Решение № 239 от 17.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 392/2024 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№7120/19.07.2024г. от М. М. С. против Решение № 277/02.07.2024г., постановено по гр. дело №301/2023г. по описа на Окръжен съд – Х., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС.

Решението е обжалвано изцяло, като са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност. Иска се същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да му се присъди исканото обезщетение в пълен размер, ведно със законната лихва за забава от края на увреждането, до окончателното изплащане.

В законния срок, от ответника П.Р.Б. не е подаден отговор на жалбата.

Като взе предвид твърденията, възраженията и исканията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269, изр.2 ГПК, апелативният съд намира следното:

Ищецът М. М. С. е предявил иск с правна квалификация по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за осъждане на П.Р.Б. да му заплати обезщетение от 30 000 лв. за неимуществени вреди вследствие съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В тази връзка, в ИМ, ищецът сочи като нарушени нормите на чл.2 и чл.2в от ЗОДОВ, във вр. с чл.4, ал.3 ДЕС, чл.6 ДЕС, вр. чл.3 и чл.6 от ЕКПЧОС и чл.4 и чл.47 от ХОПЕС. Основава иска си на твърдения, че през м. юни 2022 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 63/2021 г. по описа на Районна прокуратура -С.З.. За предявяване на разследването, ищецът се явил без адвокат, тъй като правната му помощ била прекратена на 28.06.2022г. и не можел да си позволи друг. Поискал да му бъдат разпечатани десетина страници от преписката по досъдебното производство, касаещи разпит на свидетели, като изявил и готовност да заплати разходите за това. Твърди, че тъй като е диабетно болен, е развил неврологично заболяване - диабетна полиневропатия, вследствие което не може да пише на ръка. Уточнява, че всъщност може да пише, но при движението на ръката изпитва значителни болки и писането му отнема много време, поради липсата на нормална координация на ръката. Твърди, че на 08.07.2024г. е бил постановен отказ от наблюдаващия прокурор Иванов по молбата му за снабдяване с поисканите копия от доказателства от досъдебното производство, който ищецът оспорил пред Окръжна прокуратура -С.З., но не получил отговор. Счита, че отказът на прокурора да му бъдат предоставени поисканите копия от документи, въпреки наличието на горепосоченото заболяване у ищеца, е противоправен и дискриминационен и е довел до ограничаване на правата му като обвиняем, гарантирани от правото на Европейския съюз. Претендира и присъждането на обезщетение от 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, както и на законната лихва за забава, считано от 03.08.2022 г., когато е твърди, че е приключило непозволеното му увреждане, до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът П.Р.Б. оспорва иска като неоснователен.

По делото няма спор, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът М. М. С. е участвал като обвиняем по досъдебно производство № 63/2021 година по описа на ОСО в ОПС.З., в което качество е привлечен с постановление от 05.05.2019 година, за престъпления по чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 131 ал. 2, предложение четвърто във връзка с чл. 130 ал. 2, предложение второ от НК.

На 28.06.2022 година, поради настъпили нови обстоятелства след предходните му привличания като обвиняем на 05.04.2022, на 30.05.2022 и на 24.06.2022., М. С. отново е бил привлечен като обвиняем по прецизираното обвинение за престъпления, както следва:

-престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1 НК, за извършени на 04.04.2019г. в грС.З. непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителен цинизъм;

-2 престъпления по чл. 131 ал. 2, предложение четвърто, във връзка с чл. 130 ал. 2, предложение второ от НК, извършени на 04.04.2019г. в грС.З., при които причинил на двама полицейски служители леки телесни повреди при изпълнение на службата им.

Установява се, че при предявяване на разследването, извършено също на 28.06.2022г., обвиняемият С., след като се запознал с материалите по досъдебното производство, поискал допълнителна възможност да се запознае с тях, като предявяването продължи на 07.07.2022г. Изрично е поискал в този период да му бъдат предоставени част от материалите, а именно - копия от протоколите за разпит на свидетелите И.Н., П.Т., Н.И., П.Б. И Г.Д., извършени през 2022, както и още два документа от доказателствения материал, за да се запознае на спокойствие с тях и да и осмисли. Обвиняемият е посочил, че след като ги получи, ще продължи с проучването на материалите по делото и ще упражни правото си на искания, бележки и възражения.

С искане вх.№1367/28.06.2022. до РПС.З., обвиняемият С. е направил допълнителни искания по хода на производството и по доказателствата, вкл. за отвод на наблюдаващия прокурор, по което последният се е произнесъл с постановление от 04.07.2022., с което е оставил исканията без уважение.

По искането на обвиняемия за предоставяне на копия от протоколите за разпит на горепосочените свидетели, направено при предявяване на разследването на 28.06.2022г., наблюдаващият прокурор Иванов се е произнесъл с друго постановление от 04.07.2022., с което е оставил искането без уважение. Изложил е аргументи, че запознаването със съдържанието на събраните в хода на разследването материали страните могат да направят при предявяването на разследването по реда на чл.227 от НПК, при което могат в детайли да проучат събраните доказателства, както и да си водят бележки и записки. Освен това, в постановлението е посочено, че във въпросните протоколи се съдържат лични данни по смисъла на ЗЗЛД и че ПРБ се явява администратор на лични данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679, за което са издадени също Заповед №РД-02-16/28.09.2020. относно утвърждаване на политиката за защита на личните данни и Заповед №РД-02-12/16.07.2020г. относно правила за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани от ПРБ. Съгласно същите, личните данни могат да се събират само за конкретни, изрично указани и законни цели, като следва да бъдат ограничени единствено за това, което е необходимо за конкретната цел на обработване. В съответствие с посочените правила, за предоставянето на данни на субект на данни следва да е налице изрично писмено съгласие, като в случая липсвало такова от лицата, разпитани като свидетели, предвид което, копия от протоколите за разпит, съдържащи лични данни за тези лица, не следвало да се предоставят на обвиняемия.

Установява се, че обвиняемият С. е узнал за отказа да му се предоставят поисканите преписи от протоколи за разпит на свидетели на 07.07.2022г., когато се е обадил по телефона на разследващия полицай К., за да попита, дали ще ги получи. В съставеният от разследващия полицай протокол за това отбелязано, че обвиняемият е заявил, че при това положение няма да се яви за продължаване на предявяването на разследването.

От материалите по досъдебното производство е видно, че във връзка с отказа на наблюдаващия прокурор да му се предоставят поисканите протоколи за разпит на свидетели, на 08.07.2022., обвиняемият С. е депозирал до РПС.З. искане вх.№1367/19, в което уведомява прокуратурата, че им тежка диабетна полиневропатия и не може да преписва всички тези документи на ръка, тъй като при писане го болят пръстите, за което прилага медицински документ и предлага по преценка на разследващите да се назначи експертиза, която ще потвърди това. Заявява, че ако не получи незаверените преписи от поисканите документи, ще счита, че му е отказано каквото и да е предявяване на обвинение и право да иска следствени действия от страна на прокуратурата, които да докажат неговата невинност, както и че ще уведоми всички национални и европейски институции за това грубо нарушение на правата му. Заявил е, че е готов за плати за собствена сметка за отпечатването на документите.

Към искането е приложен амб. лист от 17.10.2019г. за първично посещение на ищеца при лекар (специализирана извънболнична медицинска помощ), в който като основна диагноза е посочено „Диабетна полиневропатия. Според анамнезата, пациентът се оплаква от тръпнене и болка по-силно в краката и по-слабо в ръцете, със захарна болест. Като обективно състояние е посочено: „Снижени надкостни и сухожилни рефлекси. Хипалгезия от дистален тип.“ Предписана е терапия с медикаменти.

По повод горепосоченото искане на обв. С. от 08.07.2022г., с постановление на наблюдаващия прокурор Иванов от същата дата, направените от обвиняемия искания са оставени без уважение. Изложени за съображения, че соченото от обвиняемия обстоятелство, че не може да преписва всички документи, е неотносимо към предявяването на разследването, тъй като при това процесуално действие, страните имат право да се запознаят с материалите, събрани в хода на разследването и по тяхна преценка да си водят бележки, което е тяхно право, но не е императивно вменено предоставянето на документите на страните. Оспорва се като невярно изявлението на обвиняемия, че му е отказано предявяване на разследването, като се посочва, че същият се е възползвал от правото си предявяването да продължи на друга дата. Поддържа се и че непредявяването на материалите по разследването не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които биха довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия, тъй като съдебната фаза на наказателния процес е основната фаза на доказване, където всяка от страните може да изложи своите позиции, да и защити чрез доказателства и безпристрастния съд да отсъди на база доказателствата.

От доказателствата по делото е видно, че след приключване на досъдебната фаза на наказателното производство, делото е било внесено с обвинителен акт в съда, като е образувано НОХД №1922/2022, което понастоящем не е приключило.

По делото пред първата инстанция е представена и приета медицинска документация, от която се установява безспорно, че ищецът страда от диабетна полиневропатия, както и от заболявания на сърдечно-съдовата система.

По делото пред първата инстанция е допусната и приета съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х.Е.. Съгласно заключението, взело предвид медицинската документация по делото и извършения от вещото лице личен преглед на ищеца М. С., последният страда от захарен диабет, усложнен с диабетна полиневропатия, протичаща при ищеца с намалена повърхностна и дълбока сетивност на крайниците, изтръпване, мравучкане и болки в крайниците, повече в долните; намален усет в ходилата и дланите. При ищеца се наблюдава полиневропатичен синдром с отслабени сухожилни рафлекси; дистална хипестезия с хиперпатия (намалена чувствителност и патологична чувствителност). Има затруднено ходене на пръсти; нарушена дълбока сетивност - смутен ставно-мускулен и вибрационен усет в краката. Синдромът се проявява по-слабо в ръцете - с тръпнене и болка. Има снижени надкостни и сухожилни рефлекси; хипалгезия от дистален тип. Въз основа на тези констатации, в заключението се посочва, че в резултат на диабетната полиневропатия, при М. С. е налице слабо до умерено изразено засягане на ставните неврони в отдалечените, крайни зони на крайниците - ходилата и дланите. Симптомите са по-изразени за долните крайници. Не е засегнат двигателният неврон и двигателната функция на крайниците и в частност ръцете. Двигателните функции на ръцете са съхранени и няма обективна пречка М. С. да пише на ръка. При разпита в с.з., вещото лице допълва, че при прегледа на ищеца, последният е изпълнил ръкописно продиктувания му текст, без оплаквания.

Настоящата инстанция кредитира заключението като компетентно и обосновано. Въз основа на същото може да се направи извод, че заболяването на ищеца не е пречка същият да пише, както и че засяга по-съществено долните му крайници, а не ръцете му. По делото не се доказа също при писане ищецът да изпитва болки, които да му пречат да пише, в това число и по- дълго време, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК.

Необосновани и недоказани са възраженията на жалбоподателя, че пред първата инстанция не е извършена реална медицинска експертиза, вкл. и личен преглед на ищеца от експерта. Те се опровергават, освен от доказателствата по делото, в т. число приетото заключение на СМЕ и разпита на вещото лице при приемането му в о.з., така и от изявленията на самия ищец, обективирани в молба вх.№2683/18.03.2024г., в които на практика се признава, че експертът е извършил преглед на ищеца в гр.Х., като се възразява относно начинът, по който е протекъл прегледа, който не съответствал на вижданията и очакванията на ищеца. Последните доводи са изцяло от субективен характер и не обосновават правно издържан извод, че експретизата не е извършена надлежно, съобразно поставените задачи и правилата на ГПК.

Във връзка с твърденията на ищеца, че е със 66 % инвалидност, определена с Решение на ТЕЛК, където са описани тежките поражения от диабетната полиневропатия, съдът взе предвид приетото по делото пред окръжния съд ЕР №91518/27.02.2024г. на ТЕЛК. Видно от съдържанието му, до освидетелстването му със същото, М. С. е бил работоспособен. След освидетелстването, на С. е определена 66 % трайно намалена работоспособност (ТНР), без чужда помощ, за срок от 1г., до 01.02.2025г. Като водеща диагноза и общо заболяване е записано: Други видове стенокардия, като видно от мотивите на решението, при определяне на общата крайна степента на трайна неработоспособност от 66 % е констатирано и взето предвид, наред с другите заболявания и наличието на диабетна полиневропатия (ДПНП) за долни крайници, само за която са определени 40 % ТНР. Останалите заболявания, взети предвид при определяне на процента ТНР, са: Други видове стенокардия, хипертонично сърце, систолна и диастолична дисфункция – 50 % ТНР и Други увреждания на артериите, артериолите и капилярите при болести, класифицирани другаде- 40 % ТНР. В анамнезата са отбелязани оплаквания на освидетелствания от изтръпване, мравучкане и болки в крайниците, повече в долните, намален усет в дланите и ходилата, хладно стъпало и подбедрица.

Анализът на гореизложените факти мотивира съда да приеме, че не се установява преди 27.02.2024г., в това число и към 28.06.2022г. - датата на предявяване на разследването по ДП №63/21г., ищецът да е бил надлежно освидетелстван с определена степен на временно или трайно намалена работоспособност, респ. инвалидност съобразно използваната от ищеца терминология. Освен това, от данните в решението на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“, грС.З. е видно, че влошеното здравословно състояние на ищеца се дължи основно на сърдечно-съдови заболявания, а констатираната диабетна полиневропатия (ДПНП), само за която са определени 40 % ТНР, касае долните му крайници. Това кореспондира и с изводите на вещото лице в заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ. Всичко това мотивира съда да приеме, че здравословното състояние на ищеца към датата на предявяване на разследването на 28.06.2022г., вкл. предвид наличието на заболяване диабетна полиневропатия, не е било такова, че да не позволява на ищеца да си направи необходимите записки относно показания на разпитаните няколко свидетели.

При така установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка, съдът намира следното:

Фактическият състав на предявения иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ изисква наличие на действие или бездействие на ответника, съставляващо нарушение на правото на ЕС, което да е достатъчно съществено и като пряко следствие от това нарушение за ищеца да са настъпили твърдяните в ИМ вреди.

Както се посочи по-горе, в конкретния случай, искът е основан на твърдения, че като е отказано от наблюдаващия прокурор да предостави на ищеца, в качеството му на обвиняем, в рамките на процедурата по предявяване на разследването, незаверени преписи от няколко протокола за разпит на свидетели през 2022г., явяващи се част от доказателствения материал по воденото срещу ищеца ДП, грубо са нарушени правата му като обвиняем да иска нови доказателства и да прави оспорвания, вкл. че отказът се явява дискриминация поради здравословното му състояние, с което съществено е нарушено правото на ЕС. Изрично визираните от ищеца като нарушени са разпоредбите на чл.4, ал.3 и чл.6 от ДЕС (Договора за Европейския съюз), вр. чл.3 и чл.6 от ЕКПЧОС (Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи) и чл.4 и чл.47 от ХОПЕС (Харта за основните права на Европейския съюз). Ето защо, следва да се прецени дали е извършено/допуснато от ответника нарушение на посочените норми Съгласно чл.4, ал.3 от ДЕС:

„По силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите.

Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.

Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза.“ Съгласно чл.6 от ДЕС:

„1.

Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите.

Разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза.

Правата, свободите и принципите, съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби на дял VII на Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като надлежно се вземат предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези разпоредби.

2.

Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите.

3.

Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи.“ Видно е, че първата от цитираните норми е обща и установява един от основните принципи на ЕС - принципът за лоялното сътрудничество, съласно който Държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки, за да изпълняват задълженията си, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза.

Втора норма установява, че правата, свободите и принципите, регламентирани и защитени в ХОПЕС и ЕКПЧОС, са част от европейския правопорядък, т.е. са част от правото на ЕС, поради което нарушения на установени в ХОПЕС и ЕКПЧОС права на лицата следва да се считат за нарушения на правото на ЕС.

Предвид изложеното, следва да се прецени дали ответникът, с посочените си в ИМ конкретни действия/бездействия, е извършил нарушение на права на ищеца, установени и защитени в посочените в ИМ норми от ХОПЕС и ЕКПЧОС.

Съласно чл.3 от ЕКПЧОС „Забрана на изтезанията“, „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“ Според настоящата инстанция, от доказателствата по делото не се установява ищецът да е бил обект на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказания. Отказите да му се предоставят копия от доказателства по производството, обективирани в посочените по-горе постановления на наблюдаващия прокурор от 04.07.2022. и от 08.07.2022г., не представляват такива действия, както защото не са произволни, а мотивирани от законова гледна точка, съобразно прочита на наблюдаващия прокурор на правата на обвиняемия по НПК, в аспекта на процедурата по предявяване на разследването, така и с оглед нормите за защита на личните данни, които ПРБ е длъжна да спазва.

Освен това, съдът намира, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо ищеца е демонстрирано унизително или дискриминационно отношение на база здравословното му състояние и конкретното му заболяване диабетната полиневропатия, засягащо крайниците му. На ищеца са разяснени всички права в процесуалното му качество на обвиняем, предоставена му възможност да се запознае с всички материалите по досъдебното производство, вкл. да прави искания, бележки и възражения по същите, като предявяването на разследването е отложено от 28.06.2022г. за друга дата (07.07.2022г.) също съобразно искането на обвиняемия да има достатъчно време да се запознае със събраните доказателства.

В тази връзка, съдът взе предвид, че съгласно чл.227, ал.7 НПК, разследването се предявява, като разследващият орган предоставя на явилите се лица всички материали по него за проучване.

Според чл. 228, ал.1 НК, при предявяване на разследването, разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването. Според ал.2 от същия член, когато някое от явилите се лица не е в състояние да проучи материалите, разследващият орган е длъжен да му ги разясни, а при нужда да му ги прочете.

Съгласно чл.229 НПК, озаглавен „Искания, бележки и възражения, след като проучат материалите, съответните лица могат да правят искания, бележки и възражения. Писмените искания, бележки и възражения се прилагат към делото, а устните се вписват в протокола за предявяване на разследването. По исканията, бележките и възраженията по ал. 2 наблюдаващият прокурор се произнася в срок до седем дни с постановление, което не подлежи на обжалване.

От съдържанието на нормите на чл.227-229 НПК е видно, че основната цел на процедурата по предявяване на разследването е да се даде възможност на обвиняемия и съответните други участници в досъдебното производство да проучат материалите по същото, като от нормата на предходния член 228, ал.1 НПК е видно, че за това се определя подходящ срок, в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването. В конкретния случай, разследващите органи не са ограничили правата на обвиняемия да проучи материалите по разследването. Предоставянето на копия от материалите по разследването не е предвидено изрично в НПК, а и не съответства на целта на процедурата по предявяване на разследването, която е за запознаване на съответните участници в производството с материалите, а не тяхното ксерокопиране и предаване на обвиняемия. А както се посочи по- горе, законът предвижда определяне на срок за запознаване и проучване на материалите от обвиняемия, в зависимост от различни фактори, разясняване и дори прочитане на същите от разследващия на обвиняемия, при необходимост и на на последно място, ползване на адвокатска защита, ако е задължителна или ако обвиняемия желае това.

В случая, ищецът е декларирал в протокола за предявяване на разследването от 28.06.2022г., че му е предоставена възможност за проучи всички материали по разследването, както и че пред предявяването са му разяснени всички права и че не желае на този етап да упълномощава адвокат. Установява се, че предявяването на разследването е прекъснато по негово искане процедурата да продължи на 07.07.2022г., до когато обвиняемия допълнително да проучи част от материалите по досъдебното производство (протоколите за разпит на свидетели), от които е изискал копия.

Съгласно нормата на чл.6 от ЕКПЧОС:

1. Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

2. Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3. Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права: a) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език; b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита; c) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват; d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелствуващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия; e) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.

Според настоящата инстанция, в конкретния случай не са нарушени никое от правата на обвиняемия С. по чл.6 ЕКПЧОС, в частност и правото му да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита, за което сочат материалите по досъдебното производство, коментирани по-горе. Впрочем, видно от протокола за предявяване на разследването, обв. С. сам е преценил, че няма да упълномощава защитник на този етап, което негово решение сочи, че не е имал нужда от адвокатска помощ на този етап от досъдебното производство.

Съгласно чл.47 от ХОПЕС, наименован „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“:

• Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

• Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.

• На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Съдът намира, че от данните по делото не може да се направи извод, че посредством отказът да се предоставят копия от изисканите от ищеца протоколи за разпит на свидетели, са нарушени правата на ищеца, защитени с чл.47 от ХОПЕС. На първо място, той, в качеството си на обвиняем, е имал възможност да се запознае с тези доказателства, както и да прави искания, бележки и възражения в тази връзка. Бил е представляван от служебен защитник през по-голямата част от производството, като по своя воля е решил, че няма да упълномощава нов адвокат, след прекратяването на предоставената му правна помощ. Предвид предстоящата съдебна фаза, правата му на защита, вкл. чрез повторното събиране на въпросните гласни доказателства при оспорване на показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, не са нарушени или ограничени чрез непредоставянето на копия от процесните протоколи за разпит.

Въз основа на всичко гореизложено, съдът намира, че по делото не се установи отказът на наблюдаващия прокурор да бъдат предоставени на ищеца поисканите копия от протоколи за разпит на свидетели, въпреки наличието на горепосоченото заболяване у ищеца, да е противоправен и дискриминационен и да е довел до съществено нарушаване на правата му като обвиняем, гарантирани от правото на Европейския съюз. Дори и да се приеме обаче, че поради непредоставяне на копия от въпросните протоколи за разпит на свидетели, ищецът не е могъл пълноценно да се запознае с тази част от материалите на досъдебното производство, съдът намира, че това не представлява съществено нарушение на правата му като обвиняем, защитени от горепосочените норми от правото на ЕС, тъй като не се установява от доказателства по делото, че непредоставянето на копия от тези материали на обвиняемия се е отразила съществено на хода досъдебното производство в негативен за ищеца, като обвиняем, аспект. Още повече, че съдебната фаза, която следва, е основната фаза на събиране на доказателства в наказателното производство и в рамките на същата, материалите от досъдебното производство отново ще са на разположението на М. С., вече в качеството му на подсъдим, с всичките му права на тази процесуална фигура, вкл. да се иска повторен разпит на тези свидетели с негово лично участие, което му гарантира възможността да се запознае с тези доказателствата, на които се крепи обвинението и да се защити ефективно срещу същото.

Предвид горното, доколкото не се установи да са осъществени първите елементи от фактическия състав на предявения иск, а именно - действие или бездействие на ответника, която да съставлява нарушение на правото на ЕС, при това достатъчно съществено, то предявеният иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на ПРБ да плати на ищеца сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, които са настъпили от съществено нарушение на правото на ЕС, се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до същия извод, обжалваното решение ще се потвърди изцяло, като на основание чл.272 ГПК, ще се препрати към мотивите му, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят.

Водим от горното, съдът: