Решение № 116 от 20.4.2023 г. на Районен съд - Карлово по дело № 628/2022 г.

Производството е образувано по искове, с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът – „Р. Г.“ ЕООД с. Х.Д. твърди, че дружеството е производител на разсад лавандула. За периода 2017-2019г. дружеството имало традиционни търговски връзки с ответника, в качеството му на едноличен търговец със седалище в гр. С.. Двете страни имали сключен неформален договор за доставка на лавандула-разсад, като местоизпълнението било договорено да се осъществява в с. Х.Д., общ. К.. Заедно с това ответникът имал основно място на дейност в Република България - в с. Х.Д., общ. К. и в с. К., общ. К.. За периода на 06.06.2017г.-24.06.2019г. ищцовото дружество доставило на ответника 19 броя фактури за разсад лавандула на обща стойност 74 985.02 лв. Ответникът плащал дължимите суми по фактурите обичайно 10-15 дни след извършените доставки. Твърди, че ответника не е заплатил на дружеството доставения му разсад лавандула по следните фактури, както следва:

• по фактура № 0000000015 от 05.03.2019г. - сумата от 2912.45лв., представляваща остатък за плащане;

• по фактура № •••••••••• от 11.03.2019г. - сумата от 5000.04 лв.;

• по фактура № 0000000019 от 08.04.2019г. - сумата от 999.72 лв., представляваща остатък от фактурата, след издадено кредитно известие.

Общо дължимата главница по посочените три фактури възлиза в размер на 8 912.21 лв. Твърди, че ответникът дължи и лихви върху главниците, както следва:

• сумата от 346.30 лв. - лихви върху главница от 3911.76 лв. по фактура № 13 от 10.12.2018г. за периода от 21.12.2019г. до датата на окончателното плащане на фактурата -30.12.2019г.;

• сумата от 772.40 лв. - лихви върху главница от 5000.04 лв. по фактура № 14 от 27.02.2019г. за периода от 27.03.2019г. до датата на окончателното плащане на фактурата - 29.12.2020г.

• сумата от 1252.32 лв. - лихви върху главница от 5 000.04лв. по фактура № 15 от 05.03.2019г. за периода от 04.04.2019г. до29.12.2020г. до датата на частичното плащане по фактурата и за остатъка в размер на 2912.45 лв. до завеждане на настоящото дело - 30.03.2022г.

• сумата от 1 508.33 лв. - лихви върху главница от 5 000.04лв. по фактура № 16 от 11.03.2019г. за периода от 10.04.2019г. до датата завеждане на настоящото дело - 30.03.2022г.

• сумата от 293.87 лв. - лихви върху главница от 999.72 лв. по остатъка от фактура № 19 от 04.04.2019г. за периода от 07.05.2019г. до датата завеждане на настоящото дело - 30.03.2022г. Общият размер на дължимата лихва възлиза на 4 173.22 лв.

По отношение на лихвата за забава, с допълнителна молба, депозирана по делото на 16.06.2022г. ищецът уточнява следното:

• по фактура № 13/10.12.2018г. за обща сума 3911.76 лв., ответника е платил частично сумата от 2 933.75лв. на 16.10.2019г. Остатъкът по тази фактура е заплатил на 30.12.2019г., като е превел 1000 евро по банков път. Поради този причина, по тази фактура ответникът дължи мораторна лихва за забава в размер на 346.30лв, считано от 10.12.2018г. до датата на окончателното плащане на фактурата - 30.12.2019г.

• по фактура № 14/27.02.2019г. за сумата от 5000.04 лв. било извършено частично плащане от 1000 евро на 17.11.2020г., като окончателно тази фактура била платена на 29.12.2020г. Поради тази причина обосновава правен интерес да претендира сумата от 77.00 лв., представляваща лихва върху забавеното плащане на главница от 5000.04лв. за периода от 27.03.2019г. до 29.12.2020г.

• по фактура № 15/05.03.2019г. на обща стойност от 5000.04 лв. било извършено плащане, като частично била платена на 29.12.2020г. сумата от 1000 евро. Поради тази причина обосновава правен интерес да претендира плащането на мораторна лихва върху незаплатената част от тази фактура в размер на 2912.45лв. до датата на завеждане на делото - 30.03.2022г.

Счита, че настоящото дело следва да се разгледа пред Районен съд - гр.

К., тъй като българските съдилища са компетентни по искове по договорни отношения, когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България и ответника има основно място на дейност в Република България - чл. 15 от КМЧП. На основание чл. 111, ал.2 и ал. 3 от КМЧП, при неизпълнение на договорено задължение, когато е настъпило неоснователно обогатяване на една от страните, отношенията се уреждат от правото на държавата, където е настъпило съответното събитие, следователно неизпълнението на договора, т.е. територията на Република България, в частност съдебен район на община К.. Тъй като отправили покана до ответника за доброволно уреждане на спора, но не успели да се разберат, налагало да потърсят намесата на съда за решаване на спора.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 8912.21 лв., ведно с лихвите върху главниците в размер на 4173.22 лв. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество намира предявения иск за процесуално допустим, но за изцяло неоснователен и недоказан. Счита, че предявеният иск е неоснователен и необоснован, а обстоятелствата, на които се основава не кореспондират с обективната действителност поради следните съображения:

По отношение на представените с исковата молба фактури и свързаните с тях доставки твърди, че исковата претенция обхваща фактури, по които не са извършени реални доставки, а именно: Фактура № 13/10.12.2018г. и Фактура № 14/27.02.2019г. Тези фактури никога не били получавани от ответника, нито били потвърждавани под каквато и да е форма него. Общата стойност на тези две фактури е 8 911.76 лв., която сума напълно съответства на претендираната от ищеца. Разликата от 45 стотинки се дължала на превалутирането на плащанията по банков път, а и от неправилното отнасяне на извършваните плащания към фактури, по които не се дължи плащане. Видно от приложените от самия ищец документи към исковата молба, документооборота между двамата търговци вървял в стандартизиран ред: „Р. Г.” ЕООД издавала фактура, след което изпращала стоката (разсад лавандула), придружена от стандартизирана международна товарителница (CMR). При получаване на стоката, ответникът я преглеждал и приемал, след което подписвал и изпращал удостоверение, с което потвърждавал, че е получил стоките по съответната фактура, както и че същата е надлежно осчетоводена и е начислен ДДС. Описаната практика е следвана неотклонно през 2018г. и 2019г. в търговски отношения между страните. Единствено за фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г. липсвали каквито и да е документи - нито се представяла международна товарителница, която да доказва извършената доставка, нито се представяло удостоверение, подписано от ответника относно получаването на съответната стока, нито по някакъв друг начин се доказвало наличието на действителна сделка и реална доставка във връзка с двете фактури.

Сочи, че ищецът е представил изключително нечетливи копия на международните товарителници, които били придружавали всяка пратка до ответника, поради което представят ясни и четливи копия на всички товарителници, свързани с всички доставки реализирани през 2018г. и 2019г. Твърди, че ответникът е водил коректно и редовно своето счетоводство, в което в нито един момент не са получавани и осчетоводени фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г. Извлечение от счетоводните книги на Т.П. представено с отговора на исковата молба, отново липсвали въпросните две фактури. За всяко вътреобщностно придобиване Т.П., в изпълнение на своите данъчни задължения, съгласно общностното и гръцкото законодателство, подавал Обобщена таблица за вътреобщностни придобивания на стоки и получаване на услуги (копия от всички обобщени таблици, касаещи периода на търговските отношения между страните са приложени като Приложение № 4 към настоящия отговор). Отново липсвала всякаква следа от фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г.

По отношение твърдението на ищеца за забава за плащания и дължима лихва, категорично отхвърля твърдението му за забавени плащания, от които да последва задължение за заплащане на лихва от страна на ответника. Включвайки фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г., по които нямало действително извършени доставки, в претенциите си към ответника, ищецът неправилно и в противоречие със закона е отнесъл извършени плащания от ответника към несъществуващи задължения, в резултат на което незаконосъобразно се генерира забава за плащания. Видно от представените справки от самия ищец, ответника коректно и в срок е изплащал всяко свое задължение след получаване и приемане на стоката, за която се отнася.

С оглед на гореизложените съображения по повод фактическата обосновка на иска, предявява следните възражения:

Ответникът оспорва изцяло възникване на задължение за плащане по фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г. Същите не отразявали действително сключена сделка между страните, нито отразявали реална доставка на стоки. Константна и непротиворечива е съдебната практика, както и правната доктрина, че сама по себе си фактурата не доказва реално извършена доставка и не може да бъде основание за възникване на задължение. Няма как фактура, по която не е извършена доставка да създава задължение за плащане по отношение на ответника и в този смисъл фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г. нямали правнообвързващ ефект спрямо Т.П.. От представените от ищеца доказателства по никакъв начин не се установявало нито получаването на фактурите от ответника, още по-малко получаване на стоките, за които са издадени фактурите, или същите да са осчетоводени от ответника. Напротив, очевидна била липсата на всякакви съпътстващи документи по отношение само на тези две фактури, докато по отношение на всички останали фактури били представени товарителници и удостоверения за получаване от страна на ответника. Абсолютно незаконосъобразно било да се допусне възникване на парично задължение единствено въз основа на документ, издаден едностранно от ищеца, без никакви други доказателства. Освен това, от датата на последните документи, разменени между страните (кредитни известия от 24.06.2019г. във връзка с некачествена стока, изпратена от ищеца на ответника) до настоящия момент ищецът не е предявявал каквито и да е претенции за плащане.

Ответникът оспорва изцяло исканията на ищеца за заплащане на лихви.

На първо място, ищецът некоректно е отнесъл плащания, извършени във връзка с реални доставки към фактури, които не били свързани с реални доставки (фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г.). В резултат на това, абсолютно неоснователна и недоказана била претенцията за изплащане на мораторни лихви, така както са заявени в исковата молба и уточнени в молба от 16.06.2022г. Нямало как да възникне задължение за заплащане на мораторна лихва за задължения по фактури № 13/10.12.2018г. и № 14/27.02.2019г., когато същите фактури не пораждали парични задължения. В последствие, неправилното отнасяне на плащания към тези фактури водело до неоснователно твърдение за забава за плащане по фактури № 15/05.03.2019г., № 16/11.03.2019г. и № 19/08.04.2019г. В допълнение сочи, че между страните не съществувал формален договор, в който да са уговорени параметри по плащанията, както и дължими неустойки при забава. Поради това, необосновани и недоказани били твърденията на ищеца за забава.

Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените от „Р. Г.” ЕООД срещу Т.П. искове за главница от 8 912.21 лева, лихви в размер на 4 173.22 лева, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба. Претендира за направените по делото разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени копия от международните товарителници, справки за издадени документи от ищцовото дружество, както и от процесните фактури. Съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава, въз основа на която вещото лице - Р. М. след запознаване с доказателствата по делото и справка в счетоводството на ищеца, депозира заключения, приети от съда като обективни и компетентни, от които се установява следното:

Между страните остават задължения по фактури - № 0000000015/05.03.2019г. за 41 667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро (5000.04 лв.) - задължение в размер на 2913.00 лв.; Фактура № ••••••••••/11.03.2019г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро (5000.04 лв. ) - задължение в пълен размер на 5000.04 лв.; Фактура № 0000000017/19.03.2019г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро (5000.04 лв.) - задължение в размер на 999.72 лв.

Дължимите лихви за забави, включително и по фактури с извършено, но закъсняло плащане е в общ размер на 3969.66 лв. с отчитайки датите на падеж на фактурите и датите на плащане, както следва по фактури:

• фактура № 0000000001/06.06.2017 г. на стойност 3911.66 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• фактура № 0000000002/11.07.2017 г. на стойност 1955.88 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• фактура № 0000000004/03.10.2017 г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• фактура № 0000000005/07.11.2017 г. на стойност 9779.16 лв. - лихва в размер на 16.30 лв.;

• фактура № 0000000006/15.11.2017 г. на стойност 5867.52 лв. - лихва в размер на 85.84 лв.;

• фактура № 0000000009/19.03.2018 г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 109.74 лв.;

• фактура № 0000000010/26.07.2018 г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• фактура № 0000000011/30.08.2018 г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• фактура № 0000000012/02.10.2018 г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 5.43 лв.;

• фактура № 0000000013/10.12.2018 г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 344.19 лв.;

• фактура № 0000000014/27.02.2019 г. на стойност 5000.04 лв. - лихва в размер на 359.50 лв.;

• фактура № 0000000015/05.03.2019 г. на стойност 5000.04 лв. - лихва в размер на 1249.55 лв.;

• фактура № ••••••••••/11.03.2019 г. на стойност 5000.04 лв. - лихва в размер на 1505.57 лв.;

• фактура № 0000000019/08.04.2019 г. на стойност 5000.04 лв. (остатъчна стойност 999.72 лв. след КИ) - лихва в размер на 293.54 лв.

СЪГЛАСНО допълнителното заключение по допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза, в случай, че не се включват оспорените от ответника - фактура № 0000000013/10.12.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.05 евро (3911.76 лв.) и фактура № 0000000014/27.02.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро (5000.04 лв.), от „Р. Г.“ ЕООД, ЕИК ••••••• са издадени 14 бр. фактури и 3 бр. кредитни известия от дружеството към Т.П. Г., Регистрация по ДДС № •••••••, седалище: гр. С. 25 км. С.-Х. 91 В0 57500-•••••••. Общата стойност на фактурите с отчитане на кредитните известия е 52072.74 лв. По фактурите са платени от Т.П. Г. към „Р. Г.“ ЕООД суми в общ размер на 52 071.78 лв. на следните дати - 3 911.66 лв. на 22.08.2017г.; 1 955.88 лв. на 31.07.2017г.; 3911.76 лв. на 02.11.2017г.; 9779.16 лв. на 20.11.2017г.; 3 911.66 лв. на 05.01.2018г.; 1955.86 лв. на 25.01.2018г.; 3911.76 лв. на 02.07.2018г.; 3911.76 лв. на 13.08.2018г.; 3911.76 лв. на 26.08.2018г.; 3911.76 лв. на 08.11.2018г.; 2933.75 лв. на 16.10.2019г.; 978.01 лв. на 30.12.2019г.; 977.82 лв. на 30.12.2019г.; 1955.00 лв. на 17.11.2020г.; 2067.22 лв. на 29.12.2020г.; 2086.96 лв. на 29.12.2020г.

Със сумата в общ размер на 52071.78 лв. са платени задълженията по фактури:

• фактура № 0000000001/06.06.2017 г. за 32597.17 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.00 евро /3911.66 лв./ - платени 3911.66 лв. на 22.08.2017 г. - фактура № 0000000002/11.07.2017 г. за 16299 бр. лавандулов разсад на стойност 1000.03 евро /1955.88 лв./ - платени 1955.88 лв. на 31.07.2017 г. - фактура № 0000000004/03.10.2017 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.05 евро /3911.76 лв./ - платени 3911.76 лв. на 02.11.2017 г. - фактура № 0000000005/07.11.2017 г. за 81493 бр. лавандулов разсад на стойност 5000.01 евро /9779.16 лв./ - платени 9779.16 лв. на 20.11.2017 г. - фактура № 0000000006/15.11.2017 г. за 48896 бр. лавандулов разсад на стойност 3000.02 евро /5867.52 лв./ - платени 5867.52 лв., както следва - 3911.66 лв. - платени на 05.01.2018 г. и 1955.86 лв. - платени на 25.01.2018г.

• фактура № 0000000009/19.03.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 3911.76 лв. - платени 3911.76 лв. на 02.07.2018 г. - фактура № 0000000010/26.07.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 3911.76 лв. - платени 3911.76 лв. на 13.08.2018 г. - фактура № 0000000011/30.08.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 3911.76 лв. - платени 3911.76 лв. на 26.08.2018 г. - фактура № 0000000012/02.10.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.05 евро /3911.76 лв./ - платени 3911.76 лв. на 08.11.2018 г. - фактура № 0000000015/05.03.2018 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.04 лв./ - платени 5000.04 лв., както следва – 2933.75 лв. платени на 16.10.2019г.; 978.01 лв. платени на 30.12.2019г.; 977.82 лв. платени на 30.12.2019г.; 110.46 лв. платени на 17.11.2020г.

• фактура № ••••••••••/11.03.2018 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.04 лв./ - платени 5000.04 лв., както следва - 1844.54 лв. – платени на 17.11.2020г., 2067.22 лв. платени на 29.12.2020г.; 2086.96 лв. платени на 29.12.2020г.

• Фактура № 0000000017/19.03.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.00 лв./ - анулирана с КИ 20/24.06.2019 към фактура 17/19.03.2019 за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 5000.04 лв./ - Фактура № 0000000018/04.04.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.00 лв./ - анулирана с КИ 21/24.06.2019 към фактура 17/19.03.2019 за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 5000.04 лв./ Фактура № 0000000019/08.04.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.04 лв./. Сумата от 5000.04 лв. се намалява със сумата на КИ 22/24.06.2019 към фактура 19/04.04.2019 г. за 33336 бр. лавандулов разсад на стойност 4000.32 лв. Платени 998.76 лв. на 29.12.2020 г. На база суми по фактури и платени суми, има остатък по фактура № 0000000019/08.04.2019 г. в размер на 0.88 лв., който се явява разлика от преобразуване на евро в левова равностойност.

Съгласно заключението на вещото лице, без да се включват оспорените от ответника - фактура № 0000000013/10.12.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.05 евро (3911.76 лв.) и фактура № 0000000014/27.02.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро (5000.04 лв.), останалите фактури:

• фактура № 0000000001/06.06.2017 г. за 32597.17 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.00 евро /3911.66 лв./;

• фактура № 0000000002/11.07.2017 г. за 16299 бр. лавандулов разсад на стойност 1000.03 евро /1955.88 лв./;

• фактура № 0000000004/03.10.2017 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.05 евро /3911.76 лв./;

• фактура № 0000000005/07.11.2017 г. за 81493 бр. лавандулов разсад на стойност 5000.01 евро /9779.16 лв./;

• фактура № 0000000006/15.11.2017 г. за 48896 бр. лавандулов разсад на стойност 3000.02 евро /5867.52 лв./;

• фактура № 0000000009/19.03.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 3911.76 лв.;

• фактура № 0000000010/26.07.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 3911.76 лв.;

• фактура № 0000000011/30.08.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 3911.76 лв.;

• фактура № 0000000012/02.10.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.05 евро /3911.76 лв./;

• фактура № 0000000015/05.03.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.04 лв./;

• фактура № ••••••••••/11.03.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.04 лв./;

• фактура № 0000000017/19.03.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.00 лв./;

• фактура № 0000000018/04.04.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.00 лв./ и - фактура № 0000000019/08.04.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.04 лв./, са заплатени от ответника Т.П. Г. в пълен размер.

Съгласно заключението на вещото лице, без да се включват оспорените от ответника - фактура № 0000000013/10.12.2018 г. за 32598 бр. лавандулов разсад на стойност 2000.05 евро /3911.76 лв./ и фактура № 0000000014/27.02.2019 г. за 41667 бр. лавандулов разсад на стойност 2556.48 евро /5000.04 лв./, останалите фактури са заплатени от ответника Т.П. Г. в пълен размер. Дължимите лихви за забави, по фактури с извършено, но закъсняло плащане на база посочена във фактурите падежна дата и извършени плащания са в общ размер на 1442.29 лв., както следва:

• Фактура № 0000000001/06.06.2017г. на стойност 3911.66 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• Фактура № 0000000002/11.07.2017г. на стойност 1955.88 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• Фактура № 0000000004/03.10.2017г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• Фактура № 0000000005/07.11.2017г. на стойност 9779.16 лв.-лихва в размер на 16.30 лв.;

• Фактура № 0000000006/15.11.2017г. на стойност 5867.52 лв. - лихва в размер на 85.84 лв.;

• Фактура № 0000000009/19.03.2018г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 109.74 лв.;

• Фактура № 0000000010/26.07.2018г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• Фактура № 0000000011/30.08.2018г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 0.00 лв.;

• Фактура № 0000000012/02.10.2018г. на стойност 3911.76 лв. - лихва в размер на 5.43 лв.;

• Фактура № 0000000015/05.03.2019г. на стойност 5000.04 лв. - лихва в размер на 322.39 лв.;

• Фактура № ••••••••••/11.03.2019г. на стойност 5000.04 лв. - лихва в размер на 850.71 лв.;

• Фактура № 0000000019/08.04.2019г. на стойност 5000.04 лв. (остатъчна стойност 999.64 лв. след КИ) - лихва в размер на 51.88 лв.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна. Свидетелят В.Р.С. твърди, че познава фирмите - „Р. Г.“ и „Т. Г.“, доколкото е в облигационни отношения с Р. Г., на която осъществява счетоводната дейност, като извършва счетоводното обслужване на фирмата на ищеца. При предявяването му от страна на съда на фактури № 13 и № 14, съдържащи се на лист 47 и 49 от делото, свидетелят С. твърди, че е запознат със същите, като от собственичката на дружеството знаел, че били извършени достави по тези фактури, а той лично подготвил документите - фактурите и едни потвърждения по смисъла на закона за ДДС, защото това било вътрешна доставка. Признава, че съставил и двете фактури. Във връзка с изготвените фактури изпратил имейл на контрагента им – Т., заедно с фактурите, като потвърждения и ЧМР ги сканирал. Твърди, че осъществил кореспонденция с Т., на когото изпратил фактури 13 и 14, и ЧМР. Р. Г. ЕООД тръгнала по процедура по възстановяване на ДДС, съответно той пуснал в ежемесечните справка - декларация с целия набор от фактури, по които трябвало да се възстанови ДДС. В този набор от фактури неприсъствали двете фактури - 13 и 14, тъй като не попадали за искания периодът. Периодът, за който се искало възстановяване на ДДС бил месеците март, април и май 2019г. За фактури - 13 и 14, Т. му се обадил и поискал да му ги пусне отново информативно, за да види какво е останало като неплатено и като салдо. Твърди, че му ги пуснал отново на имейла. Уточнява, че първото пускане на фактурите било към датата на съставянето им през месец юни 2019 г. След това, по молба на управителката отново му ги изпратил през месец октомври 2021г. Нямал потвърждение от Т. какво е салдото и не можел да твърди, дали Т. е приел в счетоводството си двете фактури. При изпращане на имейл, получавал автоматичен отговор, че имейла е изпратен. Когато ответната фирма приеме фактура и осчетоводи, те нямало как да разберат това. Разбирали дали дадена фактура е приета само с кореспонденция и плащането. Когато видят плащането разбирали, че е получена фактурата. Описва процесът по издаване на фактури с ответното дружество и осчетоводяване на сделки по повод доставките, както следва: той издавал фактури, като управителката на ищцовото дружество му се обаждала и му казвала, че е осъществена доставка. Съответно, той фактурирал доставката. След това, по молба на управителката, изпращал фактурите на Т. по имейл, с прикачени файлове със съдържащата се документация, която трябва да е по закон за ДДС. След изпращането на имейла, излизал автоматичното съобщение, че той е изпратен. Нямал автоматично отговор, че е получен от имейл-системата, но данни за това, че той го е получил правил извод от отговор на имейла с текст: „Изпрати ми ЧМР“ или нещо подобно. Тоест, при последваща кореспонденция, по която той искал ЧМР по издадените фактури, съдел за това, че Т. е видял предходния имейл, по който му е изпратил фактурите. По отношение на процесните две фактури (13 и 14) твърди, че Т. му се обадил и поискал да му прати нов имейл, на който да му препрати фактурите, защото този имейл, на който му ги е пратил, бил претоварен и не можел да го отвори. Когато осчетоводявал доставки по ДДС, наборът от документите включвал - ЧМР и потвърждение, че е получил и осчетоводил тези фактури. Признава, че по другите фактури имал потвърждение, че са получени и осчетоводени, а по тези две фактури - 13 и 14 той се забавил и нямал потвърждение.

Свидетелят Б.Р.П. твърди, че през месец декември 2018г. еднократно товарили лавандулов разсад от с. Х.Д.. Този разсад бил на Р. Г. и го товарили в бусове на Т., изпратени от същия. Натоварили над 100 хиляди - разсад, вързани на снопове, които се редели в буса един върху друг, а не в касетки. След като го натоварили, бусът тръгнал за Г.. През месец февруари 2019г., само един път товарили 100 хиляди разсад лавандула от с. Х.Д. в бус за Г.. Неговата дейност била да помага физически при товаренето, като и двата пъти участвал при натоварването на разсада. Пред него Р. се е обаждала на счетоводителя и е казвала да се пуснат фактурите във връзка с тези доставки. Освен тези два случая през месец декември и месец февруари, Т. е идвал много често в Х.Д. да взема разсад, в това число и разсад лавандула. Освен тези две доставки, той не е товарил друг път за Т.. При товареното на тези две доставки на място не били оформяни документи.

След изслушването на свидетелите, съдът с протоколно определение от 25.01.2023г. е ПРИЕЛ за БЕЗСПОРНО, ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че между тях е осъществявана кореспонденция с имейл, по която са изпращани документи и по която система се генерира съобщение за изпращането им, но няма данни за получаването, съответно отварянето на имейла от получателя.

Видно от копие на Акт за прихващане или възстановяване, издаден от НАП, ТД – Пловдив № П-16001619099343-004-001/29.06.2019г., на ищцовото дружество е извършена проверка, която обхваща периода от 01.03.2019г. до 31.05.2019г.

По делото са постъпили изискани от съда справки от НАП, ТД – Пловдив – Рег. № 11-07-3/20.02.2023г. и Рег. № 11-07-8/17.03.2023г. се установява, че фактура № 0000000013/10.12.2018г. издадена от „Р. Г.“ ЕООД, ЕИК ••••••• е включена в подадения от ЗЛ отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т.2 от ЗДДС - дневник продажби с получател/контрагент „Т.П. Г.“ с VIN ••••••• за данъчен период м. 12/2018г. и съответно е намерила отражение в подадените от дружеството Справка Декларация по ЗДДС и VIES декларация с вх.№16003835019/11.01.2019г. Фактура № 0000000014/27.02.2019г. издадена от „Р. Г.“ ЕООД, ЕИК ••••••• е включена в подадения от ЗЛ отчетен регистър по чл. 124, ал. 1, т.2 от ЗДДС - дневник продажби с получател/контрагент „Т.П. Г.“ с VIN ••••••• за данъчен период м.02/2019г. и съответно е намерила отражение в подадените от дружеството Справка Декларация по ЗДДС и VIES декларация с вх.№ 16003880667/07.03.2019г.

При извършена справка в ИС VIES на съпоставени данни за ВОП и получени услуги, декларирани от чужди търговци и данни от VIES декларациите подадени от български задължени лица се установи, че гръцкия търговец/получател „Т.П. Г.“ с VIN •••••• не е декларирал вътреобщностни придобивания (ВОП) от „Р. Г.“ ЕООД, ЕИК ••••••• за данъчни периоди м. 12/2018г. и м.02/2019г. Няма данни за номера на фактурите.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Фактите обаче на евентуално извършени плащания по дължими суми и за доставени стоки е в тежест на ответника.

В настоящата хипотеза съдът приема, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, с източник договор за продажба на разсад. Това обстоятелство не е оспорено от ответника по делото. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ищеца е възникнало задължението да достави посочената стока, а в тежест на ответника е да заплати цената й. По делото няма спор по тези обстоятелства.

Страните спорят досежно факта на извършената доставка по фактура № 13/10.12.2018г. и фактура № 14/27.02.2019г. Ищецът твърди, че е изпълнил добросъвестно задължението си да достави разсада, който е предал на ответника и който не е платен. Ответникът оспорва да е приел стока по посочените две фактури, както и да е приел същите, въз основа на които да се дължи цена.

Въз основа на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и справките от НАП ТД – Пловдив, съдът приема, че по делото няма ангажирани доказателства, „Т.П. Г.“ да е приел окончателните - фактура № 13/10.12.2018г. и фактура № 14/27.02.2019г. с предмет - разсад, издадени от „Р. Г.“ ЕООД. Няма доказателства, ответникът да е осчетоводил надлежно двете фактури. Видно от представените копие на фактура № 13/10.12.2018г. и фактура № 14/27.02.2019г., същите не носят подписа на ответника. След като представител на ответника не е подписал фактурите и след като последните не са отразени в счетоводните регистри на ответното дружество, то се налага извода, че не е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.

Приетото заключение на вещото лице установява, че вземанията по посочените с исковата молба три фактури - № 0000000015 от 05.03.2019г.; № •••••••••• от 11.03.2019г. и № 0000000019 от 08.04.2019г. са заплатени от ответника Т.П. Г. в пълен размер. От друга страна, фактура № 13/10.12.2018г. и фактура № 14/27.02.2019г. не са подписани, нито осчетоводени от ответника, той не е ползвал ДДС кредит по тях. В качеството си на счетоводен документ, фактурата установява факта на предявеното от нейния издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател. В този смисъл тя е индиция за съществуването на правна връзка, обвързваща лицата, посочени като издател и получател. Фактурата обаче не е основание за плащането на цената на стоката. Цената се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена продажба и купувачът дължи заплащането на цената на предадената стока. В този смисъл Решение № 987/26.11.2004г. на ВКС по гр.д. № 157/2004г., II г.о. Гореизложеното сочи, че издаването на фактура само по себе си не означава, че продажба е била извършена. Следва да са налице безспорни доказателства, че е налице продажба, за да се приеме, че се дължи насрещна престация по издадената фактура, т.е. категорични доказателства, удостоверяващи не само, че ответникът е получил от ищеца разсада, но и че това е станало по силата на договор за покупко-продажба, т.е., че между страните е била постигната договореност относно формирането на покупната цена, както и относно начина и срока за плащането й. Подобни доказателства по делото не се събраха. Не представляват такива показанията на разпитаните в полза на ищеца свидетели. Свидетелят С. описва процесът по издаване на фактури, като дори признава, че за процесните фактура № 13/10.12.2018г. и фактура № 14/27.02.2019г. - не е получил потвърждение от ответника. Свидетелят Петров дава сведение само за това, че еднократно през месец декември 2018г. и през месец февруари 2019г. е товарил разсад в бусове на ответника. И двамата свидетели излагат лични впечатления единствено относно предаването на процесните стоки на ответника и начина на фактуриране, но не и за това на основание каква конкретно договореност между страните е станало предаването. Не са ангажирани никакви други доказателства по делото, които да удостоверяват, че разсада е доставен на ответника на основание сключен между страните договор за покупко- продажба.

По гореизложените съображения, съдът намира, че ищецът не е провел успешно доказване на сключването на договор за покупко-продажба на разсад, фактуриран във фактура № 13/10.12.2018г. и фактура № 14/27.02.2019г., чието изпълнение претендира. Представените фактури не обективират съгласие на страните, което да формира фактическият състав на сключен договор за продажба, тъй като не носят подпис на ответника. Съставените фактури, които не са подписани за „получател“ представляват частен документ, който се ползва само с формална доказателствена сила и поради това сам по себе си не установява фактите, предмет на съдържащото се в документа изявление, а следва да бъде ценен съобразно с всички събрани по делото доказателства. При положение, че процесните фактури не са осчетоводена от ответника, при липса на доказателства, че е включена в дневника му за покупки и в подадените справки-декларации по ЗДДС за съответния период, липсва опора за извод, че ответника има непогасени задължения, възникнали от сключен с ищеца договор за покупко-продажба на разсад. Ищецът, съгласно принципа за разпределение на тежестта на доказване, трябва да установи фактите, които твърди, че са се осъществили и на които основава субективното си право, чиято защита търси в производството, което не е сторил.

Доколкото липсва договор за покупко-продажба на разсад, фактуриран във фактура № 13/10.12.2018г. и фактура № 14/27.02.2019г., чието изпълнение претендира, а от друга страна по издадените фактура № 0000000015 от 05.03.2019г.; фактура № •••••••••• от 11.03.2019г. и фактура № 0000000019 от 08.04.2019г. сумите по тях са заплатени от ответника на ищеца, то предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 8 912.21 лева, представляваща дължима цена на закупен разсад, за което ищецът е издал фактура № 0000000015 от 05.03.2019г.; фактура № •••••••••• от 11.03.2019г. и фактура № 0000000019 от 08.04.2019г. е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли изцяло.

Неоснователността на главния иск предпоставя и неоснователност на предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва за забава в размер на 4173.22 лева, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че дори по делото да е установено забавяне заплащане на сумите по издадените - фактура № 0000000015 от 05.03.2019г.; фактура № •••••••••• от 11.03.2019г. и фактура № 0000000019 от 08.04.2019г., мотивиращо претенция за лихва забава, същата е недоказана, доколкото не е доказан периода им на дължимост. Претендирания от ищеца период не кореспондира с този, установен от вещото лице по приетата съдебно икономическа експертиза.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, се поражда за ответника, тъй като предявените искове са отхвърлени. Ответното дружество претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2738.16 лева и 200.00 лева - внесени депозити за вещо лице или общо в размер на 2938.16 лева, съгласно представен и неоспорен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, съдът