Решение № 27507 от 18.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3181/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващи от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ във връзка с чл.220 ал.1 от Закона за митниците.

Образувано е по жалба вх. № 32-777497/15.03.2024г. по описа на А. М. – Териториална дирекция Митница [област], от „МЕТАКОМ КО“ ООД с ЕИК със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителите Д. Д. и М. Д. /заедно и поотделно/ със съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], п.к.1606, чрез адв. С. К. /САК/ срещу Решение №РТД-3000-2087/32-688980 от 28.12.2023г., издадено от Директора на ТД Митница [област], потвърдено с Решение №Р-93/32-749984 от 22.02.2024г. на Директора на Агенция „Митници“. С Решение №РТД-3000-2087/32-688980 от 28.12.2023г. директорът на ТД Митница Пловдив е постановил промяна на елемент от данни (ЕД) 5/15 „Код на държава на произход“ и ЕД „Задължения“ по митническа декларация MRN22BG00301201677R0 19.08.2022г. (за стока 1/5), като по същите е определил за „Метаком КО“ ООД на основание чл.77, параграф 1, буква а), параграфи 2 и 3 и чл.85, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС допълнителни публични държавни вземания в общ размер на 4 153, 75лв, от които 3 461, 46лв мито и 692, 29лв ДДС.

Иска се отмяната на оспорения административен акт като недопустим, нищожен, неправилен и необоснован, незаконосъобразен и постановен при множество и съществени процесуални нарушения и в противоречия с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.1, т.3, т.4 от АПК. Твърди, че решението е недопустимо и нищожно, тъй като не е спазена процедурата за извършване на последващ контрол, няма заповед за възлагане, както изисква закона и процедурата. Твърди, че е налице и липса на компетентност за извършване на проверката от началник на МБ Хасково. Според жалбоподател от Дирекция „Последващ контрол“ към А. М. е извършвана проверка, която е всеобхватна за всички вносове на дружеството за период от три години назад и не са констатирали проблем по процесната декларация, предмет на обжалваното пред съда решение, за което свидетелства приобщен по делото доклад от тази проверка. Според жалбоподателя не е спазена процедурата по чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, тъй като погрешно е приложена с началото на административното производство, а не с неговия край. Според жалбоподателя Директор на ТД Митница Пловдив не е компетентен орган за издаване на обжалваното решение, същото не съдържа редица задължителни реквизити в съответствие с нормите на АПК и ЗМ, което обосновава нищожността на акта. Пояснява, че въпреки, че след първоначалното обжалване производството е било върнато от Директор на АМ в ТД Митница Пловдив за ново производство, новото решение отново страда от същите пороци, като първото такова. Според жалбоподател не са спазени преклузивните срокове за извършване на последващо вземане под отчет на претендираните в Решението държавни вземания, поради което е опорочена процедурата по вземане под отчет на митните сборове. Подробно излага основания за неправилност и незаконосъобразно по същество на Решение РТД-3000-2087/32-688980 от 28.12.2023г, издадено от Директор на ТД Митница Пловдив поради погрешното прилагане на относимите към спора правни норми, а именно Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/1408 на Комисията от 6 октомври 2020 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана с произход от [държава], Китайската народна република и [държава] и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/825 на Комисията от 17 април 2023 година за разширяване на обхвата на антидъмпинговото мито, наложено с Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/1408 върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, с произход от [държава], чрез внос на определени горешовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, изпращани от [държава], независимо дали са декларирани с произход от [държава]. Счита, че дори деклариран турски произход на процесните стоки, не е достатъчно основание за налагане на антидъмпинговите мита, предвидени в Регламент за изпълнение /ЕС/2023/825, тъй като същият се отнася до случаите, при които стоки, попадащи в обхвата на чл.1 от Регламента, са произведени в [държава], но се декларират с произход [държава]. Горното обстоятелство за произход на стоката, следва по категоричен начин на бъде доказано, а не предполагано или презумирано, както е в настоящия случай. Целта на регламентите за изпълнение не е да се санкционира внос на стоки, произведени в ЕС, а да се наложат антидъмпингови мерки на стоки с произход от [държава], Китайската народна република и [държава], митническите органи не са изследвали въпроса за произхода на стоките и е останало недоказано, че произходът не е такива с произход ЕС, с което необосновано е направен опит да се наложат антидъмпингови меки/мита на стоки, които не са променили своя произход и са такива с произход от ЕС. Сочи доказателства. Претендира съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител по пълномощие моли за отхвърлянето й като неоснователна и пледира за потвърждаване на оспореното решение като постановено от компетентен орган, в съответствие с установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи по фактите следното:

„МЕТАКОМ КО“ ООД, ЕИК поставя под режим допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление пред Митническо бюро (МБ) Хасково стока с митническа декларация MRN 22BG003012016776RO/19.08.2022 г. (за стока 1/5), с описание в ЕД 6/8 „Описание на стоките“ - Горещовалцувана ламарина от нер. стомана на листове, никел повече от 2.5%, тип AISI 304L: 3x1250x2500-1066 кг/4/; тип AISI 316L: 3x1000x2000- 473 кг/6/, код по TAP ИК - 7219 23 00 10, държава на произход - EU и държава на изпращане/износ - [държава] (TR).

Към митническата декларация са представени следните документи: фактура №EXS2022000000755/17.08.2022г, издадена от, , SARITAS“, [държава] на „МЕТАКОМ КО“ ООД, опаковъчен лист към фактура №EXS2022000000755/17.08.2022г, пътна товарителница от 17.08.2022г, сертификати за движение EUR.1: №К0325202 за тип AISI 304L-произход [държава] и №К0325266 за тип AISI 316L -произход [държава], анализни сертификати №597244/003/07.10.2021г, издаден от Outokumpu Stainless Oy [държава] за ламарина тип 316L и №N22K0005298-01V01/03.02.2022г, издаден от Aperam Genk [държава] за ламарина тип 304L, износна турска декларация 22341300ЕХ00669920/17.08.2022г. Декларираните данни за държава на произход в елемент от данни /ЕД/ 5/15 на МД са „EU Европейски съюз“, поради което не е заплатено защитно мито в размер на 25%, наложено с Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/159.

На основание чл.48 от Регламент /ЕС/ №952/2013, във връзка с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ от митническите органи е извършена проверка на МД с получател „Метаком Ко“ ООД в периода 28.07.2022г до 18.04.2023г, попадащи в обхвата на чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/825 за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/1408, като е установено следното: в митническо бюро Хасково /BG003012/ М. К. ООД поставя под режим „допускане за свободно обращение“ стоки с МД 22BG003012016776R0/19.08.2022г „Горещовалцувана ламарина от нер.стомана на листове, никел повече от 2, 5%, тип AISI 304L: 3х1250х2500-1066 кг/4; тип AISI 316L: 3х1000х2000-473 кг/6“, код по ТАРИК -7219 23 00 10. в ЕД 5/15 „Код на държава на произход“ е деклариран произход – EU /Европейски съюз/, а в ЕД 5/14 „Държава на изпращане/износ“ – TR /[държава]/. Митническите органи са приели за установено, че декларираният европейски произход на стоките по МД не съответства на придружаващите я документи. В тази връзка е прието, че предвид чл.12 от Решение №1/2009г на Съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между ЕОВС и Република [държава] /Решение –№1/2009г/ условията за придобиване на произход трябва да бъдат изпълнени без прекъсване в Съюза или в Република [държава], поради което когато стоки с произход, изнесени от Съюза се върнат, тези стоки трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже по задоволителен за митническите органи начин, че: а/върнатите стоки са същите като онези, които са били изнесени; и б/не са преминали през други операции освен необходимите за запазването им в добро състояние, докато са били в тази страна или по време на износа. Прието е, че в случай че стоки с европейски преференциален произход са изнесени за [държава] и впоследствие се връщат в ЕС, тези стоки губят своя европейски произход. За стоките по МД няма индикации, че са същите като онези, които са били изнесени от ЕС и не са преминали през други операции, предвид това е прието, че декларирания в ЕД 5/15 произход е некоректен и следва да бъде променен на „TR – [държава]“. Същевременно е прието за установено, че същата попада и в обхвата на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/159 и за нея се налага допълнително мито в размер на 25%.

