Решение № 1850 от 11.10.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 452/2023 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Административното дело е образувано по жалба от Х. В. М. от [населено място], област Ловеч, [улица], чрез адвокат И. Б. от САК, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-VI-34-0118 от 17.11.2023 г. на Началник на Първо РУ - СДВР, с която на основание чл.42, във връзка с чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ, във връзка с чл.22 от ЗАНН му е наложена „забрана за посещаване на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от една година. Делото е образувано след прекратяването на адм.д. № 11347/2023 г. по описа на А. и изпращането му по подсъдност на настоящия съд. В жалбата е наведено искане ЗППАМ да бъде отменена, като незаконосъобразна. Развити са подробни съображения за това, че оспорената заповед е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването ѝ е бил нарушен и процесуалният закон. Алтернативно са развити съображения за маловажност на случая и за приложимост на разпоредбата на чл.51 от ЗООРПСМ, като изтъква, че административния орган не е изложил мотиви за това налице ли са отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и маловажност на случая. Ответникът по жалбата, в писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б.С. оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Изложени са доводи в този смисъл. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в хипотеза на евентуалност заявява възражение за прекомерност за претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. И. Б. от САК, който поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли за отмяна на оспорения акт, като развива доводи по същество и претендира сторените по делото разноски съгласно приложен списък. Акцентира на обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се е доказало описаното в оспорената заповед деяние от страна на Х. М., както и че деянието му не може да бъде квалифицирано като футболно хулиганство. Изтъква, че М.в е участвал в разрешен протест против БФС, а не е присъствал на провеждащата се на стадион „В. Левски“ футболна среща. Ответникът – началник на Първо РУ – СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От писмо рег.№ 812100-21489/30.11.2023 г. на министъра на вътрешните работи /л.21/ става ясно, че на 16.11.2023 г. органите на СДВР са охранявали две мероприятия в [населено място], в района на националния стадион „В. Левски“. Първото мероприятие е била футболната среща между националните отбори на България и Унгария, а второто е било протест под наслов „Искане да оставка и нов конгрес на БФС“, който протест е следвало да бъде проведен на [улица], в отсечката от [улица]до [улица]. Тези факти са и ноторно известни на съда, предвид обстоятелството, че са били широко отразени от средствата за масова информация. Не са спорни и между страните по делото. Друг такъв ноторно известен факт и безспорен между страните е, че футболната среща между отборите на България и Унгария се е провела без присъствието на зрители, като това е било предварително обявено и известно. От докладна записка рег.№ 215Р-44056/17.11.2023 г. /л.37/, изготвена от К. Р. Д. – полицай в „Специализирани полицейски сили“ при СДВР и адресирана до началника на ОСПС – СДВР, както и от протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ /л.38/ се установява, че на 16.11.2023 г. полицейският служител Д., заедно със свои колеги е участвал като охрана на обществения ред, във връзка с провеждания протест против ръководството на БФС на [улица]и [улица], когато около 21: 00 часа, пред сградата на Министерство на младежта и спорта задържал лице облечено в тъмни дрехи и с качулка на главата и което преди това забелязал, че пали жълт пластмасов контейнер за боклук. След задържането на лицето установил, че това е Х. В. М., [ЕГН], от [населено място], [улица]. На 16.11.2023 г. жалбоподателят М. е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.7 от ЗМВР /л.39/, като нарушител по чл.21 от ЗООРПСМ, за противообществена проява спортно хулиганство. М. бил задържан в помещение за временно задържане на 1-во РУ – СДВР. В хода на съдебното производство К. Д. е разпитан в качеството му на свидетел, като същият заявява, че е той е изготвил докладната записка и потвърждава написаното в нея. Сочи, че му е известно, че тогава събитията са били две – протеста против БФС и футболната среща, провеждаща се на стадион „В. Левски“, като той е участвал по охрана на протеста. Изтъква, че до един момент мероприятията са били две, но поради случилите се масови ексцесии и безредици е станало едно мероприятие. На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № VI-34 от 17.11.2023 г. /л.18 от делото на А./, от С. К. П. – полицейски инспектор в І-во РУ при СДВР, за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ, за това, че Х. В. М., на 16.11.2023 г., около 21: 00 часа, по време на провеждане на футболна среща между националните отбори на България и Унгария, с начален час 19: 00 на Национален стадион „В. Левски“, находящ се в [населено място], [улица], на кръстовището на [улица]и [улица], пред сградата на Министерство на младежта и спорта, е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в палеж на пластмасов контейнер за смет. Описаното е [жк], като нарушение на разпоредбата на чл. 21, т. 5 от ЗООРПСМ. Съставеният акт е предявен и подписан от М. на 17.11.2023 година. Същият не е вписал възражения. Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № VI-34/17.11.2023 г. на началника на І-во РУ при СДВР /л.19 от делото на А./, с което е ангажирана административно наказателната отговорност на Х. В. М. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, т.5 от ЗООРПСМ и му е наложена глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 42, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ и във връзка с чл.22 от ЗАНН, началника на І-во РУ при СДВР е издал оспорената в настоящото производство заповед за налагане на ПАМ № 23-VI-34-0118 от 17.11.2023 г. /л.20 от делото на А./ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.11.2023 година и срещу нея на 20.11.2023 г. е подадена жалба пред А. /л.4 от делото на А./, въз основа на която, след като е била изпратена по подсъдност е образувано настоящето производство пред АдмС Ловеч. При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд гр.Ловеч, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, на основание чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от лице с правен интерес – адресат на оспорения административен акт. Според разпоредбата на чл. 42 от ЗООРПСМ принудителната административна мярка по чл.41, т.1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението. В случая това безспорно е Началникът на Първо РУ - СДВР, тъй вмененото на жалбоподателя нарушение е извършено на територията обслужвана от това полицейско управление. Поради това съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган и не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК. Оспорената ЗППАМ е издадена в писмена форма, като формално отговаря на изискванията на чл.59 от АПК. Има изложени фактически и правни основания за издаването ѝ. В хода на производството по издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да са от категорията на съществените. Спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен е АУАН, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението е издал кумулативно наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина, в случаите по чл. 21, т. 1 – 10 от ЗООРПСМ. В случая разпоредбата е спазена, тъй като АУАН, НП и ПАМ са съставени на 17.11.2023 г. и са връчени надлежно на жалбоподателя на същата дата. С оглед на това не са налице отменителни основания по чл.146, т.3 от АПК. Съдът обаче намира, че в съответствие с установените факти и обстоятелства неправилно е бил приложен съответния на описаното в ЗППАМ деяние материален закон. Както се констатира по-горе в изложението относно установените по случая факти, не е спорно между страните, че на 16.11.2023 година в [населено място], на Националния стадион "В. Левски" се е провеждала футболна среща между националните отбори на България и Унгария, като срещата е проведена при закрити врати, без публика и че това обстоятелство е било предварително оповестено и известно, т.е. решението футболната среща да се проведе без публика не е било взето в деня или непосредствено преди започването ѝ. Не е спорно също така, че на 16.11.2023 г. в [населено място], в близост до националния стадион, но не непосредствено пред или около него, на [улица]и [улица]се е провеждал протест срещу ръководството на Български футболен съюз (БФС). От доказателствата по делото - докладна записка и дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания се установи, че жалбоподателят М. е бил задържан на [улица], пред Министерство на младежта и спорта. Съпоставяйки местата, където са се провеждали двете мероприятия, съдът приема, че на 16.11.2023 година жалбоподателят е участвал в протест насочен срещу ръководството на БФС, но не е присъствал на спортно мероприятие по смисъла на ЗООРПСМ, т.е. не е участвал в спортна проява, която да е предпоставка за предприемане на действия по реда на посочения закон. Спортно хулиганство по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект, във връзка със спортното мероприятие. В случая е налице смесване на две отделни самостоятелни мероприятия на една и съща дата, и от един и същи час - едното спортно мероприятие - футболна среща между отборите на България и Унгария, а другото протест, митинг срещу ръководството на БФС, което е нямало характер на спортно мероприятие. Ето защо, липсата на разграничение на характера на мероприятията, съпоставено с развилите се събития и последвалите действия на органите на реда е довело до неправилно ангажирана отговорност на жалбоподателя по реда на ЗООРПСМ. Законовата уредба на тези две различни по своя характер прояви е в два отделни закона. Свободата на събранията като основно демократично право е уредено в разпоредбата на чл.43 от Конституцията на Република България, а обществените отношения, свързани с провеждането на събрания, митинги и манифестации се регулират от специален закон – Закон за събранията, митингите и манифестациите. Нормите на чл.5, чл.6, чл.7 и чл.10 от ЗСММ установяват реда за провеждане на митингите, събранията и манифестациите, а в разпоредбата на чл.14 от същия е разписана административнонаказателната отговорност на граждани и длъжностни лица, които нарушават установения ред. В случая от доказателствата по делото се следва, че жалбоподателят е присъствал на протест, на който лицата са изразявали мнение против ръководството на БФС. Посочените норми на ЗСММ изрично регламентират провеждането на такъв род прояви и имат задължителен характер. В обсъждания казус липсват каквито и да било данни, че жалбоподателят е присъствал при провеждането на спортна проява, който факт, по силата на § 1 от ДР на ЗСММ да е довел до неприложимост на този нормативен акт в процесния случай. От своя страна, правната регламентация уреждаща мерките за опазване на обществения ред, както и мерките срещу противообществени прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия е разписана в ЗООРПСМ. Спортни мероприятия по смисъла на този закон са всички публични прояви, които се провеждат на обществено място и имат спортно-състезателен характер, съгласно чл.2а от ЗООРПСМ. Протестът от 16.11.2023 г. е проведен на обществено място, но е нямал спортно-състезателен характер, не представлявал по същината си спортна проява, не е проведен на спортен обект, съгласно дефиницията дадена в § 1 от ДР на ЗООРПСМ, както и не е попадал в обхвата на спортна зона, съгласно дефиницията по § 2 от ДР на ЗООРПСМ. ЗООРПСМ не е приложим в случая, защото не става въпрос за спортно мероприятие по смисъла вложен в този закон и дори и безспорно да е доказана конкретната противобществена проява на жалбоподателя, то същата не попада в приложното поле на ЗООРПСМ. При това положение не е изпълнена една от кумулативните предпоставки очертани по-горе за налагане на ПАМ, а именно: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Проява, която не е извършена в спортен обект или в спортна зона преди, по време или непосредствено след спортно мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект, във връзка със спортното мероприятие не представлява спортно хулиганство по смисъла на ЗООРПСМ. Разширително тълкуване при налагане на ПАМ е недопустимо. В тази връзка и като допълнение на изложеното до тук следва да се посочи, че описаното в съставения АУАН и в ЗППАМ деяние и обстоятелствата, при които е извършено, попадат по-скоро в приложното поле на Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство – чл.1, ал.3 от същия. С оглед на изложеното, съдът намира, че забраната за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година, обективирана в оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, е наложена при неправилно приложен материалния закон, при което и същата се явява и постановена в противоречие с целта на закона, т.е. налице са достатъчно основания за отмяна на заповедта при условията на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Жалбата е основателна, а оспореният административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са своевременно предявени и са придружени със списък по чл.80 от ГПК /л.67/. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъдена Столична дирекция на вътрешните работи (в чиято структура попада издателят на оспорената заповед) да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер от 1040, 00 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса за образуване на съдебно производство, 30 лева внесен депозит за призоваване на свидетел и 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 125635 от 09.09.2024 година – л.68. Възражението за прекомерност заявено от ответната страна в писмените бележки е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размера посочен в чл.8, ал.3 от Наредба № 4 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в този си размер напълно съответства на осъществената от адвоката дейност. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,