Решение № 20 от 12.2.2009 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 241/2008 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс във връзка с чл. 5 ал. 4 от ЗПГРРЛ. Образувано е по жалба на Д.С.Г. ••• против заповед № АПО 02/0052 от 03.11.2008г. на областен управител на област, Ямбол, с която е отхвърлено като неоснователно искането му с Вх. № 94ДД/0095/18.06.2007г. в частта на заявените претенции за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от цитирания закон за изтърпяна присъда № 247/30.07.1986г. на МРС, изм. с решение № 319/14.07.1987г. на ВС на НРБ по чл. 272 ал. 1 от НК и за интерниране. С оспорената заповед му е признато парично обезщетение в размер на 2 321 лева за изтърпяна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", постановено с присъда № 116 от 14.07.1978г. по нохд № 167/78г. на БОС по см. на чл. 1 ал. 1 от ЗПГРРЛ. Оспорващия не е съгласен и с размера на определеното обезщетение. Счита че следва определеното обезщетение да е в размер на "десет милиона щатски долара". От изложените в жалбата оплаквания се извежда довод за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на приложимия материален закон. В съдебно заседание - жалбата се поддържа по изложените в нея съображения. Жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител адвокат Вангелова твърди, че следва да му се определи исканото от него обезщетение в пълен размер. Представена е писмена защита, в която се сочи че административния орган се е произнесъл едва след около година от постъпване на искането. Счита, че е неясен начина на определяне на обезщетението. Намира за напълно порочна заповедта в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията на оспорващия за интернирането му в гр. Роман. Сочи се че е налице грешка в изписването на абревиатурата по решение на ЕРС, като вместо анхд, е изписано апхд, което е довело до неправилно тълкуване от административния орган, че не е налице заселване по административен ред по см. На чл. 4 ал. 1 т. 4 от ЗПГРРЛ, тъй като е осъществено чрез решение на съд. По същия начин се е отразило и на становището и върху последващата мярка"заселване" взета с присъда по нохд № 279/86г. на РС, Мездра. Цитира разпоредбата на чл. 40а от ЗНМ, който определя компетентния орган постановяващ мярката- интерниране-районен съдия. Счита още че никъде не се коментира в заповедта задължителното заселване за Зг., както и 6-те месеца лишаване от свобода. Твърди се още че липсва произнасяне от централната комисия, по чл. 10 ал. 2 от закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът-областен управител на област Ямбол, по делото се представлява от мл. юрисконсулт Попова. Счита, че заповедта е законосъобразна и иска оставянето й в сила. Депозира подробно писмено становище, в което излага доводи за законосъобразно определен размер на обезщетението за изтърпяна репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание"лишаване от свобода" постановено с присъда № 116 от 14.07.1978г. по нохд № 167/1978г. на Окръжен съд, Бургас. Намира за неоснователни твърденията на оспорващия, че административния орган не е разгледал решенията на ЕРС и на МРС. С решението на ЕРС е наложна превантивна административна мярка по чл. 40 а от ЗНМ, която мярка, според изразеното становище съществено се различава от принудителните административни мерки, визирани в ЗПГРРЛ. Освен това счита, че присъдата на мездренския районен съд е за престъпление по чл. 272 ал. 1 от НК, която разпоредба не попада в изчерпателно изброените нормативни актове в чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗПГРРЛ. Иска се оставяне в сила на оспорваната заповед и присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение. ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното: Пред административния орган е депозирано от оспорващия искане с вх. № 94ДД/0095 от 18.06.2007г. за изплащане на обезщетение по ЗПГРРЛ с претендирай размер на обезщетението 10 000 000/десет милиона/ щатски долара. Оспорващият е осъден с Присъда № 116 от 14.07.1978 г. по НОХД № 167/1978 г. на Бургаският окръжен съд, на основание чл. 275, ал. 1 от НК с наложено наказание - "лишаване от свобода" в размер на 3 години и 6 месеца и "глоба", платима в полза на Държавата в размер на 1500 лева. Същият е задържан в затвора в гр. Бургас за изтърпяване на наложеното наказание на 23.02.1978 г. и освободен на 02.03.1981 г., установено от Удостоверение рег. № 2231/03.05.1994 г. на Главно управление на местата за лишаване от свобода и Удостоверение Рег. № 11222/1 от 15.12.2007 г. на ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието. С решение на регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация, гр. Ямбол, признава Д.С.Г. •••. Караджово за репресиран През 1986 г. с Решение № 17/27.01.1986 г. по АПХД № 31/86 г. на ЕРС горепосоченото лице е установено на местоживеене ••• за срок от 3 години, съгласно чл. 40 "а" от Закона за народната милиция, видно от Удостоверение на Елховски районен съд от 29.12.1998 г. На 27.05.1986 г. Д.Г. ••• въпреки установената по надлежен административен ред забрана, поради което с Присъда № 247/30.07.1986 г. по НОХД № 279/1986 г. постановена от Районен съд Мездра, на основание чл. 272, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на 6 месеца "лишаване от свобода" и задължително заселване за срок от 3 години, което да изтърпи в с. Подвиз, окр. Бургаски. С посочената присъда Мездренски районен съд, на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от Наредбата за приложение на чл. 40 "а" от ЗНМ, отменя наложената му с Решение № 17/27.01.1986 г. по АПХД № 31/86 г. на ЕРС превантивна административна мярка "принудително установяване в друго населено място" по чл. 40 "а" от Закона за народната милиция. Върховният съд на НРБ с Решение № 319/14.07.1987 г. изменя по реда на надзора влязлата в сила Присъда № 247/30.07.1986 г. на Районен съд гр. Мездра в частта, в която е определено осъденият Д. Г. да изтърпи наказанието задължително заселване в с. Подвиз, окр. Бургаски и постановява да изтърпи така наложеното му наказание в гр. Роман, Врачански окръг. Видно от представената Служебна бележка на затвора в гр. Враца е, че същият е постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието на 17.07.1986 г., като е освободен на 05.12.1986 г. От Решение № 342/13.06.1991 г. на Върховен съд на НРБ се установява, че г-н Г. е подавал молба за допускане преглед по реда на надзора на влязлата в сила Присъда № 247/30.07.1986 г. по НОХД № 279/1986 г. постановена от Мездренски районен съд. Същата е оставена без уважение от ВС на НРБ, като неоснователна. Относно вида и характера на осъществената репресия е изпратено от административния орган запитване, с писмо изх. № 24/0063 от 14.02.2008 г. до Дирекция "Информация и архив" към Министерство на вътрешните работи - гр. София. От Удостоверение Рег. № 11222/1 от 15.12.2007 г. на ГД "Изпълнение на наказанията" на Министерството на правосъдието се установява началната и крайна дата /от 23.02.1978 г. до 02.03.1981 г./ на изтърпяване на наложеното с горепосочената присъда наказание "лишаване от свобода." При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед № АЛО 02/0042 от 19.05.2008 г. на Областния управител на Област Ямбол, с която е отхвърлено искането за изплащане на обезщетение на репресирано лице. Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. В настоящия случай оспорвания акт в съответствие с чл.5, ал.2 ЗПГРРЛ е издаден от областния управител в рамките на неговата компетентност и в изискуемата писмена форма с мотивирана заповед при спазване на процедурата визирана в закона и наредбата. Не е налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва: За да се присъди обезщетение на едно лице е необходимо същото да е репресирано заради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и да са налице предпоставките на чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ. Съдът счита, че правилно и законосъобразно административния орган е присъдил размера на обезщетението по отношение на претърпяната от горепосоченото лице репресия, изразяваща се в изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" постановено с Присъда № 116 /към 14.07.1978 г. по НОХД № 167/1978 г. на Окръжен съд Бургас/. По безспорен начин е доказана осъществената незаконна репресия на лицето Д.С.Г. заради политическите му убеждения. В разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ и тази на чл. 1, ал. 1, т. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ законодателят изрично е регламентирал правото на еднократно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди на осъдените лица за приготовление за бягство, опит за бягство през границата по причини, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Относно оспорването на заповедта в частта, с която е признато правото на получаване на обезщетение по цитирания закон, съдът може да се произнася единствено досежно размера на присъденото обезщетение, който е определен правилно и законосъобразно, в съответствие с Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Съдът счита, че правилно и законосъобразно административния орган е отхвърлил искането на оспорващия с Вх. № 94ДД/0095/18.06.2007г. и в частта на заявените претенции за изплащане на еднократно парично обезщетение по реда на ЗИД на ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от цитирания закон за изтърпяна присъда № 247/30.07.1986г. на МРС, изм. с решение № 319/14.07.1987г. на ВС на НРБ по чл. 272 ал. 1 от НК и за интерниране. Текстът по чл. 272 ал. 1 от НК не попада в приложното поле на чл. 1 ал. 1 т. 1 от ЗПГРРЛ. Поради това и осъдените на това основание не подлежат на репарация. Досежно представеното удостоверение от ЕРС, по отношение на оспорващия, от данните по срочната книга е удостоверено, че с решение № 17 от 27.01.1986г. по АПХД № 31/86г. на ЕРС е установен на местоживеене ••• за срок от Зг. съгласно чл. 40а от ЗНМ. Тази правна норма е предназначена за предотвратяване на престъпления и други противообществени прояви на осъденото лице. По своята правна същност се различава от визираните в ЗПГРРЛ принудителни административни мерки, които се налагат по административен ред. А видно от ал. 2 на чл. 40а ЗНМ, последните са се прилагали по съдебен ред от районния съдия, по реда на указа за борба с дребното хулиганство. В този смисъл правилно и законосъобразно административния орган е отхвърлил искането и в тази му част. Доказателствата ангажирани по делото и пред административния орган не дават основание да се приеме, че е налице която и да е от хипотезите на чл.2 от ЗПГРРЛ. Въпреки дадените изрични указания в съдебно заседание на 09.12.2008г., оспорващия не представи доказателства, от които да е видно, че е осъден с присъда на Елховски РС по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания за престъпление, което да попада в приложното поле на посочения закон. Тъй като няма представена присъда на ЕРС и пред административния орган, съда намира за неоснователно възражението на Д. Г., че присъдата на ЕРС не е разгледана от административния орган. За да е осъществен фактически състав по ЗПГРРЛ, даващ право да се получи парично обезщетение е необходимо да са изпълнени и двете условия - лицето да е незаконно репресирано и тази репресия да е основана на неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Доколкото изискуемите предпоставки не са налице, то областния управител правилно е приел, че няма данни по отношение на жалбоподателя да е извършена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. С оглед така установените обстоятелства по делото и посочените мотиви съдът счита, че отказа постановен с обжалваната заповед е законосъобразен, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото и предвид направеното искане жалбоподателя следва да заплати на административния орган направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Я А С, трети административен състав