Решение № 216 от 26.5.2021 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 191/2021 г.

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от Виа логистик " ЕООД с ЕИК 200908614, представлявано от управителя А.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №222А против Решение № 260071 от 22. 02.20 21 г., постановено по АНД № 1362/2020г. по описа на Районен съд гр. Казанлък, с което е потвърдено о бжалваното пред същия съд Наказателно постановление /НП/ № 75 от 18. 11.20 20 г., издадено от И.Д. директор на РИОСВ- Стара Загора, въз основа на АУАН № 75 от 10. 07.20 20 г., с което е наложен о административно наказание „ имуществена санкция “ в размер на сумата от 7 2 00 лв. на осн. чл. 136, ал.2, т. 4 от ЗУО. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Това се обуславяло от това, че в хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като неправилно бил определен кода на превозвания отпадък. Твърди се, че неясно била посочена датата на извършеното нарушение, а имало разминаване на датата на извършване на нарушението в АУАН и НП. Не било конкретизирано какво точно нарушение било извършено от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Не била посочена точно законовата разпоредба, която била нарушена. В разрез на събраните по делото доказателства не била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изложеното се иска отмяна на решението, ведно с оспореното НП. В съдебно заседание, редовно призован касаторът „ВИА ЛОГИСТИК " ЕООД не изпраща представител. Ответникът - "РИОСВ"- Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, поради което и не изразява становище по жалбата. Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Казанлъшкия районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 75 от 18. 11.20 20 г., издадено от И.Д. директор на РИОСВ- Стара Загора въз основа на АУАН № 75 от 10. 07.20 20 г., с което на „ Виа логистик” ЕООД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на сумата от 7 2 00 /седем хиляди и двеста/ лева на осн ование чл. 136, ал.2, т. 4 от ЗУО. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е потвърдил оспореното НП. За да постанови този съдебен акт, районният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, се налага обоснованият извод, че жалбоподателят от обективна страна е осъществил състава на визираното в наказателното постановление административно нарушение. То е било констатирано според предвидения в ЗАНН ред за това, чрез съставяне на акт от оправомощени за целта лица, след което е издадено от компетентен за целта орган и обжалваното наказателно постановление. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са лишили жалбоподателя от правото да се защити. Съдът счита, че е спазена изцяло административната процедура по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. От акта и НП се установява, че описаното нарушение е безспорно установено, н аложеното наказание е определено правилно по вид и по размер и определено към минимума от 7200 лева. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Административен съд Стара Загора разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, а съгласно ал. 2 - служебно и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. От фактическа страна съдът установи следното: Пред първоинстанционния съд е установено, че според съставеният акт за установяване на административно нарушение, както и според издаденото въз основа на него наказателно постановл е ние, че служителите от РИОСВ Стара Загора са извършили проверка на документи, на площадка, находяща се в гр. Казанък, стопанисвана от фирма „БГ Рециклинг ” ЕООД. Установено е, че на 09.06.2020 година от Германия е стартирал превоз на отпадъци с код 19 12 04 в количество 21, 29 тона с транспортно средство с рег.№ •••• и ••••. Превозът е завършен на 15.06.2020 година. Превозващата фирма е „ Виа Логистик” ЕООД и е установено, че в документа, издаден на касатора по чл.35 от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци не фигурира отпадък с код 19 12 04. С оглед посочените фактически констатации, съдът от правна страна приема следното. Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно и законосъобразно. Правилни и обосновани са изводите на съда, че допуснатото нарушение на ЗУО от страна на жалбоподателя търговец е доказано по безспорен начин, поради което и обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административното наказание, се явява правилно, обосновано и законосъобразно. Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав. Извършеното нарушение от страна на търговеца е доказано по един несъмнен и безспорен начин, а изложените в АУАН и НП фактически констатации се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели. Установено е безспорно при проверката, че е извършено транспортиране на отпадъци с код 19 12 04, което следва да фигурира в регистрационен документ, издаден по чл. 35, ал.3 във връзка с ал.5 от ЗУО за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал.2, т. 4 от ЗУО "Наказва се с имуществена санкция в размер от 7 000 до 20 000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което: т. 4. не изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 и/или в регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 и 5. Съгласно чл. 78, ал.1 от ЗУО регистрация по чл. 35, ал. 3 се извършва на лица, регистрирани като търговци по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на този закон. Съгласно чл. 78, ал.10 от ЗУО регистрацията се извършва от компетентния орган /директорът на съответната РИОСВ/ в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението или отстраняване на нередовностите, и/или предоставяне на допълнителната информация, и се удостоверява с регистрационен документ, издаден в този срок. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗУО и зменения и допълнения в регистрационния документ се извършват от органа, който го е издал, въз основа на заявление, подадено на хартиен и технически носител или по електронен път, към което се прилагат документите, удостоверяващи промяната. Такова изменение в регистрационния документ е извършено едва на 01.07.2020 година след приключил трансграничен превоз на товари с код 19 12 04. При установената фактическа обстановка, според съда касаторът е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 136, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗУО. От обективна страна юридическото лице не изпълнява условията, определени в регистрационния документ по чл. 35, ал. 3 от същия закон, според който текст за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 – транспортиране на отпадъци по смисъла на § 43 от ДР на същия закон, се изисква регистрация. Видно от административната преписка е, че дружеството – касатор има издадено такова – Решение за регистрация по чл. 35, ал. 3 от ЗУО с № 09 – РД – 407 - 01/ 11.11.2014 г. на Директора на РИОСВ Пловдив, според което действително има регистрация за извършване на дейност по транспортиране /транспортиране и събиране/, като между посочените в таблиците отпадъци няма код 19 12 04. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 136, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 35, ал. 3 от ЗУО е транспортирането на отпадък с код 19 12 04, какъвто код не е включен в издадения на дружеството регистрационен документ по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗУО, респ. нарушено е условието за транспортиране само на отпадъците, включени в регистрационния документ на дружеството. С оглед на което не могат да бъдат споделени релевираните доводи за неяснота на административно наказателното обвинение. Основните възражения посочени в касационната жалба, които според касационния жалбоподател - не била определена правилно датата на извършване на нарушението. Касае се за едно продължено нарушение, извършено в периода от 09.06.2020 година до 15.06.2020 година, като посочване на дата на извършване на нарушението – 09.06.2020 година в АУАН не е съществено, тъй като тогава е започнал превоза на отпадъци и е довършено на 15.06.2020 година, както правилно е посочено в НП. Това нарушение не е съществено и не е основание за отмяна на НП на това основание. Определеното административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7200 лева е приета, че отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е приел, че това е първо нарушение на дружеството и от деянието не са произтекли вредни последици и е определено към минимума. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление въззивният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН (ТР № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007г.). Районен съд Казанлък се е произнесъл по този довод на жалбоподателя и е приел за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правилно е прието от съда, че не са изпълнени критериите на чл.93, т.9 от ДР на НК, които са предпоставка за определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид и квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за нарушение, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. В конкретиката на настоящия казус, поведението на търговеца не води до извод, че са налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Сочените от касатора обстоятелства (липсата на настъпили вредни последици от нарушението, липса на предходни нарушения по ЗУО и др.), могат да бъдат преценени като смекчаващи такива по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващото се за извършеното нарушение наказание. Тези обстоятелства са взети предвид от районния съд. С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд