Решение № 1010 от 23.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 329/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена от ответника, чрез представителя му, срещу решение № 6341 от 19.11.2024 г. на СГД, І - 30 с-в, в частта, в която Л. П. К., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, сумата от 41 391, 19 лв. - застрахователно обезщетение, платени по застраховка „Гражданска отговорност“ от ищеца по повод възникнало на 20.12.2017 г. ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба 13.12.2023 г. до окончателното изплащане и разноски по делото. Със същото решение искът е отхвърлен над уважения размер от 41 391, 19 лв. до пълния предявен размер от 42 619, 57 лв. Ответникът излага доводи, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Счита, че съгласно определението на съда от 21.03.2024 г. ищецът е предявил иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а не по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Поддържа, че на ищеца е указано, че следва да установи, че ответникът е управлявал автомобила под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, а не, че е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идване на органите за контрол на пътя. Счита, че първоинстандионният съд се е отклонил от правилно дадената с доклада правна квалификация и се е произнесъл по непредявен иск, като е изследвал противоправното и виновно отклонение на ответника от местопрестъплението - елемент от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ. Поддържа още, че не е полагал усилия да представи по делото доказателства, че не се е отклонил противоправно от местопроизшествието понеже не са били относими към предмета на делото. По същество излага доводи, че от доказателствата, включително и заключението на приетата СМЕ, се установява, че е нарушено нормативно установеното изискване за взимане на кръвна проба до 45 минути от ПТП в населено място, максимум 120 минути в останалите случай, като му е взета кръвната проба над 11 часа след ПТП. Счита, че полученият от пробата резултат е ирелевантен за употребата на наркотично вещество при управление на МПС по време на процесното произшествие. Това обстоятелство е взето предвид от наблюдаващия прокурор по воденото дознание, поради което не му е повдигнато обвинение по чл. 343 НК, което се потвърждава и от постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство. Неправилно съдът е взел предвид кръвната проба за наркотици като правно релевантна, макар да е извършена извън законоустановения срок. Неоснователно е прието, че закъснението се дължи на негово противоправно поведение, тъй като в нарушение на закона бил напуснал местопроизшествието след причиняване на ПТП. Счита, че в ЗДвП и в Правилника за приложението му не се съдържа разпоредба, по силата на която наркотична или алкохолна проба, взета с полеви тест, да се „санира“ при закъсняло вземане извън законоустановения срок и да се приравнява на редовно взета проба на база противоправно поведение на водача на МПС, изразяващо се в отклонение от местопроизшествието. Моли предявеният иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ да бъде отхвърлен, доколкото липсва един от елементите на фактическия състав на предявения иск - установено управление на МПС под въздействието на упойващо вещество. Претендира да се коригират и разноските пред първата инстанция и да му се присъдят разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемата страна – ищецът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и обосновано, а съдът не е допуснал нарушения на материалния и процесуален закон при постановяването му. Не е спорно и е установено, включително в приключило съдебно производство по чл. 432 КЗ, в което ответникът е взел участие, че между страните е бил налице договор за „Гражданска отговорност” с валидност от 18.07.2017 г. до 17.07.2018 г., за л. а. „Ауди“, модел „А 8”, с ДКН •••, при действие на който е настъпило процесното ПТП. Сочи, че от приетото и неоспорено заключение на СМЕ и представените писмени доказателства се установява, че както при предварителното изследване с Дръг-тест, извършено към момента на ПТП на 20.12.2017 г., така и при химическия анализ (чрез газхроматография) на биологични проби (кръв и урина), взети в 23: 30 ч. на 20.12.2017 г. от Л. П. К., извършен на 08.01.2018 г. в специализирана химическа лаборатория, е установено наличие на кокаин. Сочи, че ответникът е получил талон за изследване и вземане на биологична проба в 23. 10 ч. на 20.12.2017 г. и в рамките на 40 минути в 23. 30 ч. на 20.12.2017 г. е бил във ВМА, за да направи изследването, според Протокола за медицинско изследване. Поддържа, че според медицинските данни в съдебната практика наркотичните вещества се елиминират по-дълго от организма, отколкото алкохолът, който се елиминира за часове. Оспорва изцяло възраженията в жалбата, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като сочи, че констатациите на съда за отклонение на ответника от мястото на ПТП са направени само за пълнота и не представляват произнасяне на различно правно основание. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в производството съгласно списък. Съдът, като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното: Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите в жалбата. Съдът следи и без довод от страните само за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. Настоящият въззивен състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, като не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, при постановяването му. СГС се е произнесъл иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ регресен иск за възстановяване на изплатено обезщетение във връзка със застраховката „гражданска отговорност“, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействието на наркотици или други упойващи вещества. При произнасянето си съдът е съобразил изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца. Неоснователно в жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по иск с различно от заявеното от ищеца правно основание. На следващо място по делото не е спорно и от приетите пред СГС доказателства се установява, че около 13: 50 ч. в гр. София, ответникът Л. П. К., управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“ с ДКН ••• на паркинга на магазин „Мебели Виденов“ по спомагателното платно на бул. „Сливница” с посока на движение от бул. „д-р Петър Дертлиев” към бул. „Константин Величков”, реализирал ПТП с движещият се по посока на лекия автомобил пешеходец - Е. Л. К.. От Констативен протокол за ПТП № К 571 от 20.12.2017 г. и Протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че виновният водач е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. Лекият автомобил е открит от компетентните органи няколко часа по-късно, паркиран пред блок ••• (адреса на ответника), като в огледния протокол е отбелязано, че огледът е започнал в 17: 10 часа. Към момента на съставянето на КП на водача е направен както алкотест, който е бил отрицателен, така и проба за употреба на упойващи вещества – Дръг тест 500, № ARJF 0040, проба № 182, която е била положителна за кокаин. Не е спорно също и се установява, че към датата на събитието отговорността на водача е застрахована по застраховка „гражданска отговорност“ при ищцовото дружество. Установява се също, че на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, пострадалата К. е завела срещу дружеството пряк иск за обезщетяване на понесените неимуществени вреди, настъпили от застрахователното събитие. По иска е постановено решение от 12.05.2021 г. по гр.д. № 15976/2019 г. на СГС, потвърдено с решение № 1367/17.12.2021 г. по в. гр. д № 2983/2021 г. на САС, с което окончателно е присъдена сума от 30 000 лв., застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.12.2019 г. до пълното изплащане. Видно от приложените пред СГС документи решенията са постановени при участието на ответника К. като подпомагаща страна, трето лице - помагач на ищеца ЗД „Бул Инс“ АД. При това, както е приел и СГС, на основание чл. 223 от ГПК е възникнал установителен ефект в отношенията между третото лице и насрещната страна по всички факти - предмет на производството по гр. д. № 15976/2019 г. по описа на СГС. Въз основа на издадените по влезлите в сила решения и два изпълнителни листа, са образувани изп. д. № 20217900401737 по описа на ЧСИ Р. М., peг. № ••• на КЧСИ - за сумата от общо от 13 762, 89 лв. и изп. д. № 20227900400195 по описа на същия ЧСИ - за сумата от общо 28 856, 68 лв. с взискател Е. К. Л. и длъжник - ЗК „Бул Инс“ АД. От приетите писмени доказателства и неоспореното заключение на изслушаната ССчЕ пред СГС се установява непротиворечиво, че ищецът е заплатил по сметка на ЧСИ М. сумата от 13 762, 89 лв. по изп. дело № 20217900401737 с плащане, постъпило на 27.09.2021 г., и сумата от 27 628, 30 лв. по изп. дело № 20227900400195, постъпила по четири плащания в периода 21.02.2022 г.-24.02.2022 г. Общо заплатените суми от застрахователя възлизат на 41 391, 19 лв. Според заключението на приетата пред СГС СМЕ, изготвена след преценка на представените по делото писмени доказателства във връзка с взети от ответника проби за упойващи вещества, подробно обсъдени от вещото лице в заключението, както от предварителното изследване с Дръг-тест в 21, 49 ч. на 20.12.2017 г. проведен в СДВР, така и от химическия анализ (чрез газхроматография) на биологични проби (кръв и урина) взети в 23: 30 ч. на 20.12.2017 г. от Л. П. К., с дадено заключение от 08.01.2028 г. в специализирана химическа лаборатория, се установява наличие на кокаин, без данни за количествени изследвания. Вещото лице е посочило също, че предвид времето на вземане на проба, както и липсата на данни за определена концентрация в същата, в конкретния случай не би могло да се направи анализ за времето на приема на кокаин от ответника. Като съобрази установените по делото факти, както и доводите на страните във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СГС настоящият състав намира следното по съществото на спора: Съгласно чл. 433, т. 3 от КЗ, застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог. Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от обезщетение във връзка със застраховката „гражданска отговорност“, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за наркотици или други упойващи вещества. Правото на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, регламентирано в чл. 433 КЗ и чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ по своя характер е регресно право. То може да се упражни след като застрахователят по „гражданска отговорност“ заплати обезщетението на увреденото лице. От този момент той встъпва в регресното право срещу виновния водач, управлявал МПС след употреба на наркотици или други упойващи вещества, като упражнява правото си, произтичащо от закона. Предпоставките за уважаване на регресният иск са: наличие на валиден договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност", в срока на който са настъпили вреди, за които застрахования отговаря, изплащане на третото пострадало лице на обезщетение за причинените му вреди от застрахования водач по застраховката "гражданска отговорност". Доказването на тези предпоставки е в тежест на ищеца. Той следва да докаже и предпоставката на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, на която се позовава. В тежест на ответника е да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения. В случая се установява безспорно, че е била налице застраховка „гражданска отговорност“ при ответнотго дружество, по която то е заплатило обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото от ПТП лице, след приключили съдебни производства с влязло в сила решение, по които ответникът е привлечен като трето лице – помагач. Основателно СГС е съобразил влязлото в сила съдебно решение по предявен иск с по чл. 432 от КЗ, което има обвързваща сила на мотивите в отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна. При това е обоснован извода на съда, че е установено осъществено от страна на ответника противоправно деяние, извършено виновно, при което са причинени неимуществени вреди на трето лице и за ищеца е възникнало право да се субругира в правата на увреденото лице срещу деликвента. Единственият спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали е доказана предпоставката по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно, че ответникът да е управлявал автомобила под въздействието на наркотично вещество или на негов аналог, в случая кокаин. Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП императивно въвежда забрана за управление на ППС под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество. Относими към случая са нормите на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози в релевантната редакция - към 20.12.2017 г. Съдът приема за неоснователно основното възражение на ответника, че не е установено към момента на ПТП да е управлявал МПС под въздействие на наркотично вещество. В случая контролните органи са спазили изискванията на чл. 3, ал. 2, чл. 6 и чл. 7 от Наредбата. От доказателствата по делото се установява, че контролният орган, чието е задължението да извърши проба за наркотици или упойващи вещества с техническо средство и в зависимост от неговите показания да издаде талон за кръвна проба, не е нарушил правилата, установени в цитираната Наредба. Видно от отбелязването в Констативен протокол за ПТП № К 571 от 20.12.2017 г., които не е оспорен от ответника и е съставен от органите на СДВР – Отдел „Пътна полиция“ след посещение на ПТП на място, към момента на съставянето му на водача е направен както алкотест, който е бил отрицателен, така и проба за употреба на упойващи вещества – Дръг тест 500, № ARJF 0040, проба № 182, която е била положителна за кокаин. При това, доколкото констатациите на органите на МВР не са оспорени, нито опровергани от ответника в хода на производството, констативният протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление. (съгласно трайната практика на ВКС, отразена в решение № 194 от 12.01.2017 г. по т. д. № 444/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 67 от 24.06.2015 г. по т. д. № 439/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС, решение № 110/04.09.13 г. по т. д. № 194/12 г. на ІІ т.о. ВКС, решение № 98/25.06.12 г. по т.д. № 750/11 г. на ВКС т.о. ВКС и др.). При липса на оспорване, съдът следва да съобрази материалната доказателствена сила на документа относно причините и обстоятелствата около настъпване на събитието. Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи още, че съдът е съобразил обстоятелството, че ответникът неправомерно се е отклонил от мястото на ПТП без да уведоми контролните органи, единствено в отговор на възраженията на ответника касаещи времевото разминаване между момента на ПТП и предоставянето на талон за извършване на проба за наркотици в лаборатория от 3- то РПУ. В случая ответникът е получил талон за изследване и вземане на биологична проба в 23. 10 ч. на 20.12.2017 г. и в рамките на 40 минути в 23. 30 ч. на 20.12.2017 г. е бил във ВМА, за да направи изследването, според Протокола за медицинско изследване (стр. 99 и 100). Обстоятелството, че ответникът е избягал от произшествието не може да обоснове положителния за него извод, че не е употребил кокаин към момента на ПТП. Следва да се посочи също, че съгласно отбелязването в талона за изследване, на ответника е направен предварителен тест в СДВР, след като са го намерили на адреса му, в 21, 49 ч. DRUGTEST 500, идв. № 0041 и той отново е дал положителен резултат за кокаин. Видно от номера, става въпроса за различен тест от този, описан в протокола за ПТП, направен на ответника още към момента на произшествието. Според СМЕ наркотичните вещества се елиминират по-дълго от организма, отколкото алкохолът, който се елиминира за часове. В обобщение въззивният състав намира за изцяло неоснователно възражението в жалбата, че в нарушение на закона СГС е взел предвид кръвната проба за наркотици извършена извън законоустановения срок, като неоснователно е приел, че закъснението в извършването на пробата се дължи на противоправно поведение на ответника, който в нарушение на закона е напуснал местопроизшествието след причиняване на ПТП. При проследаване на тестовете и пробите взети от ответника, въззивният състав споделя изводите на СГС, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства - КП за ПТП, талон за изследване, протокол за химическо изследване, СМЕ, която се е запознала с направените изследвания, от които може да се направи извод, че ответникът е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество, в случая кокаин при реализиране на ПТП. Обосновано и в съответствие с материалния закон СГС е направил извод, че отговорността му по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, за възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение на пострадалото от ПТП лице, следва да бъде ангажирана. Доколкото относно размера на обезщетението не се излагат никакви конкретни съображения във въззивната жалба, настоящият състав не намира основание за промяна изложеното от СГС по този въпрос, като препраща към него, на основание чл. 272 ГПК. Доколкото решаващите изводи на въззивният съд съвпадат с тези на СГС, решението следва да се потвърди изцяло, като постановено в съответствие с процесуалния и материален закон, включително по присъдените разноски, при липса на промяна в изхода от спора. Решението е влязло в сила в неоспорената отхвърлителна част. По разноските пред САС: С оглед изхода от спора, право на разноски пред СГС има ищеца. Същият е претендирал 4 800 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие. В договора е уговорено плащане в брой на сумата с подписването му. Ответникът е направил възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност. Като съобрази извършените от адвоката действия - депозиране единствено на отговор на въззивната жалба, без да се осъществи реално процесуално представителство пред настоящата инстанция, в това число обстоятелството, че производството не се отличава с фактическа или правна сложност и е приключило в едно заседание и без да се събират доказателства съдът намира, че адвокатското възнаграждение за тази инстанция следва да се намали на 2 000 лв. Воден от горното, съдът