РЕШЕНИЕ

№ 1695

гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря ХристИ. Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20251100900157 по описа за 2025 годИ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 Закона за задълженията и договорите, от ищеца- застраховател по имуществена застраховка „ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, за осъждането му да заплати сумата от 42 129, 96 лв., от които 35 151, 51 лв., представляваща главница, включваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0110-100-0085-2023, вследствие на настъпило ПТП на 02.08.2023 г. в размер на 35 136, 51 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и 6978, 45 лв., представляваща законна лихва от 03.11.2023 г. до 20.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

С исковата молба се твърди, че на 02.08.2023 г., около 4: 20 ч. в земеделска нива, в землището на с. Челопечене, ПИ 80340.9.2, при извършване на земеделска дейност и обработка на земеделска земя със селскостопанска техника – верижен трактор, марка „Чаланджър“, с рег. № ••••, А. К. Ж., ударил стоманорешетъчен стълб, с болтова поцинкована конструкция тип CH.11.D, с пореден номер 216 от въздушна линия 110 киловолта „Дропла“, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като от възникналото ПТП били нанесени материални щети на стоманорешетъчния стълб. След удара фундамента и конструкцията на стълба били увредени, вследствие на което същият се изкривил от оста на електропровода в посока на удара и останал в наклонена позиция. Две от звената на стълб № 216 били повредени, като същите не подлежали на ремонт и следвало да бъдат заменени с нови. Разрушени били трите бетонови стъпки на фундамента на стълба, от които двата стоманени фуса били изкривени, а единият бил скъсан.

ВИ. за настъпилото ПТП носел водача на верижния трактор, който при управлението му не съобразил разстоянието до стълб № 216 и скоростта, с която се е движел и се ударил в него, въпреки че е знаел за неговото съществуване, къде е разположен и какво е състоянието на имота, с което е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Верижният трактор бил собственост на „Агроспектър“ ООД и имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, издадена от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, със срок на валидност от 26.01.2023 г. до 25.01.2024 г. Твърди се, че по силата на сключен застрахователен договор между ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, била издадена застрахователна полица № 0110-130-2023-00039, с предмет „Пожар и природни бедствия, и други вреди на имуществото на ECO ЕАД“, валидна от 01.05.2023 до 30.04.2024г. „ОЗК - Застраховане” АД изплатило на дружеството, собственик на железопътното увредения стълб, застрахователно обезщетение в размер на 35 136 51 лв., представляващи извършени разходи по отстраняване на нанесените имуществени вреди по стоманорешетъчния стълб.

По силата на чл. 411 от КЗ, ищецът имал законно основание да встъпи в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като в настоящия случай платеното обезщетение било в размер на 35 136, 51 лв., а ликвидационните разноски били в размер на 15, 00 лв. Затова с писмо с вх. № 0-9213755/03.11.2023 г. поканил ответното дружество да му възстанови платеното обезщетение, но в отговор от 21.12.2023 г., получен от ищеца на 28.12.2023 г., „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД отказало плащането им. За ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иск срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на виновния водач да заплати платеното застрахователно обезщетение, ведно с лихвата за забавено плащане от деня на получаване на писмото до подаването на исковата молба, както и извършените ликвидационни разходи. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че неоснователно ответникът е отказал плащане, тъй като със сключената застраховка „Гражданска отговорност“ се покриват не само вредите, причинени от движението на трактора при придвижването му, но и при използването му съобразно друга обичайна функция, каквато е била изпълняваната земеделска дейност.

В срок ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ АД оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва твърденията на ищеца в исковата молба за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД за верижен трактор „Чаланджър“ с рег. № •••• по полица № BG/06/123000021712. Оспорва, че е налице покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ по отношение вредите върху стоманобетонния стълб, настъпили на 02.08.2023 г. Сочи, че при настъпването на ПТП, тракторът бил използван по предназначение като специализирана селскостопанска машИ., по време на специфична земеделска дейност – дисковане (раздробяване на почвата), а не е бил използван като превозно средство или като средство, което да придвижи специализирана машИ. до мястото за извършване на работата, за която е предназначена. Твърди, че вредите настъпили вследствие на ПТП върху имущество, застраховано по имуществена застраховка, сключена от ищцовото дружество, не попадали в обхвата на покритие по застраховката „Гражданска отговорност“, сключена относно трактора с ответното дружество.

Ответникът оспорва също и наличието на елементите от сложния фактически състав на деликта. Възразява срещу твърдението, че са били извършени виновни и противоправни действия от страна на лицето, управлявало трактора по време на извършване на земеделска дейност и по време на настъпването на вредите по застрахованото към ищцовото дружество имущество. Оспорва да са настъпили вреди по имущество, застраховано от ищцовото дружество, за което е било изплатено обезщетение, както и размера на сумата за възстановяване. Възразява срещу твърдението за причинно – следствена връзка между действията на застрахованото при ответника лице и настъпилите вреди.

Оспорва претенцията на ищеца по размер, като сочи, че посоченият общ размер за ремонт на пострадалото имущество надвишава средната пазарна стойност за репариране на нанесените вреди, като оспорва и представената количествено – стойностна сметка към исковата молба.

Твърди, че предявеният акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва в размер на 6978, 45 лв. е неоснователен, тъй като изначално нямало задължение за плащане.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на основание чл.146, ал.1 ГПК е приел за безспорни между страните обстоятелствата за безспорно обстоятелството, че към датата на процесното ПТП -02.08.2023 г., за верижния трактор „Чаланджър“, с рег. № •••• е имало сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД и го е обявил за ненуждаещо се от доказване.

О т приетите и неоспорени от страните писмени доказателства: Застрахователна полица №0110-130-2023-00039; Писмо с вх. № ЦУ 19-94/28.12.2023г.;

Доклад по щета № 0110-100-0085/2023 г.; Констативен протокол за настъпило събитие, извършен оглед и дефектация на уврежданията от 03.08.2023г.; Снимков материал - 8 бр.; Количествено- стойностна сметка по щета № 0110-100-0085; Уведомление за щета по ЗП № 0110-130-2023- 00039; Фактура № 6588/18.08.2023 г.; Рекапитулация на разходите за отстраняване авария Удостоверение от ОДМВР град Добрич, приложеното досъдебно производство №123/2023 г. по описа на РУ – Каварна, свидетелските показания, както и заключението на допуснатата и изслушана САТЕ по делото се установи, че на 02.08.2023г. около 4: 20ч. в земеделска нива в землището на с. Челопечене, ПИ: 80340.9.2, при извършване на земеделска дейност и обработка на земеделска земя - нива в м.“Мънино“, ПИ 80340.9.2. (с коордИ.ти 43˚33ˈ19.5˝N 28˚20ˈ22.7˝Е) със селскостопанска техника - верижен трактор, марка „Чаланджър“ с peг. № ТХ11567 водачът А. К. Ж. е предприел маневра завой надясно и с предния край на дясната верига на трактора е ударил стоманорешетъчен стълб, с болтова поцинкована конструкция тип CH.11.D, с пореден номер 216 от въздушна линия 110 киловолта „Дропла“, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД), с ЕИК 175201304. От възникналото пътно-транспортно произшествие са нанесени материални щети по стоманорешетъчния стълб. От заключението на вещото лице се установи, а и страните не спорят, че мястото на произшествието отстоява от републикански път свързващ селата Челопечене и Белгун. Конкретното място, където е разположен стоманобетонния стълб от ВЛ 110 kv „Дропла“ е на 2090 м. от републиканския път.

Също така се установява, че е налице причинно – следствена връзка между описаното произшествие и настъпилите вреди. Същите са констатирани и описани по образуваната щета пред застрахователя и заключението на вещото лице – Звено на стълб №216 тип СН.11.D-5А – за подмяна; Звено на стълб №216 тип СН.11.D-6А – за подмяна и бетонови стъпки на фундамента 3 бр., - за подмяна и оценени. Вещото лице депозира заключение, че стойността на необходимите разходи за ремонта на стоманорешетъчния стълб е 32 757, 98 лв. Видно от представената фактура № 1000000104/04.09.2023 г., това е стойността на извършените СМР на обекта съгласно Договор № МЕР-ВН-Дог 14/07.08.2023 г. и Протокол №1 за установяване на изпълнените и подлежащи на заплащане натурални видове СМР от 04.09.2023 г. В същия протокол, представен по делото (л.32) дейностите са описани в I.Доставки, II.Монтажни работи, III.Демонтажни работи и IV.“Обща стойност без ДДС“, извършени от изпълнител „ЕМУ“ АД. По делото са представени и писмени доказателства Фактура № 6588/18.08.2023 г. и писмо „Голдън Секюрити“ ЕООД за извършени разходи за охрана на обекта, които обаче не са включени в колечествено-стойностната сметка и не следва да се обсъждат. По делото са представени и Справка за разходи свързани с положен труд, осигуровки и надбавки на работници и служители от Управление МЕР Варна, във връзка с положен труд при отстраняване авария по ВЛ 110kVДропла; Справка за разход на гориво за УМЕР Варна по заведена щета № 0110-00-085-2023 от 03.08.2023 г. Картон: Серия Август 2023, НМК 102В/ С13193;

Отчет пътни листи за месец август 2023 •••• и маршрутни листа и отчети пътни листи за месец Август 2023 •••• и за месец Август 2023 СБ 2250 ММ, които доказват разходи свързани с отстраняването на причинените при настъпилото ПТП вреди, извън описаните в Протокол №1 и извършени от трето лиц е- изпълнител. Представени са и Протокол за последващи действия с демонтирани части и компоненти от ДМА и Складова разписка № 4900044667, установяващи стойността на получен актив от стойността на отпадък железни сплави (вторични суровини), с която е намален размера на вредите.

Установи се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на верижния трактор (справка от ГФ л.58); съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Пожар и природни бедствия, и други вреди на имущество на ЕОС ЕАД“ по полица № 0110-130-2023-00039 между ищцовото дружество и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, със срок от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и че произшествието е настъпило в срока на действие на застрахователния договор. Съгласно клаузите на застрахователния договор „За позиция №2 Въздушни линии от таблицата по- долу Група Б: “, покрит риск е удар от транспортно средство, животно и/или друг движещ се обект.

От обсъдените доказателства се установява категорично настъпването на ПТП, механизма му, участниците и причинените щети, както и причинна връзка между тях и поведението на водача, който при управление на трактора не е съобразил разстоянието до стълб № 216 и скоростта, с която се е движел по терена и след като е знаел, че в същия има такъв стълб, с което е нарушил Закона за движението по пътищата и по-конкретно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия.

Безспорно е, а и установено по делото, изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 35 151, 51 лв. – видно от платежно нареждане от 31.10.2023 г. и писмо от 03.11.2023 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ АД. С регресна покана писмо ищецът е поканил ответното застрахователно дружество да заплати обезщетението и ликвидационни разходи в размер на 15 лв., но с писмо с изх.№ О-92-15799/21.12.2023 г. е отказало защото съгласно чл.493, ал.1 ТЗ застраховката покрива само вреди причинени в следствие на движение или престой, а не земеделска работа, каквато в случая е извършвал трактора, не като превозно средство, а при изпълняване на работата на специализирана селскостопанска машИ..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Предявеният главен иск е с правно основание 411 КЗ. При този иск в тежест на ищеца е да установи отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД на третото лице, застраховано при ответника по застраховка "ГО", по отношение на увредено трето лице, което е застраховано при ищеца по имуществена застраховка, поради причиняване на застрахователно събитие, също така и плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя -ищец в размер на пазарната стойност на вреди към настъпване на събитието, причинно-следствена връзка между вреди и поведение на застрахован при ответника, че е направил ликвидационни разноски в размер на обичайни такива, че е отправил покана до ответника за плащане на сумите, за които предпоставки ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.

Съгласно посочената разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по "Гражданска отговорност", след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка на превозното средство; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице - водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно - следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вИ.та се предполага до доказване на противното.

Съдът приема, че в конкретния случай по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на деликтна отговорност на водача към на МПС, застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", за причинени вреди по застраховано при ищеца по имуществена застраховка относно имуществото на „ЕСО“ ЕАД, за които са предявени претенции, за обезщетение на които ищецът е изплатил исковата сума.

В процесния случай следва да се имат предвид нормите на Глава Четиридесет и седма от Кодекса на застраховането, регламентираща задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Според чл. 477, ал. 1 от същия кодекс, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Разпоредбата на чл. 481, ал. 1 КЗ в приложимата й редакция, посочва, че за целите на задължителното застраховане по тази глава, моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. Разпоредбата на чл. 481, ал. 2, т. 2 от КЗ (редакция ДВ, бр.88/2017 г.) – сега чл.487, ал.7, т.2 – от 01.08.2025 г., предвижда и изключения, според които не се смятат за МПС самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗРКЗГТ с мощност на двигателя до 10 kW. Безспорно е, че процесния трактор е „самоходна техника“ по см. §1, т.12 б.“б“ от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и за същия е имало валидно сключена задължителна застраховка ГО, която е задължителна съгласно чл.14, ал.1 от с.закон и не попада в изключенията.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът приема, че след като към момента на настъпване на събитието тракторът се е използвал по предназначение и съобразно неговата функция, включваща и придвижване от едно място на друго, то същият попада в пределите на задължителната застраховка "Гражданска отговорност". причинени от всички подлежащи на регистрация превозни средства вкл. земеделска техника, без значение дали ПТП е станало на път – част от пътната мрежа или на земен участък, различен от път съгласно определението по § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. В съдебната практика на съдилищата понятието ПТП не е по необходимост свързано с място на осъществяването му – обществен път или улица, като за "водач" е определено всяко лице, което управлява ППС, без да е указано върху каква територия. Предназначението на тракторите и самоходните машини безспорно е за движение по терени, които са изключени от дефиницията за "път" по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, и движението им по пътищата е само по изключение. Както се посочи, процесният трактор представлява „самоходна техника“ по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, която не е изключена от обсега на застраховане по реда на гл. 47 от КЗ (ГО на автомобилистите). Процесната вещ не попада сред изключението в ал. 2 на цит. разпоредба и съгласно пар. 1, т. 12 от ДР на закона ЗРКЗГТ.

Освен това настоящият състав съобразява наличието на съдебна практика на ВКС, относима към спора, обективирана в Решение № 5/24.03.2017 г.. по т. д. № 2787/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че обективните предели на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включват притежаването и ползването на всички превозни средства, които са предназначени за движение по суша, задвижвани със собствен двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, с мощност на двигателя над 10 kW, включително ремаркетата и полуремаркетата – аргумент от чл. 264, ал. 1 КЗ (отм.), съотв. чл. 481, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ. Съгласно ал. 3 на цит. разпоредба, не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДвП, без водачът да е застрахован по реда на КЗ. ВКС е приел, че посочената правна норма не може да бъде тълкувана в смисъл, че от обхвата на застрахователно покритие са изключени неимуществените и имуществените вреди, причинени от застрахован водач по реда на КЗ на трети лица при управление от последния на МПС извън пътищата, отворени за обществено ползване. Изключенията за плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по ЗЗ ГО са предвидени само в разпоредбата на чл. 494 КЗ, съотв. чл. 268 КЗ (отм.).

Съгласно цитираното съдебно решение на ВКС, не може да бъде изключена отговорността на застраховател за заплащане на обезщетение за вредите, причинени на трети лица в резултат управление на такова превозно средство (в случая верижен трактор), подлежаща на регистрация по ЗРКЗГТ, на земен участък, различен от път съгласно определението в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, ако останалите предпоставки са налице. В този смисъл е и решение на СЕС по дело С – 162/13. Освен това, съдът се съобрази и Определение № 50653 от 7.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 76/2022 г., I т. о., ТК, съгласно което застрахователният договор не упоменава специфично качество – застраховано имущество със специално предназначение, съгласно Раздел ІІ, Приложение № 1 на КЗ, т. е. застрахователят се е съгласил с това, че застрахованото имущество е годен обект на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховка "Гражданска отговорност" при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключването на такава застраховка, държавите – членки могат да предвидят дерогация от разпоредбите на чл. 3 по отношение на определени типове превозни средства или определени превозни средства със специален номер, като задължително техният списък се изготвя от съответната държава и се съобщава на останалите държави -членки и на Комисията. Аналогично разрешение съдържа и чл. 4 от Директива 72/166/ЕИО. Ответникът не се е позовал на такова изключение и съдът не дължи произнасяне. Ответникът не се позовава на изключен съгласно договора или Общите му условия застрахователен риск. Определенията за „пътно превозно средство“ и „път“ по смисъла на цитираните правни норми не обуславят извод за изключване на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и респективно на Гаранционния фонд в случаите, когато произшествието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП. В същия смисъл е формирана и съдебна практика на съдилищата напр. Решение № 189 от 27.06.2024 г. на ВнАС по в. т. д. № 186/2024 г.; Решение № 260003 от 5.01.2021 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 1973/2020 г. и др. С оглед на всичко изложено по-горе съдът приема, че след като към момента на настъпване на събитието тракторът се е използвал по предназначение и съобразно неговата функция, включваща и придвижване от едно място на друго, то същият попада в пределите на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за причинени от всички подлежащи на регистрация превозни средства вкл. земеделска техника, без значение дали ПТП е станало на път – част от пътната мрежа или на земен участък, различен от път съгласно определението по § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП.

По делото не се спори, а и като съобрази приети по делото писмени доказателства и покана, съдът приема за установено че от ищеца е платена сума за обезщетение в размер на пазарна стойност на вредите към увреждането, които се установяват от приложената фактура и заключението на вещото лице, както и справки за извършени разходи от ответника, по щетата ищецът е направил разноски от 15 лв.

С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 35 136, 51 лв. и ликвидационни разходи 15 лв.

По делото не се спори че ответникът не е погасил задължението си за обезщетение и ликвидационни разходи, поради което предявения иск за сумата от общо 35151, 51 лв. е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен. По претенцията за обезщетение за забава за периода до подаване на исковата молба: Разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ предвижда в срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят да извърши плащане, ако са представени всички необходими документи. Нормата на чл. 412, ал. 1 КЗ задължава застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, като предявява претенцията си срещу този застраховател, да прилага доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на настъпилото произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая не се спори, че претенцията е изпратена с оригИ.л на щетата с писмо, което е получено от ответника на 03.11.2023 г., от този момент започва да тече дадения срок за плащането му, тоест ответникът е изпаднал в забава на плащания след изтичането му.

С оглед гореизложеното съдът приема, че искът за обезщетение за забава е доказан по основание за исковия период, през който ответникът е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва, като на основание на чл. 162 от ГПК съдът определя размер на вземането в размера, за който е предявен – 6978, 45 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 1685, 20 лв. ДТ, 840 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице и свидетел и 4155, 60 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства към него.

Водим от горното, съдът