Решение № 217 от 14.5.2021 г. на Административен съд - Монтана по дело № 143/2021 г.

Производство е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК. С Решение от 09 02 2021 г., по АНД № 360/2020 г. на районен съд гр. Берковица, е отменено Наказателно постановление № 679/21.09.2020 г. на Директор на РДГ – Берковица, с което на Н.В.Л., ••• е наложено административно наказание, за това че на дата 13 08 2020 г., в имот с кад. № 12961.403.120, отдел 3460 – частна горска територия, общ. Вършец, гр. Вършец няма поставена обозначителна табела на сечище. В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия орган, в която твърди, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че от събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин се установи описаната в акта и в последствие и в Наказателното постановление фактическа обстановка, а именно че Н.В.Л. е лице упражняващо частна лесовъдска практика и като такова не е поставила обозначителна табела на сечище в имот с кад № 12961.403.403.120, отд. 346 "б". По гози начин е осъществила състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 144. ал. 4, т. 1 от Закона за горите, като не е упражнила свои контролни задължения, вменени й с този закон и подзаконовата нормативна уредба, като лице получило позволително за сеч № 0541970 от 20.01.2020 г. Преди да издаде Наказателното постановление административнонаказващият орган е преценил фактическата обстановка, безспорната доказаност на нарушението, вината и самоличността на нарушителя. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Описанието на нарушението, и в АУАН, и в НП е ясно и не оставя съмнение за това какво е извършеното нарушение и защо Л. е санкционирана. Правилно са посочени както нарушената разпоредба, така и санкционната такава. И двата акта на административнонаказателното производство съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което изводът на въззивния съд в тази посока е неоснователен. Неправилно също така този съд приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което да обуславя отмяна на процесното Наказателно постановление. Моли да се постанови решение, с което се отмени обжалваното решение на PC - Берковица по АНД № 360/2020 г. и вместо него съдът да потвърди Наказателно постановление № 679 от 21.09.2020 г. на директора на РДГ - Берковица, като правилно и законосъобразно. Ответната страна не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, поради което предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно, обосновано и мотивирано. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, фактическата обстановка не е установена изцяло и неправилно, в диспозитива на издаденото НП, е описано извършеното нарушение, което прави издаденото Наказателно постановление незаконосъобразно. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК приема следното. За да отмени обжалваното Наказателно постановление районният съд, приема за установено, че НП е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, относно неговото съдържание, установено в чл. 42 от ЗАНН. В него нарушението е описано като само е посочено - „Няма поставена обозначителна табела на сечището в отд. 346б.” Няма посочване на какви конкретни задължения или контролни правомощия, свързани с добива на дървесина жалбоподателят не е изпълнил и в какво качество. Съгласно императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да бъдат описани в АУАН, с който се поставя началото на административно-наказателното производство, а не в други документи, независимо дали същите са съставени в присъствието на сочения в АУАН нарушител. Това съдържание на АУАН следва да се приравни на пълна липса на описание на нарушението, което е съществено, тъй като по този начин жалбоподателят е лишен от възможността да разбере за какво нарушение е повдигнато административното обвинение срещу нея. Дори и Констативният протокол, на основание който е посочено, че е съставен АУАН да се приеме за неразделна част от съставения АУАН, то и в него липсва описание на констатираното нарушение, поради което същият е несъотносим към АУАН, а съставителят на този констативен протокол е лице, което не е участвало в съставянето на този АУАН. Поради това посоченият констативен протокол не може да се цени нито като част от съдържанието на АУАН, нито като доказателствен източник на извършеното и вменено нарушение. Отделно от това този съд посочва, че описанието на нарушението в процесното НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени съставомерни признаци за нарушението, за което жалбоподателят е наказан, а именно по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, която разпоредба е бланкетна и препраща към други законови разпоредби, установяващи конкретните задължения или контролни правомощия на лицето. Разпоредбата санкционира бездействието на лице, на което са възложени определени задължения или контролни функции, което бездействие е довело до допускане на извършването на нарушения на изискванията, установени при добив на дървесина. С други думи, за да е съставомерно деянието като нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, следва да е налице нарушение на конкретни изисквания, свързани с добива на дървесина, за спазването на които лицето да е отговорно по силата на вменени му контролни правомощия. Установените нарушения, за които се твърди, че лицето по чл. 257, ал. 1 от ЗГ носи отговорност по силата на вменените му контролни функции, следва да бъдат описани чрез посочване на разпоредбите, установяващи конкретни законови изисквания относно добива на дървесина. В случая от така описаните обстоятелства, обаче не може да се изведе еднозначен извод в какво качество е наказано лицето, в качеството му на такова, упражняващо лесовъдска практика или на длъжностно лице, каквато е другата алтернатива. На следващо място съдът установи, че не са посочени кои разпоредби са нарушени с така описаните констатации. В разглеждания случай в АУАН и в обжалваното НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ. Последната указва реда, по който се осъществява достъпа до горските територии, в които се провежда добив на дървесина и едно от изискванията е лицето да притежава разрешение за това, издадено съгласно Закона за горите, т.е. тази разпоредба е описателна и не съдържа задължение, което да формира състав на нарушение. Така посочената от актосъставителя разпоредба на чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ може да бъде използвана само като привръзка към норма, която съдържа състав на нарушение, в ролята й на поясняваща и указваща елементи от този състав. На последно място свидетелите И••• и Б•••, които са работили през цялото време на сечището категорично твърдят, че на сечището е имало табела. При горните съображения, въззивният съд приема жалбата за основателна и отменя НП като незаконосъобразно, като с оглед изхода на делото и при условията на чл. 63, ал. 3 ЗАНН присъжда разноски на жалбоподателя в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предмет на касационната проверка е първоинстанционното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от този съд съществени процесуални нарушения. При разглеждане на делото районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно установена от него фактическа обстановка, е постановил правилен съдебен акт в съответствие с материалния закон, като част от постановените мотиви не се споделят от този касационен състав, което обаче, не променя крайният правен извод и резултат на постановеното съдебно решение. Неправилно въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ може да бъде използвана само като привръзка към норма, която съдържа състав на нарушение, тъй като в ЗГ няма друга норма, която да съдържа изискване за поставяне на обозначителна табела. Привръзката на чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ е със санкционната норма, която е посочена, а именно чл. 257, ал. 1, т. 1 от същия закон, тъй като лицата, които следва да поставят обозначителна табела са именно посочените в чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ лица. В тази връзка обосновано в мотивите на решението е отчетено обстоятелството, че нито в АУАН и НП, нито в Констативния протокол от 13 08 2021 г., послужил като основание за съставяне на АУАН, са посочени релевантни обстоятелства, които да описват извършеното нарушение и неговият извършител. Това, че няма поставена обозначителна табела е факт, който сам по себе си не обуславя административнонаказателна отговорност от което и да е лице, а единствено от посочените в ЗГ. В случая, обаче, в нито един от съставените актове не се упоменава, нито какво качество има административнонаказаното лице, нито с оглед на какви конкретни правомощия за него произтича задължение да постави такава табела, дори не се посочва, че именно наказаното лице има задължение да постави такава табела, каквато в случая е липсвала. Извън така сочената липса на описание, непоставянето на обозначителна табела не се свързва с друго обстоятелство, от което да се направи извод, какво друго нарушение е последвало поради нейното непоставяне, респ. какви последици е предизвикала липсата на такава табела, тъй като само и единствено непоставянето на обозначителна табела на територия, където се провежда добив на дървесина, се явява малозначително нарушение. С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно. От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът