Решение № 995 от 11.11.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 176/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители във вр. с Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции /Наредба № 3 от 10.03.2023 г./. Постъпила е жалба от „АГРОТАЙМ“ ЕООД, подадена чрез адв. С. А. от САК, против Уведомително писмо изх. № 02-170-2600/1370 от 01.06.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта му, в която е отказано подпомагане по еко схема за намаляване използването на пестициди /Еко-НИП/ за кампания 2023 по заявление УИН 17/100723/29725. В жалбата се сочи, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на изискванията за форма и съдържание, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че писмото е нищожно, тъй като не е подписано от посочения в него издател с валиден електронен подпис. Излагат се съображения, че в нарушение на чл. 52, ал. 2, т. 4 АПК актът не съдържа описание на фактическите обстоятелства, при които е установено неспазването на изискването по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Поддържа се довод за неправилност поради това, че препаратът „Пиктор СК“, с оглед на който е постановен отказа, не е бил използван върху заявените за подпомагане площи през 2023 г. Иска се уведомителното писмо да бъде обявено за нищожно, алтернативно, да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се разноски. Ответникът изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ чрез юрисконсулт М. Абилов оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че препаратът за растителна защита „Пиктор СК“ е станал от втора професионална категория, но след крайния срок за подаване на заявлението - 21.07.2023 г., указан в § 3, т. 2 от ПЗР на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни. Заявява, че е съобразено писмо от БАБХ № ПРЗ-314 от 25.04.2024 г., в което са посочени разрешените продукти за растителна защита във връзка с прилагането на схемата Еко-НИП. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 28.06.2023 г. „АГРОТАЙМ“ ЕООД – регистриран земеделски стопанин е подал заявление за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., в това число по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП). По реда на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. кандидатът е подал в СЕУ утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита /ПРЗ/. В декларацията е отбелязал, че не е използвал ПРЗ на заявените от него площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от наредбата. Подаденият опис на разходооправдателните документи включва и фактура № 4000077995 от 27.03.2023 г., с която са закупени множество ПРЗ, в това число „Пиктор СК“. Със Заповед № РД 11-2278/06.10.2023 г. на изпълнителния директор на Българската агенция за безопасност на храните е отнето разрешението за пускане на пазара и употребата на ПРЗ Пиктор СК и е отписан от публичния регистър на БАБХ по чл. 6, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за защита на растенията, като е определен шестмесечен период за продажба и разпространение на препарата и до 31.07.2024 г. за съхранение, употреба и обезвреждане на съществуващите наличности. Във връзка с оторизацията по Еко-НИП и изискванията по чл. 41, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. ДФ „Земеделие“ е изискал от БАБХ списък на разрешените за употреба в България ПРЗ с посочване на тези, които съдържат глифозат и тези от първа професионална категория. В отговор е получено писмо изх. № ПРЗ-314/25.04.2024 г., в което е указано, че на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за защита на растенията БАБХ създава и поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на ПРЗ, за които е издадено разрешение за пускане на пазара и употреба на територията на РБългария. Видно от приложената извадка от публикувания списък на разрешените за употреба ПРЗ, „Пиктор СК“ е продукт от първа професионална категория за употреба. Предвид горното административният орган е преценил, че прокуктът „Пиктор СК“ не е подходящ за Практика 1 по чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане. По тези съображения е отказал финансово подпомагане по екосхемата Еко-НИП за кампания 2023 г. Назначената по делото аграрно-техническа експертиза е дала заключение, че закупеният с фактура № 4000077995 от 27.03.2023 г. 525 л фунгицид „Пиктор СК“ през 2023 г. не е използван в полетата на „Агротайм“ ЕООД - гр. Исперих. Част от него – 243 л е изписана от склада на дружеството през 2023 г. и с приемо-предавателни протоколи от 30.04.2023 г. и 30.06.2023 г. е предадена на други фирми. Останалата наличност от 282 л е използвана през 2024 г., преди 31 юли. Вещото лице изяснява, че препаратът Пиктор СК се използва за третиране на рапица и слънчоглед, но само ако има нападение от определени вредители. Съгласно Заповед № РД 11- 2169/20.09.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ е променена категорията на употреба на продукта от първа на втора и е определен гратисен период до 31 юли 2024 г. Вещото лице е проверило дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене на жалбоподателя за 2023 г., при което е установило, че този препарат не е използван. През 2023 г. площите, засети със зимна маслодайна рапица, не са били третирани с нито един ПРЗ, а слънчогледът е третиран с продукти от втора професионална група. Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ по Стратегическия план /Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. - чл. 1, т. 9 ЗПЗП/. Уведомителното писмо е създадено като електронен документ и е подписано от посочения в него издател – директор на ДФЗ с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на КУКЕП. Следователно, уведомително писмо е административен акт, издаден от компетентен орган и валидно подписан от него, с оглед на което доводът за неговата нищожност е неоснователен. Административният акт е в необходимата писмена форма, отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не споделя оплакването на жалбоподателя за недостатъци на съдържанието на уведомителното писмо. В него в табличен вид са изложени установените факти, а относимите правни норми са посочени в разясненията по съответните колони от таблицата. Причината да се откаже подпомагане по екосхемата Еко-НИП за кампания 2023 е използването на „Пиктор СК“ - ПРЗ от първа професионална категория, който не е подходящ за практика 1 по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и с оглед на това стопанството на кандидата е счетено за недопустимо за подпомагане. Тези обстоятелства са ясно посочени в акта и разкриват волята на административния орган, съответно, жалбоподателят не е затруднен да я разбере и да упражни правото си на защита. Но уведомителното писмо противоречи на материалноправните разпоредби. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. право на подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди имат земеделски стопани, които прилагат следната екологично насочена земеделска практика: при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба. В чл. 41, ал. 3 от наредбата /в редакцията, относима към датата на подаване на заявлението - ДВ, бр. 48 от 2.06.2023 г., в сила от 2.06.2023 г./ е указано, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита. Земеделският стопанин е представил фактура за закупените ПРЗ, в това число на „Пиктор СК“, който към този момент е бил от първа професионална категория. Но експертизата установява, че не е бил използван за третиране на площи, с които жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по Еко-НИП за кампания 2023. С оглед на горното съдът приема за доказано, че през 2023 г. земеделският стопанин е приложил Практика 1 по чл. 41, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и не е нарушил забраната за употреба на продукти от първа професионална категория за употреба. Жалбоподателят отговаря на изискванията за получаване на финансова подкрепа по Еко-НИП и ответникът не е имал основание да откаже подпомагане по екосхемата за кампания 2023. Уведомителното писмо в оспорената му част е материално незаконосъобразно и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане. Съдът не споделя доводите на ответника, че дневникът за проведените растителнозащитни мероприятия и торене няма достоверна дата и земеделският стопанин го попълва сам, поради което не се доказва твърдението, че жалбоподателят не е използвал ПРЗ Пиктор СК. Несъмнено, дневникът не представлява официален документ, които да се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него факти. Но самата Наредба № 3 от 10.03.2023 г. в чл. 41, ал. 3 предвижда, че земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Задължението за проверката на дневника се носи от административния орган, а е безспорно по делото, че такава не е била извършена. Що се касае до факта, че в описа на закупените ПРЗ е вписан и продуктът Пиктор СК, то основателно жалбоподателят възразява, че това не доказва употребата му. В тази посока са изводите на вещото лице, което категорично заключава, че продуктът не е бил използван. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят има право на разноски. Те са своевременно предявени и включват 50 лв. държавна такса, 700 лв. депозит за вещо лице и 8000 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно. Договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение надхвърля 10 пъти размера от 800 лв., предвиден за дела по ЗПЗП в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Настоящото дело е разгледано в две открити съдебни заседания, събрани са неголям обем доказателства и спорът по същество е относно приложението на една материалноправна разпоредба от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът преценява за съответен на фактическата и правна сложност на делото размер на адвокатското възнаграждение от 4000 лв. При това в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4750 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд