Решение № 1481 от 22.8.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3003/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 231 от 19.04.2023 г., издадено от инж. Й. С. ••••, , Обществен ред и сигурност‘‘ в Община П., упълномощен със Заповед № 22ОА1979/30.08.2022 г. от •••• на община П. с което на К. Г. Х. с ЕГН: •••••••••• е било наложено административно наказание, , глоба‘‘ в размер от 20 лева за извършено от нея нарушение по чл. 94, ал. 4 ЗДвП. Жалбоподателката К. Х. обжалва процесното наказателно постановление. Намира същото за неправилно и незакосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Излага съображения, че нормативният акт въз основа на който е била санкционирана бил вече отменен от Върховния административен съд. Претендира разноски, не представя доказателства за извършени такИ.. ВъззИ.емата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител ••••• К. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски. П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар не и на посочените в нея мотиви. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното: В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че при извършена проверка на 02.03.2023 г. в гр. П., на ул., , Л.да В.‘‘ пред № 17, около 11: 45 часа било установено, че горепосоченото лице собственик на МПС марка, , Мерцедес‘‘ с рег. № •••• паркира в ляво по посока на движението, на улица с еднопосочно движение за което й бил съставен фиш № 0002484683 от 02.03.2023 г. с който й е била наложена глоба в размер от 20 лева. Фишът бил обжалван пред началника на сектор, , Общинска полиция‘‘ – П. с молба с вх. УРИ 237200-2841 от 07.03.2023 г. Нарушителката отказвала да попълни и подпише декларация по чл. 188 ЗДвП, за да посочи кой е управлявал автомобила. В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Й. Х., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая, на процесния ден установил лекия автомобил, , Мерцедес‘‘, който на улица с еднопосочно движение бил паркиран в ляво по посоката на движение, като не бил установен водачът. Съдът кредитира изцяло така депозираните доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че и самата жалбоподателката не оспорва извършването на нарушението, а по- скоро излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото й на защита. Съдът кредитира така събраните писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото. Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до извод, че има извършено нарушение от процесния лек автомобил, като същото неправилно е подведено под нормата на чл. 94, ал. 4 ЗДвП, респективно на жалбоподателката неправилно е било наложено наказание глоба на основание чл. 185 ЗДвП. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото проверката е извършена в отсъствието на водача, тоест не е установено действителното лице, което е паркирало процесното МПС, изцяло законосъобразно за извършеното нарушение на основание чл. 188 ЗДвП е наказан собственика на МПС. В случая предвид установената фактическа обстановка безспорно е било налице паркиране, поради което чл. 94, ал. 4 ЗДвП се явява изцяло неотносима, като дори и в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че изпълнителното деяние се изразява в паркиране. Същевременно именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП урежда предпоставките за законосъобразно паркиране, а именно възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, независимо дали пътя е еднопосочен или двупосочен. Респективно с вмененото паркиране в ляво на пътното платно по еднопосочна улица, жалбоподателят е нарушил именно чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Също така в случая деецът е наказан на основание чл. 185 ЗДВП. Видно от текста на тази норма тя е субсидиарна и намира приложение само при отсъствие на специална санкционна норма. В случая такава специална санкционна норма е налице и по-конкретно сочената в жалбата чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, според която се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. В действителност в ТР № 8 от 16.09.2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 районният съд разполага с правомощия да преквалифицира извършеното като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение щом в санкционния акт са надлежно изложени фактите, по които деецът е осъществил защитата си. Настоящият съдебен състав намира, че не би могло да се стигне до преквалифициране на деянието, доколкото става въпрос за друга материална норма, друга санкционна норма въз основа на която жалбоподателката е била наказана и на най-силно основание, че нарушителката не се е защитавала по фактите по които би могла да носи административно-наказателна отговорност, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Липсва посочване, че не е спряла превозното средство възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Поначало жалбоподателката би могла да носи административно- наказателна отговорност, ако в описанието на нарушението бяха посочено коректните факти срещу които тя да се защитава и по този начин би се достигнало до преквалифициране на деянието. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените и води до самостоятелна отмяна на атакуваното наказателно постановление. В случай, че се приеме, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, то административно-наказателната отговорност е подведена под коректна правна норма, като и размерът на наложеното наказание съответства на границите предвидени в нормативния акт. Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло. По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.