В изпълнение на чл.29 във връзка с чл.22, §6, ал.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 на 21.06.2023г с писмо рег.№32-233273 е уведомено че предстои издаване на ИАА за промяна на данни и определяне на нов размер на дължимите вземания, както и за мотивите, на които ще се основава. Писмото е връчено на 21.06.23г на управител на пряк представител на дружеството, като е предоставена възможност за изразяване становище. На 27.06.23г жалбоподателят е представил писмено становище, регистрирано в МБ Хасково с №32-453213. След разглеждане на изложеното в становището е издадено първото по ред решение:

1. С Решение №РТД-3000-1200/32-456028/29.06.2023г на директора на ТД Митница Пловдив, на основание чл.29 от Регламент ЕС №952/2013 и във връзка с чл.19, ал.7 от ЗМ са променени следните елементи от данни /ЕД/ за стока 1/5 по МД 22BG003012016776R0/19.08.2022г: ЕД 5/15 Код на държавата на произход да се чете TR [държава] и е определено задължение за „Метаком Ко“ ООД за доплащане на обща сума в размер 4153, 75лв, от които 3461, 46лв допълнително мито /защитно/ и 692, 29лв. ДДС на основание чл.77, параграф 1 буква А/ във връзка с чл.85, параграф 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013 и чл.54 от ЗДДС.

Същото е обжалвано пред по-горестоящия административен орган, като Директор на Агенция митници се произнася с Решение №Р-511/32-541299/31.08.2023г, с което отменя Решение № РТД-ЗООО-1200/32-456028/29.06.2023 г. на директора на ТД Митница Пловдив, с което е постановил промяна на ЕД 5/15 „Код на държава на произход“ и ЕД „Задължения“ по митническа декларация MRN 22BG003012016776RQ от 19.08.2022 г. (застока 1/5), като по същите е определил за „МЕТАКОМ КО“ ООД, на основание чл. 77, параграф 1, буква а), параграфи 2 и 3 и чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС допълнителни публични държавни вземания в общ размер на 4 153, 75 лв. (четири хиляди сто петдесет и три лв. и 75 ст.), от които 3 461, 46 лв. (три хиляди четиристотин шестдесет и един лв. и 46 ст.) за мито и 692, 29 лв. (шестстотин деветдесет и два лв. и 46 ст.) за ДДС.

Съгласно диспозитива на Решение № Р-511/32-541299/31.08.2023 г. на директора на Агенция „Митници” административната преписка е върната на компетентния митнически орган за ново произнасяне при спазване на нормативните изисквания и съгласно изложените мотиви, както следва:

В обжалваното решение административният орган не е изложил мотиви за конкретни обстоятелства, въз основа на които отхвърля декларирания произход, както и доводи относно определения от него непреференциален произход по процесиите митнически декларации. Съгласно чл. 22, параграф 7, във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, всяко решение, което е неблагоприятно за лицето, трябва да бъде мотивирано.

Нарушено е правото на защита на жалбоподателя. Административният орган формално е уведомил жалбоподателя, че по митническа декларация MRN 22BG003012016776RO/19.08.2022 г. предстои издаване на неблагоприятно за него решение. Уведомлението - писмо per. № 32-223273/21.06.2023 г., не удовлетворява изискванията на: императивната разпоредба на чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, В чл. 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изрично е предвидено, че в съобщението упоменато в чл. 22, параграф 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, както и на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията.

Дадени са указания и относно тълкуването и прилагането на материалния закон, като е указано, че при новото разглеждане на административната преписка, административният орган следва да съобрази и принципа, установен в чл. 14 от АПК.

2.Сред връщане на административната преписка за ново произнасяне, в изпълнение на Решение №Р-511/32-541299/31.08.2023г на Директор на А. М., на основание чл.29, във връзка с чл.22, §6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 до жалбоподател е изготвено уведомление с рег.№32-606008/26.10.2023г. Относно извършена проверка на плосковалцовани продукти от неръждаема стомана със страна на изпращане Република [държава]. Със същото „Метаком Ко“ ООД е уведомен, че предстои издаване на ново решение на директор на ТД Митница Пловдив за промяна на данни и определяне на нов размер на държавни вземания за стока 1/5 от МД с МРН 22BG003012016776R0/19.08.2022г, като са посочени мотиви, документи и информация, на които ще се основава на решението. С Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/1408 се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, дори на рулони /включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти/, само горещовалцовани, с изключение на продуктите, които са навити, с широчина 600mm или повече и с дебелина, превишаваща 10mm, понастоящем класирани в кодове по ХС 7219 11, 7219 12, 7219 13, 7219 14, 7219 22, 7219 23, 7219 24, 7220 11 и 7220 12 с произход от Китайската народна република, [държава] и [държава]. На 18.04.2023г в ОВ на ЕС серия L103 е публикуван Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/825, който разширява обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/1408 с включването на вноса на плосковалцовани продукти от неръждаема стомана, класирани в кодове по ТАРИК 7219 11 00 10, 7219 12 10 10, 7219 12 90 10, 7219 13 10 10, 7219 13 90 10, 7219 14 10 10, 7219 14 90 10, 7219 22 10 10, 7219 22 90 10, 7219 23 00 10, 7219 24 0010, 7220 11 00 10 и 7220 12 00 10, изпращани от [държава], независимо дали са декларирани с произход от [държава]. Мястото с разширен обхват е антидъмпингово мито, в размер на 17, 3%, прилагано за всички други дружества в [държава]. Регламентът определя възникване на задължение за заплащане на антидъмпингови мита по отношение на вноса, регистриран на основание Регламент за изпълнение /ЕС/ 2022/1310 на Комисията от 26 юли 2022г за започване на разследване във връзка с евентуалното заобикаляне на антидъмпингови мерки, наложени с Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/1408 върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, с произход от [държава], чрез внос на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, изпращани от [държава], независимо дали са декларирани с произход от [държава], и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. От датата на влизане в сила на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2022/1310-28.07.2023г до датата, предхождаща влизането в сила на Регламент 2023/825 -18.04.2023г, по отношение на вноса дефиниран в чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2023/825, се налага антидъмпингово мито в размер на 17, 3%, определено съгласно чл.1, параграф 2 от същия регламент. Стоките по Регламент за изпълнение /ЕС/2023/825 попадат и в обхвата на Регламент за изпълнение/ЕС/ 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019г за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти. Съгласно чл.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/159 се откриват непреференциални тарифни квоти, в рамките на които не се прилага защитно мито, когато стоките, принадлежащи към някоя от категорията продукти, изброени в приложение I, се поставят под режим допускане за свободно обращание в ЕС, когато съответната тарифна квота е изчерпана, за стоките се налага допълнително мито в размер на 25%. Установено е, че в МД за внос в Република [държава] не са декларирани стоки, които да съответстват по вид и размер на ламарина тип AISI 316L, деклариран като стока 1/5 от митническата декларация от 19.08.2022г, а в митническите декларации за внос в [държава] е деклариран произход [държава], установено е несъответствие в данните от митническите декларации и предоставените документи, които не потвърждават деклариран произход на стоката и митническите органи приемат, че стоките са с произход от държавата на износ – Република [държава]. Сертификатите за движение EUR 1, издадени от митническите органи на [държава], на основание Решение №1/2009, е прието, че не доказват непреференциалния произход на стоките в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение ЕС 2019/159. Съгласно уведомлението на лицето е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, предоставен е достъп до документите и информацията, на която ще се основава решението в митническото учреждение на подаване на МД -МБ Хасково. Писмо рег№32-606008/26.10.2023г е редовно връчено на „Метаком Ко“ ООД на дата 27.10.2023г, като в определения с писмото срок, дружеството не е изразило становище.

2.Предвид горното, директор на ТД Митница Пловдив издава Решение №РТД-3000-2087/32-688980/28.12.2023 г., предмет на настоящото дело, с което е постановил промяна на елемент от данни (ЕД) 5/15 „Код на държава на произход“ и ЕД „Задължения“ по митническа декларация MRN 22BG003012016776RO от 19.08.2022 г. (за стока 1/5), като по същите е определил за „МЕТАКОМ КО“ ООД, на основание чл. 77, параграф 1, буква а), параграфи 2 и 3 и чл. 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) допълнителни публични държавни вземания в общ размер на 4 153, 75 лв. (четири хиляди сто петдесет и три лв. и 75 ст.), от които 3 461, 46 лв. (три хиляди четиристотин шестдесет и един лв. и 46 ст.) за мито и 692, 29 лв. (шестстотин деветдесет и два лв. и 46 ст.) за данък върху добавената стойност (ДДС). Решението е получено на ръка на 04.01.2024г от процесуален представител С. Д.. Същото е обжалвано пред Директор Агенция Митници, който се произнася с Решение №Р-93/32-749984 от 22.02.2024г, с което на основание чл.97, ал.1 и чл.93, ал.1 от АПК отхвърля жалбата на „Метаком Ко“ ООД срещу Решение №РТД-3000-2087/32-688980/28.12.2023г на директор на ТД Митница Пловдив, като неоснователна и недоказана. Решението на Директор Агенция Митници от 22.02.2024г е изпратено до жалбоподател с Писмо рег№32-753966/26.02.2024г, получено на 29.02.2024г, видно от известие за доставяне.

На 13.03.2024г „Метаком Ко“ ООД чрез Директор на ТД Митница Пловдив депозира жалба срещу Решение №РТД-3000-2087/32-688980/28.12.2023г на директор на ТД Митница Пловдив.

По делото са приети жалбата с приложените към нея писмени доказателства, административната преписка, представена от административния орган в условията на чл.152 от АПК със съпроводително писмо от 28.03.2024г. по описа на АССГ, писмени доказателства относно връчването на Решение №Р-93/32-749984/22.02.2024г на Директор на Агенция Митници, Доклад от 13.10.2023г, издаден от ТД Митница София, с който е приключила проверка на последващ контрол на „Метаком Ко“ ООД и писмени доказателства в превод на български език, представени от жалбоподател в с.з. от 24.09.2024г.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Нормата на чл. 145 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл. 220, ал. 1 от ЗМ, всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК. Разпоредбите на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза &1, т. 1 определят като "митнически органи" митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби.

Разпоредбите на чл. 5, & 1, т. 39 от Регламент (ЕС)№ 952/2013 определя като "решение" всеки административен акт, издаден от митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне за конкретен случай, който има правни последици за съответното лице. В случая е налице решение, с което е начислено допълнително митническо задължение в резултат на постановена от митническите власти промяна в елемент от подадена от жалбоподателя митническа декларация, касаещ държава по произход на декларираната стока, като същата от деклариран произход ЕС, да се счита с държава по произход-[държава], в резултат на което е постановено начисляване на задължения за довнасяне на мито и ДДС. Доколкото решенията, свързани с възстановяване и опрощаване са такива по прилагане на митническите разпоредби, пораждат правни последици за техния адресат и представляват административен акт, който на основание чл. 220, ал. 1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.

Така оспореното решение е издадено на основание чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013г и чл.19, ал.7 от ЗМ. Решенията по чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013 се издават от митнически органи. Директор на ТД Пловдив към Агенция Митници се явява митнически орган по см.чл.5, т.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, съответно по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗМ. Решението е постановено във връзка с митническа декларация MRN22BG003012016776R0 от 19.08.2022г, подадена в Митническо бюро [населено място]. Съгласно структурата на Агенция „Митници“, МБ Хасково е в състава на ТД Митница Пловдив. Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013г, решения, взети без предварително заявление, се издават от директор на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. В този смисъл оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ и чл.34, т.9 от Устройствения правилник на Агенция Митници.

