Решение № 22953 от 17.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 55641/2021 г.

производството по ЧГД № 3188/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с., имащо за предмет същите вземания. Исковата молба е редовна – заявените претенции са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния спор. Предявени са установителни искове с правно основание кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност; настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на плащане на претендираните вземания. По отношение на последната пред- поставка от страна на ищеца е достатъчно твърдението за липса на плащане, а при установяване на останалите предпоставки в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането. Ответникът може да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на претендираната сума. Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон. Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР. Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги. По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ. Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на имотите, като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това. В случая, по делото е приета Справка по лице за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 159900 за ответника в Служба по вписванията – гр. София, от която се установява, че на 01.12.2000 г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответника е отбелязано вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот. Представената справка от Агенцията по вписванията съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които е страна ответникът, отразеното вписване придобИ.е на процесния апартамент от 01.12.2000 г. съдържа отбелязване, че вписването е основано на представен писмен договор за продажба на недвижим имот. Същевременно обаче е вписана и искова молба за предявен иск по чл. 108 от ЗС от ответницата срещу И.ка А. М.-И. по отношение на процесния имот. По делото е представено и Решение № 141575/14.06.2019 г., постановено по ГД № 14858/2000 г. по описа на СРС, I ГО, 48 гр. с., с което предявеният иск е бил отхвърлен, тъй като по делото е установено, че Ц. М. Б. не е придобила собствеността върху процесния имот, доколкото нейният праводател не е бил собственик. По-конкретно в мотивите на посоченото решение е посочено, че Ц. М. Б. се легитимира като собственик на процесния имот на основание договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 117, том IV, рег. № 9664, дело № 751/01.12.2000 г., от продавача Сашо Гергов, легитимиращ се от своя страна като собственик въз основа на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 142, том II, рег. № 5931, дело № 438/15.11.2000 г., като за непреки праводатели на ищцата се сочат И.ка А. М.-И. и Е.И.В.. По това дело е установено, че подписите, положени за „продавачи“ от името на И.ка А. М.-И. и Е.И.В. в легитимиращия прекия праводател на Ц. М. Б. нотариален акт № 142, том II, рег. № 5931, дело № 438/15.11.2000 г. не са изпълнени от тези лица. По тази причина съдът е достигнал до извод за нищожност на сключения с № 142, том II, рег. № 5931, дело № 438/15.11.2000 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД, поради липса на съгласие между страните по същия. Т. е. праводателят на ответницата по настоящото дело не е бил собственик на процесния имот, респ. не е настъпил вещно-прехвърлителния ефект на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 117, том IV, рег. № 9664, дело № 751/01.12.2000 г., съответно ответницата също не е придобила собствеността върху процесния имот. Ищецът не твърди и не е представил доказателства, че ответницата е вещен или облигационен ползвател по отношение на процесния имот. Предвид изложеното се налага извод, че ответницата не е имала качеството потребител на доставените в процесния имот ВиК услуги за исковия период, респ. не е установено наличието на първата и главна предпоставка, обуславяща основателността на иска по чл. 198о, ал. 1 ЗВ, а именно валидно облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот. Ето защо главният иск се явява неоснователен и като такъв същият следва да се отхвърли изцяло. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има само ответницата. Същата обаче не претендира такива. Така мотивиран, съдът