Решение № 1835 от 7.5.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Д. Т. И., [ЕГН], с адрес [населено място], община Стара Загора, против Заповед № 1983к-434 от 28.02.2025 г., издадена от директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГД „ПБЗН“) в Министерството на вътрешните работи (МВР), с която е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Д. Т. И. – старши пожарникар в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ („ПСД“) на Районна служба (РС) „ПБЗН“ Стара Загора към РД „ПБЗН“ Стара Загора при ГД „ПБЗН“ в МВР. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че на жалбоподателя не е било отправено предизвестие. Обосновава се постановяването на заповедта в нарушение на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Търговския закон (ТЗ) изключва селскостопанските производители от кръга на търговците и следователно дейността на земеделския производител не представлява фактическо извършване на търговска дейност, както в несъответствие с целта на закона, тъй като срещу жалбоподателя е водено дисциплинарно производство за същите обстоятелства, което е завършило с прекратяването му със заповед от същата дата, а едновременното издаване на заповедите показвало, че се е бързало да бъде освободен, независимо от липсата на правно основание за това. В допълнение в постъпила от пълномощника на жалбоподателя писмена защита се сочи, че в чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР се говори ясно и безпротиворечиво единствено за търговска дейност, а не за нещо, наподобяващо такова, както и че в чл. 1 от ТЗ се казва, че търговец е лице, което извършва по занятие накоя от изброените в разпоредбата сделки, а в чл. 2 от ТЗ се изброява кои лица не се смятат за търговци, като сред тях са физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, какъвто е жалбоподателят. С оглед на това в практиката на ВАС се правило ясно разграничение между търговец и селскостопански производител, съответно между извършваните от тях дейности. В заключение е обоснован извод, че използваният от административният орган израз „фактическо извършване на търговска дейност“ сочи, че законът е тълкуван по аналогия, което в случаи като процесния било забранено по силата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА, а това означавало, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона. По тези съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед и се претендират направените по делото разноски. Ответникът – директорът на ГД „ПБЗН“ в МВР, чрез процесуалните си представители по делото, в писмено становище, изразено в придружителното писмо, с което преписката е постъпила в съда (л. 5 – 6), в съдебно заседание и в представени писмени бележки (л. 263 – 265) оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като навежда доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: Към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят Д. Т. И. е заемал длъжността старши пожарникар в група „ПСД“ на РС „ПБЗН“ Стара Загора към РД „ПБЗН“ Стара Загора при ГД „ПБЗН“ в МВР, което е видно от представения Акт за сдаване на длъжност от 28.02.2025 г. (л. 11). Същият е встъпил в структурата на РД „ПБЗН“ Стара Загора като стажант през 2017 г. и като пожарникар през 2018 г., като всяка година от назначаването му до 2024 г. включително е подавал декларации за имущество и интереси по чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията, в които е декларирал доходи от непреработена растителна и животинска продукция като регистриран земеделски производител – по делото не са представени заповедите за назначаването и за повишаването в длъжност на жалбоподателя, както и декларациите му за имущество и интереси, но тези обстоятелства са отразени в Доклад за извършена проверка на декларациите и установяване конфликт на интереси с рег. № 1239р-442 от 06.02.2025 г. (л. 12 – 14), назначена от директора на ГД „ПБЗН“ в МВР със Заповед № 1983к-2729 от 18.12.2024 г. (л. 16), изменена със Заповед № 1983к-2764 от 20.12.2024 г. (л. 17), и не се оспорват от жалбоподателят. Не се установява от започване на работа в структурата на РД „ПБЗН“ Стара Загора до прекратяване на служебното му правоотношение жалбоподателят да е подавал декларация за несъвместимост. От 24.04.2015 г. до момента жалбоподателят е с валидна регистрация като зедемелски стопанин/производител съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3 от 29.01.1999 г.), видно от Удостоверение с изх. № РЗС-02-65-1 от 04.11.2024 г. на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Стара Загора (л. 19), Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин (л. 20), Регистрационна карта на земеделски производител (л. 21) и писмо на ОДЗ Стара Загора с изх. № РД-12-02-209-1 от 25.02.2025 г. (л. 73). Като такъв, докато е работил в структурата на РД „ПБЗН“ Стара Загора, той е получавал финансиране по схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), и е реализирал доходи от продажба на земеделска продукция, видно от приложени писма и справки на ДФЗ (л. 22 – 26, 137, 172 – 174), декларации съгласно чл. 33, чл. 34, ал. 1 и пар. 8 от ЗР на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. и складови разписки за приемане/предаване на материални ценности (л. 138 – 161), придружителни писма във връзка с подадено заявление за компенсиране разходите на земеделски стопанин, фактури, касове бонове/платежни нареждания и декларации за вложени количества ПРЗ, разрешени според Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период (л. 162 – 171), Проектно предложение – Формуляр за кандидатстване по процедура от ПРСР (л. 186-гръб – 192), Административен договор за предоставяне на БФП по ПРСР с приложения и анекс към него (л. 175 – 186, 193 – 195, 204-гръб – 211), кореспонденция в ИСУН, извлечения от разплащателни сметки, платежни нареждания, фактури, Протокол обр. 19, книги на приходите и на разходите, инвентарни и материални книги (л. 212 – 233), Договор за покупко-продажба на селскостопанска техника и фактура (л. 241 – 242), ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (л. 27 – 72 и 234 – 241). С оспорената заповед Заповед № 1983к-434 от 28.02.2025 г., издадена от директора на ГД „ПБЗН“ в МВР (л. 9 – 10), на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „ж“ във връзка с чл. 227 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, поради извършване на търговска дейност, представляваща несъвместимост със службата в МВР по чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна за търговска дейност е приета извършваната от жалбоподателя дейност като регистриран земеделски производител. Посочено е, че съгласно чл. 6, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. регистрираните земеделски стопани имат право да извършват търговия с произведената от тях земеделска продукция по реда на чл. 55 от Закона за стоквите борси и тържищата и на чл. 10а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПЗП ДФЗ подпомага финансово регистрираните замеделски стопани за производство и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешните пазари. В тази връзка, въз основа на горецитираните документи, е прието, че като земеделски производител жалбоподателят е получавал финансиране по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, и е реализирал доходи от продажба на земеделска продукция. В заключение е формиран извод, че макар формално да няма качеството на търговец, той фактически е извършвал търговска дейност в качеството си на земеделски производител, която е несъвместима съгласно чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР със статута му на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Със обжалваната заповед е постановено на основание чл. 228, ал. 1 от ЗМВР при неспазване на срока за предизвестие на държавния служител да се изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Заповед № 1983к-434 от 28.02.2025 г. на директора на ГД „ПБЗН“ в МВР, видно от изричното отразяване на последната й страница, е връчена на жалбоподателя на 28.02.2025 г. По делото са представени и приети като писмени доказателства документите от административна преписка по издаването на обжалваната заповед, в т. ч. обсъдените по-горе. При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице – с правен интерес от търсената защита, срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Д. Т. И. – старши пожарникар в група „ПСД“ на РС „ПБЗН“ Стара Загора към РД „ПБЗН“ Стара Загора при ГД „ПБЗН“ в МВР, е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 159, ал. 1 във връзка с чл. 227 от ЗМВР – директорът на ГД „ПБЗН“ в МВР. Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. В обстоятелствената й част подробно е описана възприетата от административния орган фактическа обстановка и потвърждаващите я доказателства, в т. ч. обстоятелствата, обуславящи извършването от жалбоподателя на търговска дейност, квалифицирана като несъвместимост по смисъла на чл. 153, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, в съответвие с което е посочено и правното основание за нейното издаване – чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „ж“ във връзка с чл. 227 от ЗМВР. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За такова не би могло да се приеме невръчването на жалбоподателя на едномесечно предизвестие съгласно чл. 228, ал. 1, изречение първо от ЗМВР, тъй като изречение второ на цитираната разпоредба допуска срокът на предизвестието да не бъде спазен при условие, че на държавния служител се изплати обезщетение за наспазения срок на предизвестието, какъвто именно е и случаят – с оспорената заповед изрично е постановено да се изплати обезщетение за наспазения срок на предизвестието. Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят с оглед на заеманата от него длъжност е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им – чл. 153, ал.2 от ЗМВР. Няма спор, а и от доказателствата по делото се установява, че по време на заеманата от него длъжност на държавен служител жалбоподателят е бил регистриран като земеделски производител, като за тази си дейност е получавал финансиране по схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, и е реализирал доходи от продажбата на земеделската си продукция, а съгласно чл. 153, ал. 1, т. 3 от ЗМВР несъвместимост със службата в МВР е налице, когато държавните служители извършват търговска дейност. Общите разпоредби на ТЗ дефинират позитивно и негативно понятието „търговец”, като законът отказва търговско качество на лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност – чл. 2, т. 1. Това обаче не означава, че дейността по продажба на произведена от лицето селскостопанска продукция е извън приложното поле на чл. 153, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. От съпоставянето на разпоредбата с хипотезите на несъвместимост по предходната т. 2 (визираща едноличните търговци, неограничено отговорните съдружници в търговски дружества, управителите, търговските пълномощници, търговските представители, прокуристите, търговските посредници, ликвидаторите или синдиците, членовете на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации) следва, че посоченият текст трябва да се тълкува в широкия смисъл на понятието „търговска дейност”, а не само като дейност, извършвана от търговец. Легално определение за търговска дейност няма. Тесният смисъл на това понятие е стопанска дейност по „обмен на блага”, която се извършва „без да се предприема върху тях каквато и да е съществена промяна”. В широк смисъл на понятието търговия обаче, това е стопанска дейност, насочена към обмен на блага изобщо. Именно този широк смисъл на понятието има предвид чл. 153, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. В тази насока е и Решение № 3365 от 09.03.2011 г. по адм. д. № 16392/2010 г. на 5-членен състав на ВАС. Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че административният орган правилно е приел, че дейността на държавния служител като земеделски производител съставлява извършване на търговска дейност, несъвместима със службата в МВР съгласно чл. 153, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, съответно – основание по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „ж“ от ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение. С оглед на гореизложеното оспорената заповед се явява издадена и в съотвествие с целта на закона. По тези съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на разноски следва да се уважи, като в полза на ГД „ПБЗН“ в МВР се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв., определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК