РЕШЕНИЕ

№ …

гр. София, 3 0.0 5.201 8 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ при участието на секретаря И.Коцева, като разгледа гр.д. №3100 по описа на СГС за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

А.С.Н. ЕГН •••••••••• ••• е предявила срещу Е.Н.Б. ЕГН •••••••••• следните искове:

• иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено, че не дължи на Б. сумата от 14 300 лева главница по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г; сумата от 6864 лева възнаградителна лихва за периода 30.04.2010 г -30.04.2014 г; и сумата от 372 486, 40 лева неустойка за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г; тъй като уговорената по заема сума не е била предадена на В.М.В.;

• /евентуален/ иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено, че не дължи неустойката по чл.8 ал.1 от договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г, в размер на 372 486, 40 лева за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г; тъй като същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави;

• /евентуален / иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено, че не дължи главница и възнаградителна лихва по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г са погасени чрез плащане от 19 600 лева от М.Н.Н., с което плащане е погасена главницата и възнаградителната лихва за 2012, 2013 и 2014 г години е погасена, а за 2011 г възнаградителната лихва е погасена по давност;

• /евентуален/ иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД да се прогласи за нищожна поради противоречие с добрите нрави уговорката за неустойка в чл.8 ал.1 от договор за целеви заем от 13.04.2010 г, възпроизведена и в договорната ипотека.

• искове с правно основание чл.167 ал.3 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД и с правно основание чл.170 ЗЗД да се прогласи за нищожна договорна ипотека в нотариален акт №136 том IV нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно жилище на партерен етаж в гр.••••••••от 127, 55 кв.м състоящо се от четири стаи, хол, кухня и сервизни помещения; избено помещение без номер площ и съседи; югозападно таванско помещение без номер и площ; и третата барака откъм входа на блока; ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня в сутерена и други общи части; и от правото на строеж върху дворното място на сградата УПИ VII -10 кв.520 по плана на гр.София ГГЦ –зона Г-14 с площ от 378 кв.м.; поради това, че имотът не е принадлежал на учредителя на ипотеката В.М.В./майка и наследодател на ищцата/ респ.че липсва тъждество между обезпеченото вземане и сумата, за която се учредява ипотеката.

Ищцата твърди, че след смъртта на майка й / с която не поддържала близки контакти / открила документи: договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г; и договорна ипотека в нотариален акт №136 том IV нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно жилище на партерен етаж в гр.••••••••. Ищцата счита, че не е била предоставена сумата по договора за заем, а договорът за заем е реален договор. Т върди липса на тъждество между обезпеченото вземане и сумата, за която се учредява ипотеката, както и че имотът не е принадлежал на учредителя на ипотеката В.М.В./майка и наследодател на ищцата/, което обуславя нищожност на ипотеката. Ако се установи, че сумата по заема все пак е предоставена, ищцата иска да се признае, че не дължи задълженията по договора за заем, защото неустойката за забава противоречи на добрите нрави, а задълженията й са частично платени и частично погасени по давност. Като отделни искове се иска прогласяване на ипотеката за нищожна на две основания и за прогласяване за нищожна на уговорката за неустойка в чл.8 ал.1 от договор за целеви заем от 13.04.2010 г. Ответникът /чрез особения му представител/ оспорва исковете. Твърди, че е предоставил на ищцата заемната сума и това е удостоверено в договора за заем и в договорната ипотека. Спазени са чл.167 ЗЗД и не е налице хипотеза по чл.170 ЗЗД. Няма нарушение и на добрите нрави при уговаряне на неустойка без краен предел. Процесните вземания не са погасени по давност и чрез плащане, а на 21 400 лева преведената от М.Н. сума е била върната.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Според удостоверение за наследници от 27.06.2016 г на СО, р-н „Оборище“ ищцата е наследник на В.М.В.. Ищцата представя договор за целеви паричен заем от 13.04.2010 г, според който ответникът се задължава да предаде на В.В.сумата от 13 100 лева, която трябва да се ползва от последната за саниране на сградата в гр.••••••••. В чл.2 от договора е посочено, заемната сума ще се предаде след като бъде учредена ипотека в полза на заемодателя Б.. В чл.3 от договора е посочено, че заемателят е длъжен да върне заетата сума в срок от 4 години считано от 30.04.2010 г. В чл.5 от договора е уговорена лихва в размер на 12 % за всяка година. В чл.8 от договора е уговорено, че ако заемателят е в забава за връщане на заетата сума и/или лихва, той дължи неустойка в размер на 2% от дължимата сума за всеки просрочен ден.

Според анекс към договор за целеви паричен заем от 13.04.2010 г освен сумата от 13 100 лева заемодателят предоставя и сумата от 1200 лева за заплащане на данък сгради.

Според нотариален акт за договорна ипотека №136 том IV нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.е учредена ипотека на жилище на партерен етаж в гр.••••••••от 127, 55 кв.м състоящо се от четири стаи, хол, кухня и сервизни помещения; избено помещение без номер площ и съседи; югозападно таванско помещение без номер и площ; и третата барака откъм входа на блока; ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня в сутерена и други общи части; и от правото на строеж върху дворното място на сградата УПИ VII -10 кв.520 по плана на гр.София ГГЦ –зона Г-14 с площ от 378 кв.м. Според нотариалния акт ответникът „е отпуснал“ на заемодателя В.В.заем в размер на 14 900 лева за срок от 4 години считано от 30.04.2010 г, при годишна лихва от 12 % за всяка година. Ако заемателят е в забава за връщане на заетата сума и/или лихва, той дължи неустойка в размер на 2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.

Ищецът представя експертно решение на ТЕЛК по общи заболявания от 02.06.2004 г, според който В.В.има 75, 5 % ТНР по водещо заболяване „преходна мозъчна исхемия“, както и диабет, ИБС и хипертония.

Според епикриза от 20.04.2007 г В.В.е претърпяла исхемичен мозъчен инсулт и има корова атрофия и лекострА.лекостепенна централна хемипареза.

Според епикриза от 15.07.2015 г ищцата е претърпяла мозъчен инфаркт.

Ищцата представя платежно нареждане от 31.07.2014 г, с което М.Н. е превела на ответника сумата от 14 900 лева по договора за заем.

Ищцата представя платежно нареждане от 03.10.2014 г, с което М.Н. е превела на ответника сумата от 4 700 лева по договора за заем.

Ищцата представя извлечение от сметка, според което ответникът е върнал обратно на М.Н. сума в размер на 21 400 лева с основание „разрушен договор“.

Според схеми от 17.06.2014 г жилище на партерен етаж в гр.••••••••от 127, 55 кв.м е с идентификатор №68134.403.207.1.1 в имот с идентификатор №68134.403.207.

Ищцата представя нотариален акт за продажба № 181 нотар.дело №1325 от 28.08.1951 г, с който С.-М.М.Г.продава на д-р М.В.Б.и Г.М.В.първия партерен етаж от къща в гр.••••••••.

Според съдебна спогодба от 01.02.1993 г по гр.д.№1759/93 г на СРС В.В.е придобила партерен етаж в гр.••••••••от 127, 55 кв.м и избено помещение; както и югозападно таванско отделение и трета барака откъм входа; както и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня в сутерена, мазето под стълбището, едно помещение за пералня, клозета в зимника и стълбището.

Според удостоверение от 20.10.2016 г в сградата в гр.••••••••избеното помещение е с площ от 15 кв.м., а таванското помещение е с площ от 14 кв.м. С молба от 06.04.2017 г ищцата посочва, че ответникът е претендирал извънсъдебно сумите по заема, но от друга страна като върнал преведените от М.Н. суми признал, че преводите са без основание.

Според разпитания пред съда свидетел Б.К., В.била болна – през 2010 г получила инсулт, после друг инсулт, атрофия на мозъчната кора, перде на окото, глаукома, захарна болест, намален слух.Умствено не била добре, забравяла, но не била и съвсем превъртяла. В.много хвалела Е., че е добър с нея, канил я на сватба. Е. искал да купи жилището й, В.не се съгласила, но въпреки това Е. продължил да се държи добре с В.. След предписание на общината през 2010 г се направил ремонт на фасадата на сградата като В.получила заем от банка. Свидетелката не знае за заем от Е., но В.казала, че отива да оформяне на предписанието от общината.

Според разпитания пред съда свидетел И.М., същата обслужвала ответника като адвокат във връзка с негови реституирани имоти. М. познавала В.от 2005 г, а през 2010 г тя дошла във връзка с договор за заем за ремонт и изолация на къщата на ул.••••. Е. предложил да плати ремонта на цялата сграда, а делът на В.да се оформи като заем. Оказало се, че има около 1000 лева неплатени данъци за имота и те се включили към заема – Е. платил и тях. В.била доволна от ремонта. При подписване на договорната ипотека била весела, щастлива и доволна, не правила впечатление да е във влошено здравословно състояние. М. отишла с В.за общината за данъчна оценка, а В.идвала в кантората й и носела документи. Сумата по анекса към договора за заем била поради неплатените данъци и се платила от ответника.

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното:

По основния иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника Б. сумата от 14 300 лева главница по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г; сумата от 6864 лева възнаградителна лихва за периода 30.04.2010 г -30.04.2014 г; и сумата от 372 486, 40 лева неустойка за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г; тъй като уговорената по заема сума не е била предадена на В.М.В.. Искът е основателен. Въпреки дадените указания в определение от 08.11.2017 г ответникът не представи убедителни доказателства за предоставяне /предаване/ на сумата по заема. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него заемодателят даде, а заемателят получи в заем парична сума /чл. 240 ЗЗД /. За да има договор за заем, освен постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическия състав на сделката не е осъществен. Доказването на предаването /пряко или косвено/ на заетата сума е в доказателствена тежест на заемодателя.

В случая според договор за целеви паричен заем от 13.04.2010 г, ответникът се задължава – в последващ момент - да предаде на В.В.сумата от 13 100 лева, която трябва да се ползва от последната за саниране на сградата в гр.••••••••. В чл.2 от договора е посочено, заемната сума ще се предаде след като бъде учредена употеката в полза на заемодателя Б.. Следователно, договорът за заем не удостоверява предоставяне на сумата по заема и не може да служи за разписка.

Предоставянето на сумата по заема не е удостоверено по несъмнен начин и в нотариалния акт за договорна ипотека. Клаузата, че „заемателят….е отпуснал на заемодателя……сума в размер от 14 900 лева съгласно договор за целеви паричен заем от 13.04.2010 г “ трябва да се тълкува, че е налице обещание за отпускане на заем, още повече, че договорът за целеви паричен заем визира бъдещо предаване на средствата по него и след като бъде учредена ипотеката.

При тези данни за доказване предаване на сумата е необходима разписка или друг заместващ писмен документ. Според чл.164 ал.1 т.3, пр.2 ГПК и практиката на ВКС за доказване предаване на сумата по заема са недопустими свидетелски показания - чл.164 ал.1 т.3, пр.2 ГПК - р ешение №524 от 28.12.2011 г по гр.д.№167/11 г на ВКС, IV ГО.

В случая е недопустимо доказване на предаването на сумата със свидетелските показания на свидетеля И.М. – бивш адвокат и пълномощник на ответника. Само за пълнота трябва да се посочи, че от показанията на този потенциално заинтересован и обвързан от адвокатска тайна свидетел /бивш адвокат на ответника/ става ясно, че парична сума като заем въобще не била е предавана, с изключени на платени данъци в неясен размер. Ответникът е извършил ремонт на общата сграда в гр.••••••••, но не е ясно на каква стойност и каква е била припадащата се част на наследодателката на ищцата. Налице са данни в показанията на Б.К., че ответникът е осъществил и може би все още осъществява опит да измами В.В. и да придобие имота й. Първо Б. предлага да изкупи имота на В., а след като не успява, оформя документи за несъществуващ „заем“ при заробващи клаузи и големи лихви и неустойка - общо за сума, която много добре знае, че В.няма как да върне. В.е била с тежки здравословни проблеми и корова атрофия на мозъка, което води до старческо оглупяване и до невъзможност да се вземат адекватни решения. Това, че В.е била „весела“ и в „приповдигнато настроение“ вероятно се дължи на липсата на трезва преценка защо ответникът й предлага „помощ“ и ремонт на къщата й.

По изложените съображения трябва да се приеме, че ищцата не дължи на ответника Б. сумата от 14 300 лева главница по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г; сумата от 6864 лева възнаградителна лихва за периода 30.04.2010 г -30.04.2014 г; и сумата от 372 486, 40 лева неустойка за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г; тъй като уговорената по заема сума не е била предадена на наследодателката й В.М.В.. Поради уважаване на посочения иск – който е за установяване на незавършен фактически състав на заема - не подлежат на разглеждане евентуалните искове: иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено, че ищцата не дължи неустойката по чл.8 ал.1 от договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г, в размер на 372 486, 40 лева за забава за периода след 01.05.2014 г- 27.09.2016 г; тъй като същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави; иск с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК да се признае за установено, че ищцата не дължи главница и възнаградителна лихва по договор за целеви заем от 13.04.2010 г и анекс към него от 27.07.2010 г са погасени чрез плащане от 19 600 лева от М.Н.Н., с което плащане е погасена главницата и възнаградителната лихва за 2012, 2013 и 2014 г години е погасена, а за 2011 г възнаградителната лихва е погасена по давност; и иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД да се прогласи за нищожна поради противоречие с добрите нрави уговорката за неустойка в чл.8 ал.1 от договор за целеви заем от 13.04.2010 г, възпроизведена и в договорната ипотека.

По исковете с правно основание с правно основание чл.170 ЗЗД и с правно основание чл.167 ал.3 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД да се прогласи за нищожна договорна ипотека в нотариален акт №136 том IV нотар.дело №0658 от 27.08.2010 г на нотариус №302 В.Б.относно жилище на партерен етаж в гр.••••••••от 127, 55 кв.м състоящо се от четири стаи, хол, кухня и сервизни помещения; избено помещение без номер площ и съседи; югозападно таванско помещение без номер и площ; и третата барака откъм входа на блока; ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и притежаваните в съсобственост две стаи и кухня в сутерена и други общи части; и от правото на строеж върху дворното място на сградата УПИ VII -10 кв.520 по плана на гр.София ГГЦ –зона Г-14 с площ от 378 кв.м.; поради това, че липсва тъждество между обезпеченото вземане и сумата, за която се учредява ипотеката; и /евентуално/ поради това, че имотът не е принадлежал на учредителя на ипотеката В.М.В./майка и наследодател на ищцата/.

Съдът счита, че първо подлежи на разглеждане искът по чл.170 ЗЗД, тъй като става въпрос за по-тежък порок /противоречие на закона/. Едва ако ипотеката отговаря на чл.170 ЗЗД може да се изследва дали тя е учредена върху имот на учредителя, за да породи правни последици.

С оглед изложеното по-горе договорната ипотека е учредена за бъдещи вземания – по реален договор за целеви заем, които все още е бил с незавършен фактически състав. Както е посочено в решение №406 от 04.07.2003 г по гр.д. № 968/2002 г, II ГО на ВКС ако ипотеката обезпечава бъдещо вземане трябва да се установи по несъмнен начин сбъдването на условието, под което е сключен договорът за ипотека - възникване на обезпеченото вземане като тъждествено с описаното в ипотечния акт. Само ако се установи такова тъждество ипотеката ще е действителна и ще породи правни последици – ипотеката е с акцесорен, добавъчен характер. В случая няма доказателства, че обезпеченото вземане е възникнало, нито че същото е възникнало като тъждествено на вземането в ипотечния акт.

Налага се изводът, че договорната ипотека е нищожна на основание чл.170 ЗЗД. Поради уважаване на иска по чл.170 ЗЗД не подлежи на разглеждане искът по чл.167 ал.3 ЗЗД във вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ответника са деловодните разноски по делото, тъй като ищцата е била освободена от държавна такса и заплащане на възнаграждение на сособения представител на ответника.

Водим от горното СЪДЪТ