Решение № 315 от 8.9.2025 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 1311/2024 г.

Производството е по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР). В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Д. В. И., с ЕГН •••••••••• от......., подадена чрез пълномощника адв. Т. Т. от ПлАК, с адрес на упражняване на дейността: ...... против ТП на НОИ гр. Плевен, ........, представлявано от Директора........, с която е предявен положителен установителен иск за установяване на осигурителен стаж, по реда на чл. 3 вр. с чл.1, ал.1, т.3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), с която се иска от съда да постанови решение и приеме за установено, че молителя в периода 01.08.1989 г. – 31.05.1991 г. е работил по трудово правоотношение в ОС на ДОСО и АМК Плевен, като автомобилен преподавател – инструктор при работен ден с продължителност от осем часа и половина, което време следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж. В исковата молба се твърди, че ищецът в периода 01.08.1989 г. – 31.05.1991 г. е работил по трудово правоотношение в ОС на ДОСО и АМК Плевен, като автомобилен преподавател – инструктор при пълен работен ден, който по това време бил с продължителност от осем часа и половина, получавайки трудовото си възнаграждение в брой в касата на работодателя, каквато била практиката по онова време. Трудовия стаж на лицето било отразено в книжка, която била изгубена. Твърди се още, че лицето не разполагало и не могло да се снабди с друг заместващ документ. Тъй като работодателят прекратил дейността си и нямал правоприемник, то ведомостите били предадени в НОИ с приемо-предавателен протокол № 132-14/17.01.2007 г. По повод подадено Заявление от ищеца до НОИ му било издадено Удостоверение, в което липсвало информация за положен трудов стаж за процесните периоди. Поради липса на данни, дали са предадени всички ведомости по години, то лицето прави извода, че липсващите ведомости за годините 1989 г. и 1991 г. са унищожени или изгубени. Ищецът сочи, че без прекъсване е полагал трудов стаж при работодателя, считано от 01.08.1989 г. – 31.05.1991 г. на пълен часов работен ден, като бил осигурен задължително съгласно КТ от 1951 г. През процесния период колеги на лицето били........, като на тези лица през процесния период им бил зачетен трудовия стаж при пенсиониране. Това пораждало правния интерес за водене на настоящото производство. В заключение се моли за уважаване на предявения иск, като бъде признато по отношение на ответника, че в периода 01.08.1989 г. – 31.05.1991 г. е работил по трудово правоотношение в ОС на ДОСО и АМК Плевен, като автомобилен преподавател – инструктор при работен ден с продължителност от осем часа и половина, което време следва да се зачете за трудов и осигурителен стаж. Препис от исковата молба, ведно с приложените към нея доказателства били връчени редовно на ответника, който депозирал писмен отговор в срок. В него се посочва, че искът е недопустим, а при условията на евентуалност неоснователен. Излага се, че лицето не е посочило изискуемите чл.5, ал.1 от ЗУТОССР, което е основание за допустимост на производството. За неоснователността на искането се сочи, че към момента на подаване на молбата същата не е подкрепена с достатъчно писмени доказателства. По искане на съда по делото е постъпило писмо с вх. № 6139/16.12.2024 г. от ОД на МВР Плевен, Отдел „Охранителна полиция“, Сектор „Пътна полиция“, относно справка за изпитни протоколи по теория и управление за периода 01.08.1989 г. - 31.05.1991 г., в която фигурира името на ищеца, в служебно качество - автомобилен преподавател – инструктор. В съдебно заседание ищеца не се явява, за него се явява адв. Т......... от ПлАК, който поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска. В съдебно заседание за ответника, не се явява представител. Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и гласни доказателства установи от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото уведомително писмо-отказ № 5512-10-1210 от 23.06.2022 г. издадено от Териториално поделение на НОИ – Ловеч (стр.5 от делото), имащо качеството на удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР се установява, че разплащателните ведомости и трудовоправни документи на ОС на ДОСО и АМК Плевен са приети от ТП на НОИ с Приемателно-предавателен протокол № 132-14 от 17.01.2007 г., но липсват данни за Д. В. И., с ЕГН •••••••••• за периода 01.08.1989 г. – 31.05.1991 г. Удостоверението е издадено от ТП на НОИ, в качеството му на орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник. С декларация по чл.8 от ЗУТОССР ищецът е декларирал, че изложените в исковата молба факти са истина. С вх. № 6139/16.12.2024 г. от ОД на МВР Плевен, Отдел „Охранителна полиция“, Сектор „Пътна полиция“, е представена справка, с приложени 3 бр. изпитни протоколи по теория и управление, в които фигурира името на ищеца, в служебно качество - автомобилен преподавател – инструктор, както следва: Протокол № 617/31.08.1989 г.; Протокол № 3/03.01.1990 г. и Протокол № 220/02.04.1990 г. По делото са разпитани свид......... (работили при същия работодател), които свидетелстват, че през време на процесния период са били колеги на ищеца в ОС на ДОСО и АМК Плевен и същия е работил без прекъсване, на пълен работен ден, като автомобилен преподавател – инструктор, като е обучавал кандидатите за шофьори по теория и на полигон. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като по делото е удостоверено, че в процесния период те са работили при същия работодател. Така установената фактическа обстатовка се потвърждава от всички приложени по делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива. По допустимостта на иска: Според чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архива на работодателя липсват данни за претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество. По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. Заеманата от него длъжност „автомобилен преподавател – инструктор“ на пълно работно време от осем часа и половина, с място на работа ОС на ДОСО и АМК Плевен, с начин на изплащане на трудовото възнаграждение в пари, които обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитаните свид......... (работили при същия работодател), като липсват доказателства в обратна посока. Неоснователно е възражението на ответника ТП на НОИ – гр.Плевен, че е недопустимо събирането на гласни доказателства, предвид липсата на доказателства, че лицето не представя надлежно оформен документ, от който да е видно, че е полагало труд при този работодател в периода 01.08.1989 г. – 31.05.1991 г., поради следното: Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са издадени от работодателя, при който е придобит стажа по време на полагане на стажа. В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно писмените доказателства. В конкретния случай се представя 3 бр. изпитни протоколи по теория и управление, в които фигурира името на ищеца, в служебно качество - автомобилен преподавател – инструктор, както следва: Протокол № 617/31.08.1989 г.; Протокол № 3/03.01.1990 г. и Протокол № 220/02.04.1990 г., които имат характер на начало на писмено доказателство за процесния период по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия стаж, тъй като тези протоколи представляват официални писмени документи издадени от работодателя. Предвид липсата на данни лицето да е с прекратен трудов договор за периода от 01.08.1989 г. до 31.05.1991 г., то горното обуславя и допустимостта на събирането на гласни доказателствени средства. Още повече, че в т.1 на Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962 г. на Върховния съд по гр.д. № 54/62 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при действието на ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не. В случая съдът прави преценка, че предвид безсрочността на трудовия договор, той представлява начало на писмено доказателства както беше посочено не само за конкретните дати, но и за целия процесен период. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗУТОССР е основателен и следва да се уважи изцяло. Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът