Мотиви към Решение № 143 от 1.10.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 3154/2021 г.

Производството е по реда на чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. Постъпило е Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от Министерство на Правосъдието на Република Германия, с което на Ф.А. М. е наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение по пътищата. Прокурорът изразява становище, че решението следва да се признае и се изпрати незабавно на съответния изпълнителен орган, тъй като извършеното нарушение има аналог и по българското законодателство, а именно по чл.343б, ал.2 от НК на Република България. Засегнатото Ф.А. М. не се явява. Защитата на засегнатото лице Ф.А. М. предлага съдът да постанови решение, с което да признае удостоверението, поради липса на отрицателните предпоставки на чл.35 от ЗПИИРКОНФС. Съдът, след като съобрази постъпилите по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е издадено от компетентен орган, а именно Министерство на правосъдието на Република Германия и е придружено с превод на български език съгласно изискването на чл.5, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС. С него се иска признаване на акта, с който на Ф.А. М. е наложена финансова санкция в размер на 805, 89 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата. Съдът намира, че от формална страна са налице условията по чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено за физическо лице, на което според издателя му е наложена финансова санкция в размер на 805, 89 евро, с левова равностойност 1 576, 18 лева по фиксинга на БНБ. Съдът констатира, че удостоверението съдържа данни за издаващият орган, такива за нарушителя, кога е издадено и влязло в сила. Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението данни, за което е издадено същото, не са налице основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Съдът не е уведомен, че Ф.А. М. е заплатил напълно или частично наложената финансова санкция. Не е изтекла давност съгласно българското законодателство, липсва имунитет или привилегия по българското законодателство. Липсват данни за отлагане признаването на удостоверението по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Така мотивиран и на основание чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, Софийски градски съд постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.