Решение № 158 от 7.7.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 53/2021 г.

производство липсвали всякакви доказателства от страна на ищцата за посещаване на адреса, на който след настъпване на падежа е следвало да бъде извършено плащане по издадения от Г. запис на заповед, е неоснователно. Разпоредбата на чл.538 ал.2 от ТЗ поставя изискване единствено за срока и начина на удостоверяване на извършеното предявяване-записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете почл.477; издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. В настоящия случай записът на заповед е предявен за плащане на издателя му на падежа, като това обстоятелство е удостоверено с подписа на издателя /неоспорен от него/, като е посочена датата на предявяване. Лишена от всякакво законово основание е твърдяната от жалбоподателя необходимост за представянето от страна на ищцата на доказателства за посещаване на адреса на издателя за предявяване на плащането. Предявяването на падежа е удостоверено от самия издател с полагането на подписа му. В тази връзка е неоснователно оплакването, че било неизяснено правени ли са били опити и колко пъти от страна на Л. да посети адреса, посочен от Г., на който да бъдат върнати парите по ефекта. Оплакването, че поради отсъствието на такива доказателства не можело да се достигне до извода за неизпълнение на поетите задължения от страна на издателя на процесния запис на заповед, а напротив-водело до извода, че след настъпване на падежа, поемателят Л. е посетила адреса, фигуриращ до името на издателя на записа на заповед, а издателят е изплатил задължението си и е изплатил претендираната сума, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.492 ал.1 ТЗ /приложима на осн.чл.537 от ТЗ/ при плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена. Върху представения от ищцата оригинал на записа на заповед, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция, се установява, че процесната ценна книга не е върната на издателя й, както и че върху нея не е отбелязано извършването на каквото и да било плащане. Доказателствената тежест за извършено плащане принадлежи на ответника, а в случая същият не е ангажирал доказателства в тази насока, напротив от събраните по делото доказателства се установява обратното-липса на плащане по процесния запис на заповед. Представеният от Г. оригинал на запис на заповед от същата дата, за същата сума, със същия падеж, върху гърба на който е отбелязано плащане на сумата 1500лв. /и то на датата на издаване на записа на заповед/, при обикновено сравнение /без нуждата от специални знания за това/ е очевидно друг документ, различен от представения от ищеца оригинал, тъй като подписите на издателя са положени по различен начин. С оглед на това, следва да се приеме, че в случая са налице множество екземпляри по смисъла на чл.525 ал.1 ТЗ /приложима на осн.чл.537 ТЗ/-менителницата може да бъде издадена в няколко еднакви екземпляра. Съгласно изр.второ от същата разпоредба т е трябва да бъдат номерирани в текста, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделна менителница. В случая обаче няма номериране на отделните екземпляри. При това положение, съгласно разпоредбата на чл.526 ал.1 ТЗ платецът е задължен по всички приети екземпляри, които не са му били върнати. Т.е. дори да се приеме, че Г. е платил сумата от 1500лв., както е посочено на гърба на оригинала на записа на заповед, представен от него, то това плащане не е по записа на заповед, представен от ищцата, поради което и на основание посочената разпоредба дължи плащането на цялата сума по представения от ищцата оригинал на записа на заповед, върху който няма отбелязване за извършено от Г. плащане, и който не му е върнат. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан на посочените по-горе основания, и като такъв следва да бъде уважен. С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответницата по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение-2000 лв. Водим от горното, ВТОС