Издаденото Решение е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания за определяне на друга държава по произход и допълнителни задължения за мито и ДДС.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че не е спазена процедурата за извършване на последващ контрол. Съгласно чл.48 от Регламент /ЕС/ №952/2013, за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Извършването на последващ контрол е уредено в чл. 84 и сл.от Закона за митниците. В чл.84, ал.1 от ЗМ са определени две хипотези за извършване на последващ контрол: чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи /т.1/ и чрез проверка на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки /т.2/. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗМ процедурата по чл.84а и сл. от ЗМ се прилага само по отношение на последващ контрол, извършван по ал.1, т.2 от ЗМ. В хипотезата, използвана в процесния случай по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ не е предвидено прилагането на процедурата по чл.84а и сл. от ЗМ. При контрол по см.чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ /чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията/ законодателят не е поставил изискване за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвяне на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносител за предприета проверка. Предвид това и възраженията в противния смисъл, изложени в жалбата, са неоснователни.

Жалбоподателят твърди, че не са спазени срокове за вземане под отчет на петендираните в индивидуалния административен акт публични държавни вземания. Съгласно чл.105, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013, в случаите, в които митническото задължение се определя с решение, в т.ч. в резултат на последващ контрол по смисъла на чл.48 от Регламент /ЕС/ №952/2013, вземането под отчет на задължения за вносни мита и други вземания задължително следва да се извърши в срок до 14 дни от датата, на която компетентният митнически орган се е произнесъл с решение за установяване на митническото задължение, следователно най-късно 14 дни след датата на решението. Вземането под отчет е действие, следващо установяване на митническо задължение. Предвид изложеното дори и да не са спазени срокове за вземане под отчет, същото не оказва влияние върху закоконъобразността на административния акт, с който е установено митническото задължение. Фактът относно спазване на срокове за вземане под отчет е неотносим към спора.

При постановяване на административния акт е спазена процедурата, регламентирана в чл. 29, вр. чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като жалбоподателят е уведомен за предстоящото издаване на неблагоприятен за него акт и му е предоставен срок за възражения - съобщение рег. инд. № 32-606008/26.10.2023г., т. е същият е уведомен за началото на административното производство. Уведомлението удовлетворява изискванията на чл.22, параграф 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, която задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за лицето, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище, в определен срок от датата, на която го е получил, или се счита, че го е получил, както и изискванията на чл.8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 и на чл.8, параграф 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447.

Спорът между страните се свежда до прилагането на материалния закон при постановената с оспореното решение промяна на елемент от подадената МД, а именно "Код на държава по произход" да се чете: [държава].

В случая жалбоподателят твърди, че в случая не са налице нито фактически, нито правни основания да бъде извършена постановената промяна на кода на държавата по произход на стоката, като същата е с произход ЕС както е декларирано, за което са налични доказателства-митнически декларации с приложени транспортни документи, търговски фактури, сертификати за движение ATR, износни митнически декларации, от които се установява на първо място, че стоките не са с произход от [държава], а са внесени от [държава], като произходът им на второ място е от съответните държави членки на ЕС, който въпрос не е изследван от страна на митническите органи.

Административният орган от своя страна се позовава на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/825 на Комисията от 17 април 2023 година за разширяване обхвата на антидмпинговото мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1408 върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, с произход от [държава], чрез внос на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, изпращани от [държава], независимо дали са декларирани с произход от [държава], класирани в кодове по ТАРИК 7219 11 0010, 7219 12 10 10, 7219 12 90 10, 7219 13 10 10, 7219 13 90 10, 7219 14 10 10, 7219 14 90 10, 7219 22 10 10, 7219 22 90 10, 7219 23 00 10, 7219 24 00 10, 7220 11 00 10 и 7220 12 00 10, съгласно чл. 1, параграф 2 от същия регламент. Регламентът определя възникване на задължение за заплащане на антидъмпингови мита по отношение на вноса, регистриран на основание на Регламент (ЕС) на Комисията 2022/1310 от 26 юли 2022 година за започване на разследване във връзка с евентуалното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1408 върху вноса на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, с произход от [държава], чрез внос на определени горещовалцовани листове и рулони от неръждаема стомана, изпращани от [държава], независимо дали са декларирани с произход от [държава] и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. В тази връзка и тъй като процесните стоки са внесени от [държава] е извършена проверка по чл. 48 от Регламент ЕС № 952/2013, въз основа на която е издадено тук оспореното решение.

На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Преференциалният произход на стоките се определя въз основа правилата за произход, предвидени в международните споразумения за въвеждане на преференциални тарифни мерки, по които Европейският съюз е страна (с водещо значение е Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход). Тези тарифни мерки намират израз в прилагането на намалени или нулеви ставки на митата за внос на стоки с преференциален произход.

За произхождащи от дадена страна се считат стоки: - изцяло получени в тази страна (чл. 31 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446); - получени в тази страна, в чието производство са използвани продукти с произход от друга страна, която не е бенефициент, или с неизвестен произход, при условие, че продуктите са претърпели достатъчна обработка или преработка (чл. 32 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446).

За достатъчно обработени или преработени се считат продуктите, когато в получената стока стойността им не превишава определен процент от цената на производител за стоката. Това означава, че стойността на внесеният материал не трябва да превишава стойността на материалите с произход, за да може крайният продукт да се счита с произход от страната бенефициент. Освен това останалите вложени материали трябва да са с произход от страната бенефициент, в която е получена стоката или от една или няколко други страни бенефициенти.

За целите на митническия контрол произходът на стоките бива преференциален и непреференциален. С преференциален произход са стоките, които произхождат от страна-бенефициент по сключено споразумение за свободна търговия, а с непреференциален са всички останали. Първите могат да се ползват от възможността за облагане при внос с намалени или нулеви ставки на митата, както и с облекчени митнически формалности при равни други условия. За разлика от тях стоките с непреференциален произход се облагат с мита по ставките, визирани в европейската митническа тарифа (TARIC), като за тях не рядко са предвидени и антидъмпингови мерки или различни количествени ограничения.

За удостоверяване на преференциалния произход на стоките, въвеждани, внасяни или изнасяни от митническата територия на ЕС, практическо приложение намират няколко различни документа, които се издават от компетентен за целта орган в държавата на изпращане. Това са: - Сертификат за движение на стоките EUR. 1; - Сертификат за движение на стоките EUR-MED; - Сертификат FORM A; - Декларация върху фактурата или друг търговски документ; - Декларация на доставчик; - Сертификат за движение на стоките A. TR.

Преференциалните споразумения на ЕС могат да бъдат групирани в зависимост от географското положение на страните и по типа преференциално третиране: 1. Споразумения за търговия с трети страни: - страни-членки на ЕАСТ - [държава], [държава], [държава], [държава]; - Западни Балкани - Македония, [държава], [държава], [държава], [държава] и [държава]; - Средиземноморски страни - [държава], [държава], [държава], [държава], Палестинските власти, [държава], [държава], [държава] и [държава] (с [държава] споразумението обхваща само въглищата, продуктите от стомана и селскостопанските продукти, които не са обхванати от митническия съюз с ЕС); - други страни и територии - едностранни преференции, предоставяни на [държава] (за селскостопански продукти, необхванати от митническия съюз), [държава], ЮАР, [държава], Република Корея, [държава], [държава] и др.; - Африкански, карибски и тихоокеански басейн.

В случая няма спор, че се касае до стока от стомана, попадаща в обхвата на посочените по-горе споразумения.

Съгласно чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, при внос в ЕС се откриват тарифни квоти за стоките, принадлежащи към някоя от категориите продукти, изброени в приложение I от Регламента. Когато съответната тарифна квота е изчерпана, за стоките се налага допълнително мито в размер на 25%. Когато стоките са с деклариран произход EU, те не участват в разпределението на квотите и не се облагат със защитно мито в размер на 25%. На основание чл.2, параграф 1 от регламента произходът на всеки продукт, за който се прилагат защитни мерки по силата на този регламент, се определя в съответствие с действащите в ЕС разпоредби относно непреференциалния произход.

На второ място, тарифната квота представлява преференциална тарифна мярка, изразяваща се в прилагане на намалено или нулево мито в рамките на определено количество или стойност на вноса, валидна за определен период и най-често - за определен произход. След изчерпване на квотата, вносът се осъществява при заплащане на определените в законодателството мита.

Европейската комисия поддържа "Консултационен модул Квота" относно прилаганите от Европейския съюз тарифни квоти, управлявани на принципа "Първи дошъл - първи обслужен".

Количествата по тези квоти се разпределят в съответствие с хронологичния ред на датите на приемане на декларация за пускане в свободно обращение. Всяка тарифна квота се идентифицира с шестцифрен пореден номер (order number), който е посочен в съответния регламент, с който е въведена квотата. Вносителите, които желаят да се възползват от тарифните квоти, трябва да поискат от митническите власти вносът им да бъде отчетен по съответната квота, в съответствие с изискванията на законодателството на ЕС и националното законодателство. Управлението на тарифните квоти на база "Първи дошъл - първи обслужен" се осъществява в съответствие с чл. 51 на Регламент за изпълнение на Комисията (EС) 2015/2447.

Доколкото спорът е за произхода на процесните стоки то следва да се съобразят разпоредбите на чл. 60 и чл. 61 от Регламент ЕС 952/2013. Така разпоредбата на чл. 60 от цитирания регламент сочи, че: 1. За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия и 2. За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.

В конкретния случай от преписката по делото не се установява митническите органи при извършената проверка да са провели процедурата по чл. 61 от Регламент ЕС 952/2013, изискваща събиране на доказателства за произход, като изпълнят описаната в посочената разпоредба дейност/и, а именно:

1. Когато в митническата декларация съгласно митническото законодателство е посочен произходът на стоките, митническите органи могат да изискат от декларатора да го докаже.

2. Когато се представя доказателство за произход на стоките съгласно митническото законодателство или друго законодателство на Съюза, уреждащи специфични области, митническите органи имат право в случаи на основателно съмнение да поискат всякакви допълнителни доказателства, за да се уверят, че посоченият произход съответства на правилата, установени в съответното законодателство на Съюза.

3. Когато изискванията на търговията налагат това в рамките на Съюза може да бъде издаден документ, доказващ произхода в съответствие с действащите правила за произход в държавата или територията на получаване или с всякакъв друг метод за определяне на страната, в която стоките са били изцяло получени или са претърпели последната си съществена трансформация В допълнение следва да се посочи и изискването на чл. 12, пар. 2, б. "а" от Решение № 1/2009 НА СЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ ЕО — ООП от 24 юни 2009 г. за изменение на Протокол № 3 към Евро - средиземноморското временно споразумение за асоцииране относно определението на понятието "продукти с произход" и методите на административно сътрудничество (2009/823/ЕО), в който е посочено, че когато стоки с произход, изнасяни от Общността или от Западния бряг и И. Г. в друга държава, се върнат, те трябва да се считат за стоки без произход, освен ако може да се докаже в задоволителна степен на митническите органи, че върнатите стоки са същите като изнесените.

В същото време изчерпателно изброените в чл. 7, пар. 1 от Решение № 1/2009 г. операции, като разделяне или събиране в пакети, гладене с ютия, сред които и посочената в б. "и"-"просто рязане" се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на произход.

Така видно от представените от жалбоподател писмени доказателства, процесните стоки по позиция 1/5 от МД, са с деклариран произход в ЕС -произход [държава] и съответно произход [държава], като в оспореното решение не се твърди, че същите са претърпели съществени, икономически обоснована обработка/преработка и че производството им включва участието на повече от една държава или територия. Такава констатация не се твърди от митническите органи, извършили проверката по чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013г, нито от Директор на ТД Митница Пловдив. Следователно бидейки изцяло произведени в ЕС, същите отговарят на определението по пар. 1, на чл. 60 от Регламент ЕС 952/2013 и имат произход от посочените държави-членки на ЕС. При извършване на проверката по чл. 48 от Регламент ЕС № 952/2013 г. административния орган е допуснал нарушение на административно производствените правила, като не е провел процедурата по чл. 61 от регламента-да задължи вносителя да представи доказателства за произход на стоката, с което не е изяснил пълно и всестранно случая в съответствие с принципа на чл. 7 от АПК. Обстоятелството за произхода на стоката според съда следва да бъде доказано по категоричен начин, а не да бъде предполагано или презумирано, както е в настоящия случай. При тези съображения оспореният акт, с който е постановена промяна на код на държава по произход и е начислено антидъмпингово мито се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 800 лева, от които: 50 лева- заплатена държавна такса за производството, и 750 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът