Решение № 2962 от 24.6.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 156/2025 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба К. Н. Н. от [населено място] срещу Заповед № GPAM-1352353/20.01.2025 г., издадена от полицай в Районно управление (РУ) – Сандански към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград. Жалбоподателят не оспорва, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози, но е изтъкнал, че е бил възпрепятстван да даде кръвна проба поради обиск в жилището му през времето за явяване в Спешен център - Сандански, посочено в издадения му талон за медицинско изследване. Твърди също, че не е подписвал акт за установяване на административно нарушение, както и положените подписи в издадения талон за медицинско изследване не са негови. В хода на съдебното производство е допълнено, че заповедта не съдържа конкретно посочена нарушена хипотеза и е издадена в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Доводите са доразвити в писмени бележки. Ответникът не е изразил становище по жалбата. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът прие следното по фактите: На 20.01.2025 г. в 14.35 ч. жалбоподателят е бил спрян от контролни органи на РУ - Сандански при управление на лек автомобил в [населено място]. При извършената проверка е отказал да бъде тестват за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1410677/20.01.2025 г. Издаден е талон за медицинско изследване № 0169142, за който е установено чрез приобщеното без оспорване заключение по съдебно-почерковата експертиза, че подписите след имената „А. Ш.“ са положени от жалбоподателя. Талонът е издаден в 15.20 ч. на 20.01.2025 г., със срок за явяване във ФСМП – Сандански - 60 мин. На същата дата 20.01.2025 г. в 15.30 ч. полицейски служители в РУ – Сандански са извършили проверка по чл. 83 ЗМВР в обитаван от жалбоподателя първи етаж на къща, таван, двор и гараж в [населено място], с административен адрес: [улица]. Проверката, според съставения протокол № 339р-1363/21.01.2025 г., е извършена в присъствието на жалбоподателя. Заповедта за прилагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е издадена на 20.01.2025 г. и е връчена на жалбоподателя на същата дата. С оглед посочените факти жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е по чл. 172, ал. 1 ЗМВР и жалбата срещу нея е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, но отсъстват основания за обявяване й за нищожна или за отмяната й по чл. 146 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП. Заповедта е издадена от полицейски служител в РУ – Сандански, заемащ към 20.01.2025 г. длъжност „мл. автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ – сред посочените в т. 2 на Заповед № 244з-2289/04.07.2024 г. полицейски служители, на които директорът на ОДМВР – Благоевград е предоставил правомощията си по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Последният е техен титуляр по закон, който не забранява делегирането им на други длъжностни лица – чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Следователно упражненото от ответника правомощие на директора на ОДМВР – Благоевград е въз основа на надлежно овластяване (вж. Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по т.д. № ТР-4/2002 г., ОС). Възражението за нарушена форма на оспорената заповед, от гледна точка на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е неоснователно. Заповедта съдържа конкретни фактическо и правно основание за издаването й. Фактическите обстоятелства около извършената на жалбоподателя проверка – време, място, и отказът му да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство, са фактическото основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тези обстоятелства описват извършено административно нарушение, но квалификацията му по чл. 174, ал. 3 ЗДвП не е елемент от съдържанието на заповед като обжалваната, доколкото с последната не се налага санкция. За законосъобразното й издаване следва да е посочена правната норма, въз основа на която с разпоредителната част е определена принудителната административна мярка “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ – разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Именно последната е правното основание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а конкретната хипотеза – деяние от изброените, е фактическото основание. В случая разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е изписана в съдържанието на обжалваната заповед неколкократно - не само цифром, но е възпроизведена словесно, включително е посочен законът, в който се съдържа (вж. титулната част). Само поради пропуск и в мотивната част на заповедта да бъде изписано наименованието на закона е неоснователно да се претендира, че е немотивирана. За мотивите следва да се изхожда от цялостното съдържание на акта, а в случая обжалваната заповед разкрива по ясен и достъпен начин причините за прилагане на въпросната мярка, които позволяват на заинтересованото лице да упражни правото си на защита чрез мотивирана жалба и на съда да упражни правомощието си за контрол. Заповедта е издадена в хода на образувано административнонаказателно производство по ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – отказ по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, който е основание за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Мярката би била неприложима, при положение че жалбоподателят е изпълнил предписанието за медицинско изследване, за което е издаден талон и лично връчен талон. Талонът е издаден в 15.20 ч., като определеното време за явяване във ФСМП – Сандански (60 мин.) е съобразено с изискването на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.) - с отдалечеността на ФСМП - Сандански от [населено място] (1, 9 км). Дали времето е било достатъчно, поради започналата в 15.30 ч. в дома на жалбоподателя в [населено място] проверка, би бил относим въпрос, при положение че е посетил ФСМП – Сандански. Евентуалното закъснение би било отразено в протокола по чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и причините за него коментирани, но в случая не само жалбоподателят не е възразил в хода на проверката в дома му, че е поставен в обективна невъзможност да се придвижи до ФСМП – Сандански до определения в талона краен срок, но не е направил и опит за това след изтичането му. Затова възражението, че е бил възпрепятстван от полицейските служители да посети ФСМП – Сандански е необосновано. Съответно на това и оспорването на материалната законосъобразност на заповедта е неоснователно. С оглед превантивния характер на мярката на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, последната се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което ограничаването й в определени времеви рамки не е законова възможност за органа. Действието й се преустановява с окончателното решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съответно с изтичането на максималния 18-месечен срок, в случай че административнонаказателното производство не е приключило. В този смисъл разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП не задължава органа с посочването на „конкретен срок“ на мярката, доколкото действието й е предвидено в закона и оспорената заповед отразява точното му приложение в частта на определената продължителност на отнемането на свидетелството за правоуправление. В това отношение и оплакването, че с определената й продължителност мярката противоречи на целта на закона и е несъразмерна, е неоснователно. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146, т. 5 АПК. По изложените съображения за отсъствието на основания за отмяна на заповедта по чл. 146 АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът