Решение № 260033 от 6.7.2020 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1089/2020 г.

Производството е образувано по частна жалба от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК 205795280 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Н. Симов“, № 3, представлявано от Андрей Александров Димитров, чрез адв. Н.К., против определение № 2857/17.02.2020г. по гр.д. № 16697/2019г. на 12-ти състав на ВРС, В ЧАСТТА, в която съдът е приел възражението на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691 по чл. 414а от ГПК с вх. № 79936/31.10.2019 г., че не дължи разноски в заповедното производството в размер на 325.00 лева, обективирани в заповедта за изпълнение на парично задължение № 7913/17.10.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 16697/2019 г. на ВРС, като основателно. „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК 205795280, чрез процесуалния си представител навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради неправилното разбиране на ВРС, че длъжникът не е дал повед за завеждане на делото и липсва съдействие от страна на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД. Постановено е в нарушение на относимите процесуалноправни норми и задължителната съдебна практика по казуса. Определението не е съобразено с фактическата обстановка по делото, което го прави и необосновано. След уведомяването на „Енерго Про Продажби“ АД за извършената цесия на 15.10.2019г., три поредни дни дружеството е бездействало и чак на 18.10.2019г. е предприело действия по изпълнение, един ден след образуване на частното гражданско дело по издаване на заповед за изпълнение от 17.10.2019г. На следващо място дружеството-частен жалбоподател сочи, че с издаването на заповедта за изпълнение ВРС му е присъдил разноски за заповедното производство в размер на 325.00лв. Жалба в тази част не е постъпила, а и възражението по чл. 414а от ГПК касае единствено недължимостта на сумата от 19.00лв. Следователно определението в частта за разноските е влязло в сила. Освен това, ВРС не е спазил дадените от горната инстанция с въззивното определение №528/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 94/2020г. на ВОС указания. Според частния жалбоподател определение № 28571/17.02.2020г. по ч.гр.д. № 16697/2019г. на ВРС на практика допълва определение № 15298/22.11.2019г. по същото дело и диспозитивите по двете определения формират едно цяло. Така в диспозитива на един и същ съдебен акт, съдът приема за основателно възражението на длъжника по чл. 413а от ГПК /вероятно се има предвиднормата на чл. 414а от ГПК/, а същевременно е оставил без уважение искането за обезсилване на издадената заповед за изпълнение в частта за разноските. Противоречие не би било налице, ако длъжникът бе обжалвал определението № 15298/22.11.2019г. по ч.гр.д. № 16697/2019г. на ВРС в часта, в която съдът е отказал да обезсили издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, но не е. Влязлата в сила заповед за изпълнение е изпълнително осование и съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист. В писмен отговор на осн. чл. 276, ал. 1 от ГПК „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със сидалище и адрес на управление гр. Варна, бул „Вл.Варненчик“, № 258, Варна тауърс-Г, представлявано от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез адв. Н.Б. оспорва частнвата жалба, като неоснователна.Съдът не следвда да обсъжда оплакването на частния жалбоподател, че заповедта за изпълнение относно разноските от 325.00лв. е влязла в сила, понеже с обжалваното определение, заповедният съд се е произнесъл единствоно за това, че приема възражението по чл. 414а от ГПК за недължимостта на разноските. Обстоятелството, че ВРС е оставил без уважение искането за обезсилване на заповедта в частта за разноските, не означава, че е влязла в сила в тази част. В ГПК са посочени случаите, в които съдът може да обезсили издадена заповед за изпълнение и настоящият казус не е сред тях, при положение, че е подадено становище по възражението с правно осн. чл. 414а от ГПК. „Енерго Про Продажби“ АД не е дало повод за завеждане на делото. Правилно според страната ВРС е приел и това, че е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, тъй като не е оказал съдействие на длъжника да изпълни, въпрлеки желанието му за това. Моли се да бъде оставена без уважение частната жалба. За да се произнесе ВОС съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по гр.д. №16697/2019г. на ВРС е образувано въз основа на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД. Въз основа на подаденото заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 79130/17.10.2019г, с която е разпоредено „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на „Агенция за закрила на потребителите“ЕООД сумата от 19лв, представляваща недължимо платена такса за възстановяване на преноса на ел.енергия по ф-ра № ТП3301330134/06.11.2017г, като вземането е било прехвърлено от клиента Цонка Илиева Парушева в полза на заявителя с договор за цесия от 24.09.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2019г до окончателното изплащане, както и сумата от 325лв, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25лв и адвокатско възнаграждение от 300лв, на осн.чл.78 ал.1 и 8 ГПК. В заповедта е указана на длъжника възможността да плати в двуседмичен срок сумата, посочена в заповедта и да подаде в съда писмено възражение за изпълнение на задължението с представяне на доказателства за плащането. Заповедта е била съобщена на длъжника на 22.10.2019г., видно от разписката към съобщението на л. 18 от гр.д. № 16697/2019г. на ВРС. На 31.10.2019г. /в срок/ длъжникът „Енерго Про Продажби“ АД е подал възражение по реда на чл. 414а от ГПК, понеже на 24.10.2019г. е платил задължението си от 19.00лв., като е приложил копие от платежно нареждане за кредитен превод на л. 21 от гр.д. № 16697/2019г. на ВРС и е поискал да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение. На осн. чл. 414а, ал. 2 от ГПК е възразил и срещу дължимостта на присъдените с издадената заповед за изпълнение разноски в размер на 325.00лв., т.к. след уведомяване за извършената цесия, дружеството незабавно е предприело действия по удовлетворяване на вземането, но не му е било оказано съдействие от кредитора. На 15.10.2019г дружеството било уведомено по електронната поща за сключения между Цонка Илиева Парушева и „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД договор за цесия, в което нямало посочена банкова сметка, ••• ова на 18.10.2019г. „Енерго-Про Продажби“ АД изпратило пощенски запис чрез „Български пощи“ ЕАД, на 21.10.2019г. изпратило покана с искане да бъде посочена банкова сметка, ••• ициално обявения от „Агенция за защита на потребителите“ ЕООД в ТР електронен адрес, на 22.10.2019г. изпратило както нотариална покана, така и покана с курирер с искане за предоставяне на банкова сметка. •••, изпратена чрез куриер била върната на 24.10.2019г. невръчена. „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД умишлено не отговорило на исканията за предоставяне на банкова сметка, •••. В изпълнение на изискването на чл. 414а, ал.3 от ГПК възражението заедно с приложеното доказателство за изплащане на задължението са изпратени на заявителя „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, връчени на 13.11.2019г., видно от разписката към съобщението на л. 35 от гр.д. № 16697/2019г. на ВРС. В срок, на 15.11.2019г. е постъпило становище от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, на осн. чл. 414а, ал. 3 от ГПК, за неоснователност на възражението в частта за разноските, като се моли за оставяне без уважение и за издаване на изпълнителен лист за сумата от 325.00лв. ВРС е постановил определение № 15298/22.11.2019г. по гр.д. № 16697/2019г., като е оставил без уважение искането на заявителя да бъде издаден изпълнителен лист за разноските от 325.00лв. по издадената на осн. чл. 410 от ГПК заповд за изпълнение № 7913/17.10.2019г., обективирано в становището на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД от 15.11.2019г. Със същото определение съдът е оставил без уважение и молбата на „Енерго Про Продажби“ АД за обезсилване на заповедта за изпълнение № 7913/17.10.2019г. по гр.д. № 16697/2019г. на ВРС, в частта на присъдените разноски от 325.00лв. и искането на това дружество за присъждане на разноски в размер на 100.00лв. в това производство. С определение № 528/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 94/2020г. на ВОС, образувано по жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, въззивният състав е обезсилил определение № 15298/22.11.2019г. по гр.д. № 16697/2019г. на ВРС в обжалваната част-в която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист срещу „Енерго Про Продажби“ АД за разноските в размер на 325.00лв. по издадената заповед за изпълнение № 7913/17.10.2019г. по гр.д. № 16697/2019г. На ВРС и върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по възражението по чл. 4154а от ГПК. ВРС е постановил обжалвания в настоящото производство акт-определение № № 2857/17.02.2020г. по гр.д. № 16697/2019г. на 12-ти състав на ВРС, с което съдът е приел възражението на длъжника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691 по чл. 414а от ГПК с вх. № 79936/31.10.2019 г., че не дължи разноски в заповедното производството в размер на 325.00 лева, обективирани в заповедта за изпълнение на парично задължение № 7913/17.10.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 16697/2019 г. на ВРС, като основателно. Приел е също така възражението на длъжника по чл. 414а ГПК с вх.№ 79936/31.10.2019г в частта за недължимост на сумата от 19лв, представляваща платена на 15.11.2016г без основание по фактура ТП № 3301330134/06.11.2016г такса за възстановяване на ел.захранване, като вземането е прехвърлено от абоната Цонка Илиева Парушева на заявителя с договор за цесия от 24.09.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.10.2019г до окончателното погасяване на задължението и е обезсилена заповед за изпълнение № 7913/17.10.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 16697/2019г на ВРС в частта, в която е разпоредено „ Енерго-Про Продажби” АД ЕИК 103533691 да заплати на „Агенция за закрила на потребителя“ ЕООД сумата от 19лв, представляваща платена на без основание по ф-ра ТП № 3301330134/06.11.2016г. такса за възстановяване на ел.захранване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.10.2019г до окончателното погасяване на задължението, в които части не е обжалвано. В необжалваната част на определението, с която е прието възражението на длъжника по чл.414а от ГПК за недължимост на сумата от 19лв поради извършено плащане. Липсата на становище срещу основателността на възражението поради плащане е предпоставка за обезсилване то на издадената заповед за изпълнение в тази й част, съгласно нормата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК.. В останалата, вече обжалвана част на определението ВРС е приел за основателно възражението на длъжника по чл.414а ГПК за недължимост на сторените в заповедното производство разноски в размер на сумата от 325лв. Същевременно е изложил съображенията си, че още с определението № 15298/22.11.2019г е формирал извод за тяхната недължимост и в тази част определението не е било обжалвано, поради което е влязло в законна сила. По тази причина не се налагало обезсилването на заповедта за изпълнение в посочената част, тъй като пререшаването на този въпрос би било недопустимо. Настоящият състав намира, че като краен резултат заповедният съд правилно е приел възражението на длъжника по чл.414а ГПК, макар и неправилно да се е позовал на мотивите си, изложени в определение № 15298/22.11.2019г. и че в тази част същото не било обжалвано и влязло в законна сила. Неоснователен е доводът, че по делото е налице влязло в сила изпълнително основание. По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в сила, щом е постъпило възражение по чл. 414а от ГПК. Със съдебния си акт първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на „Агенция за закрила на потребителите" ЕООД за издаване на изпълнителбен лист за сумата от 325лв-сторени в производството разноски. Оставил е без уважение и искането на „Енерго Про Продажби“АД за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК в частта на присъдените разноски в размер на 325лв, както и без уважение искането на дружеството-длъжник за присъждане в негова полза на сторените по делото разноски в размерна 100лв. Посоченото определение е обезсилено от въззивния съд с определение № 528/11.02.2020г. на ВОС в частта с което е оставено без уважение искането на „Агенция за закрила на потребителите" ЕООД за издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство в размер на 325.00лв. и делото е върнато за произнасяне по възражението на „Енерго Про Продажби“ АД с правно основание чл. 414а от ГПК относно дължимостта на разноските. Произнасяйки се с обжалваното определение, ВРС стриктно е изпълнил указанията на въззивния съд, противно на наведените от частния жалбоподател оплаквания за това. В разпоредбата на чл. 414а, ал. 4 от ГПК е посочено, че ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. В случая възражението от длъжника е подадено в срок, следователно не следва обезсилване на заповедта за изпълнение само на това основание. Постъпило е и становище от заявителя. Съдът дължи произнасяне по възражението и постъпилото становище, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът приема възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно. В настоящия казус и при преценка на твърденията и представните доказателства следва да бъде прието, че заявителят с извънпроцесуалните си действия е поставил в невъзможност длъжника да изпълни доброволно задължението си по заповедта за изпълнение. С уведомлението за извършена цесия „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, получено от „Енерго Про Продажби“ АД на 15.10.2019г. не е посочен номер на банкова сметка, ••• ТР адрес на дружеството, не е последвал отговор на електронните съобщения от длъжника. Още на 16.10.2019г. „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, видно от материалите по гр.д. № 167697/2019г. на ВРС, без да е предоставен разумен срок на длъжника да изпълни задължението си към новия кредитор. Невярно е твърдението на заявителя, че е дало 3-дневен срок на длъжника да изпълни преди да заведе заявлението си в съда. При това, щом кредиторът не е оказал и необходимото съдействие, то длъжникът дори и да изпадне в забава, на осн.чл.96 ЗЗД, би следвало да бъде освободен от нея, понеже е направил всичко необходимо, за да изпълни надлежно задължението си към цесионера на вземането. Правилно с оглед процесуалното поведение на страните и писмените доказателства, заповедният съд е приел в мотивите си, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Що се отнася до искането на длъжника за обезсилване на издадената заповед в частта за разноските, то е неоснователно. Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а, ал. 4 и 6 ГПК, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това /така решение № 119/11.02.2020г. по т.д. № 2108/2020г. на ВКС-ТО/.. В настоящи случай не е налице нито една от горните хипотези. Съдът не следва да обезсилва издадената заповед за изпълнение в частта за разноските от 325лв. Няма противоречие с приетото в определение № 15298/22.11.2019г. и определение № 2857/17.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 16697/2019г. на ВРС, в какъвто смисъл са наведени оплаквания от страна на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД. Предвид всичко изложено постановеното от ВРС определение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. В полза на ответната страна „Енерго Про-Продажби“АД следва да бъдат присъдени разноските, сторени за настоящата инстанция в размер на 240лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Водим от горното, съдът