Решение № 1 от 9.1.2024 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 247/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Производството е образувано по жалба на И. С. Й. срещу НП № 23-0356- 000177/30.06.2023г на И.Н. Началник на РУ Тетевен, упълномощен със заповед №8121з-1632/02.12.2021г, с което на нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП на жалбоподателя на осн чл.175 ал. 3 пр.1 от ЗДВП е наложена глоба от 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Административното наказание е наложено за това, че на 18.03.2023г управлявал л.а Тойота Ярис, 491М986, около 18, 20ч. в гр. Т. бившата ПЧБ, като автомобила, е собственост на „А.“ и не е регистриран в определения срок и е с изтекли табели за временно движение, валидни до 05.02.2023г. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане. С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения, тъй като автомобила бил закупен от дъщерята на жалбоподателя С. И.ова Й.а нов внос за който е подписан договор и издадена фактура №ХХХХХХХ/18.03.2023г.Автомобилът бил със поставени табели при вноса. Като при сключване на сделката жалбоподателя и дъщеря му не били уведомена от „А.“ ЕООД, че временните табели са със изтекъл срок.Счита, че деянието е несъставомерно, алтернативно е маловажен случай. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява представлява се от адв. М. М. от АК-Разград, представено е и писмено становище. Представител на органа издал НП, не се явява в с.з. След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка: На 18.03.2023г. е сключен писмен договор между „А.“ ЕООД и С. И.ова Й.а, за което е издадена фактура №ХХХХХХХ/18.03.2023г. Тоест покупко продажбата на процесния автомобил и установяването на нарушението е на една и съща дата. В хода на извършената проверка на документите на водача и тези на автомобила се установило, че автомобила се управлява от жалбоподателя. Тоест собственик на процесния автомобил след сключване на сделката е С. И.ова Й.а, а не „А.“ ЕООД.От разпита на свидетелите служители на административно наказващия орган С. К. и И. И. се установява, че автомобилът при проверката бил с изтекли регистрационни табели.Предвид установеното нарушение по чл. 140 ЗДвП, бил съставенл АУАН.В последствие материалите от адм. производство били изпратени на РП Ловеч, като с постановление изх.№1305/2023г от 26.04.2023г е отказано да се образува досъдебно производство по преписка №1305/2023г., като въз основа на това било издадено и процесното НП.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на РУ Тетевен при ОД МВР Ловеч, като акта също е съставен от компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението. Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По делото не е спорно, а и е установено в хода на досъдебното производство, че въззивника Й. е управлявал автомобила след като дъщеря му го е закупила в същия ден 18.03.2023г. Не са представени доказателства възивника да е знаел или е бил уведомен по някакъв начин, че регистрационните табели за временно движение са с изтекъл срок за регистрация. Не са обективирани доказателства, че е било известно на жалбоподателя към момента, в който е бил спрян за проверка, факта на изтеклите регистрационни табели поради което няма как да се приеме, че от субективна страна е осъществил състава и на нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение обаче следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на жалбоподателят е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът