Решение № 14271 от 22.7.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 70527/2024 г.

Производството е образувано е по искова молба, подадена от Н. П. П. срещу ••• „•••” и •••- ••• град, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ответниците - ••• „•••” и •••- ••• град, че ищцата Н. П. П., е работила по трудово правоотношение като „•••“ в ••• – •••, при пълно работно време от 8 часа, за периода от •••, което време се зачита за трудов и осигурителен стаж. Ищцата твърди, че в периода от ••• работила на длъжност „•••“ в ••• –•••, •••-•••, ••• по трудово правоотношение при пълно работно време. Сочи, че положеният от нея труд й е бил заплащане в брой срещу подпис в разплащателна ведомост. Поддържа, че правоприемник на работодателя ••• –•••, е ••• „•••”. Твърди, че на ••• при пожар изгорял целия осигурителен архив в ••• „•••”, в т.ч. и всички разплащателни ведомости, трудови договори, заповеди за прекратяване на трудовите правоотношение на служителите и т.н. Посочва, че ••• на •••- ••• град не признава осигурителния й стаж за периода от •••, като с разпореждане № ••••••••••••• ••• на •••-••• град е прекратил изплащането на отпуснатата й лична пенсия за инвалидност. Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установен горния трудов и осигурителен стаж. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ••• „•••” – ••• е депозирал отговор на исковата молба, с които завява, че не оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че в периода от ••• ищцата е била служител на лечебното заведение, както и че през ••• при пожар е унищожен целия архив на болницата. Твърди, че лечебното заведение не разполага с други документи, които да съдържат данни за трудов/осигурителен стаж за процесния период. Ответникът ••• на ••• – ••• град, оспорва предявения иск като недопустим поради непредставяне на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, а в условията на евентуалност – като неоснователен и недоказан. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: По допустимостта на иска: Иск за установяване на трудов и осигурителен стаж може да бъде установен само по реда на чл. 1 ЗУТОССР, тъй като се касае за иск за установяване съществуването на факт съгласно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТOССР, с оглед установяване на правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТOССР е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от •••, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на ••• липсват писмени данни за трудовия стаж. В случая по делото няма спор, че ответникът ••• „•••” – •••, е правоприемник на осигурителя на ищцата ••• – гр. •••. Съгласно приетото по делото удостоверение, изх. № ••• г., издадено от ••• „••••” – •••, всички документи (в това число ведомости и фишове за заплати), съдържащи данни за възникването, съществуването, изпълнението, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение на Н. П. П. с ••• – гр. •••, съответно за нейните трудов и осигурителен стаж в периода от ••• са унищожени – изгоряли при пожар на ••• Представеното удостоверение има характер на такова по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, в което е посочено, че липсват данни за стаж в процесния период, каквато е разпоредбата на закона. Ето защо искът е допустим. Обстоятелството, че съгласно представеното по делото удостоверение, изх. № ••• издадено от ••• за периода ••• за ищцата има деклариран осигурителен доход, не изключва наличието на правен интерес от иска за установяване на фактите с правно значение, тъй като ответникът ••• на ••• – ••• град отказва да зачете исковия период като трудов и осигурителен стаж на ищцата. Налице е правен спор, който може да бъде разрешен единствено по реда на ЗУТОССР. По основателността на иска: За основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР в тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е полагала труд на посочената в исковата молба длъжност в ••• – гр. •••. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал. 2 на чл. 6 от ЗУТОССР са посочени писмените доказателства – трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи, като изброяването на писмените доказателства не е изчерпателно. По отношение на тези писмени доказателства в чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР е предвидено и кумулативното наличие на следните предпоставки – да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и да са издадени по време на полагане на стажа. В случая, видно от допълнително споразумение към Трудов договор № ••• г., ищцата е била в трудово правоотношение с ••• – гр. •••, като е заемала длъжността „•••“, при 8- часов работен ден, срещу дължимо възнаграждение в размер на 260 лв. Фактът, че ищцата е била в трудово правоотношение с ••• – гр. •••, се установява и от представеното удостоверение, изх. № ••• г., издадено от ••• „••• – •••. Посочените документи, представляват начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 10 от ЗУТОССР, обосноваващи и допустимостта на установяването му със свидетелски показания. За установяване на обстоятелството, че през процесния период ищцата е полагала труд по трудово правоотношение в ••• – гр. •••, по делото са разпитани като свидетели Б. А. М. и А. П. П.. От представените в заверени копия трудови книжки, се установява, че свидетелите са работили при същия работодател в периода, предмет на делото, което на основание чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР представлява предпоставка за допустимост на свидетелските показания. Свидетелят Б. М. разказва, че в периода ••• г. с ищцата работили в •••, като свидетелката била на длъжност „••• „•••“, а ищцата – „•••“. Уточнява, че първоначално наименованието на болницата била ••• – гр. •••, а в последствие била преименувана на „••• „•••” – •••. Посочва, че централното звено на болницата се намира в гр. ••• до ••••••. Ищцата работила на пълен работен ден. Трудовото възнаграждение получавали в брой срещу ведомости, който подписвали. Свидетелката посочва, че в последните години ищцата страдала от онкологично заболяване. От показанията на свидетеля А. П. се установява, че с ищцата били колеги в ••• – гр. •••. Свидетелят започнал работа в болницата към края на ••• г., а свидетелката 2-3 години след него, към ••• година. Ищцата работила във „•••“ като •••. Посочва, че болницата се намира на бул. „•••“ вляво от •••та. Работили при пълно работно време, а трудовото възнаграждение получавали на касата в брой срещу подпис на ведомост. Посочва, че в последните години ищцата имала здравословни проблеми. Показанията на разпитаните свидетели са взаимно непротиворечиви и кореспондират с твърденията на ищцата и с представените по делото писмени доказателства. Ето защо, въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, че е установен положения от ищцата трудов стаж през периода от ••• на длъжност „•••“ в ••• – гр. •••. Доколкото ищцата е била в трудово правоотношение по трудов договор, сключен с ••• – гр. •••, като за процесния период са дължими осигурителни вноски от страна на работодателя, то следва да се признае и осигурителния стаж за периода, предмет на делото, съгласно чл. 7 ЗУТОССР. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи. По разноските: С оглед изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата, която обаче не доказва извършването на такива. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие на ищцата Н. П. П. е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокат оказва безплатна правна помощ на материално затруднено лице, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по- нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. В случая по делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие, в който страните са уговорили, че правната помощ се предоставя като безплатна, поради това, че ответникът е материално затруднено лице – чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Определен на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 1000 лв. Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адв. Б. следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв. Съдът намира, че доколкото ответникът ••• „•••”, с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признава иска, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест не следва да се възлагат разноски. С оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, която се явява специална спрямо общата такава на чл. 71, ал. 1 ГПК и поради това приложима в случая, доколкото се касае за иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси, като в нормата не е проведено разграничение съобразно процесуалното положение на страните - ищец или ответник. Ето защо, общата разпоредба на чл. 78, ал. 6 ГПК не намира приложение в настоящия случай, поради което дължимата държавна такса за разглеждане на иска следва да остане за сметка на бюджета на съда, а не да се възложи в тежест на ответника. Така мотивиран, Софийски районен съд,