Решение № 204 от 16.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 48/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „••••• с ЕИК – •••••, със седалище и адрес на управление •••••, представлявано от управителя д-р И. И. Н. с ЕГН – ••••••••••, срещу Наказателно постановление № АА-02-2 от 20.11.2023 г., издадено от Председателя на Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/, с което на жалбоподателя, на основание чл. 147, ал. 1 във вр. чл.26, ал.3 и чл.148, ал.2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 126, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата за радиационна защита.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото му на защита, поради което са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се посочва, че НП не съдържа трите имена на издателя му, както и че грешно в постановлението е отразено, че може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му. Отделно от това нарушителят не е уведомен за правата си по чл.79б от ЗАНН. На следващо място се сочи, че е извършена неправилна преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. По същество на вмененото нарушение се твърди, че такова не е извършено, доколкото жалбоподателят не е могъл да изпълни задължението си, тъй като в регистъра не е имало генерирани данни от доставчика на радиоактивния елемент.

Въззиваемата страна – Председателя на Агенцията за ядрено регулиране /АЯР/ чрез своя процесуален представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като същевременно претендира присъждане на юрисконсулскто възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № АА-01-2 от 10.10.2023 г. съставен от Х. П. А., на длъжност гл.инспектор в отдел „Източници на йонизиращи лъчения“ в Дирекция „Радиационна защита“ при Агенция за ядрено регулиране, е установено, че при извършена на 04.08.2023 г. планирана проверка в „••••• за спазване на изискванията за радиационна защита при извършване на лъчева терапия с медицински ускорител, високодозова брахитерапия (включително използване на рентгенова уредба за контрол), рентгенова терапия, компютър-томографски симулации и диагностика и спазване на условията на Лицензия серия И-81211, рег. № 04862 и Лицензия серия И-7009, рег. № 04560 за използване на източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) за медицински цели е констатирано, че в хранилището за съхранение на радиоактивни вещества в обект "Отделение по лъчелечение" се съхранява високоактивен източник с радионуклид иридий- 192 (сериен номер •••••), доставен от „•••••“ АД. Установено било, че източникът е използван в периода от 19.04.2023 г. до 03.08.2023 г. за извършване на високодозова брахитерация и че същият не е вписван от „••••• във водения електронен регистър за отчет и контрол на източници на йонизиращи лъчения. Установено било също така, че жалб.„••••• не е предоставил в Агенцията за ядрено регулиране копие /електронно или писмено/ на регистъра за отчет и контрол на високоактивните източници в сроковете, посочени в чл.126, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за радиационна защита.

В акта е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за радиационна защита.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х. П. А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуване на административно - наказателното производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Видно от приложеното по преписката заверено копие на АУАН № АА- 01-2 от 10.10.2023 г. същият е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото няма данни жалбоподателят да не е бил намерен или да е бил поканен за съставяне на акта, но да не се е явил, което да позволи съставянето на акта да стане в негово отсъствие. На следващо място липсват данни да е спазена процедурата по чл. 43, ал. 4 и сл. от ЗАНН, изискваща предявяване и подписване на акта, както и връчване на препис от него на нарушителя. От горното съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило сериозно правото на защита на жалбоподателя още в началната фаза на административно-наказателното производство, доколкото не е могъл да се запознае с акта, да направи своите възражения и да участва в производството, осъществявайки пълноценно процесуалните си права.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН в акта за установяване на административно нарушение трябва да се съдържат датата на извършване на нарушението, описание на същото, както и обстоятелствата, при които е било извършено. В съставения на жалбоподателя акт липсват тези задължителни реквизити. Този пропуск е пренесен и в атакуваното наказателно постановление.

Съгласно посочените за нарушени разпоредби на чл.126, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за радиационна защита предприятията предоставят в Агенцията за ядрено регулиране електронно или писмено копие от водените регистри по чл. 124, ал. 1 (или отделни части от тях) при поискване и при спазване на следните срокове:

1. в 7-дневен срок от създаването на регистъра и придобИ.ето на високоактивни източници;

2. в 14-дневен срок – при промяна на информацията в регистрите;

Видно от съдържанието на акта, което е пренесено в издаденото наказателно постановление, липсва каквото и да е отразяване относно датата, на която се приема, че е извършено нарушението. Вместо това е посочено, че жалбоподателят не е предоставил в АЯР копие /електронно или писмено/ на регистъра за отчет и контрол на високоактивните източници в сроковете, посочени в чл.126, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за радиационна защита. Съгласно цитираната разпоредба от Наредбата в нея са указани различни срокове -7дн., респ.14 дн., чието начало започва да тече от настъпване на определени обстоятелства – от създаването на регистъра и придобИ.ето на високоактивни източници, респ. при настъпила промяна на информацията в регистрите. В акта е упоменато, че високоактивният източник с радионуклид иридий-192 (сериен номер •••••), е доставен от „•••••“ АД, но не посочено кога е станало това, за да се извърши обективна преценка на придобИ.ето. В наказателното постановление е отразено единствено, че източникът е използван в периода от 19.04.2023 г. до 03.08.2023 г., но това не дава нужната яснота за преценка на сроковете по чл.126, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата. С оглед на това, съдът счита, че в нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.3, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП не е описано нарушението, не е посочена датата, на която е извършено и обстоятелствата при които е станало това, с което съществено е нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото последното е поставено в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му "административно обвинение".

Приложената от административно-наказващия орган санкционна разпоредба не внася нужната яснота, за да се приеме, че несъответствието между фактическо и правно обвинение е отстранено. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗБИЯЕ при неизпълнение на други задължения по този закон или по подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ако не подлежат на по-тежко наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.

В обобщение на изложеното съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата на извършване и обстоятелствата, при които е станало това. Както в АУАН, така и в наказателното постановление липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение, поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно- наказателната му отговорност и правото му на защита са били нарушени, което може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното постановление, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.

В административно-наказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Липсата на описание на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.

Предвид констатираните по-горе съществени процесуални нарушения атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд