Решение № 1258 от 12.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15149/2023 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН С НП № 26/05.10.2023 г., издадено от И.В.А – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) при КЗП, на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, с ЕИК ХХХХ, за това, че „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, в качеството си на лице, включено в утвърдения със заповед № Е-РД-16-195/29.03.2022 г. на министъра на енергетиката Поименен списък на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 от ЗЕЕ, не е подало в установения срок изискуемата годишна информационна форма за изпълнението на поставените им индивидуални цели за енергийни спестявания, с което дружеството нарушило разпоредбите на чл. 63, ал. 8 и ал. 11 от ЗЕЕ, като нарушението било довършено на 02.03.2023 г. Предвид горното, на основание чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗЕЕ, на „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се твърди, че атакуваното НП било издадено един ден след изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Моли се за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.

Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на НП по ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в ЗАНН няма особени правила за изчисляване на срокове, се прилагат разпоредбите на НПК. По силата на чл. 183, ал. 3 и 4 от НПК срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца. Когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая предхождащият АУАН № 265/04.04.2023 г. е издаден на 04.04.2023 г., което по смисъла на горецитираните разпоредби недвусмислено сочи, че последният ден за спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на НП е 04.10.2023 г., който е присъствен ден, поради което НП № 26/05.10.2023 г. действително е издаден един ден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Този срок е преклузивен и неспазването му води до незаконосъобразност на атакуваното НП, а оттам и до погасяване на възможността за реализиране на административно-наказателна отговорност.

3. Относно приложението на материалния закон.

Доколкото атакуваното НП № 26/05.10.2023 г. е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, което самостоятелно е основание за неговата незаконосъобразност и отмяна, обсъждането на правилното приложение на материалния закон се явява безпредметно.

С оглед отмяната на атакуваното НП искането на упълномощения представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Представени са доказателства (договор за правна и защита и съдействие; фактура и платежно нареждане), че „ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД е заплатило на Адвокатско дружество В. Ж. и Партньори адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева (с включено ДДС). Претендираният размер от 720 лева (с включено ДДС) обаче се явява прекомерен на фона на липсата на каквато и да е фактическата или правна сложност на делото, аргументите, изложени в жалбата, липсата на депозирани допълнителни доказателства, както и проведеното само едно съдебно заседание. Адекватният и справедлив размер в случая се явява този от 600 лева (с включено ДДС), което е в унисон и с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, свързано с тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