г. по описа на ОП- Разград на лицето С. Г. С. за престъпления по чл. 252, ал.1 от НК и чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК, С влязло в сила протоколно определение от 27.11.2020г. по НОХД № 374/2020г. по описа на Окръжен съд – Разград е одобрено споразумение, с което С. С. се признава за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК и чл. 253, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК.

Престъпленията попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 и т. 18 ЗПКОНПИ.

С Протокол № ТД04ВА/УВ-6120/09.06.2020 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на С. Г. С., ЕГН ••••••••••.

Проверката е започнала на 12.06.2020 г. Периодът на проверка е от 12.06.2010 г. до 12.06.2020 г. С Решение № 1487/02.06.2021 г. на КПКОНПИ, срокът на проверката е удължен до 12.12.2021 г. Не се спори по делото, че вторият ответник е лице във фактическо съжителство първия ответник и е включена в обхвата на проверката на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 от ЗПКОНПИ през целия проверяван период.

По делото са ангажирани доказателства подкрепящи посоченото в исковата молба имущество за проверявания период.

Видно от заключението на Съдебно-техническа експертиза /т.3, л. 573- 610/, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е че:

Пазарната стойност към датата на придобИ.е 23.05.2013 г. на Поземлен имот с начин на трайно предназначение - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, находящ се в чертите на с. Китанчево, ул. „Хан Аспарух" № 79, община Исперих, област Разград, за който е отреден поземлен имот № •••, целият с площ 1073 кв. м, ведно със застроените в имота сгради: 1. Самостоятелен обект с начин на ползване жилищна сграда с кад. № •••.1, със застроена площ 79 кв. м, ведно с принадлежащото мазе със застроена площ 79 кв. м; 2. Самостоятелен обект с начин на ползване селскостопанска сграда с кад. № •••.2 със застроена площ 14 кв. м и подобрения, при съседи на имота: имот № •••, имот № •••, имот № ••• и имот № 3••• е в размер на 26 700 (двадесет и шест хиляди и седемстотин) лева.

Пазарна стойност към датата на придобИ.е 03.11.2015 г. на Поземлен имот с начин на трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване -нива, находяща се в землището на с. Китанчево, община Исперих, област Разград, в местността „Аша Къшла", за който е отреден поземлен имот № •••, с площ по кадастрална карта 10 492 кв. м, при граници и съседи: имот № •••, имот № 37010.40.7, имот № ••• и имот № •••. е в размер на 10 500 (десет хиляди и петстотин) лева.

Пазарна стойност към датата на придобИ.е 01.11.2016 г. на Поземлен имот с начин на ползване - нива, находящ се в землището на гр. Исперих, ЕКАТТЕ 32874, община Исперих, област Разград, в местността „Пунар Екинлик", с площ 7, 713 дка, трета категория, отредена за парцел 31, от масив 33, съставляващ имот № •••, по плана за земеразделяне на землището на града, при граници и съседи: имот № ••• - нива на Н. Н. Н., имот № ••• - нива на Н. М. К., имот № ••• - нива - наел. на А. С. А. и др., имот № ••• - нива на П. Й. П., имот № ••• - полски път на Община Исперих и имот № ••• - полски път на Община Исперих е в размер на 8 000 (осем хиляди) лева.

Пазарна стойност към датата на придобИ.е 10.03.2017 г. на Поземлен имот с начин на трайно ползване - жилищно застрояване, находящ се в чертите на гр. Исперих, ул. „Родопи" № 9, община Исперих, област Разград, за който е отреден УПИ V, в кв. 185, образуван от имот № •••, с площ на УПИ V 676 кв. м, придаваемо място № • от имот улица с площ 34 кв. м, ведно с построените в имота: 1. Самостоятелен обект с начин на ползване - жилищна сграда със застроена площ от 34 кв. м; 2. Самостоятелен обект с начин на ползване - жилищна сграда със застроена площ от 12 кв. м; 3. Самостоятелен обект с начин на ползване - жилищна сграда със застроена площ от 12 кв. м; 4. Самостоятелен обект с начин на ползване - гараж със застроена площ от 12 кв. м и подобрения, при граници и съседи: УПИ VI, УПИ IV, УПИ III от кв. 185 и УПИ VI по плана на града е в размер на 35 300 (тридесет и пет хиляди и триста) лева.

Пазарна стойност към датата на придобИ.е 25.05.2017 г. на Самостоятелен обект с начин на трайно ползване - жилище, находящ се в чертите на гр. Исперих, община Исперих, област Разград, в жилищен блок, построен в УПИ XVI - ОЖС, в квартал 69, с административен адрес: гр. Исперих, ул. •••, със застроена площ от 52, 97 кв. м, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащото му избено помещение № 17, с полезна площ 9, 50 кв. м, както и 4, 11% ид.ч. от общите части на сградата и 8, 51% ид.ч. от право на строеж върху мястото от 61, 48 кв. м, при съседи на апартамента: на етажа - ляво апартамент № 18, дясно - апартамент № 15, горе - апартамент № 22 и долу - апартамент № 12, и съседи на избеното помещение: ляво - изба № 21, дясно - изба № 12 и коридор е в размер на 31 500 (тридесет и една хиляди и петстотин) лева.

Видно от заключението на съдебно автотехническата експертиза /т.2, л. 535-340/, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно, е че пазарната стойност на МПС-тата е както следва:

1. Лек автомобил „Пежо 206", peг. № РР •3 АР: - Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 15.01.2011 г.: 2 879 лева.

2.

Лек автомобил „Мерцедес Ц 220", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 31.08.2011 г.: 2 722 лева.

3.

Лек автомобил „Ауди A3", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 29.08.2011 г.: 2 820 лева.

4.

Лек автомобил „Опел Астра", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 02.02.2012 г.: 14 133 лева.

5.

Лек автомобил „Ситроен С 5", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 01.09.2014 г.: 8 569 лева.

6.

Лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦЦИ", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 20.11.2011 г.: 18 885 лева.

• Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 29.10.2014 г.: 10 906 лева 7.

Лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 07.08.2018 г.: 7 725 лева.

• Пазарна стойност към датата на отчуждаване - 09.08.2018 г.: 7 725 лева.

8.

Лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 08.12.2014 г.: 1 279 лева.

9.

Лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦЦИ", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 10.01.2016 г.: 64 480 лева.

10.

Лек автомобил „БМВ 330 ЦИ", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 16.02.2016 г.: 5 293 лева 11.

Лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ", рег.№ •••: - Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 01.12.2016 г.: 31 • лева.

12.

Лек автомобил „Додж Нитро", рег.№ ••••:

• Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 02.02.2016 г.: 27 795 лева.

13.

Лек автомобил „Ауди А 8 4, 2 Куатро", рег.№ ••••: - Пазарна стойност към датата на придобИ.е - 31.12.2019 г.: 4 298 лева.

Относно възражението на повереника на ответниците, че пазарната стойност към датата на придобИ.е - 10.01.2016 г. на „Мерцедес МЛ 320 ЦЦИ", рег.№ ••• в размер на 64 480 лева, не е реална.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Действително при изслушване на вещото лице в о.с.з. от 13.09.2022г., повереникът на ответниците оспори посочената стойност на автомобила към датата на датата на придобИ.е - 10.01.2016 г., като нереална, но не изложи аргументи /т.3, л. 551/. Едва в последствие – с молба от 27.09.2022г., повереникът сочи, че автомобилът е бил закупен от ответниците със счупен двигател и поиска допускане на гласни доказателства за това твърдение – разпит на лицата извършили ремонта /т.3, л.555/ - Е. Д. Х. и Е. Х. М.. Съдът намира това възражение и доказателственото искане за преклудирано /направено е след съдебното заседание в което е извършен доклада по чл. 146 ГПК/ поради и което не извърши разпит на сочените свидетели.

По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата С. Х. А., Т. Ш. М. /първи братовчед на ответника С./ и С. М. М. /съпруга на предходния свидетел, който е първи братовчед на ответника С./ - т.3, л. 617-620.

Свидетелят С. А. сочи, че на сватбата на сина на ответниците имало 1 000 човека. На сватбата били събрани 50-60-70 хиляди лева. Свидетеля сочи, че е чул, че ответниците са били в Испания, където работили по нивите, а после работили в ресторант.

Свидетеля Т. М. сочи, че на сватбата на сина на ответниците имало над 1 000 човека. Изразява предположения, че на сватбата били събрани около 70- 80 000 лв., не знае колко са били разходите за сватбата. През 2002г. заминал с ответниците за чужбина - Испания, където работили на полето и получавА. по минимум 1000 евро на месец, без да имат трудов договор. След това отишли да работят в заведение за дюнери, където получавА. от 1 500 до 2 000 месечно, където работили 2-3 години. След това всеки от тях си отворил собствено заведение за дюнери и започнА. да работят вече легално. Живеели на квартира, разходите за която били по 300 – 350 евро месечно. През 2008-2009г. ответникът С. С. се придал ресторанта и се върнал в България, където се занимавал с животновъдство.

Свидетелят С. М. сочи, че знае тъй като мъжът й е роднина с ответниците /горепосочения свидетел Т. М./, че от сватбеното тържество на сина на ответниците били събрани 100 000 лв. Обяснява, че по принцип събраните на сватбеното тържество пари остават за родителите са младоженеца. Не знае колко са били разходите за сватбеното тържество, но било излязло много скъпо. Ответниците били заминА. още през 2002-2003г. в Испания, заедно със съпруга на свидетелката /горепосочения свидетел Т. М./, а свидетелката отишла при тях през 2004г. първо берели плодове, после работили в заведение за дюнери, но без трудов договор. След това наели заведение за дюнери и си регистрирА. фирма. За селскостопанската работа получавА. по около 1000 евро месечно на човек, а когато започнА. работа в заведението за дюнери получавА. месечно по 3 000 евро общо за двамата ответници. Свидетеля сочи, че живеели заедно на квартира в Испания, като общия им месечен наем било около 200 евро, която сума се поделяли. През 2008г. ответниците се прибрА. в България, след като събрА. пари. В България започнА. бизнес с продажба на автомобили и животновъдство.

Съдът, като цени по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетелите Т. М. /първи братовчед на ответника С./ и на неговата съпруга С. М., не кредитира с доверие същите в частта, в която сочат реА.зираните доходи от ответниците в Кралство Испания. Следва да се посочи, че дори и за периода в който ответниците са работили легално и са представени документи за трудов стаж в размер на 1 година, 6 месеца и 30 дни, за ответника Б. К. и 1 година, 9 месеца и 27 дни за ответника С. С. /т.1, л. 128-133/, не са представени каквито и да е било писмени доказателства за доходи. Липсват твърдения от страна на ответниците за нА.чие на пречки за представяне на писмени доказателства за доходите им през периода, който им е признат от Кралство Испания за трудов стаж. Третият свидетел - С. Х. А. не излага никакви данни за доходите на ответниците.

Относно приходи от търговска дейност в Кралство Испания, с оглед твърдението, че от 2007г. до м. май 2008г. ответниците са регистрирА. и са осъществявА. дейност в хранителния сектор с търговски обект „дюнер- кебап“:

Твърденията за източник на приходи от търговска дейност, се потвърждава единствено на показанията на разпитаните по делото свидетели Т. М. /първи братовчед на ответника С./ и на неговата съпруга С. М., които са близки на ответниците и доколкото показанията на тези свидетели не са подкрепени от други доказателства за приходи от търговска дейност, съдът не ги кредитира по две причини – поради приложението на разпоредбата на чл. 172 ГПК и поради вида и обема на твърдяната търговска дейност, поради което при оспорването на тези твърдения, доказването им само със събраните свидетелски показания не може да се приеме за пълно и главно. Настоящата инстанция приема, че показанията на тези свидетели следва да бъдат преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора в полза на ответниците и че доколкото не се подкрепят от никакви други доказателства по делото за размера на печалбата от търговската дейност на ответниците, не следва да бъдат кредитирани, особено като се има предвид, че при осъществяването на търговска дейност, каквато се твърди по делото, следва да съществуват различни писмени доказателства, каквито обаче не са представени от ответниците. Отделно и независимо от изложеното за приложението на разпоредбата на чл. 172 ГПК следва да се посочи, че свидетелите не твърдят обстоятелства, от които може да се направи еднозначен извод, че впечатленията им от търговската дейност на ответниците са непосредствени, точни, пълни и достоверни, никой от свидетелите не е бил изцяло ангажиран в твърдяната дейност – не твърдят да са водили счетоводство, да са събирА. и подреждА. документи, или да са били касиери или материално отговорни лица. Вж. и Решение № 60295 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3078/2020 г., IV г. о., ГК.

Относно получените суми на сватбеното тържество на сина на ответниците и Къната.

По делото са приобщени 4 бр. CD, с видеозаписи, за които ответниците твърдят, че съдържат сватбата на сина им и Къната /на булката – съпруга на сина им/.

Видно от заключението на назначената СИЕ относно тези видеозаписи /т.3, л. 693-694/, е че:

1. Размерът на обявените като дар суми за младото семейство е 102 634, 69лв. /като вещото лице уточнява в о.с.з., че от тази сума 20 000 лв. са дарили ответниците – родители на младоженеца/.

2. Не може да се посочи, дА. обявените суми са предадени. Вещото лице изрично сочи, че е приело тези суми само въз основа на това което е чуло за обявена сума, но самите банкноти, копюрите, не могат да бъдат идентифицирани - „дА. са по 10 или по 100 лв., няма как да се каже от записа“. Ето защо, съдът намира, че тази експертиза не доказва твърденията на ответниците за суми получени от тях от сватбеното тържество на сина им.

Настоящия състав приема, че сумите, твърдени, че са събрани при сватбата на сина на ответниците, не следва да бъдат отнесени в приходната част на назначената СИЕ, поради отсъствие на доказателства за конкретния размер. Съдът не включва сумите, твърдени, че са събрани при сватбата на сина на ответниците, доколкото макар и според показания на свидетелите на сватбата да са дарявани парични суми, а те да са предавани на ответниците, то не би могло да се установят конкретните размери, като и липсват данни за вложените разходи, по повод извършване на ритуала, каквито безспорно са направени, за да се установи чист доход. Вж. и Решение № 201 от 15.12.2022 г. на ВнАС по в. гр. д. № 399/2022 г. Не може да се приеме единствено въз основа на свидетелски показания какви средства по размер са получени от сватбеното тържество, без каквато и да е възможност въз основа на други доказателства да бъде извършена проверка за конкретност и достоверност на събраните показания. Вж. и Решение № 147 от 26.08.2022 г. на БАС по в. гр. д. № 135/2022 г. Ето защо, съдът не приема варианта от заключението на съдебно икономическата експертиза, в който в приходната част са отнесени сумите посочени от свидетелите и обявените суми във видеозаписите, въз основа на която е изготвена СИЕ.

Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, във варианта в който в приходната част НЕ са отнесени сумите посочени от свидетелите и обявените суми във видеозаписите /т.е. ПЪРВИ ВАРИАНТ/, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /т.3, л. 663 -691/, е че:

Доходите, реА.зирани от проверяваните лица през периода, са в размер на 70 103.86 лв.

Обичайните и извънредни разходи са в размер на 150 680.62 лв. Нетният доход, е отрицателна величина в размер на минус 80 576.96 Имуществото, е в размер на 440 328.96 лв. Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 520 905.92 Или общата пазарна стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания имот, описано по-горе, съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобИ.ето/отчуждаването и съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 440 328.96 лева.

По възражението на ответниците, в писмената защита по чл. 149, ал.3 ГПК, че в т. 12 от експертизата неправилно е посочена сумата от 112 300.00 лв. за придобИ.е на недвижими имоти, т. к. за 2016 год. СТЕ е определила 8000.00 лв. за закупен недвижим имот, т. е. експертиза е невярна в тази част.

Възражението е неоснователно, тъй като в т. 12 от експертизата /т.3, л.

683/ освен горепосочената сума от 8 000 лв. за 2016г., са включени и суми за други години, чийто общ сбор е именно посочената сума от 112 300.00 лв.

От страна на ответниците не са опровергани при условията на пълно и главно доказване законовите презумпции на чл. 5, ал. 1, чл. 107 и чл. 147 ЗПКОНПИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с ал.1, т.2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.

Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 153 ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е нА.це значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В настоящия случай се установява, че престъпленията, за които първият ответник е привлечена като обвиняем са такива по чл. 108, ал. 1, т. 17 и т. 18 от ЗПКОНПИ. В § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е въведено легално определение на израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.

Първата кумулативна предпоставка за уважаването на иска е нА.чието на значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния доход. В тази връзка на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникнА.те задължения. В настоящия случай от приетата по делото съдебна икономическа експертиза безспорно се установи несъответствие в имуществото на ответниците в размер е над посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Вж. и Решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК.

На следващо място, следва имуществото да е незаконно придобито.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобИ.ето на което не е установен законен източник.

При установяване значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (така Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ). За да се опровергае предположението, в тежест на ответника е да установи, че получените или вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства от установен законен източник. По делото не е проведено пълно обратно доказване тъй като не са в ангажирани доказателства за нА.чието на претендираното от ответниците законно основание за придобИ.е на процесното имущество.

На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника нА.чно имущество, включително нА.чните парични средства по банковите сметки (чл. 142, ал.1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ), а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната равностойност на имуществото (съответно чл. • ЗПКОНПИ), а при преобразуване - преобразуваното имущество (149 ЗПКОНПИ). НенА.чните парични средства във валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са нА.це основанията по чл. 141 ЗПКОНПИ /преди чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.)/; (така и Определение № 185 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 4277/2016 г., ІV ГО на ВКС), а при невъзможност да бъде проведен искът за реално отнемане поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, следва да се претендира действителната му стойност (в този смисъл Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г., IV ГО на ВКС и Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III ГО на ВКС).

Престъпленията, за които е обвинен първия ответник по естеството си генерират имуществена облага. Следва да се съобрази и обстоятелство, че през проверявания период от време видно от заключението на СИЕ ответниците са реА.зирА. доходи с установен законен източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи за придобИ.ето движимостите или недвижимостите по пазарна оценка към момента на придобИ.ето. В този смисъл вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2017 г., IV г. о., ГК. Решение № 237 от 22.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5459/2015 г., IV г. о., ГК.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според уредбата в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата между предходната правна уредба и тази по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ е, че на отнемане по стария закон - ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ - незаконно придобито имущество. Поради тази причина, в настоящото производство, не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление (така Определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).

Що се отнася до установяване размера на обичайните разходи по см. на § 1, т. 9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното заключение на СИЕ същите за целия проверяван период възлизат на общата сума от 131 335 лева, платените данъци, разходите за платени данъци, такси/глоби са в размер на 12 435.49 лв., разходите за пътуване в чужбина са в размер на 6 910.33 лв., а общо направените обичайни и извънредни разходи са в размер на 150 680.82 лева.

По отношение на разходите за задгранични пътувания, при положение, че страните не са доказА. друго, следва да се определят разходи по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която не намира директно приложение в случая, но също като данните на НСИ дава индикация за необходимите разходи при пътувания в чужбина. Така и Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 ЗПКОНПИ; преценката за това нА.це ли е значително несъответствие, необходима предпоставка за отпочване на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§ 1, т. 8/. В разпоредбата на § 1, т. 2 законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране. Това следва и от самата разпоредба, доколкото изрично сочи например, че приходи от продажба на имущество са само тези, за които е установен законен източник, или доходи от движима и недвижима собственост, за придобИ.ето на които е установен законен източник. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., съгласно които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ (отм.) /сега ЗПКОНПИ/, е установяване дА. е нА.це значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т. е. дА. натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр. Законни са всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им, или както е прието от ВКС в Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2016 г., III г. о., ГК, това е "собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство".

Следователно, от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дА. даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реА.зиране. Когато същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дА. даден доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин. Не може обаче, да се направи извод за законност на дохода само поради това, че в исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият да е придобит в резултат на забранена от закона дейност.

В настоящия случай по отношение на получените чрез системите за бързо разплащане суми от трети лица, не са наведени каквито и да било твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1, т. 2 ЗПКОНПИ. Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. За пълнота следва да се отбележи, че не го прави законен и дори постановена осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл. 5, ал. 1 ЗПКОНПИ вр. § 1, т. 4 от ДР на същия.

Като придобит в резултат на престъпление, т. е. на забранена от закона дейност не съставлява законен доход и получената сума, предмет на цитираната по-горе наказателна присъда.

Следователно, нетният доход на ответниците, формиран като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 70 103.86 лева и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 150 680.82 лева, е отрицателна величина - минус 80 576.96 лева.

Стойността на придобитото имущество е в общ размер на 440 328.96 лева.

Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 520 905.92 лева, което е значително по см. на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ - надвишаващо 150 000 лв.

Установеното несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник. Това важи и за имуществото, придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл. 151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. Изключение е нА.це по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество се отнема от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че именно на основание чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дА. са били вложени по банков влог или са останА. нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицето, придобило недвижим имот с незаконен доход, след което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с такъв доход, без същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или движимо имущество, както и би противоречало на основната цел на закона, визирана в чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.

В горния смисъл е и съдебната практика намерила израз в Решение № 131 от 20.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 369/2019 г., Решение № 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

Ищцовата комисия изрично е оспорила цените на процесните вещи, посочени в нотариалните актове и договорите за покупко продажба. Следва да се изтъкне, че нотариалното удостоверяване има материална доказателствена сила единствено за това, което страните по договора за продажба са заявили пред нотариуса относно продажната цена. Държавата (участваща в настоящото производство чрез процесуалния си субституент КПКОНПИ) не е страна по договорите и не е обвързана от посочената в договорите продажна цена. Действителната стойност на вещите може да бъде установявана с всички доказателствени средства, включително чрез експертно заключение, предвид и останА.те обстоятелства и доказателства по делото, които съдът преценява по свое вътрешно убеждение (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС). Предвид и ноторния факт, че с оглед спестяване на разходи по прехвърляне в нотариалните актове и договорите с нотариално удостоверяване на подпис, обичайно се посочва минимално допустимата с оглед целите на данъчното облагане цена – в случая – данъчната оценка/застрахователна стойност, съдът намира оспорването от страна на ищеца на цените на процесните вещи за доказано.

По въпроса дА. имуществото съществува и е нА.чно. На основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дА. са били вложени по банков влог или са останА. нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Така и Решение № 99 от 27.07.2020 г. на ВнАС по в. гр. д. № 210/2020 г. По делото не се доказа ненА.чни и несъществуващи имущества да са разходвани, преобразувани или напуснА. патримониума на ответниците, поради което същите следва да се отнемат в полза на държавата. А ако се приеме, че същите липсват – отново следва да се отнеме паричната им равностойност.

Паричните суми в т.ч. и от банковите сметки няма данни да са били разходвани или отчуждени. Това означава, че са нА.чни в патримониумите на ответниците. Но дори и това да не е така, на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност. Така и Решение № 29 от 12.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1021/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение № 69 от 14.06.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 90/2019 г., С оглед приетите заключение на САТЕ, то съответно исковите претенции се явяват частично основателни – до съответните размери в приетото заключение. За разликата до първоначално предявените размери исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

Ето защо, исковата претенция е частично основателна и част от имуществото посочено в петитума на искането подлежи на отнемане от ответниците. В този смисъл вж. Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г. Действително, към настоящия момент е висящо образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпросите:

„1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са нА.чни в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобИ.ето му, в случай че те не са нА.чни в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“ Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК: „При образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.“.

Ето защо, настоящата инстанция не може да спре процесното производство до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия.

На осн. чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата следва да се отнеме незаконно придобитото от ответниците имущество, което включва: личното имущество на проверяваното лице /първия ответник/, имуществото, придобито общо от двамата ответници като лицата във фактическо съжителство и имуществото на втория ответник като лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, на осн. чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗПКОНПИ.

По разноските: Настоящият състав на съда намира, че в полза на Комисията, която се представлява пред съда от служител с юридическа правоспособност на осн. чл. 156, ал. 2 от ЗПКОНПИ, следва да се присъди възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество е осъществена функцията по процесуално представителство на юридическото лице, която законодателят е имал предвид в посочената норма на процесуалния закон. Съобразно представения списък възнаграждението следва да се определи в размер на 450 лв., което съответства и на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като е нА.це защитаван материален интерес над 10 000 лв. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение № 23 от 1.07.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 57/2020 г., Решение № 192 от 15.02.2018 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 957/2016 г., Решение № 259 от 26.11.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 417/2017 г. Разноските на ищеца са в размер на: 2 400 лева за разноски за експертизи, 80 лв. за разноски за обявление в ДВ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е. общо разноски – 2 930 лв.

С оглед изхода на делото, ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 2 894.47 лв.

Ответниците са представили Договор за правна защита и съдействие в който е отразено, че е договорено възнаграждение на повереника им в размер на 6 630 лв., но не е отразено сумата да е платена. Не са представени и други доказателства за заплащането на договореното възнаграждение. Ето защо, съдът не присъжда разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. На ответника С. С., от направените разноски в размер на 600 лв. за вещо лице и преводач за изготвеното на СИЕ, следва да се присъди сумата в размер на 8.83 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

По държавните такси. На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 84, ал.1, т.1 ГПК във връзка с чл. 162, ал.2, т.5 ДОПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата по делото държавна такса върху уважените размери на исковете, както следва:

С. Г. С. – 5 470 лв., Б. Н. К. – 1 800 лв., С. Г. С. и Б. Н. К. – 2 813.24 лв.

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.” Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното, съдът,