Решение № 53 от 1.7.2021 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 337/2021 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306 ал.1, т.3 от НПК. Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас против Определение № 260353 от 18.03.2021 г. на Районен съд – Бургас, постановено по ЧНД № 1215/2021 г. по описа на същият съд. С обжалваният съдебен акт, на осъдения М. Р. Й. с ЕГН •••••••••• е определено общо наказание от шест месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим по две влезли в сила присъди – по НОХД № 270/2013 г. на РС – Поморие и по НОХД № 439/2015 г. на РС – Несебър. Първоинстанционният съд е отказал да увеличи определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК и е приспаднал от него времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 270/2013 г. на РС – Поморие. Със същото определение е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, наложено на осъдения М.Й. с влязла в сила присъда по НОХД № 135/2012 г. на РС – Несебър, като е приспаднато от това наказание времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по тази присъда. Със същото определение е определено наказанието, наложено на осъдения М.Й. с влязла в сила присъда по НОХД № 130/2020 г. на РС – Бургас, в размер на пет месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим, да се търпи отделно от определеното общо наказание, както и от приведеното по реда на чл. 68, ал.1 от НК. С въззивният протест се изразява недоволство от определянето на „общ“ режим за изтърпяване на наказанието, наложено на Й. с присъда по НОХД № 130/2020 г. на РС – Бургас, а също и от неприлагането на чл. 24 от НК. Прокурорът аргументира възраженията си с приложените по делото доказателства относно датите на изтърпяване на предходните наказания „лишаване от свобода“, които според него налагат прилагането на чл. 57, ал.1 т.2, б. Б от ЗИНЗС, а също и с високата степен на обществена опасност на осъденото лице, аргументирана с предходните му осъждания, която според прокурора, обуславя приложението на чл. 24 от НК. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа въззивния протест само в частта му, отнасяща се до искането за приложението на чл. 24 от НК по отношение определеното общо наказание. Относно режима на приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК наказание изразява становище, че в производството по чл. 306, ал.1 от НК първоинстанционният съд е обвързан с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 130/2020 г. на БРС и не може да измени определеният с този съдебен акт първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Моли атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като на основание чл. 24 от НК бъде увеличено общото наказание, определено на осъдения М.Й.. В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован не се явява. Защитникът му изразява становище за неоснователност на въззивния протест и моли атакуваното съдебно определение да бъде потвърдено. Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените от страните доводи и приложените по делото доказателства, провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт и изведе следните фактически и правни изводи: Въззивният протест е допустим. Подаден е в законоустановения срок от страна в производството, имаща обоснован правен интерес да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен. От събраните по делото доказателства се установява, че М. Р. Й. с ЕГН •••••••••• е съден както следва: С присъда по НОХД № 58/1998 г. на Окръжен съд Велико Търново, Й. е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален общ режим за престъпление по чл. 199, ал.2, т.2 от НК, извършено на 19.09.1997 г. Присъдата е в сила от 13.04.1998 г. Със споразумение по НОХД № 155/2009 г. на PC Несебър, Й. е осъден на наказание пробация с пробационни мерки: „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца и „поправителен труд в полза на обществото“ за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, извършено на 17.01.2009 г. Определението за одобряване на споразумение е в сила от 17.04.2009 г. Със споразумение по НОХД № 135/2012 г. на Районен съд – Несебър, на Й. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, извършено в периода от 29.06.2011 г. до 02.07.2011 г. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 11.07.2012 г. Със споразумение по НОХД № 270/2013 г. на Районен съд – Поморие, на Й. е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален „строг“ режим, за престъпления по чл. 234, ал.1 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, извършени на 12.09.2012 г. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 18.09.2013 г.; Със споразумение по НОХД № 439/2015 г. на Районен съд – Несебър, на Й. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, извършено на 13.09.2011 г. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 16.09.2015 г. Със споразумение по НОХД № 130/2020 г. на Районен съд – Бургас, на Й. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, за престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 от НК, извършено на 28.05.2017 г. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 16.02.2021 г. С оглед установената и изложена по-горе фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира обжалваното съдебно определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди. Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. Най-благоприятният вариант за съвкупност на присъдите е предложеният от районния съд и той групира влезлите в сила присъди по НОХД № 270/2013 г. на Районен съд - Поморие и НОХД № 439/2015 г. на Районен съд – Несебър. Деянието по тези присъди са извършени от Й. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, както и след като Й. е бил вече осъждан с влезли в сила присъди по НОХД № 58/1998 г. на Окръжен съд Велико Търново и по НОХД № 155/2009 г. на PC Несебър. Общото наказание е правилно определено от първостепенния съд – това е наказанието от шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 270/2013 г. на Районен съд – Поморие, което се явява най-тежко измежду наложените с присъдите, включени в съвкупността. Неоснователно е възражението на прокуратурата, изразено във въззивния протест, относно приложението на чл. 24 от НК. Преценката на прокуратурата и на съда за обществената опасност на осъдения, както и на неговите деяния, е намерила своя израз в сключените и одобрени споразумения, с които са приключили наказателните производства по НОХД №№ 270/2013 г. и 439/2015 г. Деянията, по тези производства са извършени от Й. през 2011 г., като през 2014 г. осъденият е бил освободен от затвора след изтърпяването на наказанието по НОХД № 270/2013 г. и за период от близо три години, същият не е имал криминални прояви. Новото престъпление, за което е санкциониран с присъдата по НОХД № 130/2020 г. е извършено през 2017 г., като от тогава досега липсват данни Й. да е извършвал каквото и да е било престъпление- Следователно, обществената опасност на осъдения не е толкова висока, че да постави под съмнение извода на районния съд, че целите наказанието могат да се постигат и без исканото увеличаване на определеното общо наказание. При условията на чл. 25, ал.4 от НК, определеното общо наказание от шест месеца лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, доколкото най-тежкото от наказанията по включените в съвкупността присъди – това по НОХД № 270/2013 г. на Районен съд – Поморие, е постановено да бъде търпяно ефективно, а и предходните осъждания на Й. свидетелстват, че целите на наказанието няма да се осъществят с приложението на чл. 66 от НК. Следователно, определеното общо наказание трябва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим, доколкото това е режимът за изпълнение на наказанието, определен с присъдата по НОХД № 270/2013 г. на Районен съд – Поморие при действието на ЗИНЗС (ред. ДВ бр. 68/2013 г.). Доколкото престъплението, за което Й. е наказан с влязла в сила присъда по НОХД № 270/2013 г. на РС – Поморие е умишлено и е извършено от него в изпитателния срок, определен му с влязла в сила присъда по НОХД № 135/2012 г. на Районен съд – Несебър, правилно първостепенният съд е приел, че са налице условията за приложението на чл. 68, ал.1 от НК и е привел в отложеното наказанието „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца при първоначален строг режим. Съдът е съобразил, че наказанието по НОХД № 135/2012 г. е било вече изтърпяно от Й. през 2013 г. и поради това правилно е приложил разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НК и е приспаднал изцяло времето, през което осъдения е търпял това наказание. Престъплението, за което Й. е осъден с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 130/2020 г. на Районен съд – Бургас, е извършено от него след влизане в сила на всички предходни присъди, постановени спрямо Й., поради което това тази присъда не може да се включи в съвкупността на присъдите по НОХД №№ 270/2013 г. и 439/2015 г., нито да образува съвкупност с някоя от другите предходни присъди. Следователно правилно районният съд е приел, че наказанието по тази присъда в размер на пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим следва да се търпи отделно от определеното общо наказание от шест месеца лишаване от свобода и отделно от наказанието от четири месеца лишаване от свобода, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК. Не може да бъде споделено недоволството на прокуратурата, изразено във въззивния протест, от фактическият отказ на първостепенния съд да промени режима, при който следва да се търпи наказанието, наложено на осъдения Й. по НОХД № 130/2020 г. на Районен съд – Бургас. В производството по чл. 306, ал.1, т.1 от НК, решаващият съд е обвързан от силата на пресъдено нещо на присъдата, респ. определението за одобряване на споразумение за приключване на наказателното производство, вкл. и по отношение на режима, определен от съда за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Единствената възможност, която има съда за промяна на първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието, е при хипотезата на чл. 25 от НК, но в конкретният случай, наказанието по НОХД № 130/2020 г. на Районен съд – Бургас не може да бъде групирано в някаква съвкупност, поради което първоинстанционният съд правилно е постановил това наказание да се търпи в условията на режима, първоначално определен с присъдата. Евентуалното нарушение, допуснато от съда при постановяването на присъдата досежно режима, за което твърди прокуратурата във въззивния протест, би могло да бъде преодоляно единствено по реда на възобновяването на наказателното производство. Предвид изложените съображения, Бургаският окръжен съд,