Решение № 2152 от 28.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 250/2024 г.
Административен съд - Благоевград28.06.2024 г.докладчик Ваня Вълкадинова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. И. М., с адрес [населено място], [улица], вх. „...“, срещу отказ на „В. Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], по молба вх. № 23_36483/27.11.2023 г. да предостави детайлизирана справка за предоставени телефонни услуги за [тел. номер] в периода от 19.06.2018 г. до 11.08.2018 г. Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните за изготвянето му, с връчване на преписи. СЪДИЯ: /п/ Ваня Вълкадинова Вярно с оригинала!
Мотиви
Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Л. И. М. от [населено място] срещу отказ на „В. Б.“ ЕАД. С жалбата и в хода на производството жалбоподателката е поддържала, че като наследник на Д. Д. има право да получи от ответника детайлизирана справка за предоставените му услуги чрез [тел. номер] в периода от 19.06.2018 г. до 11.08.2018 г. В отговор на подадената от нея молба вх. № 23_36483/27.11.2023 г. е получила писмо от "В. Б." ЕАД, че не съхранява справката. Отказът е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и е незаконосъобразен, с оглед задължението на дружеството като предоставящо обществени услуги по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона за администрацията (ЗА) да предостави исканата информация. Предоставянето на справката е регламентирано в чл. 260, ал. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Ответникът е възразил писмено, че случаят не касае отказ за предоставяне на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗА. Поддържал е алтернативно, че жалбоподателката не е субект на лични данни и не може да получи исканата справка по чл. 260, ал. 4 ЗЕС. Отделно дружеството не съхранява трафични данни за ползвания от Д. през 2018 г. мобилен номер. Данните се съхраняват за период от 6 месеца. В хода на производството е установено от събраните писмени доказателства, че жалбоподателката е наследник на Д. Д., който приживе е сключил договор за електронни съобщителни услуги с „В. Б.“ ЕАД, предоставяни чрез мобилен номер •••. През месец септември 2018 г. един от наследниците на Д. е подал заявление за прекратяване на услугата за [тел. номер]. На 14.06.2023 г. жалбоподателката е подала молба до „В. Б.“ ЕАД (вх. № 23-19913) да й бъде предоставена детайлизирана справка за услугите, предоставяни за мобилен номер ••• в периода от 19.06.2018 г. до 11.08.2018 г. На 15.06.2018 г. от дружеството е изпратен отговор, че на основание Регламент (ЕС) 2016/679 няма право да съхранява данни на починал титуляр след изтичане на 6-месечния период от получаването на удостоверението за смърт, поради което молбата й не може да бъде удовлетворена. На 27.11.2023 г. жалбоподателката е подала нова молба за предоставяне на детайлизирана справка за [тел. номер] в периода от 19.06.2018 г. до 11.08.2018 г. От „В. Б.“ ЕАД са отговорили, че потвърждават отговора си от 15.06.2023 г. При установените по делото факти подадената жалба е допустима. Детайлизираната справка по чл. 260, ал. 4 ЗЕС, съдържаща информацията по т. 1-4, касае лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (вж. Определение № 2713 от 15.03.2023 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 1745/2023 г.). „В. Б.“ ЕАД е предприятие по смисъла на § 1, т. 50 от ДР на ЗЕС, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕС, и в това си качество създава, съхранява и обработва в процеса на дейността си данни на ползвателите на услугите по чл. 248, ал. 2, т. 2 ЗЕС, които са лични данни по смисъла на член 4, алинея 1 от ОРЗД. Следователно е администратор на лични данни по смисъла на член 4, точка 7 от ОРЗД и отказът за достъп до обработваните от "В. Б." ЕАД данни подлежи на оспорване пред съда – чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Специалният закон (ЗЗЛД) не въвежда ограничение за достъпа до съд с оглед характеристиките на отказа за достъп по член 15 от ОРЗД като административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, на обжалване пред съда подлежат актовете и действията на администратора и на обработващия лични данни, съставляващи нарушение на правата на субекта на данни по ОРЗД, каквото нарушение е отказът за достъп по член 15 от ОРЗД (Определение № 8522 от 05.10.2022 г. на Върховен административен съд по адм.д. № 8398/2022 г.). Дали жалбоподателката има право да получи достъп до данните по чл. 260, ал. 4 ЗЕС е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата (вж. цит. определение по адм.д. № 1745/2023 г. на Върховен административен съд). Затова и жалбата на М. срещу изричния отказ на „В. Б.“ ЕАД да й предостави детайлизирана справка по чл. 260, ал. 4 ЗЕС подлежи на разглеждане от настоящия съд (чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 АПК) по общия реда на чл. 145 и следващите АПК. Съдебното производство не е предпоставено от произнасянето на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), доколкото специалният закон (чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД) не поставя подобно ограничително условие (вж. и Определение № 15364 от 10.12.2020 г. по адм.д. № 11137/2020 г. на Върховен административен съд ). В случая ответникът не е възразил и няма данни по делото пред КЗЛД да е висящо производство за изтъкнатото с жалбата пред съда нарушение, което би било пречка за разглеждането й по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД. Жалбата е допустима и от гледна точка на срока по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД, доколкото е подадена на 23.02.2024 г., а последващата молба за предоставяне на справка по чл. 260, ал. 4 ЗЕС е от 27.11.2023 г. По същество жалбата е неоснователна. С оглед клаузите на представеното споразумение към сключения с Д. договор за електронни съобщителни услуги, обработването на лични данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД и член 4, точка 2 на ОРЗД е насочено към потребителя на услугите за [тел. номер] - Д., но не и към негови наследници. Аналогичен извод се налага и от разпоредбите на чл. 248 и чл. 249 ЗЕС – обработването включва данните на крайните потребители, в т.ч. и информацията по т. 1-4 на чл. 260, ал. 4 ЗЕС, съдържаща детайлизираната справка по чл. 260, ал. 4 ЗЕС. Именно наследодателят като потребител е изразил съгласие при подписване на договора с „В. Б.“ ЕАД за обработване на личните му данни (стр. 7 на споразумението), включително от трети лица – банки, кредитни бюра, НОИ и пр. за събиране на вземания и пр. Наследниците на потребителя на услугите не са „трета страна“ по смисъла на член 4, точка 10 от ОРЗД, с право да получат достъп до детайлизираната справка по чл. 260, ал. 4 ЗЕС за ползвания от наследодателя мобилен номер. Следователно отсъства основание в закона за предоставяне на жалбоподателката на детайлизирана справка за ползван от наследодателя й мобилен номер (вж. и мотивите на Решение № 5712 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 168/2024 г.) и жалбата й срещу отказа на "В. Б." ЕАД следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Цитирани разпоредби
16- чл. 133, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 21 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 248, ал. 2, т. 2 ЗЕС
- чл. 249 ЗЕС
- чл. 260, ал. 4 ЗЕС
- чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД
- чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД
- чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД
- чл. 1
- чл. 132, ал. 1
- чл. 145
- чл. 248
- чл. 260, ал. 4
- чл. 39, ал. 1