Решение № 112 от 31.5.2023 г. на Районен съд - Разлог по дело № 133/2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба от Р.Е.К., ЕГН•, с адрес: с.К., о.Г., против НП №42-0000386 от 10.02.2022 г., издадено от Директора на РД„АА“-С., с което на жалбоподателя, за извършено адм. нарушение по чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. на МТ, е наложено на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП, адм. наказание „глоба“ от 500.00 лв. и за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв. В жалбата се твърди, че НП е неправилно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Искането е НП да бъде отменено изцяло на посочените основания. В с. з. жалбата се поддържа лично и от процесуалния представител на жалбоподателя, като се развиват конкретни съображения за незаконосъобразност на НП. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: На 29.12.2021 г. около 20.00 часа по повод настъпило ПТП след разклона за с.Е., о.Р., с участник жалбоподателя Р.К. като водач на т. а. „ V..”, с рег. №•, в сградата на РУП-Б. били извикани за съдействие К.Р. и Д.Д. – инспектори в РД АА-С. След изискване на необходимите документи за извършване на превоз за собствена сметка по маршрут г.Г.Д.- г.Я., проверяващите органи констатирали, че водачът не притежавал Удостоверение за психологическа годност. Представил Удостоверение за психологическа годност №452360, което е с изтекъл срок на валидност до 15.11.2020 г. Също така водача не представил контролен талон към СУМПС. В резултат от извършената проверка е издаден АУАН серия А-2012-312822 от 29.12.2021 г., в който е отразено, че жалбоподателя извършва превоз за собствена сметка с поставена табела „Превоз за собствена сметка“ по маршрут г.Г.Д.-г.Я. като в момента не проверката не притежавал Удостоверение за психологическа годност. Представил Удостоверение за психологическа годност №452360, което е с изтекъл срок на валидност до 15.11.2020 г. Също така водача не представил контролен талон към СУМПС. Констатираните нарушения са квалифицирани като такива по чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. на МТ и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който отразил несъгласие с отразеното в акта. Въз основа на направените в акта констатации е издадено и атакуваното НП №42-0000386 от 10.02.2022 г., издадено от Директора на РД„АА“-С., с което на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. на МТ, е наложено на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП, адм. наказание „глоба“ от 500.00 лв. и за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв. Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на нарушителя, показанията на свидетелите М.М. и К.Р. и приложените писмени доказателства. В показанията си св. М. – служител при РУ-Б. твърди че били изпратени от ОДЧ по постъпил сигнал за ПТП. Водача на т. а. Р.К. бил установен на място. ПТП било между т. а. и л. а., като имало деформации в предната част на автомобила. Не са установили да е имало товар в т. а.. Не си спомня на място да е имало служители на ДАИ. След това автомобилът бил откаран с влекач до РУ-Б.. ПТП било станало на разклона за с.Е. на км.54 или 55, на десен завой в посока от г.Д. за г.Г.Д. в лявата пътна лента за движение. В показанията си св. К.Р. – инспектор при РД„АА“-С. твърди, че по подаден сигнал били изпратени за указване на съдействие на служители от РУ-Б.. На място установили, че водача е без психологична годност и не представя топографски листа за текущия ден и за преходните 28 дни, както и че автомобила не е вписан в лиценз за извършване на превоз. Автомобилът не притежавал лиценз за извършване на обществен превоз, като за това били подадени данни от Междуведомствения център. Липсвала предна рег. табела, която свидетелката предполага, че е паднала вследствие на удара. Посочва, че нарушението за което е съставен акта е установено в РУ-Б. Мястото на нарушението било на разклона за с.Е. Посочва, че не са спирали автомобила в движение. Когато отишли в РУ-Б. автомобила вече бил преведен с друг автомобил, защото не можел да се движи на собствен ход. В момента на проверката автомобила бил без товар. В обясненията си жалбоподателя твърди, че на 29.12.2021 г. автомобила му бил ударен и не бил в състояние да се движи. Автомобилът бил празен, нямало товар. По това време работил като горски стражар в О.Г. и камионна му изпаднал на изгодна цена като го взел с презумпция да го препродаде. Бил на сервиз в г.Г.Д.. Имал приятел в г.Я. и решил да го пита дали има още нещо за оправяне за да придобие търговски вид и тогава се случило ПТП. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и обясненията на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на св. Р. относно твърденията й, че т. а. е пътувал за г.Я. за да товари палети или дървен материал. В тази част показанията на свидетелката противоречи на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства. По делото няма приложени пътни листа или фактури които да установяват, че жалбоподателя е извършвал превоз до г.Я. с цел да товари автомобила. Още повече, че самата свидетелка и не твърди да е посетила мястото, в което действително се е движел автомобила преди да настъпи ПТП и което би следва да бъде описано като местонарушение. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, че актът за установяване на адм. нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.91, вр. с чл.92 от ЗАП. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.92, ал.2 от ЗАП, каквото се явява и Директор РД"АА", определен от Министъра на МТИТС със Заповед №РД-0830 от 24.01.2020 г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. При извършване на проверка относно съответствието на съставените АУАН и на НП с императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, съдът констатира следното: Съдържащото се в ЗАНН изискване НП да съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, означава да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на НП, а от друга - чрез конкретизацията на нарушението от фактическа страна, се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво адм. нарушение се твърди, че е извършило, за да може да организира защитата си в пълен обем. Всички обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността, следва да бъдат обективирани в съдържанието на акта (чл.42, т.4 и 5 ЗАНН) и съответно - в НП (чл.57, ал.1, т.5 и 6 ЗАНН). Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Административно-наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и НП, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на адм. наказание. В случая обжалваното НП е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обжалвания акт не е посочено мястото на извършване на нарушението. Посоченият пропуск не позволява индивидуализацията на конкретното изпълнително деяние, като адм. нарушение с присъщите му обективни белези. Непосочването на мястото на извършване на нарушението, представлява съществено процесуално нарушение, което е довело до нарушение правото на защита на жалбоподателя, предвид това, че го затруднява да разбере вмененото му нарушение и да се защити срещу него, поради което и представлява основание за отмяна на обжалваното постановление. Описанието на нарушението в НП следва да е пълно, точно и ясно, които елементи способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Съгласно императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва точно, конкретно и напълно ясно, във взаимно съответствие да се посочи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът намира, че в разглеждания случай не са изяснени напълно обстоятелствата по административното нарушение, не са посочени доказателствата които го потвърждават, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното НП. В случая като място на извършване на нарушението е посочено г.Б., у.„Г.“№39а в сградата на РУ-Б., където всъщност е мястото на съставяне на АУАН, но не и мястото на което водача е установен да управлява процесното МПС. След така направения извод за допуснато процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП, се налага обсъждане на нарушението по същество и с оглед правилното приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.178в. ал.5, пр.3 от ЗДвП - Наказва се с глоба от 500.00 лв. водач, който извършва таксиметрови превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Реда и начина за издаване и ползване на удостоверенията за психологическа годност е регламентиран в Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Следва да бъде отбелязано, че от събраните по делото доказателства не бе установено по категоричен начин жалбоподателя К. да е бил адресат на задължението по цитирания текст н а чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г., доколкото не бе установено същият да е извършил на посочените в акта и НП дата и час превоз за собствена сметка на пътници и товари. Определението за превоз за собствена сметка на пътници и товари е дадено в §1, т.4 от ДР на ЗАП: Превоз за собствена сметка" е: а) превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач ППС, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, или б) превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач ППС, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. От показанията на разпитания по делото свидетел М. се установява, че към момента на проверката на мястото на ПТП, където е установен водача да управлява процесния т. а., същият бил без товар. В същото време обаче, само наличието на табела „превоз за собствена сметка“ не може да бъде категорично доказателство, че се извършва именно такъв превоз, още повече, когато