Решение № 2126 от 7.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12707/2022 г.

Производството е по реда на чл.408д, ал.3 Закон за съдебната власт /ЗСВ/, обнародван ДВ бр.64 от 07.08.2007г. - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.62 от 09.08.2016г., в сила от 01.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. Образувано е по жалба на П. П. Д., подадена срещу наказателно постановление №38, издадено на 27.04.2022година от главния инспектор на Инспекторат към Висш съдебен съвет /ИВСС/, с което на основание чл.408а, ал.2 ЗСВ - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.49 от 12.06.2018г., му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 300лв., за това, че на 04.09.2021година, в град София, ул.”Георг Вашингтон” №17, ИВСС, в качеството на изгубил такова на съдия, конкретно в районен съд Кюстендил, с ранг съдия във ВКС и ВАС, поради освобождаване от заеманата длъжност на основание чл.160 вр. чл.165, ал.1, т.1 ЗСВ и решение на Съдийска колегия на Висш съдебен съвет /ВСС/ по т.24 от протокол №29 от заседание, проведено на 20.07.2021година, считано от 03.08.2021година, не е подал в ИВСС декларация за имущество и интереси по чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.62 от 09.08.2016г., в сила от 01.01.2017г., в законоустановения, по чл.175в, ал.1, т.3 ЗСВ - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.62 от 09.08.2016г., в сила от 01.01.2017г., 1-месечен срок от изгубване на качеството, конкретно считано от датата на освобождаване от заеманата длъжност - 03.08.2021година, като срокът за подаването на декларацията е изтекъл на 03.09.2021година, а декларацията е била подадена по пощата на 29.10.2021година, видно от дата на пощенско клеймо, респ. е била заведена в ИВСС с вх.№25910/01.11.2021г. - административно нарушение по чл.408а, ал.2 вр. чл.175в, ал.1, т.3 вр. чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.408д, ал.3 ЗСВ вр. чл.59, ал.2 ЗАНН - актуална редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Налице е позоваване на неправилно и без изпълнени нормативни предпоставки, образуване на административнонаказателното производство в отсъствие на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, явяващо се съществено процесуално нарушение, тъй като е обусловило накърняване на правото на защита на жалбоподателя, още на некомпетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление, на неустановеност на времето на извършване, на времето, мястото и обстоятелствата, при които се сочи, че е било констатирано нарушението, а и на приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Пред съда административнонаказаният П. П. Д., в процесуалното качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се явява, нито лично, нито ангажиран от него защитник. Представляващ въззиваемата страна по пълномощно, приложено като лист 14 от делото, в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като издадено законосъобразно и правилно, в административнонаказателно производство, развило се пред компетентни длъжностни лица, в което не са били допуснати съществени процесуални нарушения, коректно, при следване разписаното правило за поведение, но и духа на закона, са били приложени относимите материалноправни разпоредби, при безспорна установеност на констатираното нарушение, включително авторството на деянието, за което освен това е била наложена санкция, определена в минималния, предвиден от закона размер, коректно съпоставен с обществената опасност на деянието, както при обективна преценка на съотношението между смекчаващите и отегчаващи отговорността на санкционираното лице обстоятелства и при оценена неприложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Излага подробни съображения, както изчерпателно оборва доводите от защитната теза на жалбоподателя, в депозирани в допълнение към становището, изразено при условията на устност и непосредственост, “писмени бележки” /лист 25-28 от делото/. Отправя изрично искане за присъждане в полза на ИВСС на юрисконсултско възнаграждение. В същото време формулира и възражение за прекомерност, при положение, че е претендирано от жалбоподателя и неговата защита адвокатско възнаграждение, формиращо направените от Д. деловодни разноски и в случай, че делото се реши в полза на последния. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.408д, ал.3 ЗСВ вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./, не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено в хода на съдебното производство от представител по пълномощно на въззиваемата страна и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: По делото няма спор, но и се установява освобождаване с решение т.24 по протокол №29 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 20.07.2021година и считано от 03.08.2021година, в съответствие с нормативните правила, произтичащи от разпоредбата на чл.160 ЗСВ, тълкувана и прилагана систематично във връзка с тази на чл.165, ал.1, т.1 ЗСВ, т.е. поради навършване на 65-годишна възраст, на жалбоподателя П. П. Д., ЕГН ••••••••••, от длъжността съдия в Районен съд Кюстендил, с ранг съдия във ВКС и ВАС. По делото няма спор също така, че във връзка с изгубването от Д. на качеството съдия, в 1-месечен срок, считано от датата на освобождаването от длъжността, в случая от 03.08.2021година и до 03.09.2021година, включително - петък, работен и присъствен ден, било възникнало и подлежало на изпълнение от лицето задължението да подаде пред ИВСС декларация по образец, на хартиен носител, придружен с копие на електронен носител, за имущество и интереси, съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.175а, ал.1, т.1 вр. чл.175б вр. чл.175в, ал.1, т.3 ЗСВ. Въпросната декларация по образец била подадена от задълженото лице по пощата на 29.10.2021година, а същата постъпила при адресата ИВСС, съотв. и била заведена с вх.№25910 на 01.11.2021година, но фактът на реализираното 56-дневно закъснение от законоустановения срок при подаването на процесната декларация по чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ от страна на П. Д., първоначално установен от инспектор при ИВСС г.г. и експерт с икономическо образование Женя Михайлова, по списък на лица, чиито декларации са подлежали на проверка от инспектор Георгиев и видно от изготвена от последния докладна записка, адресирана до главния инспектор на ИВСС, вх.№РЕГ-02-459/06.10.2021г. по описа на ИВСС, на свой ред дал основание срещу Д. да бъде образувано административнонаказателно производство, конкретно със съставянето на 29.10.2021година от свидетел Цветелина Димитрова, макар и в отсъствие на Д., но при надлежно отправена към последния покана, изх.№7812/07.10.2021г. по описа на ИВСС, връчена като пощенска пратка, с известие за доставяне /обратна разписка/ на пълнолетен родственик на Д. и на адреса на местоживеене на последния на 11.10.2021година, на акт №38 за установяване на административно нарушение, с възприета правна квалификация на деянието по чл.408а, ал.2 вр. чл.175в, ал.1, т.3 вр. чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ, от фактическа страна описано като изразило се в неподаване в законоустановения срок на декларация по чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ от страна на Д., в качеството на задължено лице, конкретно като надлежно освободен /поради навършване на 65-годишна възраст/, считано от 03.08.2021година, от длъжност съдия при Районен съд Кюстендил, с ранг на съдия във ВКС и ВАС. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен ”при отказ” на Д., в качеството на привлечен към административнонаказателна отговорност, на 13.04.2022година, със съдействието на полицейски служител при РУ на Полицията Кюстендил и на свидетел, удостоверил отказа. Въз основа на акта, конкретно на 27.04.2022година и независимо, че в деня, в който бил поканен да се яви за съставяне на акта, което не сторил, но все пак, макар със закъснение от законоустановения срок, Д. реално подал следващата се декларация, главният инспектор на ИВСС издал атакуваното наказателно постановление №38, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на П. Д., с налагането на основание чл.408а, ал.2 ЗСВ, на административно наказание “глоба”, в размер 300лева, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. С оглед доводите в жалбата, за проверка на обстоятелствата, посочени като правнорелевантни в акта и в атакуваното наказателно постановление, при съобразяване характера на нарушението и начина на неговото установяване, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показания на разпитаната в качеството на свидетел, актосъставителка Цветелина Димитрова, както са приобщени писмени материали, основно такива, представляващи приложение по изпратената в съда административнонаказателна преписка, но още допълнително изискани и приложени в хода и за нуждите на съдебното производство, изключително по преценка, направена от съдията-докладчик, насрочвайки делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като предпоставка съставът, ангажиран с разглеждането на делото, да реализира пълноценно вмененото му правомощие по разкриване на обективната истина, а именно докладна записка, адресирана до главния инспектор на ИВСС, вх. №РЕГ-02-459/06.10.2021г. по описа на ИВСС, ведно с приложение, представляващо списък на лицата, неподали в ИВСС декларации за имущество и интереси по чл.175а, ал.1, т.1 от ЗСВ в срока по чл.175в, ал.1, т.3 от ЗСВ, разпределени за проверка от инспектор г.г., справка ГРАО за жалбоподателя, кратък протокол №29 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийска колегия на ВСС, проведено на 20.07.2021година, писмо-покана, адресирано до жалбоподателя, изх. №7812/07.10.2021г. по описа на ИВСС, за явяване за образуване на административнонаказателно производство срещу него, ведно с известие за доставяне /обратна разписка/, удостоверяващо получаването на поканата, протокол, съставен от актосъставителката на 29.10.2021година, писмо, адресирано до кмета на Община Кюстендил, изх.№8161/01.11.2021г. по описа на ИВСС, ведно с известие за доставяне /обратна разписка/, удостоверяващо получаването на кореспонденцията, докладна записка, адресирана до главния инспектор на ИВСС, вх.№КРЕГ-02-459/03.11.2021г. по описа на ИВСС, ведно с приложение, представляващо списък на лицата, неподали в ИВСС декларации за имущество и интереси по чл.175а, ал.1, т.1 от ЗСВ в срока по чл.175в, ал.1, т.3 от ЗСВ, разпределени за проверка на инспектор г.г. и препис- извлечение от декларацията по чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ, подадена от жалбоподателя, вх.№25910/01.11.2021г. по описа на ИВСС, ведно с ксерокопие на пощенския плик, с който декларацията е била подадена по пощата, включително с пощенско клеймо, удостоверяващо датата на изпращане на пратката - 29.10.2021година, справка ”проследяване на пратка”, актуална справка ГРАО за жалбоподателя, писмо-отговор от кмета на Община Кюстендил, с отношение към процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение, писмо, адресирано до началник РУ на Полицията Кюстендил, изх.№601/06.04.2022г. по описа на ИВСС и отговор, с отношение към процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение, докладна записка, изготвена от актосъставителката, адресирана до главния инспектор на ИВСС, вх.№РЕГ-22- 172/21.04.2022г. по описа на ИВСС, кореспонденция с отношение към процедурата по връчване на атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя и заповед №3-38/19.04.2021г. на главния инспектор на ИВСС, с отношение към установяване компетентността на актосъставителя, наред с които представени от процесуалния представител на въззиваемата страна и в изпълнение указанията на съдията-докладчик, извадки от интернет страницата на ИВСС, обективиращи данните за подаваните през годините, считано от 2017година до 2021година, включително и пред ИВСС, декларации от жалбоподателя по чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ /лист 15-24 от делото/. С оглед характера на настоящото съдебно производство, доводите в жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на установяване, съдът счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ. преценява, че събраните гласни доказателства, чрез показанията на разпитаната свидетелка, обсъдени отделно, но и във връзка с приобщените писмени материали, установяват по безспорен и достатъчно убедителен начин гореизложената фактическа обстановка, по същество съвпадаща с възприетата от органите на административнонаказателното производство. Тук е мястото да се отбележи, че в рамките на формираната доказателствена съвкупност и не се установяват противоречия, ето защо съдът не намира основания да излага подробни съображения в насока, кои от доказателствата приема и кои - не, напротив, съобразява, че на практика доказателствата са не просто безпротиворечиви, но и еднопосочни, установявайки фактите с правно значение и то в горепосочения смисъл, от гл.т. време, място, естество, начин на извършване и авторство на деянието, предмет на административнонаказателното обвинение. За пълнота на изложението е важно и да се отбележи още, че самото санкционирано лице е атакувало издаденото наказателно постановление, но от гл.т. съдържание на жалбата и доводи, с които жалбоподателят е обосновал защитната си теза, по същество посочените обстоятелства, поставящи фактическите рамки на констатираното нарушение, не са били оспорени. Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 15.09.2022година, а жалбата е била депозирана /входирана/ при административнонаказващия орган, съобразно приложимото правило, на 23.09.2022година, но подадена чрез ползвана куриерска услуга, на 21.09.2022година, видно от куриерска разписка /лист 6 от делото/, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по същество относно преценка основателността й. В тази връзка съдът, в разрез с доводите в жалбата, преди всичко счита, че административнонаказателното производство е било образувано при спазване на нормативно установените срокове за това, както и не се констатират допуснати нередовности от процедурна гл.т., притежаващи характеристиките съществени, в хода на производството, както при съставянето на акта за установяване на нарушението, така и при издаването на атакуваното наказателно постановление. Съдът преценява, че безпротиворечиво, ясно, логично, в пълнота, последователност, а и при съответност, от гл.т. на правнорелевантни обстоятелства и юридическа формулировка, е било направено описанието на констатираното нарушение, обусловило ангажирането на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице в случая, при оформяне съдържанието на акта и на наказателното постановление, респ. създадени са били достатъчно гаранции за правото на защита на санкционираното лице, както и за разкриването на обективната истина при обжалването на наказателното постановление пред съда. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че сроковете по чл.408д, ал.3 ЗСВ вр. чл.34, ал.1 ЗАНН, на плоскостта на казуса са били спазени, доколкото и принципно положение, при това последователно и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката относно правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби, е обусловена преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил осъществен състав на административно нарушение, каквато обективна констатация, преди всичко без изобщо да е била извършена проверка, не е могла да бъде направена, което в случая е станало на 06.10.2021година, считано от която дата, а и от датата, посочена по административнонаказателното обвинение като такава на извършване на вмененото нарушение, актът за установяване на административно нарушение от 29.10.2021година, в случая без съмнение се явява съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, а и в 1-годишния от извършването на нарушението, респ. от последната посочена дата - 29.10.2021година, спрямо датата 27.04.2022година и атакуваното наказателно постановление е било издадено в 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. На плоскостта на казуса, от гл.т. естество на констатираното нарушение, а и начин на установяване, съдът счита, че в хода на цялото административнонаказателно производство, както на основата на съдържанието на акта, така и на наказателното постановление, при това при съблюдаване и на изискването за идентичност, са били посочени времето и мястото, възприети като такива на осъществяване на нарушението, обстоятелствата, при които е било прието реализиране на нарушението, при това посочени в дължимата и възможна пълнота, а и при съответствие между фактическа и юридическа формулировка на констатираното нарушение, чиято правна квалификация, според съда също е била коректно направена, от гл.т. посочени като нарушени нормативни разпоредби, така, че да може да се приеме спазване, както на приложимите изисквания, произтичащи от разпоредбата на чл.42 /актуална чл.42, ал.1/ т.3, т.4 и т.5 ЗАНН при съставянето на акта, така и на тези, произтичащи от разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН при издаването на атакуваното наказателно постановление. Видно от съдържанието на актовете на органите на административнонаказателното производство, ясно видно е освен това, от кого, кога и как е било констатирано нарушението, вменено на Д., като на основата на изложеното няма предпоставки да бъдат споделени доводите от защитната теза, според които, от гл.т. съдържание на атакуваното наказателно постановление, “не се установява, нито датата на извършване на твърдяното деяние, нито датата на установяване на същото..., нито кой, нито кога, нито къде и как е установил извършено от мен нарушение...”. На следващо място, за отбелязване е, че действително разпоредбата на чл.54 ЗАНН очертава хипотези, при които наказващият орган има правомощие да прекрати образувано административнонаказателно производство, но правилата, очертани в посочената нормативна разпоредба, пренесени към казуса, а и оценени във връзка с естеството на самото констатирано и вменено нарушение, според съда не може да се приеме, че не са били приложени неправилно, така, както твърди жалбоподателят, защото фактът, при това и установен, на подаване на процесната декларация след изтичането на срока, в който това е следвало да бъде направено, реално в деня на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, т.е. на образуване на административнонаказателното производство, освен че в принципен план не изключва да се приеме осъществен, конкретно от обективна страна, състав на административно нарушение, категорично и не покрива изискване, според което и на основание последната сочена разпоредба, административнонаказващият орган да е имал задължението да прекрати административнонаказателното производство. В жалбата има наведен конкретен довод в подкрепа на защитната теза, в насока неспазено /нарушено/ изискване, произтичащо от разпоредбите, конкретно тези за съставяне на акта за установяване на нарушението, като принципно правило в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.1 ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като чл.40, ал.2 ЗАНН регламентира т.нар. в практиката “неприсъствено съставяне на акта“, а именно в случай, че нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акт. В настоящия случай на датата 29.10.2021година актът е бил съставен без присъствието на привлечения към административнонаказателна отговорност, видно от самото съдържание на акта и съставен на същата дата протокол от актосъставителката и свидетел по делото Цветелина Димитрова, но в същото време и е налично писмо-покана, отправено до жалбоподателя, изх.№7812/07.10.2021г. по описа на ИВСС, придружено от известие за доставяне /обратна разписка/, потвърждаващо надлежното получаване на поканата, включително датата на получаването, макар не лично от адресата, но от лице, индивидуализирано в достатъчна степен, така, че да може да се провери и потвърди, че се касае за пълнолетен родственик на Д.. Няма ангажирани доказателства, установяващи уважителни причини, препятствали Д. да се яви в ИВСС за образуване на административнонаказателно производство срещу него, при това по точно указаното му време, нито такива, установяващи да е било уговаряно друго време за явяване в ИВСС на Д., за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Именно при тези предпоставки свидетел Димитрова е пристъпила към съставяне на акта, реално на посочената дата, визирана и в поканата, при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН - без присъствие на нарушителя, на когото актът е бил изпратен за предявяване, запознаване със съдържанието и евентуално подписване, респ. отказ от подписване, първоначално със съдействието на администрацията на Община Кюстендил, а на следващ етап - със съдействието на съответните полицейски служби, като очевидно е била осигурена възможността за пълноценно реализиране на правата на санкционираното лице, отнесени към този първи стадий от административнонаказателното производство, респ. категорично няма предпоставки, според състава, да се приеме за основателно и възражението, развито в жалбата, за процесуална незаконосъобразност на административнонаказателното производство “поради неспазена процедура по съставяне на акта”, конкретно в аспекта на правилото по чл.40, ал.1 ЗАНН. В разрез с доводите в жалбата, доколкото в рамките на казуса следва да бъде съобразено решение №12 от 27 септември 2022година на Конституционния съд по конституционно дело №7/2022г., обнародвано ДВ бр.78 от 30.09.2022година и съгласно което “с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори. Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания. Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон“, от гл.т. разпоредбите на чл.408д, ал.1 и ал.2 ЗСВ и приложената по делото заповед №3-38/19.04.2021г. на главния инспектор на ИВСС, последната приобщена като писмено доказателство, съдът преценява, че както актът за установяване на нарушението, така и атакуваното наказателно постановление, са явяват изготвени от компетентни длъжностни лица. И по същество на казуса съдът преценява, че събраните доказателства, установяващи гореизложената фактическа обстановка, обуславят убедително да се приеме осъществен от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна, състав на административно нарушение по чл.408а, ал.2 вр. чл.175в, ал.1, т.3 вр. чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ, за което в случая законосъобразно и правилно, от гл.т. на основание, а и специфични изисквания към субекта, е била ангажирана административнонаказателната отговорност на П. П. Д., в частност като адресат на задължението, “изгубвайки”, в случая поради навършване на 65-годишна възраст, качеството съдия, да подаде пред ИВСС декларация по образец, на хартиен носител, придружен с копие на електронен носител, за имущество и интереси, в т.ч. съблюдавайки законоустановен срок - 1-месечен, считано в случая от 03.08.2021година, като според правилата за броене на сроковете, 1-месечният срок по казуса е изтекъл на 03.09.2021година - петък, работен и присъствен ден, в рамките на който обаче, Д. не е подал въпросната декларация, респ. формално са налице правните предпоставки да се приеме реализирано материалноправното основание за ангажиране на личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, конкретно за това, че като задължено лице по ЗСВ, е изпълнил задължението за подаване на декларация за имущество и интереси пред ИВСС по чл.175а, ал.1, т.1 ЗСВ, но след срока, установен в приложимата разпоредба на чл.175в, ал.1, т.3 ЗСВ, т.е. със закъснение. Така изведеният правен извод, според съда, не може да претърпи промяна, с оглед констатациите, че самото нарушение е формално, на просто извършване, че от деянието не са били установени настъпили, дори и несъставомерни вредни последици, че реално процесната декларация, очевидно при наличието на получената покана за явяване на Д. за образуване срещу него на административнонаказателно производство, е била подадена на указаната в поканата дата - 29.10.2021година и при вече реализирано почти двумесечно закъснение от законоустановения срок, но тези аргументи, на фона на това, че административнонаказаният, преди да бъде освободен от длъжността съдия, без изключение коректно /доколкото не бяха ангажирани доказателства за противното/, в т.ч. срочно, е подавал пред ИВСС декларации по чл.175а, ал.1 ЗСВ, отнесено към един немалък период от време, а именно считано от 2017година, като е за отбелязване и това, че няма данни, нито ангажирани от въззиваемата страна доказателства, да са били установени съдържателни пропуски, непълноти и несъответствия при декларирането от страна на Д. през годините, както в съдържанието на значимата декларация, мотивират настоящия съдебен състав да приеме позиция, че дори в хипотезата на формално осъществен състав на административно нарушение, в случая не просто първи, а очевидно единствен, инцидентен за жалбоподателя, административнонаказващият орган е имал всичките предпоставки да съобрази и приложи разпоредбата на чл.28, б.“а“ ЗАНН, логично в редакцията на последната преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., съотв. актуална към времето на извършване на нарушението в рамките на казуса, т.е. да приеме маловажен случай на административно нарушение, за който да не наложи наказание, а реализирайки административнонаказателна репресия, само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, имайки опората да отчете ниска степен на обществена опасност на извършеното, както на личността на дееца, за което налагането направо на административно наказание, макар и предвиденото минимално, а именно “глоба“, в размер 300лв., доколкото е за отбелязване фактът на самото налагане на наказание, освен самоцелно, просто защото е предвидено по закон, упражняване на санкционни правомощия от страна на главния инспектор на ИВСС, не се явява съответно, пропорционално и справедливо, от гл.т. постигане на превантивен и предупредителен ефект, предвид целите на административното наказване - за обществото като цяло, от една страна, но от друга страна и за конкретно санкционирания, чиято лична административнонаказателна отговорност е била ангажирана в случая - П. П. Д., освободен поради навършване на 65-годишна възраст от заеманата длъжност съдия в Районен съд Кюстендил, с ранг съдия във ВКС и ВАС, т.е. лице с немалък магистратски стаж и опит, за което при освобождаването кадровият орган и е имал основанието да “поощри”, при това “за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества”, последното индикация за това, че не само като “изгубил“ и то поради достигане на пределна възраст, качеството съдия, но и като съдия, разбира се в аспекта на казуса, Д. не е имал провинения и/или нарушения на правните разпоредби, уредени в ЗСВ, включително такива, вече обусловили прилагане на чл.28 ЗАНН. В заключение, на фона на изложеното, приемайки неправилно прилагане от страна на административнонаказващия орган на относимия материален закон, който, макар да е имал предпоставките /в съвкупност, без фаворизиране и придаване на практика на изключителност на периода на закъснението, при това за тежест посочен в дни/, да оцени констатираното като маловажен случай на административно нарушение, не е сторил това, съдът в рамките на собствените си правомощия в настоящото производство, образувано по жалба срещу издаденото наказателно постановление, на фона на възприетото становище в ТРОСНК при ВКС на РБ №1/2007г., че преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, се прави по законосъобразност, а не по целесъобразност и подлежи на съдебен контрол, но на фона и на актуалните правила, относими към произнасянето на съда, конкретно тези, предвидени в ЗАНН, в актуалната редакция на разпоредбите от съдържанието на посочения нормативен акт, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. и доколкото се касае за процесуалната проекция на същите, приема, че са налице предпоставки да отмени атакуваното постановление поради маловажност на случая, отправяйки в същото време предупреждение към П. П. Дееянов, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени от жалбоподателя деловодни разноски, а и съобразено със становището по крайния изход на делото, както при липсата на отправено в този смисъл искане от Д., съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски, оценявайки в същото време искането на процесуалния представител по пълномощно на вззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИВСС, отново с оглед изхода на делото, за допустимо, но неподлежащо на уважаване.