Решение № 532 от 14.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2878/2025 г.

Производството е по реда на глава XXII от НПК. С разпореждане № 1091 от 23.01.2024 г., постановено по НЧХД № 1516/2022 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав, на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба на Н. Б. и Е. Б.. Недоволни от така постановения съдебен акт са останали частните тъжители Н. Й. Б. и Е. З. Б., които в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, чрез адв.Ю., са подали въззивна частна жалба. В жалбата частните тъжители Н. Й. Б. и Е. З. Б. твърдят, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесулния закон. Излагат се твърдения, че съображенията на СРС, 102 състав за прекратяване на делото, свързано с обстоятелството, че Главния прокурор разполагал с правомощието по представителство на Прокуратурата пред трети лица, съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗСВ, касае въпрос по същество на делото, а не по допустимост на тъжбата. Поддържа се, че не е налице основанието по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като съдът не бил сезиран с твърдения за извършено престъпление от частен характер, с категоричното разбиране, че описаното в тъжбата дениее съставлява именно престъпление от частен характер.. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане. Срещу частната жалба е постъпило възражение от Д.И.М., К.А.Ф., Д. Г. П. и П.Ц.А., в което се твърди, че изложените в частната жалба доводи са неоснователни и разпореждането от 23.01.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 1516/2022 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав е законосъобразно и правилно и не са допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон. Във възражението се опровергават твърденията посочени в жалбата относно служебните функции на главния прокурор, като се акцентира, че дейността на главния прокурор и неговите заместници включва не само качествата им на прокурори, респективно следовател, а и на дейността, свързана с административно - ръководните им функции, определени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Определят се като несъстоятелни твърденията на частните тъжители, че вложения в разпоредбата на чл. 138, т. 1 от ЗСВ смисъл е за представителството на прокуратурата в конкретни производства, а не в „някаква несъществуваща за прокуратурата оповестителна функция“. Разграничават се правомощията на главния прокурор и на прокуратурата на РБ, съобразно в Конситуцията на Република България (Конституцията) и ЗСВ. Акцентира се на подробната уредба на правомощията на главния прокурор в чл. 138 от ЗСВ. В заключение се моли да не се уважава частната жалба на тъжителите Н. Й. Б. и Е. З. Б.. Софийски градски съд, като прецени материалите по делото, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба и възражението срещу въззивната жалба и извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 345 във вр. с чл.314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната частна жалба е подадена в срока по чл. 342 от НПК и от легитимирани лица, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане на съдията - докладчик при първия съд - законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са следните: Производството е образувано пред Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав, въз основа на подадена на 03.02.2022 г. тъжба от частните тъжители Н. Й. Б. и Е. З. Б. срещу И.С.Г., Д.И.М., К.А.Ф., Д. Г. П. и Б.Б.С.. По постъпилата тъжба е образувано НЧХД № 1516/2022 г. по описа на съда. С молба, постъпила по делото на 08.12.2023г., частните тъжители са оттеглили тъжбата си срещу Б.Б.С.. В тъжбата се твърди, че И.С.Г., Д.И.М., К.А.Ф., Д. Г. П. и П.Ц.А. на 21.12.2021 г., са изпратили писмо изх.№ 4209/201г. до посочени в писмото общо 67 адресата, сред които председателят на Европейския парламент ( ЕП), председателят на Комисията по правни въпроси към ЕП, председателят на Европейската комисия, европейските комисари, председатели на групите на различни политически партии в ЕП, председателя на Европейската комисия за демокрация чрез право и др., в което писмо са посочили, че частните тъжители са отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалита на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1, 5 млрдл лв., данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група. Това изявление според тъжителите е невярно, чрез него им се приписват няколко престъпления, всяко от които е тежко, по смисъла на НК и по този начин авторите на писмото, с поведението си, изпълват състава на престъплението клевета по чл.148 ал.2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 предл. 2 вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Частните тъжители сочат още, че при изпращането на въпросното писмо, шестимата подсъдими не били действали в изпълнение на служебните си задължения, поради което по отношение на тях не бил налице предвидения в чл. 132 от Конситуцията функционален имунитет. Обвиненията се извеждат като част – откъс от контекста на цитираното по- горе писмо, копия от което са били изпратени до ръководни отгани и представители на различни европейски институции, за автори на което са посочени подсъдимите шест лица. С разпореждане от 23.01.2025 г., постановено по НЧХД № 1516/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 103 състав, на основание чл. 247б, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, съдията докладчик е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление. За да прекрати наказателното производство СРС е приел, че с тъжбата, частните тъжители Н. Й. Б. и Е. З. Б. са отправили обвинение и срещу четирима прокурори и един следовател в извършване на престъпление- квалифицирана клевета с посочена по горе правна квалификация, което било осъществено на 21.12.2021 г.в гр. София, бул. Витоша № 2, като се твърди, че тези лица писмено били заявили следното по адрес на тъжителите: ‚Е. и Н. Б.и са отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалита на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1, 5 млрд. лева; данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група“, които думи и изрази се съдържали в писмо с изх. №4209/2021 г. по описа на Прокуратурата на България, изпратено до 67 адресати, - членове на органи и институции на Европейския съюз, представители на чужди държави, вкл. и дипломатически представители, членове и на международни организации. Софийски районен съд е достигнал до извода, че с изпращане на писмото до посочените в него 67 адресати авторите на писмото – към онзи момент главния прокурор на РБ и неговите заместници и директора на националната следствена служба / срещу когото с постъпила по- късно молба тъжбата е оттеглена/ са имали за цел да запознаят адресатите му с трудностите, пред които е изправена прокуратурата и какво е е свършила, в изпълнение на правомощията си, за посочения в писмото период от време. Съдът приел, че действията по изпращането на писмото са част от правомощието на главния прокурор и неговите замесници при осъществяване на представителните функции ( чл.138 т.1 от ЗСВ), които са действия, включващи се във функционалния им имунитет по чл.132 от Конституцията, като същите целят да информират адресатите на писмото за условията, при които работи българската прокуратура, трудностите които среща и за извършените от нея действия в изпълнение на правомощията й, като във връзка с последното са посочени конкретни данни сред които и текста посочен в тъжбата, отнасящ се за Н. Б. и Е. Б.. СРС е приел и че изложените в тъжбата обстоятелства не съставляват нито приписване на престъпление, нито разгласяване на позорно обстоятелство, поради което не е налице състав на престъпление по чл.147 ал.1 от НК. При описано в тъжбата несъставомерно поведение, СРС е приел, че съдът е длъжен да прекрати наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр чл. 24, ал. 5, т. 1 от НПК. Въззивната инстанция намира за правилни изводите на Софийски районен съд, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. С тъжбата на Н. Б. и Е. Б., са обвинени И.С.Г., Д.И.М., К.А.Ф., Д. Г. П. и П.Ц.А. да са извършили приписване на престъпление и разгласяване на позорно обстоятелство - форми на изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1 от НК, като са заявили в писмото, че частните тъжители „ са отговорни за длъжностни присвоявания в особено големи размери, довели до фалита на едни от най-големите индустриални предприятия в България, пране на пари в размер на 1, 5 млрдл лв., данъчни престъпления в особено големи размери и участие в организирана престъпна група“. За да бъде осъществен състава на престъплението клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, е необходимо, от обективна страна, да бъде установено, че субектът на престъплението е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление. От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление ( Решение № 745/1991 г. на ВС, ІІІ н. о. ). При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на престъплението "клевета". В случая, с конкретния посочен израз в тъжбата, част от писмото на лицата, срещу които тя е насочена, до посочените в писмото адресати, не се цели разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление, а целта е информиране, посредством доклад за дейността на българската прокуратура, за изпълнение на правомощията на прокурора по чл.127 т.3 от Конституцията, поради което не е налице умисъл за осъществяване на престъплението клевета. Софийски градски съд аналогично на първата инстанция констатира, че значима част от съдържанието на въпросното писмо е отделена за запознаване на адресатите му с трудностите, пред които е изправена Прокуратурата на РБългария, в лицето на законодателна и изпълнителна власт, както и за работата, която е свършила през посочения период. Именно тези съображения за несъставомерност на повдигнатото частно обвинение от частните тъжители Н. Й. Б. и Е. З. Б. предпоставят потвърждаването на атакувания първоинстанционен акт касателно И.С.Г., Д.И.М., К.А.Ф., Д. Г. П. и П.Ц.А. за разпространяване на определените в тъжбата като клеветнически твърдения. В допълнение, настоящата инстанция споделя тълкуването на посочения в тъжбата израз в разпореждането на Софийски районен съд, обосновал правилния по същество извод, че се касае за служебни действия, за които лицата, срещу които е насочена тъжлбата не носят наказателна и гражданска отговорност, тъй като не се твърди извършване на умишлено престъпление от общ характер. Съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията и Закона за съдебната власт, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционният съд на Република България е имал повод да изрази становище, че имунитетът, установен в нормите на Конституцията за определени лица (между които са съдиите, прокурорите и следователите), представлява съвкупност от права, изразяващи се в тяхната наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Забраната да се търси наказателна и гражданска отговорност от магистрати за престъпления от частен характер, извършени във връзка със службата им, е в обществен интерес, доколкото се гарантира независимостта на съдебната власт като елемент от държавния апарат. Макар да не е времево ограничен, имунитетът може да се обоснове като пропорционално ограничение на правото на достъп до съд, за да се постигнат легитимни цели, още повече, че същият обхваща само служебните функции на магистратите. При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 - ри състав за наличието на прекратителното основание на чл. 132 от Конституцията и по чл. 247 б, ал. 2, т. 1 вр с чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т.1 и ал. 5, т. 1 от НПК, за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна частна жалба срещу разпореждането на съдията - докладчик при Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав за неоснователна. При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и / или необоснованост, т. е. наличие на някое от основанията, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което и с оглед посочените съображения намира че че същият следва да бъде потвърден. Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 250, ал. 4 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав