Решение № 4127 от 25.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 13638/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „Р.Д.А.К.“ – дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, срещу решение от 19.08.2022 г. по гр.д. №47256/2021 г. на Софийския районен съд, 118 състав, с което е жалбоподателят е осъден да заплати на Е. Г. Н. на основание чл.7 пар.1 б. „а“ Регламент /ЕО/ 261/2004 г. сумата от 250, 00 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FR 6323, насрочен по разписание за излитане от София на 06.10.2019 г., 09: 35, и кацнал – Милано-Бергамо, на 06.10.2019 г. в 10: 45, ведно със законната лихва от 21.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Сочи, че на ищеца не се дължи обезщетение за закъснелия полет, тъй като не се е качила на борда на самолета и не е превозена с процесния полет. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Въззиваемата страна Е. Г. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Процесното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран от Е. Г. Н. с искова молба, с която срещу „Р.Д.А.К.“ – дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.7 пар.1 б. „а“ Регламент /ЕО/ 261/2004 за сумата от 250, 00 евро, представляваща обезщетение за закъснял с повече от три часа полет на 06.10.2019 г. с направление София – Милано- Бергамо, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Ответникът „Р.Д.А.К.“ – дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на Ирландия, в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди и че на ищеца не се дължи обезщетение за закъснелия полет, тъй като не се е качила на борда на самолета и не е превозена с процесния полет. По делото не е спорно и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът и ответното дружество са били обвързани от договор за въздушен превоз за полет FR 6323 от летище София до летище Милано-Бергамо, като разстоянието между двете летища е до 1500 км. Полетът е определен за изпълнение по разписание на 06.10.2019 г., с час на излитане 09: 35 ч. и пристигане на 06.10.2019 г., в 10: 45 ч. Не е спорно и че полетът е пристигнал със закъснение повече от три часа – над седем часа - на 06.10.2019 г., в 17: 48 ч., видно и от представеното по делото потвърждение за закъснял полет. Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл.1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл.5 – чл.8 Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна летище на територията на ЕС, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2 б. „б“ Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет, съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. По отправено преюдициално запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл.633 ГПК/, че чл.5, 6 и 7 Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл.7 Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача част на пристигане по разписание/. Съгласно разпоредбата на чл.3 пар.2 б. „а“ Регламент /ЕО/ 261/2004, регламентът се прилага, респ. налице е основание за обезщетение, ако пътниците: имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се представят на гишето за регистрация, като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент; не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. В определение от 24.10.2019 г. по дело С-756/18 на СЕС е прието, че чл.3 пер.2 б. „а“ Регламент /ЕО/ № 261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно чрез бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. От така гореизложеното следва извод, че за уважаване на исковете по регламента е достатъчно пътникът да притежава потвърдена резервация, като не следва да доказва, че се е регистрирал за съответния полет и в този смисъл, че е пътувал с него, като тези обстоятелства се презюмират. В тежест на превозвача, в условията на обратно доказване е да докаже, че пътникът не е бил част от полета – в този смисъл т.32 от посоченото решение. В конкретния случай, при наличието на потвърдена резервация, в тежест на ответника да установи, че ищецът не е пътувал с полета. Списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети /чл.29 б. „f“ Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, както и чл.30 ал.1 т.8 ЗГВ/. По делото не се спори, а и се установява от представения полетен манифест, както и по реда на чл.176 ал.2 ГПК, че ищецът не се е качила на борда на самолета като пътник, т.е. не е превозена до крайния пункт на пристигане. Следователно и след като не се е качила на самолета и не е достигнала крайния пункт на пристигане, ищецът няма право на обезщетение за закъснение по силата на Регламент №261/2004, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ищеца срещу ответника иск бъде отхвърлен. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски в първоинстанционното производство, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани. Представените фактури и банкови извлечения не установяват заплащане на такси сочените разходи за преводи, касаещи процесното първоинстанционно производство, нито установяват сключване на договор за правна защита и съдействие, респ. размер на договорено адвокатско възнаграждение, касаещ процесното първоинстанционно производство. С оглед изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25, 00 лв., представляваща държавна такса. Ответникът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива в настоящето въззивно производство, то и не следва да му бъдат присъждани. Представените фактури и банкови извлечения не установяват сключване на договор за правна защита и съдействие, респ. размер на договорено адвокатско възнаграждение, касаещ настоящето въззивно производство. Воден от гореизложеното, съдът