Решение № 5304 от 14.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12156/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 20081084/27.02.2023 г. по гр.д. № 50725/2019 г. по описа на СРС, 40 състав са отхвърлени предявените от „Камъшит керамик“ ООД срещу Столична община искове с правно основание чл. 90, вр. чл. 88 ЗКИР, вр. чл. 537, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че е недопустимо вписването на искова молба вх. № 97949/16.07.2018 г. по гр.д. № 9605/2018 г. по описа на СГС, вписана в Службата по вписванията – София под акт № 209, т. Х, дело № 44842/2018, вх. рег. № 62162/21.09.2018 г. по персонална партида, № 1002977 и по създадени въз основа на него имотни партиди с номера: 577371, 577372, 577373, 577374 и „Камъшит керамик“ ООД е осъдено да заплати на Столична община сумата от 720 лева – разноски по делото. Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25014430/03.04.2023 г., подадена от „Камъшит Керамик“ ООД, в която се поддържат възражения за неговата недопустимост и неправилност. Въззивникът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът не се бил произнесъл по релевантни за делото обстоятелства, явяващи се преюдициални за решаването по същество. Не било обсъдено обстоятелството, че исковата молба за собственост на Столична община, по която било образувано гр.д. № 9605/2018 г. на СГС) била вписана по вх. рег. № 62162/21.09.2018 г. на АВ- Служба по вписванията – София с неистински официални документи, някои от които общината сама била издала на себе си и с неистински съпроводителни писма с невярно съдържание, за които се твърди, че не било имало разпореждане на градския съдия за вписване. Съдът следвало, ако установи, че не може да се произнесе, да спре производството и да установи престъпно обстоятелство по делото и да го изпрати на компетентния орган. Не било обсъдено значението на справка от Агенция по вписванията от 04.05.2022 г., депозирана от ищеца с молба от 06.10.2022 г. за направено второ вписване по персоналната партида № 1002977, която съдът приел като доказателство, но не установил релевантността на този факт. Решението било недопустимо и в частта за разноските, тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск и при липса на доказателства за направени разноски. Освен това, при условията на евентуалност, поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението било постановено при непълен доклад, неизяснена фактическа обстановка. По делото имало две определения по чл. 140 от ГПК, като в проведеното съдебно заседание, било докладвано само това от 20.11.2022 г., като докладът бил непълен, тъй като не бил докладван този, обективиран в определение от 11.07.2022 г. Не били обсъдени и възраженията по доклада, направени с молба вх. № 25065267/30.09.2022 г. на СРС. Не били обсъдени и влезлите в сила определения на СГС и тяхното значение за съществото на делото. Не били обсъдени писмените бележки на ищеца. Първоинстанционният съд пропуснал да докладва изложеното в исковата молба, че ищецът целял с решението по настоящото дело връщане на недопустимо вписаната искова молба вх. № 62162/21.09.2018 г. на Служба по вписванията – София и прекратяването на гр.д. № 9605/2018 г. на СГС, по което дружеството е ответник, а Столична община – ищец. Не били докладвани и обсъдени доказателствата на ищеца относно тенденциозния отказ на административния орган – районен кмет, да изпълни влезли в сила решения на административния съд. Не били докладвани и възраженията, че с осъщественото недопустимо и недействително вписване Столична община заобикаля Закона за общинската собственост и ЗКИР. В решението липсвала и част от доклада по делото, обективиран в определението от 02.11.2022 г., а именно, че ищецът по отношение на имотната партида 577371 сочи още, че вписаното несъществуващо вещно право, като съдията по вписванията е проявил самоинициатива и е нанесъл исковата молба в част „В“ „Данни за учредяване и прехвърляне на други вещни права и за подлежащи на вписване юридически факти и обстоятелства, освен ипотеки и възбрани, без да е отразил номера на гражданското дело и предмета на спора. Във връзка с имотни партиди 577372, 577373, 577374, сочи, че вписването е осъществено при липса на определение на съдията по вписванията. Въззивникът поддържа, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като съдът не събрал относимите доказателства, въпреки изричните искания на ищеца, поради което ищецът възразил в единственото ОСЗ, проведено на 13.12.2022 г., по даване ход на делото по същество. Решението, постановено в производството при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон било и необосновано. Невярно било твърдението, че били обсъдени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В мотивите си съдът не бил обсъдил доказателствата на ищеца, депозирани с молба вх. № 25066210/06.10.2022 г. на СРС, които доказвали, че Столична община – ищец по гр.д. № 9605/2018 г. не е заплатила на Агенция по вписване дължима държавна такса за вписване на искова молба, както и че вписаната искова молба е доказано нередовна (тъй като била обездвижена в ОСЗ, проведено на 15.10.2019 г. и на Столична община били дадени указания да идентифицира претендирания имот и да представи схеми от АГКК, данъчни оценки и административен адрес, което доказвало, че е вписана при съществено нарушение на чл. 6 и на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Правилника на вписванията. Съдът не бил обсъдил и значението на влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 2651/2016 г. на АССГ, с което бил отменен отказът на административния орган да издаде удостоверение за наличие или липса на Акт за общинска собственост за описания имот – за който била вписана искова молба. Не били обсъдени и доказателствата, че общината – ответник била започнала процедури за отчуждаване на имота, за който пред 2018 г. е заявила претенции за собственост и е вписана искова молба. Не било обсъдено и Разпореждане № 6003/31.08.2017 г. по адм.н.д. 8117/2017 г. на АССГ, с което на районния кмет била наложена глоба. Не били обсъдени и доказателствата, депозирани с молба в ОСЗ, проведено на 13.12.2022 г., като от тях била обсъдена само част и то избирателно, за да се постанови обжалвания акт. Останало неясно и защо и с каква цел съдът изискал препис от гр.д. № 9605/2018 г. само до 23.01.2020 г., след като ищецът е направил искане да се изиска цялото дело за послужване, а исковата молба по това дело продължавала да бъде нередовна след дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. Не били обсъдени и направените възражения, че липсвало валидно пълномощно на адв. Н. Б.. Въпреки разпореждането на съда, АВ – Служба по вписванията – гр. София, не изпратила вписаната искова молба, но изпратил на съда други документи, чиято истинност била оспорена. Не била дадена възможност на страните да се запознаят с представените документи, да вземат становище и да направят доказателствени искания. Въззивникът поддържа, че при постановяване на решението си съдът е бил длъжен да обсъди всички приети по делото доказателства и да обоснове съдебния си акт като посочи кои доказателства цени и кои не, а за тези, които не цени – да се аргументира защо не ги цени. Посочва, че мотивите на съда са противоречиви. От една страна, мотивирал, че съпроводителните писма нямали отношение към вписването, но съдът бил обосновал в обжалваното решение, че имало разпореждане на градския съдия за вписване на исковата молба, въпреки че такива доказателства не били представени, а относно неистинността на тези писма липсвало произнасяне в направения доклад по делото. Независимо, че приел, че производството по вписване било строго формално, неправилно не бил обсъдил, че след като молителят за вписване не е представил пред съдията по вписвания доказателства за платена държавна такса на съда съдията по вписванията следвало да постанови отказ за вписване, а ако не го направи – вписването било недопустимо, тъй като било извършено при липса на процесуална предпоставка за вписване – а именно липсвало доказателство за платена държавна такса за разглеждане на предявения иск. Изискването за вписване на исковата молба предполагало да е платена държавна такса за вписване. Неправилни, незаконосъобразни и в пълно противоречие с мотивите на обжалваното решение било, че съпроводителните писма нямали отношение към вписването, тъй като с разпореждането си от 18.07.2018 г. съдът указал на ищеца да впише исковата молба, поради което и съдията по вписванията не можел да осъществява последващ контрол на действията на съда. Съдията по вписванията бил длъжен да извърши проверка дали предоставените му за вписване на исковата молба отговаря на законовите изисквания за вписване, но в конкретния случай, тези задължения не били изпълнени. След като пред съдията по вписванията нямало представени доказателства за плащане на държавна такса, то и представените на 03.08.2018 г. нямали значение за конкретното вписване. От представените документи се установявали по късни дати на плащане на таксите. Невярно било, че дължимата такса е 73, 50 лева, тъй като цената на иска била по-висока. Невярно било и твърдението, че върху вписания акт било отбелязано, че исковата молба е била вписана по персоналната партида І 1002977 и по имотните партиди, тъй като тя била вписана само по партида 577371. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, а при условията на евентуалност да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25021090/19.05.2023 г., подаден от въззиваемия Столична община, с която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, като поддържа и изложените в отговора на исковата молба доводи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски. С Решение № 20100399/14.08.2023 г. е оставена без уважение молба вх. № 25023263/05.06.2023 г. за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 от ГПК. Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25023695/08.06.2023 г., подадена от „Камъшит керамик“ ООД, в която са изложени съображения за нищожност на решението, а при условията на евентуалност за неговата недопустимост и неправилност. Въззивникът поддържа, че е следвало съдът да разгледа молбата в открито съдебно заседание, както и да събере допълнителни доказателства, необходими за произнасяне по направеното искане по чл. 250 от ГПК. Освен това, решението било постановено при непълен доклад, при неизяснена фактическа обстановка като самото то подлежало на допълване. Районният съд следвало да се произнесе по всички искания, поради което и искането за допълване на решението било неправилно. Мотивите на обжалваното решение били в противоречие с Разпореждане № 20086675/05.04.2023 г., постановено по същото дело, като районният съд сам определил размера на дължимата държавна такса. Определението на СГС от 27.11.2020 г., на което съдът се позовал било невалидно, но не било обжалвано от въззивника. Невярно било докладваното от съда, че той се бил съобразил със събраните доказателства в тяхната съвкупност и обсъдил доводите на страните. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено или да бъде отменено като неправилно. В законоустановения срок е подаден отговор вх. № 25025958/23.06.2023 г., подаден от Столична община, с който въззивната жалба е оспорена. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 50725/2019 г. по описа на СРС, 40 състав е образувано по искова молба, подадена от „Камъшит керамик“ ООД против Столична община, с която са предявени искове с правно основание чл. 90, ал. 1, вр. с чл. 88 от ЗКИР и чл. 537, ал. 2 от ГПК. Ищецът твърди, че е страна – ответник по гр.д. № 9605/2018 г. по описа на СГС, І-11 състав, образувано по искова молба вх. № 97949/16.07.2018 г. на СГС, подадена от Столична община с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД във връзка с чл. 86 от ЗЗД. Твърди, че СГС е оставил исковата молба без движение като нередовна, съгласно чл. 128, т. 2 от ГПК и с Разпореждане № 24510/18.07.2018 г. е разпоредено на ищеца да плати държавна такса по сметка на СГС и едномесечен срок от съобщаването ищецът да впише исковата молба, като са указани и последиците от неизпълнението. Поддържа, че вписването на исковата молба е в тежест на ищеца, а при неизпълнение на съдебните указания за вписване, подадената искова молба подлежи на връщане. На делото бил даден ход след като при съществено нарушение на Правилника за вписванията към СРС по заявление вх. рег. № 62162/21.09.2018 г. на АВ Служба по вписванията – гр. София – съдържащо се искане за вписване на исковата молба, подадено от нелегитимно лице и с приложени неистински документи е осъществено вписване на исковата молба, която не отговаря на законовите изисквания да бъде вписана. Вписването на исковата молба било осъществено при отсъствие на доказателства, че ищецът е заплатил на съда дължимите държавни такси. По гр.д. № 9605/2018 г. на СГС не било постановено определение да бъде издадено на ищеца съпроводително писмо за вписване на исковата молба вх. № 97949/16.07.2018 г. СГС, а лицето подало заявление вх. № 62162/21.09.2018 г. не приложило писма до съда, но такива писма били трайно прикрепени с печати на СГС. Писмата били без дата и изходящи новера на съда и били подписани от неизвестни лица, както и насочвали към това, че има разпореждане на съда за вписване на исковата молба. Поддържа, че исковата молба не е отговаряла на изискванията за вписване, тъй като съгласно чл. 12 от ПВп ищецът не представил пред съдията по вписванията необходимите документи и доказателства, за да бъде осъществено редовно вписване, поради което и е осъществено недопустимо вписване на искова молба. Поддържа, че по гр.д. № 9605/2018 г. няма постановено разпореждане за писване на исковата молба, както и определение за издаване на съпроводително писмо. Нямало и разпореждане за служебно вписване на исковата молба. По делото нямало и копия от писмата, които били налични по преписката на Служба по вписванията. Твърди, че с Разпореждане от 18.07.2018 г., с което исковата молба била оставена без движение като нередовна и в тежест на ищеца било указано да я впише. Вписването, обаче, било извършено без да са представени пред съдията по вписванията, че е платена дължимата държавна такса за завеждане на делото, като към вписания акт са трайно прикрепени писма с печат на СГС, чиято истинност оспорва. Към заявлението за вписване била представена скица на сграда, която не била в оригинал, не била заверена от ищеца по делото, не била приложена и данъчна оценка на имот, а освен това за имота имало незаплатени задължения по ДОПК. Поддържа, че съдията по вписванията е длъжен да направи проверка за вписване на исковата молба съобразно своята компетентност и правомощия по ПВп и ЗКИР. Освен това, заявлението било подадено от нелегитимно лице, с незаверено копие от пълномощно, което не съдържало упълномощаване за вписване. Вписването било постановено в нарушение на чл. 6 от ПВп, тъй като в исковата молба не бил посочен съдът по регистрацията на „Камъшит Керамик“ ООД и липсвал номерът на фирменото дело, не бил посочен номерът на имота, не била посочена цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес (по делото било представено удостоверение за данъчна оценка, което било издадено от Столична община и подчинената й Дирекция „Общински приходи“, от което изобщо не се разбирало за кой имот е издадено, тъй като имотът е посочен само с цифри и една буква, а адресът на имота бил непълен. Копието било заверено само от СГС, но не и от подателя на заявлението. Поради това, съдията по вписванията следвало да постанови отказ за вписване на основание чл. 32, ал. 1 от ПВп. Липсвало и определение на съдията по вписване за вписване по имотните партиди. Не били отразени в исковата молба имотните партиди, както и по направените вписвания не били отразени идентификаторите на имота, въпреки че за тях имало влязла в сила кадастрална карта. Освен това, таксата за Служба по вписванията не била платена от ищеца, а от друго лице. В образуваното нотариално дело липсвал вписания акт. Моли да бъде установена недопустимост и недействителност на осъществените вписвания по имотни партиди: имотна партида № 577371, 577372, 577373, 577374, както и да се установи недопустимост на осъщественото вписване на искова молба вх. № 97949/16.07.2018 г. на СГС, вписана вх. рег. № 62162/21.09.2018 г. и дв. вх. рег. № 61504/21.09.2018 г. на АВ – Служба по вписванията – гр. София, Акт № 209, т. Х, дело № 44842/2018 г., вписана по персонална партида № 1002977 и по имотни партиди № 577371, 577372, 577373, 577374 В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който заявява, че оспорва предявените искове. На първо място, поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като липсвал правен интерес от предявяването им. Такъв интерес бил налице само, ако с вписването са засегнати права на ищеца или той не може да реализира свои предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. Поддържа, че предявените искове са неоснователни, тъй като право и задължение за извършване на проверка на исковата молба има съдията – докладчик в гражданското производство, а не съдията по вписванията в производството по вписване на актове, подлежащи на вписване. В случай, че след вписването бъдело установена нередовност на исковата молба и тези нередовности бъдат отстранени вписването запазвало действието си. Освен това, посочва, че производството пред съдията по вписванията винаги започвало по искане на заинтересованото лице, а не по разпореждане на съда и обстоятелството, че оригиналът от исковата молба се връщал на съда, не означавало, че вписването е последица от нарочно разпореждане на съда. В ПВп било предвидено, че изискване за редовност на вписване е то да се извърши при представена искова молба заедно с препис или – препис – извлечение от същата и предварително заплатени държавни такси. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, районният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. В мотивите си съдът е приел, за безспорно между страните, че по искова молба, подадена от Столична община срещу „Камъшит Керамик“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, е образувано гр.д. № 9605/2018 г. по описа на СГС. Установено е, че с Разпореждане от 18.07.2018 г. съдът е оставил исковата молба без движение като е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 432 лева за иска по чл. 108 от ЗС и 1200 лева по иска по чл. 59 от ЗЗД и в 1-месечен срок да впише исковата молба. Установявало се също, че на 03.08.2018 г. били представени 2 бр. платежни нареждания, като юрк Г. получил оригинал на искова молба, която била вписана на 21.09.2018 г. Установявало се, че охранителното производство започнало въз основа на заявление вх. № 62162/21.09.2018 г., подадено от юрк К.Г., с което било поискано вписване на искова молба вх. № 97949/16.07.2018 г. по гр.д. № 9605/2018 г., към което били приложени два броя от подлежащия на вписване акт, данъчна оценка – заверено копие, скица от кадастър – заверено копие, пълномощно и платежно нареждане. Въз основа на така установеното, районният съд е приел, че доколкото исковата молба е акт, подлежащ на вписване, то и не е налице вписване на неподлежащо на вписване обстоятелство и съответно не представлява недействително вписване. Приема, че заявлението е подадено от юрк. Г., на когото била учредена представителна власт, както и че проверка на редовността на исковата молба може да бъде направена от съда и съдията по вписванията не може да я подлага на контрол, като допускането на други пороци не водело до недействителност или недопустимост на вписването. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваните решения са валидни, постановени са от надлежен съд, в предвидената от закона форма. Във връзка с доводите за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, изложени във въззивните жалби, въззивният съд намира следното: Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с искова молба вх. № 97949/16.07.2018 г., подадена от Столична община против „Камъшит Керамик“ ООД, е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността с предмет принадлежността на правото на собственост върху Магазин, два офиса и кафене, находящи се в гр. София, район Триадица, подлеза на бул. България и бул. П. Ю. Тодоров с обща застроена площ от 465 кв.м., състоящо се от Офис № 1 с обща площ от 22, 96 кв.м., Магазин с обща застроена площ от 276, 40 кв.м., състоящ се от зала 1, заедно с прилежащите й склад с тоалетна, зала № 2, заедно с прилежащия й склад с тоалетна и зала № 3, заедно с прилежащия й склад, Кафене с обща застроена площ от 147, 30 кв.м., състоящо се от зала № 1, заедно с прилежащия й склад и тоалетна и зала № 2, заедно с прилежащия й склад с тоалетна и Офис № 2 с обща застроена площ от 18, 36 кв.м., състоящ се от офисно помещение и тоалетна. Следователно и доколкото предмет на предявения иск е недвижим имот, то и с оглед чл. 114 от Закона за собствеността исковата молба подлежи на вписване. С Разпореждане № 24510/18.07.2018 г. по образуваното по искова молба вх. № 97949/16.07.2018 г., гр. д. № 9605/2018 г. по описа на СГС, І-11 състав, на ищеца Столична община е указано да внесе държавна такса в размер на 432 лева за иска с правно основание чл. 108 от ЗС и да впише исковата молба в едномесечен срок от получаване на съобщението. С молба вх. № 104956/03.08.2018 г. Столична община е представила вносна бележка от 01.08.2018 за сумата от 432 лева – държавна такса за иска по чл. 108 от ЗС, с което дадените указания са отстраняване на нередовност на исковата молба по чл. 128, т. 2 от ГПК са изпълнени. За изпълнение на указанията за вписване по гр.д. № 9605/2018 г. по описа на СГС, 11 състав е издадено съпроводително писмо, в което е посочено, че вписването е разпоредено от съдията- докладчик. Със Заявление № 62162/21.09.2018 г. Столична община е направила искане да бъде вписана искова молба вх. № 97949/16.07.2018 г. по гр.д. № 9605/2018 г., като към заявлението е посочено, че са представени 2 броя от посочения акт, заверени копия от данъчна оценка, скица от кадастър и пълномощно, както и платежно нареждане от 21.09.2018 г. за сумата от 73, 50 лева. Исковата молба е вписана вх.рег. № 62162/21.09.2018 г., Акт № 209, т.Х, дело № 44842/2018 г., по имотна партида № 577371, 577372, 577373, 577374 (видно от данните в имотния регистър). В разпоредбата на чл. 114, б. „в“ във връзка с чл. 112, б. „з“ във връзка с б. „а“ от Закона за собствеността на вписване подлежат исковите молби, с които се предявяват искове за установяване на съществуването на право на собственост върху недвижим имот, като действието на вписването на исковата молба има оповестително действие по отношение на трети лица за съществуването на правен спор. Това действие не променя материално-правния статут на имота и не засяга правата на ответника по иска. То по- скоро има информационна и предпазна функция за трети лица, които евентуално биха могли да придобият права върху имота в хода на процеса. Редът и изискванията за вписване на искови молби са регламентирани в чл. 12 Правилника за вписванията, като за да се извърши вписването или отбелязването заинтересованата страна представя в Служба по вписванията исковата молба, заверен от съда препис от нея. Условие за вписването на исковата молба е тя да е редовна, като отговаря и на изискванията на чл. 6 от Правилника за вписванията - да индивидуализира страните и недвижимия имот, за да се даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот и между конкретни страни, а в определени от закона случаи - да създаде противопоставимост на правата на ищеца срещу правата на трети лица, придобити след вписване на исковата молба. Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от „Камъшит Керамик“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 90, ал. 1, вр. с чл. 88 от ЗКИР за недопустимост и недействителност на вписване на искова молба, подадена от Столична община срещу дружеството, с която е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. Доводите за недопустимост на вписването са свързани с това, че вписаната искова молба е нередовна, както и че не са спазени изискванията на Правилника за вписване относно вписването на исковата молба. Ищецът обосновава правния си интерес от обстоятелството, че процесът по гр.д. № 9605/2018 г. по описа на СГС, І-11, по който е ответник, е висящ по нередовна искова молба, която е вписана в нарушение на правилата, поради което с установяване на недопустимостта или недействителността на вписването ще бъде върната и съответно производството по делото ще бъде прекратено. За да е налице правен интерес от предявяването на някой от исковете по чл. 90 ЗКИР трябва да е извършено вписване на определен акт в имотния регистър, което да засяга права на ищеца, или да е пречка той да реализира свои предоставени от закона права. Защитата на нарушените права би могла да се реализира чрез заличаването на вписването, с което отпада възможността вписването да бъде противопоставено на ищеца. В конкретния случай и доколкото не е спорно между страните, че „Камъшит Керамик“ ООД е ответник по предявен срещу него иск за собственост по чл. 108 от Закона за собствеността, то вписването на исковата молба не засяга интересите му, доколкото то има оповестително действие по отношение на трети лица за наличието на правен спор. Реализирането на правото на защита на ответника по предявения иск, включително и чрез възражения за нередовност на исковата молба, следва да бъде реализирано в рамките на висящото производство, а не с отделен иск. Предвид на изложеното, въззивният съд намира, че липсва правен интерес у ищеца „Камъшит Керамик“ ООД да предяви процесните установителни искове. Следва да се посочи, също така, че недопустимостта на предявените искове е налице и на още едно основание. Основните доводи на ищеца са свързани с нередовност на исковата молба, а именно, че не е заплатена дължимата такса за иска, както и не е индивидуализиран имота съобразно одобрената кадастрална карта, както и че не са посочени определени данни за ответника (фирмено дело и регистърен съд). Индивидуализацията на страните и предмета на делото, както и предварителното заплащане на държавна такса за образуването му, когато такава се дължи, са изисквания и за редовност на всяка искова молба - чл. 127, ал. 1, чл. 128 ГПК. За редовността на исковата молба следи служебно във всяко положение на делото съдът, пред който то е висящо. Вписването на исковата молба не е изискване за нейната редовност, а е свързана с нейното разглеждане съобразно законовите изисквания. С оглед задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по т.д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, обаче неизпълнението на съда на указанията за вписване на исковата молба се приравнява по последици на неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и е основание за връщането й на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Съдът може да даде ход на делото по предявен иск за собственост върху недвижим имот (какъвто е процесния случай) само, когато исковата молба е вписана. С Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС (т. 6) е прието, че съдията по вписванията може откаже да впише искови молби, „ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. Съгласно чл. 12 ПВ вписването или отбелязването на искови молби (респективно - на молби за отмяна) се извършва по искане на страната, след като молбата е постъпила в съда и по нея е събрана дължимата такса. Не се изисква нарочен акт на съда за извършване на вписването, поради което съдията по вписванията е задължен да провери молбата за съответствието й с правилото на чл. 6 ПВ (чл. 12, ал. 1 изр. 2ПВ). Изключение съставлява случаят, в който съдът е разпоредил вписването - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка. В конкретния случай, вписването на исковата молба е разпоредено от съда с Разпореждане № 24510/18.07.2018 г. по гр.д. № 9605/2018 г. по описа на СГС, І-11 състав, поради което и съдията по вписванията, а така също и съдът, разглеждащ иск по чл. 90, ал. 1 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписването не могат да извършват преценка на редовността на исковата молба, представена за вписване Тази преценка е в правомощията единствено на съда, сезиран с вписаната исковата молба. Правилността на извършената от съда преценка може да бъде проверявана само по реда на инстанционния контрол в рамките на образуваното по вписаната искова молба исково производство (В този смисъл Решение № 75/10.02.2025 г. по гр.д. № 171/2023 г. по описа на ВКС, І ГО) Предвид на изложеното, предявените от „Камъшит Керамик“ ООД искове се явяват недопустими, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено на основание чл. 130 от ГПК. С оглед недопустимостта на основното решение поради недопустимост на предявените искове, недопустимо се явява и допълнителното решение, предмет на отделна въззивна жалба вх. № 25035334/26.09.2023 г., подадена от „Камъшит Керамик“ ООД и то следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените във въззивното производство разноски от въззиваемия в размер на 360 лева – платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съдът