ПС е без товар. Действително, според легалното определение на §.1, т.3 от ДР от ЗАПр превоз на товари и е и извършването на празни курсове, но те следва да направени пак във вр. с превоза на товара, т. е. когато ПС е било натоварено, разтоварено е и се прибира или когато се придвижва празно към място, където следва да бъде натоварено. Доказателства, че на 29.12.2021 г., когато е бил проверен товарният автомобил на жалбоподателя, е била налице някоя от тези две хипотези не са представени и събрани. За да приеме, че не е доказано извършването на превоз за собствена сметка съдът отчита, че липсват и документите по чл.18, т.2 и т.4 от Наредбата, които биха могли да обосноват извод за извършен превоз за собствена сметка на 29.12.2021 г. - фактура за товара или копие на документ, удостоверяващ, че превозваните товари принадлежат на ЕТ или ЮЛ или са продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или поправени от него; заповед на едноличния търговец или управляващия ЮЛ, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице, в която да се посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара; На следващо място, от събраните гласни доказателства също не може да бъде обоснован еднозначен извод за осъществен на посочената дата и място превоз за собствена сметка или извършен обществен превоз на товари. Макар в показанията си св. Р. да твърди, че в разговор с жалбоподателя последния да е споделил, че пътувал до г.Я. за да товари палети или друг дървесен материал, такива обстоятелства не се установяват нито от обясненията на жалбоподателя, нито от показанията на св. М.. В обясненията си жалбоподателя К. твърди, че е закупил автомобила с цел препродажба и че същия бил на сервиз като го превозвал до г.Я. до свой приятел, който също да прегледа автомобила с цел придобиване на по-добър търговски вид за продажбата му. Съдът няма основания да не даде вяра на цитираните обяснения в контекста и на дадените показания от свидетеля М. установил водача и липсата на товар в автомобила. Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не могат да обосноват категоричния извод, че жалбоподателя изобщо е извършвал превоз за собствена сметка на товари и че от обективна страна не е нарушен чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. Отделно от гореизложеното, съдът по арг. на чл.3 от ЗАНН, следва да съобрази настъпилите изменения в Наредба №36 от 15.05.2006 г. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №36 от 15.05.2006 г., При всяко постъпване на работа като водач на таксиметрови автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно изричната разпоредба на чл.8, ал.2, от Наредба №36 от 15.05.2006 г. удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Това е така, считано от изменението на разпоредбата от Наредба №36 от 15.05.2006 г. извършено с ДВ бр.84 от 21.10.2022 г., в сила от 21.10.2022 г. Съгласно чл.3 от ЗАНН, за всяко адм. нарушение се прилага действащият нормативния акт, освен ако до влизане в сила на НП последва по-благоприятен закон. Нормата на чл.3 от ЗАНН е правен принцип, според който се извършва правната квалификация на конкретното деяние като административно нарушение. След като деянието, описано в НП, към настоящия момент съответства на действащия правен ред, то правно недопустимо е лицето да бъде наказано - отпаднало е основанието за налагане на санкция за конкретното деяние. По отношение деянието по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП: По делото е безспорно установено, че проверката от страна на служителите на РД„АА“ е извършена в сградата на РУ-Б. което е отразено в АУАН и самото НП. В чл.100, ал.1 от ЗДП, са посочени документите, които водачът при управление на МПС следва да носи, като в точка 1 от същата алинея е посочено, че следва да носи СУ на МПС от съответната категория и контролен талон към него. По делото е установено, че проверката по документи от страна на служителите от РД„АА“, е извършена в сградата на РУ-Б. и не е започнала и не е свързана с установяването на жалбоподателя при управлението на автомобила и то непосредствено след реализирано ПТП. След като проверката не е при и по повод управлението на автомобила, то жалбоподателят не е длъжен да носи свидетелството си за управление и контролния талон към него. Наказващият орган не може да вменява задължения в повече от предвидените по закон. Ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, е неправилно и незаконосъобразно. С оглед гореизложеното, НП трябва да се отмени. В тежест на АНО е да докаже по несъмнен начин извършването на нарушението от страна на нарушителя, което същият не е сторил. С оглед на това НП се явява необосновано и незаконосъобразно, издадено в противоречие с процесуалния и материалния закон, и като такова подлежи на отмяна. Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът