Решение № 696 от 26.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2300/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 098 от 07.01.2022 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 230 364 от 27.01.2022 г. и с решение № 261 472 от 02.05.2022 г., постановени по гр.д. № 16362/2017 г. от Софийски градски съд са отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от М. П. Б., ЕГН ••••••••••; Б. Й. Б., ЕГН •••••••••• и А. П. Б., ЕГН •••••••••• против Д. О. Ш., ЕГН •••••••••• и Й. О. Ш., ЕГН ••••••••••, имащи за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на П. А. Б., ЕГН •••••••••• /низходящ на първата ищца, съпруг на втората ищца и родител на третия ищец/, починал на •••••••• г., ведно със законната лихва, считано от •••••••• г. Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил М. П. Б., ЕГН ••••••••••; Б. Й. Б., ЕГН •••••••••• и А. П. Б., ЕГН •••••••••• да заплатят деловодни разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както следва:

• на Д. О. Ш., ЕГН ••••••••••, в размер на сумата от 2 930 лева.

• на Й. О. Ш., ЕГН ••••••••••, в размер на сумата от 8 880 лева;

Решение № 260098 от 07.01.2022 г., постановено по гр.д. № 16362/2017 г. от Софийски градски съд се обжалва с обща жалба, подадена от ищците М. П. Б., ЕГН ••••••••••; Б. Й. Б., ЕГН •••••••••• и А. П. Б., ЕГН •••••••••• с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателите поддържат, че събраните доказателства установяват деликтното поведение на наследодателя на ответниците, който противоправно и виновно е причинил смъртта на П. А. Б., ЕГН •••••••••• /низходящ на първата ищца, съпруг на втората ищца и родител на третия ищец/ на •••••••• г. Молят да се отмени атакуваното решение и вместо това да се осъдят двамата ответниците да им заплатят персонално обезщетения за претърпените неимуществени вреди, съобразно петитума на всеки един от главните искове – 80 000 лева за М. П. Б., ЕГН ••••••••••; 60 000 лева за Б. Й. Б., ЕГН •••••••••• и 120 000 лева за А. П. Б., ЕГН ••••••••••, ведно със законната лихва.

Ищците са подали още две жалби, с които атакуват двете решения, постановени по реда на чл. 247 от ГПК.

Поискали са присъждане на направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Ответникът Й. О. Ш., ЕГН •••••••••• е подал отговор само по отношение на първата въззивна жалба, с която се атакува първото /поправеното/ решение, постановено от първоинстанционния съд и моли да се потвърди.

Отговорът се поддържа в съдебното заседание пред въззивния съд от неговия процесуален представител, който моли да се потвърди атакуваното решение и да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното производство.

Ответникът Д. О. Ш., ЕГН •••••••••• не е подал отговор на жалбите, но чрез своя процесуален представител оспорва тяхната основателност в съдебното заседание пред въззивния съд и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, с което исковете са отхвърлени.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу съдебни актове, който подлежат на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищците – М. П. Б., ЕГН ••••••••••; Б. Й. Б., ЕГН •••••••••• и А. П. Б., ЕГН •••••••••• са предявили против Д. О. Ш., ЕГН •••••••••• и Й. О. Ш., ЕГН •••••••••• искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Първоначално исковете са били предявени поотделно, образувани са били три дела, които са съединени по реда на чл. 213 от ГПК /л. 100 от първоинст. п-во/ и всички искове са разгледани по гр.д. № 16362/2017 г. от Софийски градски съд.

Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че първата ищца е майка, втората ищца е преживяла съпруга, а третия ищец е син на П. А. Б., ЕГН ••••••••••, прострелян по време на ловен излет на •••••••• г. от О. Й. Ш., ЕГН •••••••••• и вследствие на получената огнестрелна рана починал същия ден.

Ищците поддържат още, че:

Инцидентът е настъпил в землището на с. •••, на около 500 метра от вилна зона „•••“, около 16: 30 ч.

Наследодателят /възходящ/ на ответниците О. Й. Ш., ЕГН •••••••••• преминал през мястото, на което се провеждал лова и на първата пусия /засада/ е бил предупреден от ловеца А. Л. от опасността да настъпи инцидент, поради което да изчака да приключи ловния излет.

О. Й. Ш., ЕГН •••••••••• заявил, че няма намерение да се съобразява с ловците и това е неговия път, поради което продължил към мястото, на което се бил установил П. А. Б., ЕГН ••••••••••.

След кратко време от мястото, на което бил П. А. Б., ЕГН •••••••••• ловците чули два три единични изстрела, оприличени от тях на произведени от малокалибрено оръжие, а непосредствено след това изстрели от автоматично оръжие.

Около десет минути след тази стрелба ловците установили, че П. А. Б., ЕГН •••••••••• е прострелян и починал, а в близост с пистолет в ръка безжизнен на пътя лежал и О. Й. Ш., ЕГН ••••••••••.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР, които извършили оглед, съставили протоколи за огледи, било образувано наказателно производство ЗМ № 302/2012 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 9833/12 г. по описа на СГП.

Наказателното производство е било водено срещу О. Й. Ш., ЕГН •••••••••• за извършено престъпление по чл. 115 от НК е било прекратено от наблюдаващия прокурор с постановление от 07.01.2015 г. на Софийска градска прокуратура, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, поради смъртта на дееца.

Починалият е бил отговорен син, грижовен съпруг и баща, поради което са претърпели болки и страдания от внезапно настъпилата смърт.

С предявените искове поискали от ответниците - наследници на О. Й. Ш., ЕГН •••••••••• да заплатят обезщетения за претърпените неимуществени вреди, в размер на 80 000 лева за първата ищца, 60 000 лева за втората ищца и 120 000 лева за третия ищец, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от деня на увреждането – •••••••• г. Поискали са присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците Д. О. Ш., ЕГН •••••••••• и Й. О. Ш., ЕГН •••••••••• подали отговори по всяка една от исковите молби, приложени по образуваните три дела преди тяхното съединяване, с които оспорили тяхната основателност и поискали да се отхвърлят с доводи, че:

• наказателното производство е било образувано срещу техния баща, но събраните при разследването доказателства не са установили действителните причини за този инцидент, при който техният наследодател също е бил прострелян и починал на място;

• не им е бил връчен препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и са били лишени от правото да оспорят правилността на фактическите констатации и правни изводи за прекратяването;

• ловният излет е проведен в нарушение на правилата за лова и опазване на дивеча, а П. А. Б. е прострелял седем пъти техния баща с оръжие, което не е ловно и не в гората, а на път, който е бил единствения свързващ вилната зона на село Плана със село ••• и осигуряващ ползването на обществения транспорт за гр. София;

• мястото на инцидента изключва извършаване на ловуване, тъй крие риск от причиняване на смърт или увреждане на здравето на ползващите този път;

При условията на евентуалност поискали да се определят обезщетения за неимуществени вреди при съпричиняване на вредните последици от починалия П. А. Б.. Направили възражение за изтекла погасителна давност на исковете, имащи за предмет присъждане на законната лихва, считано от •••••••• г., които са предявени на 15.12.2017 г. Поискали присъждане на направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на •••••••• г., около 16: 30 часа в местността „Мачище“, вилна зона „•••“ на с. •••, на път, който е публична общинска собственост на Столична община – аргумент от писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“, приложено на л. 151 от първоинст. п - во е настъпил инцидент с участието на О. Й. Ш., ЕГН •••••••••• и П. А. Б., ЕГН ••••••••••.

Ловната дружина, в която членувал П. А. Б., ЕГН •••••••••• имала излет този ден, извършен бил инструктаж от ръководителя и Б. бил установен на стрелкова позиция над този път в очакване на появата на едър дивеч, който други ловци, осъществяващи функцията на „гоначи“ трябвало с вдигане на шум да изплашат и да го насочат към П. А. Б., ЕГН •••••••••• и другите ловци заели позиции.

О. Й. Ш., ЕГН •••••••••• около 16: 00 часа на •••••••• г. напуснал вилата си и движейки по процесния път се насочил към спирката на обществения градски транспорт за да се качи в автобуса, който по график трябвало да бъде в 17: 00 часа.

Свидетелят А. Т. Л., разпитан като свидетел в първата инстанция /л.

111/ установява, че около 16: 30 часа видял О. Ш. да се движи по пътя с торби и му казал да се установи на място и изчака докато приключи ловния излет за да не им изплаши дивеча, който чакали да се насочи към тях.

Извършването на лова по същество не заплашвало живота и здравето на движещите се по пътя.

О. Ш. продължил по пътя към спирката и към мястото, на което П. Б. бил заел позиция.

Свидетелят слухово е възприел произвеждането на десетина изстрели, първите от които предполага да са произведени от огнестрелно оръжие с малък калибър, а след това други, които са произведени от оръжие с по-голям калибър.

Около десет минути след произвеждането на тези изстрели свидетелят и други намиращи се в близост ловци установили на пътя мъртвите тела на П. Б. и на О. Ш.. Всеки един от тях държал в дясната си ръка пистолет.

Мястото на произшествието било запазено, посетено от служители на МВР; извършени са огледи; съставени са протоколи за огледи и изземване на веществени доказателства; изготвени са фотоалбуми; иззети са натривки от ръцете на Б. и на Ш.; образувано е било досъдебно производство ЗМ № 302/2012 г., пр.пр. № 9833/2012 г. по описа на СГП; извършени са медицински и трасологични експертизи.

Наказателното производство е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 07.01.2015 г. – л. 10 от първоинст. п-во.

Наказателното производство е приложено по делото и материалите му са ползвани при извършване на допуснатите експертизи от първоинстанционния съд.

Протоколите за оглед на местопроизшествието установяват, че ловецът П. Б. е бил напуснал своята позиция, на която е оставил ловната си пушка и е намерен на пътя, държейки пистолет 45-ти калибър, който е бойно оръжие, а не е ловно оръжие и са намерени гилзи, доказващи, че е произвел 7 /седем/ броя изстрели.

О. Ш. е произвел три изстрела и оставил на място три броя гилзи от пистолет с калибър 6.35 мм.

От заключението на вещото лице д-р А. М., извършил в две части /л.

169 – л. 177/ медицинска експертиза се установява, че при огледа и аутопсията на О. Ш. са описани 7 /седем/ броя огнестрелни наранявания, причинени от П. Б. с неговия пистолет 45 –ти калибър, както следва:

1. Сляпо огнестрелно нараняване в горната част на дясното бедро, с входна огнестрелна рана по предната повърхност на бедрото и раневи канал с основно направление отпред - назад, съчетаващо компонентите отдолу - нагоре и леко отдясно наляво, по хода на който дясната бедрена кост е раздробена, а бедрената артерия е разкъсана. В края на канала, в областта на предно-долната част от капсулата на дясната тазобедрена става е намерен проектил (куршум).

2 Сляпо огнестрелно нараняване в горната част на лявото бедро, с входна огнестрелна рана по предно- страничната повърхност на бедрото и раневи канал с направление отляво - надясно, отпред - назад и отдолу – нагоре и раздробяване по хода му на лявата бедрена кост, както и разкъсване на бедрената артерия. В задната част на лявото бедро, непосредствено под седалището е намерена основната част от проектил (куршум). Проследен е допълнителен раневи канал през крилото на лявата хълбочна кост, проникващ в кухината на малкия таз. Там е намерена част от прооктила.

3. Пронизващо огнестрелно нараняване по дланната повърхност в долния край на дясната предмишница, подкожно разположен раневи канал, с направление отдолу - нагоре и от лакътната към лъчевата кост.

4. Пронизващо огнестрелно нараняване на предната коремна стена, в ляво от пъпа, с подкожно разположен раневи канал с направление отгоре надолу.

5. Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана в горната част на гръдната кост по срединната линия и раневи канал, преминаващ последователно през гръдната кост, предната стена на перикарда, предната стена на дясната сърдечна камера, задната стена на дясната сърдечна камера/ пода на перикарда, задния ръб на диафрагмата и достигащ до предната повърхност па тялото на 11-ти гръден прешлен. В края на раневия канал е намерен проектил (куршум). Направлението на раневия канал е отгоре - надолу и отпред – назад.

6 Сляпо огнестрелно нараняване с входна рана до предната и с раневи канал, който до дясната сърдечна камера се проследява заедно с описания, след което преминава последователно през пода на перикарда, диафрагмата, черния дроб, стомаха, чреводържателя, малкия таз и мускулатурата на лявата седалищна половина отвътре на левия седалищен тубер. В края на раневия канал е намерен проектил (куршум).

7. Повреда на лявата обувка, която е от проектил и е с посока от подметката към бомбето, вляво в близост до малкия пръст на левия крак и може да се получи ако обувката е била ориентирана с подметката си към оръжието.

Причината за смъртта на О. Ш. са описаните огнестрелни травми с водещи огнестрелните наранявания на гърдите и несъвместимото с живота увреждане на сърцето.

Двете входни рани в областта на гръдния кош са с посока (при изправено анатомично положение на тялото) отпред - назад и отгоре - надолу.

Входните рани на О. Ш. в областта на двете бедра са с раневи канали с посока (при изправено антомично положение на тялото) отпред - назад и отдолу - нагоре.

Нараняването на предната коремна стена е пронизващо с направление отгоре - надолу.

Нараняването на дясна предмишница е пронизващо с раневи канал с направление отдолу на горе и от лакътната към лъчевата кост.

В комплекната експертиза е описана и повреда на лявата обувка, която е от проектил и е с посока от подметката към бомбето, вляво в близост до малкия пръст на левия крак и може да се получи само ако обувката е била ориентирана с подметката си към оръжието.

Изстрелът, причинил едното нараняване върху гърдите (горното) на О. Ш. е произведен от разстояние 60 - 80 см, а останалите са от дистанция по- голяма от 120 см.

Само от данните в делото от медицинска гледна точка не може да се определи последователността на нараняванията.

Най-вероятно това нараняване, довело до смъртта (пронизващо сърцето), е било последно.

При огледа и аутопсията на П. Б. е установена една огнестрелна травма - сляпо огнестрелно нараняване на гръдния кош, с входна рана на предната повърхност на гръдния кош вляво, с раневи канал през белите дробове и сърцето.

Намерен е проектил от жълт метал в меките тъкани на дясната гръдна половина, подкожно, без дефорация на същия, наличие на кръв и съсиреци в двете гръдни половини, вдишване на кръв в белия дроб; линейни охлузвания и разкъсно-контузна рана в областта на лявата ноздра и към върха на носа, ивицовидно охлузване на лява предмишница.

Посоката на раневия канал преценена при изправено анатомично положение на тялото е с направление отляво - надясно и отдолу - нагоре.

Причина за смъртта на П. Б. е огнестрелното нараняване на гръдния кош с несъвместимо с живота увреждане на сърцето и белия дроб.

Писмените заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция балистични експертизи /л. 267 и л. 277/ установяват, че:

Представените за изследване 3 бр. гилзи калибър 6.35 мм. са от представения пистолет „CZ", мод. „92", калибър 6.35 мм., с № С2610, който е бил законно притежаван и носен в деня на инцидента от О. Ш.. Представеният за изследване 1 бр. куршум с калибър 6.35 мм. е бил изстрелян от представения пистолет „CZ", мод. „92“ калибър 6.35 мм, с № С2610.

Отривките от ръцете на О. Ш. са изследвани в НИК-МВР в хода на наказателното производство, за което е издаден протокол № 13/03X-21 от 07.02.2013 г., поради което не могат да бъдат изследвани повторно, тъй като процедурата за изследване на "ацетонови отривки включва тяхната екстракция с ацетон, а това води отнемане на наличните частици и тяхното повторно изследване е безпредметно.

Установено че:

• пробата от отривката на лявата ръка на О. Ш. регистрира 3 капсулни микрочастици от изстрел със състави: една Sb, Ва, Pb и две Ва, Sn, Pb. Тези капсулни състави се различават от тези за муниции "НР-6.35" и "S&B 6, 35".

Тези капсулни микрочастици съответства по състав с установените по ръцете на П. Б. и с тези по гилзите 45 калибър.

В пробата от отривката на дясната ръка на О. Ш. се регистрира 1 капсулна микрочастица от изстрел със състав: Ва, Sn, Pb", които съответстват по състав на този на гилзите „НР 6.35" и „S&B 6, 35 Вг.

Причините за наличие на капсулни микроследи от изстрел по ръцете и дрехите на дадено лице могат да бъдат:

• произвеждане на изстрел от лицето;

• вторичен пренос, когато следите от изстрел попадат по лица намиращи се в непосредствена близост до стрелящия;

• лица влезли в допир с предмети, по които вече са отложени продукти от произведен изстрел, в това число оръжие и гилзи;

Представените за изследване 7 бр. гилзи калибър 45-ти, иззети при огледа на местопроизшествието са били изстреляни с представения пистолет „Смит и Уесън" калибър 45-ти, сериен номер SW1911PD JRJ1001.

Представените за изследване проектили, намерени в тялото на О. Ш. са били изстреляни от представения пистолет „Смит и Уесън" калибър 45-ти.

Отривките от ръцете на П. Б. са изследвани в хода на наказателното производство в НИК-МВР, за което е издаден протокол №13/ФЗХ-21 от 07.02.2013 г. Повторното изследване е безпредметно по изложените по-горе причини.

В пробата е установено, че регистрираните капсулни микрочастици от изстрел със състав: Sb, Ва, Pb съответстват с тези по гилзите калибър 45- ти.

На л. 163 от първоинст. п-во са приложени „Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели", приети от Управителния съвет на Национално ловно - рибарско сдружение - Съюз на ловците и рибарите в България.

Член 8 от тези указания забранява на ловците по време на лов самоволно напускане на указаната от ръководителя на лова стрелкова позиция преди края на гонката – т. 5, а чл. 9 забранява използването на оръжия /бойни/, които не са ловни и неотговарящи на изискванията на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/.

Чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД и– „Ловуването се извършва с гладкоцевно, дългоцевно нарезно огнестрелно ловно оръжие и късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели. Когато оръжието е полуавтоматично, то не може да бъде заредено с повече от един плюс два патрона в магазина, с изключение на късите нарезни оръжия за ловни цели. Ловните оръжия не могат да бъдат автоматични.

Ловно огнестрелно оръжие е това оръжие, което конструктивно е пригодено за тази цел, с изключение на късоцевните нарезни оръжия за ловни цели. Всички ловни оръжия и оръжия за ловни цели трябва да отговарят на техническите изисквания за безопасност.“.

В първата инстанция като свидетел, посочен от ищците е разпитан Е. Д. И. /л. 112/.

Въззивният състав кредитира показанията му, че в този ловен излет е бил „гонач“; че е възприел мястото след като е настъпил инцидента и на него се събрали всички ловци; за обстоятелството, че Б. не е бил на мястото за стрелкова позиция; че всеки от безжизнените мъже е държал пистолет.

Въззивният състав не кредитира посочените от свидетеля разстояния в метри от багажа на пътя до трупа на Ш. и от последния до трупа на Б., тъй като за тях има конкретни замервания и отбелязвания в протоколите за оглед, с които се разминават.

Въззивният състав не кредитира и показанията му в частта, в която твърди, че е чул изстрелите от пистолетите, тъй като функциите на „гонач“ в този ловен излет, а и по принцип налагат да се отдалечи в горския масив на повече от километър разстояние и да насочи дивеча фронтално към ловците, заели стрелкови позиции в изчакване на появата му.

Безопасността на „гоначите“, т.е. за да не попаднат в периметъра на „приятелския огън“ налага те да не навлизат в зоната на обхвата на огнестрелните оръжия на ловците, заели стрелкови позиции.

Показанията на В. З. /л. 178/, посочен от ищците установяват, че е участвал в ловния излет на •••••••• г., но е бил отдалечен на разстояние около 250 метра от мястото на инцидента, има проблеми със слуха и ползва апарат. Свидетелят установява, че на мястото на инцидента П. Б. не е бил на стрелковата позиция, а обясненията му за необходимостта от носене на бойно оръжие от ловците по време на лов е в разрез с императивната разпоредба на чл. 56 от ЗЛОД.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищците обща въззивна жалба срещу постановеното по предявените искове решение от първоинстанционния, както и още две жалби срещу постановените две решения по чл. 247 от ГПК, с които са отстранени допуснати от съда очевидни фактически грешки.

По главните исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното.

Уважаването на иска предполага установяване на следния фактически състав:

• противоправно деяние – действие и/или бездействие на ответника/ответниците;

• вреди - имуществени и/или неимуществени, причинени на пострадалия (ищеца/ищците);

• вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието;

• наличие на вина, която се предполага до доказване на противното;

В случая събраните доказателства /писмени и гласни/, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност не установяват противоправно и виновно поведение на О. Ш., който е наследодател на ответниците.

Доказателствата по делото, при отсъствие на свидетели очевидци на инцидента, завършил със смъртта на П. Б. и на О. Ш. установяват, че последният е напуснал вилата си, находяща се във вилна зона „•••“ на с. ••• и пешком по път – публична общинска собственост се е насочил към автобусната спирка за да може в 17 часа да се качи в автобуса и пътува за гр. София.

О. Ш. е притежавал огнестрелно оръжие с разрешение на служба „КОС“ – МВР.

Движението по пътя и носенето на оръжието не е противоправно деяние, както желанието му да ползва обществения транспорт със установено разписание.

Приложените фотоси от наказателното производство установяват значителна по височина снежна покривка, денят е 16 декември, а часът 16: 30 предполага залязло слънце и настъпващ мрак.

В същото време се е провеждал ловен излет, противно на разписаните изисквания да се осъществява само в светлата част на денонощието и поведение на участващите в лова, които препятстват пешеходецът - български гражданин да се движи свободно /безпрепятствено/ и необезпокоявано по път, който е публична общинска собственост.

Първият, който поставя ограничения в свободното предвижване на О. Ш. е свидетеля ловец А. Л., който изисква от Ш. да не се движи по пътя, но не защото има опасност за живота и здравето му, а за да не изплащи дивите животни, които свидетелят Е. Д. И. е насочил към мястото на засадата.

Използването на горските площи за лов не допуска да се поставят стрелкови позиции на пътищата за обществено ползване, а още повече ловуващите да поставят ограничения на български граждани, които не са ловци за тяхното свободно придвижване или да съобразяват своето поведение с края на ловния излет, а не с разписанието на обществения транспорт.

Така установеното по безспорен начин поведение на А. Л. по отношение на О. Ш. и безспорно установеното място на инцидента, надлежно описано, фотографирано и изследвано с помощта на вещите лица по посочените по - горе експертизи позволяват на съда да продължи своето изложение за причините за настъпване на инцидента и неговото развитие, завършило със смъртта на Ш. и Б.. О. Ш. е продължил по пътя за да се съобрази с разписанието на обществения транспорт и е стигнал до стрелковата позиция на П. Б., която е била над пътя и ориентирана не към пътя, а към гората в очакване на дивеча, който е бил насочен от свидетеля Е. Д.. П. Б. по същите причини като Л. е поставил ограничения на Ш. в неговия свободен избор на придвижване, а последният е изразил несъгласие и се е противопоставил.

Тогава П. Б., противно на задължителните правила за провеждане на лова, посочени по-горе е напуснал стрелковата позиция, на която е оставил пушката и е препречил пътя на Ш. с цел физически да се саморазправи.

О. Ш., който е бил 71 –годишен и значително отстъпвал по ръст, килограми, мускулна маса на 49-годишния Б. е извадил законно притежавания пистолет калибър 6.35 мм. и е произвел два бързи предупредителни изстрела във въздуха. Тези изстрели са били възприети от Л.. На мястото на инцидента са установени само три броя гилзи, а медицинската експертиза само една огнестрелна рана и само един куршум в гърдите на Б.. Б. след като е напуснал стрелковата позиция се е насочил фронтално към Ш., произвел е седем броя изстрели към Ш., с което е причинил шест огнестрелни рани. Седмото поражение е описаното по-горе преминаване през обувката и ходилото на Ш., което може да се получи само, ако последният е лежал по гръб на земята.

Заключенията на вещите лица обосноват извод, че Б. се е приближавал до Ш. и е произвеждал изстрелите, като единият от изстрелите, причинил едно от нараняванията в гърдите /горното/ е произведен от разстояние 60 – 80 сантиметра, тоест от упор и с оръжие насочено отгоре - надолу срещу Ш.. Това упорно разстояние между двамата обяснява намерените микрочастици по лявата ръка на Ш., които по своя химичен състав са идентични с тези по дясната ръка на Б. и на гилзите, които са 45-калибър.

Заключенията на вещите лица обосновават извод, че О. Ш. е произвел само един изстрел насочен към тялото на П. Б.. Обстоятелството, че посоката на раневия канал в гърдите на Б. при изправено анатомично положение на тялото е с направление отляво - надясно и отдолу - нагоре може да се обясни с това, че Ш. е бил 7 пъти прострелян, паднал на земята и в предсмъртна конвулсия е произвел фаталния изстрел за Б., който поради доброто физическо здраве и малкия калибър на куршума / 6.35 мм. с минимален стопиращ ефект/ е могъл да се отдалечи и след това е паднал на няколко метра от Ш.. Поведението на Ш. не е противоправно и не е виновно, тъй като след двата предупредителни изстрела е действал в състояние на неизбежна отбрана срещу превъзхождащия го в ръст, телесна маса, мускулатура и по- млад ББ., а също така и във въоръжение.

Пистолетът 45-ти калибър превъзхожда по огнева мощ /броя патрони, далекобойност и поразяваща сила на куршумите/ тактико -техническите характеристики на пистолета на Ш.. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК предвижда, че не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

Посочените по-горе обстоятелства за различната възраст на участниците в инцидента, ръст, телесна и мускулна маса, въоръжение не обосновават извод Ш. да е превишил пределите на неизбежната отбрана.

Установеният случай на неизбежна отбрана изключва престъпния характер и противоправността на поведението на Ш.. Съгласно разпоредбата на чл. 46 от ЗЗД при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

Предявените главни искове против наследниците на О. Ш. са неоснователни и подлежат на отхвърляне в пълните предявени размери.

Неоснователността на главните искове влече неоснователност и на акцесорните искове, имащи за предмет присъждане на законната лихва, които също подлежат на отхвърляне.

Освен това ответниците са направили възражение за погасителна давност на акцесорните искове, което обхваща периода от 15.12.2014 г. до 15.12.2017.

Исковите молби са подадени един ден преди да изтече общият 5- годишен давностен срок за главните искове.

Обстоятелството, че прокуратурата е била образувала наказателното производство срещу О. Ш. и то е било прекратено с постановление на прокурора, поради смъртта на дееца не е задължително за гражданския съд и не може да повлия на формирания извод за осъществена неизбежна отбрана и за неоснователност на исковете.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че ищцата Б. Й. Б. е предявила главния иск за обезщетяване на неимуществените вреди за сумата от 60 000 лева, а с поправеното решение е отхвърлен до размер на сумата от 80 000 лева.

Следва да се обезсили решението на първоинстанционния съд, поправено с две решения по реда на чл. 247 от ГПК в частта, в която е отхвърлил главния иск, предявен от Б. Й. Б. против ответниците, за разликата над сумата от 60 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева и да се прекрати производството в тази част.

Решението на първоинстанционния съд в останалата част, поправено с две решения по реда на чл. 247 от ГПК е правилно и следва да се потвърди.

По разноските:

Ответниците са поискали присъждане на деловодни разноски в посочен размер, но отсъствието на солидарност в отговорността за разноски и без да е посочен размера на обезщетението, което следва да заплати всеки един от ищците е пречка за съда да се произнесе с решението по разноските.

По тези съображения, Софийски апелативен съд